№ 494
гр. Перник, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720201819 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1158-000014 от
18.01.2023г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към
ОД на МВР-Перник, с което на А. Р. М., ЕГН ********** за нарушение на чл.
140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени
кумулативно предвидените в чл. 175, ал.3, пр. 1-во от същия закон
административни наказания глоба в размер на 200 лв (двеста лева) и
лишаване от право за управлява моторно превозно средство за срок от 6
(шест) месеца.
Жалбоподателят А. Р. М., чрез пълномощника си адв. Г. Б. от ПАК,
моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на санкционното производство.
Счита, че с липсата на ангажирани доказателства от
административнонаказващия орган (АНО), че преди изпращането на
преписката на прокуратурата е прекратил на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН
административнонаказателното производство, образувано с акта за
установяване на административно нарушение, е допуснато съществено
процесуално нарушение, предвид издаване на оспореното НП в хипотезата на
чл. 36, ал.2 от ЗАНН въз основа на постановлението за отказ да се образува
досъдебно производство. Излага съображения за нарушаване на
императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не е
1
посочената датата на извършване на нарушението и липсва точно описание на
деянието, което е ограничило правото на защита на дееца и е самостоятелно
основание за отмяна на атакувания правораздавателен акт. Твърди, че
неправилно е приложен материалния закон, поради несъставомерност на
деянието.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното заседание, в
което не се явява и упълномощеният му защитник адв. Г. Б.. От последния е
депозирана молба с рег. № 24901 от 28.11.2023г., с която поддържа
подадената жалба срещу оспореното НП, като заема позиция, че няма да сочи
други доказателства и няма доказателствени искания.
АНО началник сектор „ПП” към ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за съдебно заседание. В придружителното
писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена в съда е
изразена позиция, че законосъобразно е издаденото НП, поради което следва
да бъде потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 26.07.2022г. в 23:59 часа на ул. „Стримон”, до блок 53 в гр. Перник
управляваният от А. Р. М. лек автомобил „Шкода Октавия” с рег. № *******
бил спрян за проверка от полицейски автопатрул на сектор „ПП” при ОД на
МВР Перник. В хода на проверката контролният орган установил, след
направена служебна справка, че лекия автомобил е с прекратена служебна
регистрация на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП.
В присъствието на жалбоподателя бил съставен срещу него акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 277206 от
27.07.2022г., с който отговорността на А. Р. М. била ангажирана за нарушение
на чл.140, ал.1, пр.1-во от ЗДвП.
АНО счел, че деянието съставлява престъпление, поради което
материалите били изпратени с № УРИ 115800-11172 от 31.10.2022г. по
компетентност на Районна прокуратура Перник.
С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
13.01.2023г. прокурор от Районна прокуратура Перник приел, че е налице
липса на достатъчно данни, от които може да се обоснове предположение за
2
осъществен състав на престъпление от общ характер, в частност за такова по
чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК, като препис от постановлението бил изпратен на
началник сектор „ПП” при ОД на МВР Перник с оглед преценка относно
реализиране на административнонаказателната отговорност по отношение на
А. Р. М. за нарушения на ЗДвП.
Въз основа на постановлението от 13.01.2023г. на Районна
прокуратура Перник за отказ да се образува досъдебно производство
началник сектор „ПП” при ОД на МВР Перник издал обжалваното НП, като
изрично в съобразителната му част посочил прокурорския акт като основание
за издаването му. Със същото за извършено административно нарушение на
чл. 140, ал.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя на основание чл. 175, ал.3,
пр.1-во от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 200 лв и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от шест
месеца.
Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 25.09.2023г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, а именно: АУАН серия GA
№ 277206 от 27.07.2022г., постановление от 13.01.2023г. за отказ да се
образува досъдебно производство по прокурорска преписка № 3471/2022г. по
описа на Районна прокуратура Перник, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г.
на министъра на вътрешните работи, писмо на началник сектор „ПП” при ОД
на МВР Перник, входирано в Районен съд Перник с рег. № 24065 от
17.11.2023г., ведно с разпечатка от база данни на АИС „КАТ регистрация на
МПС и собственици” и приобщената по делото пр.пр. № 3471/2022г. по описа
на Районна прокуратура Перник.
От правна страна:
Съдът намира, че административнонаказателната процедура е
проведена при спазване на срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН, като съображенията
са следните:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН серия GA № 277206 от 27.07.2022г. АНО е приел, че са
налице данни за извършено престъпление, поради което на 31.10.2022г. е
изпратил материалите на Районна прокуратура Перник, като срока от
съставянето на АУАН до сезирането на държавното обвинение не надхвърля
преклузивния 6-месечен срок за издаване на НП и реализиране по този начин
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
С постановление от 13.01.2023г. прокурор при Районна прокуратура
Перник е отказал да образува наказателно производство, поради липсата на
достатъчно данни, от които може да се обоснове предположение за
осъществен състав на престъпление от общ характер, в частност за такова по
чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК, като препис от постановлението е бил изпратен
3
на началник сектор „ПП” при ОД на МВР Перник с оглед преценка относно
реализиране на административнонаказателната отговорност по отношение на
А. Р. М. за нарушения на ЗДвП. НП е издадено на 13.01.2023г., при което 6-
месечния срок за неговото издаване относно нарушението по чл. 140, ал.1 от
ЗДвП е спазен.
Вярно е, посоченото в жалбата, че в административнонаказателната
преписка липсва издадена резолюция на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН за
прекратяване на административнонаказателното производство, образувано с
АУАН и изпращането на преписката на прокуратурата, но съдът не третира
този пропуск като нарушение на принципа non bis in idem. Тази констатация е
изводима от действията на АНО, който е пристъпил към издаване на
оспореното НП в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН въз основа на
постановлението за отказ да се образува досъдебно производство и при липса
на конкуренция с висящо наказателно производство, поради което и горното
процесуално нарушение е санирано и настоящото
административнонаказателното производство е реализирано без колизия с
принципа non bis in idem.
В случая не е изтекла и абсолютната давност за привличане и
реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
При извършената дължима проверка за законосъобразност съдът
констатира, че НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, предвид приложената по преписката Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи
С разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП законодателят е въвел
изискване по пътищата, отворени за обществено ползване по пътищата, да се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 143, ал.15 от
ЗДвП предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Чл. 175, ал.3,
пр.1-во от ЗДвП съдържа предвидената санкция за лице, което управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори по делото, че жалбоподателят А. Р. М. е управлявал лек
автомобил „Шкода Октавия” с рег. № *******, когато е бил спряна за
проверка от полицейски автопатрул. За съставомерността на вмененото
нарушение, обаче, следва да са осъществени признаците както от обективна,
така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги
обуславя несъставомерност на извършеното деяние. В конкретния случай, на
първо място, в обжалваното НП липсват каквито и да са мотиви по
отношение на изведения извод от прокурора в постановлението за отказ да се
4
образува досъдебно производство, че не са налице категорични данни М. да е
осъществил деянието умишлено, поради което е било прието, че е
несъставомерно. АНО е подходил напълно формално и без аргументи е издал
оспорения правораздавателен акт, което е довело до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя, тъй като за престъплението прокурорът е приел, че
деянието не е осъществено от субективна страна, а вмененото
административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в
управление на нерегистрирано моторно превозно средство е счетено, че е
извършено умишлено. Нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДвП, което е
идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК (преценката за
това дали се касае за престъпление или за административно нарушение се
прави единствено с оглед степента на обществена опасност на деянието) може
да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл.
Субект на нарушението по чл. 175, ал.3, пр.1-во, вр. чл. 140, ал.1 от ЗДвП е
водачът, който управлява нерегистрирано моторно превозно средство, т.е.,
законът предвижда наказване както на собственика, така и на всяко друго
лице, което управлява чужд, нерегистриран автомобил. Независимо от това,
обстоятелството дали нарушителят е наказан като собственик или не, е
релевантно за реализиране на отговорността му и следва да намери точно
отражение при описание на нарушението, тъй като е пряко относимо към
доказването на субективната страна на състава и предполага ангажирането на
различен обем доказателства във всяка от двете хипотези.
В конкретния случай при описание на нарушението в НП е отразено
твърдение че моторното превозно средство – лек автомобил „Шкода Октавия”
с рег. № *******, е собственост на И.С.И., т.е. на лице, различно от
жалбоподателя. При това положение адресат на произтичащото задължение
да регистрира придобитото превозно средство би следвало да е посочения в
НП собственик И.С.И., въпреки изведеното в постановлението за отказ да се
образува досъдебно производство друго фактическо положение, а именно, че
от 24.03.2022г. собственик на автомобила е А. М., който го е закупил от И.И..
При положение, че оспореното НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от
ЗАНН вписването в НП като собственик на процесния автомобил на лице,
което е различно от жалбоподателя, е довело до промяна на обстоятелствата
на предявеното обвинение, което от своя страна има за последица нарушаване
правото на защита на санкционираното лице. Нещо повече: след като
словесно в НП е посочено, че автомобилът е собственост на друго лице,
различно от жалбоподателя, то за последния не би следвало да е
съществувало регламентираното с чл. 145, ал.2 от ЗДвП задължение в
определен срок от придобиването да заяви това обстоятелство пред органите
на МВР, тъй като именно поради неизпълнение на вмененото с цитираната
разпоредба задължение се стига до прекратяване на регистрацията на дадено
превозно средство.
На следващо място съдът констатира и други съществени
разминавания и неточно описание на нарушението в оспореното НП, които не
5
дават възможност да се установи какво точно нарушение е извършил
жалбоподателя. Те са изводими от хронологичното проследяване в
постановлението за отказ да се образува досъдебно производство на
действията на жалбоподателя след 24.03.2022г., когато с договор за покупко-
продажба с нотариална заверка на подписите е придобил собствеността на
процесния автомобил. От представеното по прокурорската преписка
Заявление № 221158005874 от 15.04.2022г. от А. М. е видно, че същия е
отишъл в службата по регистрация на пътни превозни средства, за да
регистрира придобития автомобил по постоянния си адрес. На същата дата
служител от сектор „ПП” при ОД на МВР Перник е извършил идентификация
на автомобила, при която се установило, че има промяна в техническите
данни на двигателя на моторното превозно средство, тъй ката кодът отразен в
свидетелството за регистрация се различавал с кода на монтирания двигател в
„Шкода Октавията”. За тези констатации бил уведомен А. М. с оглед
набавяне на необходимите документи и извършване на регистрацията на
автомобила му в регион Перник. Прокурорът е фиксирал в своя акт, че
междувременно докато М. е търсил необходимия вид двигател за моторното
превозно средство, от отдел „ПП” при СДВР било извършено служебно
прекратяване на регистрацията и регистрационните табели с номер *******
били обявени за невалидни.
На 15.06.2022г. М. сменил двигателя на автомобила и подал ново
Заявление № 221158009548 от 17.06.2022г. до сектор ПП” при ОД на МВР
Перник, като предоставил и двата броя регистрационни табели, които му
били върнати от служителите. След като подал необходимите документи за
пререгистрация на моторното превозно средство, жалбоподателят се тръгнал
с автомобила с поставените на него регистрационни табели с № *******, с
които управлявал „Шкода Октавията” и на 26.07.2022г., когато бил спрян за
проверка във връзка с която е съставен и АУАН серия GA № 277206 от
27.07.2022г.
Предвид изложеното съдът приема, че НП не отговаря в пълна степен
на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно и точно
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, както
и на доказателствата, които го потвърждават. Допуснатото е процесуално
нарушение от категорията на съществените такива, тъй като е нарушено
правото на защита на жалбоподателя, на който с оспореното НП са предявени
обстоятелства, които са различни от тези, които прокурорът е приел за
установени в своя акт. Това нарушение не може да бъде санирано в хода на
съдебното производство, тъй като предполага изменение на обстоятелствата
при които е реализирано деянието, което е недопустимо, което води до
отмяна на обжалваното НП, като издадено в нарушение на процесуалните
правила.
Отделно от изложеното следва още да се отбележи, че в атакуваното
НП не е посочена дата и час на извършеното нарушение, т. е., деня, за който
проверяващите са установили, че водачът управлява автомобила със
6
служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.15 от ЗДвП.
Изискването за посочване на дата на извършване на нарушението в НП,
установено с разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, е императивно.
Пропускът да бъде посочена тази дата препятства описанието и
конкретизирането на административното нарушение, което ограничава
правото на защита на лицето, сочено като нарушител. Недопустимо е датата
на извършване на нарушението да се извлича на базата на предположения и
въз основа на съдържанието в постановлението за отказ да се образува
досъдебно производство, тъй като обвинението в извършване на конкретно
административно нарушение следва да е ясно, детайлно и недвусмислено
посочено в НП. Липсва посочване и на срока, в който е следвало да бъде
регистриран автомобила, респ. датата на която е била служебно прекратена
регистрацията на автомобила. Така допуснатите съществени процесуални
нарушения не могат да бъдат санирани във фазата на съдебния контрол за
законосъобразност на НП, тъй като съдът не може да изземва правомощията
на АНО и да замества волята му.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като в хода на производството са допуснати посочените
съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита
на дееца.
На следващо място, в хода на съдебното следствие от писмените
доказателства, съдържащи се в пр.пр. № 3471/2022г. по описа на Районна
прокуратура Перник, приобщени по надлежния ред към доказателствения
материал, се установи по безспорен и категоричен начин, че на 15.04.2022г. А.
М. е подал Заявление № 221158005874 за промяна на регистрацията на
превозно средство с рег. № *******, т.е. той е изпълни задължението си в
законовия срок, както и че до такава не се е стигнало поради констатирана
липса на идентификация в техническите данни на двигателя на автомобила.
Нещо повече, след отстраняване на несъответствието е било подадено ново
заявление за пререгистрация (на 17.06.2022г.) и въпреки че към този момент
двете регистрационни табели са били обявени за невалидни от СДВР, същите
са били върнати на М., поради което и не може да се изведе еднопосочен
извод, че той е имал съзнание за служебната дерегистрация на моторното
превозно средство към датата на извършената му проверка на 26.07.2022г. на
ул. „Стримон” в гр. Перник, за да се приеме, че от субективна страна е
осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Изрично в този
смисъл са и мотивите на Районна прокуратура Перник, обективирани в
постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, с които
очевидно АНО не се е съобразил.
Съдът приема, че горните факти в съвкупност обосновават извода за
деяние, извършено при условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14
от НК, т.е. на деяние, което не е извършено виновно от нарушителя, поради
което и не представлява административно нарушение. В случая липсва
7
субективния елемент на административното нарушение, за извършването на
което е санкциониран жалбоподателят, тъй като не са налични преки
доказателства, или верига от косвени доказателства, от които да може да бъде
направен единствен, непротиворечив и категоричен извод относно
виновността на дееца, и конкретно, че към датата на твърдяното нарушение
на същия е било известно, че регистрацията на управляваното от него
моторно превозно средство е била служебно прекратена. Ето защо оспореното
НП е издадено и в нарушение на материалния закон, което е самостоятелно
основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на
л. 8 договор за правна защита и съдействие от 03.10.2023г. се установява, че
жалбоподателят А. М. е възложил на адвокат Г. Б. от ПАК оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
пред Районен съд Перник по обжалване на процесното НП. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 500.00 лева и е заплатено изцяло в
брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за основателно, тъй като възнаграждението не отговаря на
фактическата и правна сложност по делото и обема на извършената работа от
адв. Б., чието процесуално представителство пред съда се е изразило в
изготвяне на жалбата и в депозираната по делото молба, с която поддържа
същата, поради което и съдът го редуцира в минималния размер от 400 лв
(четиристотин лева), предвиден в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
който Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник
следва да заплати на жалбоподателя. Искането за разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 500 лева не следва да бъде уважавано.
Така мотивира и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 от
ЗАНН и чл. 63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-
1158-000014 от 18.01.2023г., издадено от началник сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР-Перник, с което на А. Р. М., ЕГН ********** за нарушение
8
на чл. 140, ал.1 от Закона за движението по пътищата са наложени
кумулативно предвидените в чл. 175, ал.3, пр. 1-во от същия закон
административни наказания глоба в размер на 200 лв (двеста лева) и
лишаване от право за управлява моторно превозно средство за срок от 6
(шест) месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков” № 1, да заплати на А. Р. М., ЕГН
********** сума в размер на 400 лв (четиристотин лева), представляваща
направени от лицето разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат
в производството по АНД № 01819/2023г. по описа на Районен съд Перник.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9