Решение по дело №432/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 4
Дата: 5 януари 2023 г. (в сила от 5 януари 2023 г.)
Съдия: Калина Тодорова Димитрова
Дело: 20223200200432
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. гр. Д., 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на пети януари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:К. Т. Д.
Членове:Атанас М. Каменски

Милена Ив. Хараламбиева
при участието на секретаря Сибел Бедел
в присъствието на прокурора Р. Д. Ж.
като разгледа докладваното от К. Т. Д. Частно наказателно дело №
20223200200432 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № BH-ND/03/191000021717/19, постановено от Окръжната
администрация на Нойзидъл ам зее Република Австрия на 10.12.2019г., влязло в сила
на 21.01.2020г., с което на българския гражданин И. С. М., роден на ********г. в гр.Д.,
с ЕГН – ********** е наложена финансова санкция за правонарушение, извършено на
територията на издаващата държава в общ размер на 95,00 евро наложена с осъждане за
извършеното правонарушение, равностойни на 185,80лв. по курс на Българска Народна
Банка към датата на постановяване на решението – 10.12.2019г.
След влизане в сила на решението, препис от същото ведно с решението,
постановено от Окръжната администрация на Нойзидъл ам зее - Р Австрия, да се
изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение по реда
на Закона за НАП и ДОПК.
След получаване на решението, НАП незабавно да уведоми настоящия съд за
предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с
чл.22 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключване на изпълнението, също да
уведоми настоящата съдебна инстанция, с цел уведомяване на компетентния орган на
издаващата държава.
Препис от решението да се връчи на засегнатото лице.
1
Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и копие на
уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в седмодневен
срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

и за да се произнесе установи следното:

Производството е образувано по реда на чл.32 ал.1 във вр. с чл.16 ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС за разглеждане на постъпило в Окръжен съд – гр.Добрич Удостоверение
по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебни власти на Р А. и
засягащо българския гражданин И.М. – роден на *********, с последен известен
адрес гр.Д. ж.к.“С.“ 1.
От извършената служебно справка в НБД за данните на лицето се установява, че се
касае за българския гражданин И.С.М. с ЕГН – **********; роден на ********* в гр.Д., с
постоянен и настоящ адрес гр.Д. ж.к.“С.“ № 1 вх.В ет.1 ап.1.
В съдебно заседание представителят на ОП - гр.Добрич изразява становище за
признаване на решението за налагане на финансовата санкция.
Предвид обстоятелството, че засегнатото лице не се явява /същото е извън страната
съгл. приложените справки/, бе назначен служебен защитник по делото.
Служебният защитник навежда доводи, че не са налице основанията за признаване на
решението.

След запознаване с всички доказателства приложени по делото, Окръжен съд
гр.Добрич установи следното:
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за
признаване и изпълнение на решение № BH-ND/03/191000021717/19, постановено от
Окръжната администрация на Н. ам зее Република А. от 10.12.2019г., с което на
българския гражданин И.М. е наложена финансова санкция за правонарушение,
извършено на територията на издаващата държава и непопадащо под юрисдикцията на
българските съдилища. С цитираното решение е наложена финансова санкция – парична
сума, която е наложена с решението за осъждане за престъпление в размер общо на
95,00 евро.
Осъждането е за деяние, че: Като водач на МПС, ремарке с рег. № ********** /BG/
на 25.03.2019г. в 22,46ч., в Н. А4, на километър 61.950, по посока У. е превишил с 23
км/час максималната скорост от 80 км/час, разрешена за композиция от МПС по
магистрали и шосета, като приложимият толеранс на измерване е бил приспаднат в
негова полза.
Деянието е квалифицирано като престъпление което се санкционира по реда на
чл.98 ал.1 от Закона за моторните превозни средства във вр. с чл.58 ал.1 т.2 б.“д“ вр. с
чл.134 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за моторните превозни средства на А..
Решението на Окръжната администрация на Н. ам зее – А. е постановено на
10.12.2019г. и е влязло в законна сила на 21.01.2020г.
По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република България е
сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на
чуждестранен съд за налагане на финансова санкция.
Изпратеното в Окръжен съд – гр.Добрич удостоверение съдържа необходимата
информация, съответстваща на данните в приложения съдебен акт чието признаване се иска.
Касае се за решение за налагане на финансова санкция, което съгласно нормата на чл.3 ал.1
т.1 от ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена
санкция или всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или
1
несъдебен орган за извършване на престъпление или административно нарушение,
включително паричните санкции, наложени във връзка с нарушение на правилата за
движение.
Деянието осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в чл.30 ал.2
т.1 от ЗПИИРКОРНФС въпреки, че и по българското законодателство аналогично
поведение се санкционира като административно нарушение съобразно разпоредбите
на Закона за движение по пътищата.
Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и
изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в
чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение №
2 към чл.4 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на
български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу И.С.М., за същото деяние в Р
България или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на
решението не е изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние,
подсъдно на българския съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението на Окръжната администрация на Н. ам зее - А. не се отнася и за деяния, които
по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията
на Р България или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малко
от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на решението,
подлежащо на изпълнение касае парична сума в общ размер на 95,00 евро
/равностойни на 185,80лв. по курс на Българска Народна Банка към датата на
постановяване на решението – 10.12.2019г./. Решението е постановено срещу пълнолетно
/съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност
и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението. Производството
срещу И.С.М. е било писмено, като същият е уведомен съгласно законодателството на
издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител
относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.
Решението е било връчено лично на лицето на 07.01.2020г., като е било изрично
уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което има право да
участва и което позволява делото да се преразгледа по същество.
Предвид обстоятелството, че И.С.М. е български гражданин, с постоянен адрес
гр.Д., ж.к.“С.“ № 1, съдът прие, че местоживеенето му се намира на територията на Р
България, т.е., налице е една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване
на решението за налагане на финансова санкция, съдържащи се в чл.30 ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС.
Липсват доказателства, представени от засегнатото лице за пълно или частично
изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция, поради
което не следва да се обсъжда чл.17 от ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл.16 ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като
финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в български
лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансова
санкция, или 95,00 евро към 10.12.2019г. са равностойни на 185,80 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл.32 ал.1 във вр. с чл.16 ал.7
т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд:
2
Съобщи за изтекли лични данни