Решение по дело №268/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 2
Дата: 10 януари 2020 г.
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20197130700268
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

           №…….

 

          гр. Ловеч, 10.01.2020 г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен състав в публично  заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                        МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ  

 

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  к.а.н.д. № 268/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба  от Г.В.П. ***  срещу Решение № 301  от 01.10.2019 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД  № 611/2019 г.

Твърденията в жалбата са насочени срещу издадения срещу нея електронен фиш (ЕФ). Изложени са доводи, че същият е неправилен и незаконосъобразен, постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон. Не й е бил връчен по описания в закона ред, като по този начин е отнето правото й на защита. Освен това твърди, че не е управлявала автомобила в този ден. По тези съображения иска да съдът да постанови да бъде отменен издадения ЕФ.

В съдебно заседание касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява. Изпратила е по електронната поща писмено становище, с което поддържа тезите, описани в касационната жалба.

Ответникът по делото – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Ловеч в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва касационната жалба. Счита, че същата е неоснователна, а обжалваното решение на Районния съд е правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано  заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Ловеч, втори касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) е потвърдил ЕФ серия К, №2445366 на ОДМВР Ловеч за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Г.П.  на основание чл. 189, ал.4 във връзка с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 във връзка с чл. 21, ал.1 от същия закон.

За да постанови този резултат, Районният съд е приел, че при издаване на обжалвания ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението е установено със стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация, която е одобрен тип средство за измерване и на същата е била извършена последваща техническа проверка. В издадения ЕФ е описано точно извършеното административно нарушение, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 93 км./ч. при ограничение на скоростта 60 км./ч., с превишение от 33 км./ч. Посочено е мястото на извършвана на нарушението – ПП I-4, км. 65+700, бензиностанция „Петрол“, посока гр. София, землището на с. Малиново, извън населено място, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал.

Решаващият съд е приел, че нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че измерената скорост е 96 км./ч., а след автоматично приспадане на 3 км./ч. толеранс, наказуемата скорост е 93 км./ч., като тази скорост е отразена и в ЕФ. Правилна е квалификацията на нарушението. Наложената глоба е съобразена с предвидения в чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП размер

Решението е правилно.

Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е регламентирано неговото съдържание. Издаденият ЕФ, който е обжалван пред ЛРС съдържа всички необходими законови реквизити: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

По силата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС-во отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

В чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е регламентирано, че водач на МПС, който превиши разрешената скорост за движение извън населено място от 31 до 40 км/ч, се наказва с глоба в размер на триста лева.

Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, като за пътно превозно средство от Категория Б извън населеното място скоростта е 90 км./ ч. В ал.2 е постановено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.Анотирана съдебна практика

Безспорно е установено в административно-наказателното производство и в производството пред ЛРС, че на 25.09.2018 г. в 20:30 ч. в землището на с. Малиново, област Ловеч, на ПП І-4, км. 65+700, бензиностанция „Петрол“ в посока гр. София, извън населено място при въведено ограничение от 60 км./ч. с пътен знак В-26, МПС „Пежо 407” с рег.№ ******, собственост на Г.В.П. *** се е движило със скорост 93 км./ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 33 км./ч.

По делото е  установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство - стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Изготвен е запис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото. От него е видно, че установената скорост е била 96 км./ч., но след отчитане на толеранс от 3 км./ч., е приета за установена скорост от 93 км./ч.

Настоящият касационен състав намира за правилен и обоснован извода на ЛРС, че при издаването на обжалвания ЕФ  не са допуснати съществени процесуални нарушения. Направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация  е в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Представени са достатъчно доказателства, установяващи техническата годност на системата за видеоконтрол на скоростния режим и за наличие на обозначение за контрол на скоростта в процесния пътен участък.

Твърденията и възраженията в касационната жалба, както и в представеното допълнително становище са неоснователни.

Връчването на издадения ЕФ на собственика на МПС-во няма отношение към неговата  законосъобразност, а има значение за преценка дали жалбата срещу ЕФ е допустима, т.е. дали е подадена в законоустановения срок.

Относно твърдението на Г.П., че не е управлявала процесния автомобил в този ден, следва да се отбележи, че в  чл.189, ал.5 от ЗДвП е регламентирано, че при несъгласие на санкционирания собственик на МПС  и ако то е било управлявано от друго лице, собственикът следва да подаде писмена декларация в съответната ОДМВР, в която да посочи лицето, извършило нарушението. Към тази декларация собственикът следва задължително  да приложи копие от свидетелството  за управление на МПС на лицето, извършило нарушението. По делото няма данни  Г.П. да е подала писмена декларация до ОДМВР Ловеч, в която да е посочила лицето, което е управлявало автомобила на процесната дата и място, и да е приложила копие на свидетелството му за управление на МПС.

След като не е направила това, правилно и законосъобразно е била санкционирана като собственик на автомобила, с който е извършено установеното административно нарушение.

Пред решаващия съд са представени достатъчно доказателства, от които се установяват по безспорен начин извършеното нарушение.

С оглед изложеното неоснователно е твърдението на П., че е нарушено правото й на защита. След като е подала касационна жалба, която е приета за допустима и е разгледана по същество от компетентния районен съд, тя е имала възможност да организира защитата си, да представя доказателства, включително и декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, да прави доказателствени искания и т.н.

Поради изложеното и доколкото е безспорно установено извършването на вмененото с ЕФ нарушение и неговия извършител, касационният състав намира, че подадената касационна жалба е неоснователна. Не са налице пороци на обжалваното съдебно решение, които да представляват касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348 от НПК.

 Същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1  от ЗАНН,  Административен съд Ловеч, втори касационен състав

 

                 Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 301 от 01.10.2019 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД  № 611/2019 г.

Решението е окончателно.

 

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: