№ 2231
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110215890 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 72 ал. 4
ЗМВР
Образувано е по жалба на В. К. Б., ЕГН **********, чрез адв. Й. Н. от
САК, против Заповед за задържане на лице рег. № 226зз-2410/24.10.2023 г.
(издадена на 23.10.2023 г.), издадена от С., с която на основание чл. 72 ал. 1 т.
1 ЗМВР по отношение на жалбоподателя В. Б. е наложена принудителна
административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".
С жалбата се претендира отмяна на заповедта за задържане като
издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
несъответствие с целта на закона, немотивирана и необоснована. Излагат се
съображения, че обжалваната заповед противоречи на предвидените в чл. 22
ЗАНН цели на принудителните административни мерки. Навежда се, че със
задържането на жалбоподателя е нарушен принципа за съразмерност. Сочи
се, че не е била налице необходимост жалбоподателят да бъде задържан за
срок от 24 часа, след като е оказал съдействие на полицейските служители и е
посетил медицинско заведение, където е предоставил биологични проби за
изследване. Излагат се твърдения, че в заповедта за задържане не са посочени
фактическите основания за издаването й, тъй като липсва описание на
1
фактическата обстановка и на обстоятелствата, при които се твърди
жалбоподателят да е извършил престъпление, както и не е посочено каква цел
се преследва с наложената принудителна административна мярка.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят В. Б., редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. М. Н. от САК, преупълномощен от адв. Й. Н.,
който пледира за отмяна на заповедта за задържане. Излага доводи, че в нея
не са посочени фактическите основания за задържане на жалбоподателя, с
което е ограничено правото му на защита. Навежда, че заповедта не
съответства и на целта на закона, като обръща внимание, че доверителят му
не се е укривал и не е възпрепятствал полицейските органи при изпълнение
на служебните им задължения. Сочи, че след като доверителят му е
предоставил кръвна проба за извършване на медицинско изследване, не е
имало необходимост от продължаващото му задържане, тъй като
полицейските органи са съзнавали, че резултатите от изследването няма да
станат ясни в срока на наложената принудителна административна мярка.
Претендира разноски и представя списък. Подробни доводи излага в писмени
бележки.
Ответник - жалба - С., редовно призован, се представлява от гл. юрк.
Х. Х., надлежно упълномощен, който пледира жалбата да бъде оставена без
уважение и заповедта за задържане да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. Навежда, че при издаването й не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалният закон е
правилно приложен. Сочи, че в заповедта са посочени фактическите и правни
основания за издаването й, както и че към момента на нейното издаване
полицейският орган е разполагал с данни за извършено престъпление,
изводими от извършеното тестване с техническо средство. Счита, че
заповедта съответства и на целта на закона, тъй като налагането на
принудителната административна мярка е целяло да преустанови
противоправно поведение, каквото е шофирането след употреба на
наркотични вещества. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Подробни доводи излага в писмени бележки, в които навежда и възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, ако
последното надвишава минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В реплика адв. Н. изтъква, че посочените в оспорената заповед
фактически основания за издаването й не са достатъчни и като пример сочи,
че в заповедта не е упоменато с какво устройство и кога точно е установена
употребата на наркотични вещества.
В дуплика юрк. Х. оспорва доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя и навежда, че в заповедта са посочени в достатъчна степен
правните и фактическите основания за издаването й. Изтъква, че
действително в заповедта не е посочено, че се касае за престъпление по чл.
2
343б от Наказателния кодекс, но счита, че този пропуск не е съществен, тъй
като съставите на престъпленията са уредени в Особената част на НК.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна и при спазване на 14-дневния
преклузивен срок по чл. 149 ал. 1 АПК - видно от разписката, инкорпорирана
в самата заповед за задържане, същата е връчена на жалбоподателя на
23.10.2023 г., а жалбата е подадена на 06.11.2023 г. Депозираната жалба има и
предвиденото в чл. 150 ал. 1 АПК съдържание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
За времето от 20:00 часа на 23.10.2023 г. до 08:00 часа на 24.10.2024 г.
С. Венцислав Иванов заедно със свидетеля Р. Р. били назначени като ППГ -
325.
На същата дата - 23.10.2023 г. около 21:50 часа жалбоподателят В. Б.
управлявал лек автомобил марка и модел "Мерцедес А 45 АМГ 4 Матик" с
рег. № хххххххххх, собственост на З.О.Р., на територията на град София, по
бул. "Рожен" с посока на движение от ул. "Никола Жеков" към ул. "Илиенско
шосе", като непосредствено след кръстовището с ул. "Никола Жеков"
жалбоподателят ускорил управлявания от него автомобил и последният
поднесъл. Тези действия на жалбоподателя били възприети от старши
полицай В. Иванов и от свидетеля Р. Р., които спрели автомобила за
извършване на полицейска проверка. Жалбоподателят Б. предоставил на
служителите на СДВР своите документи и тези на автомобила. Служителите
от ОСПС - СДВР поискали съдействие от ОПП - СДВР, за да бъде изпробван
жалбоподателя за употреба на алкохол и на наркотични вещества и/или техни
аналози. На мястото за оказване на съдействие на екипа на ОСПС - СДВР
били изпратени свидетелят В. В., както и Р. Пеков - и двамата, назначени на
длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП - СДВР. Служителите на ОПП -
СДВР тествали жалбоподателя за употреба на алкохол, като пробата била
отрицателна. Служителите на ОПП - СДВР тествали жалбоподателя и за
употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с техническо средство
Дрегер "Дръг тест 5000" с инв. номер ARKD - 0049, като пробата била
положителна за употреба на амфетамин (проба № 264, извършена на
23.10.2023 г. в 22:21 часа). Жалбоподателят оспорил резултата от
3
техническото средство.
Младши автоконтрольор при ОПП - СДВР Р. Пеков издал Заповед №
2934/23.10.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка по
чл. 171 т. 1 б. "б" ЗДвП, с която наложил на жалбоподателя В. Б.
принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство
за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца." Младши автоконтрольор Р. Пеков издал и талон за
медицинско изследване № 0150320/23.10.2023 г. с указание, че в срок от 45
минути от връчването му жалбоподателят следва да се яви във ВМА за
извършване на медицинско и химическо изследване. Талонът за медицинско
изследване бил връчен на жалбоподателя Б. в 23:35 часа на 23.10.2023 г.
Свидетелят В. В. съставил АУАН серия GA № 1082981/23.10.2023 г., с
който повдигнал против жалбоподателя В. Б. административнонаказателно
обвинение за извършени административни нарушения по чл. 104г т. 2 ЗДвП и
по чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 2 ЗДвП.
Служителите на ОСПС - СДВР съпроводили жалбоподателя до ВМА,
където същият предоставил кръвни проби за извършване на медицинско и
химическо изследване за установяване употребата на наркотични вещества
и/или техни аналози, след което жалбоподателят бил транспортиран до 02 РУ
- СДВР.
Жалбоподателят В. Б. бил задържан на основание чл. 72 ал. 1 т. 1
ЗМВР със заповед за задържане на лице рег. № 226зз-2410/24.10.2023 г.
(издадена на 23.10.2023 г.), издадена от Венцислав Иванов - старши полицай в
ОСПС - СДВР, в 21:50 часа на 23.10.2023 г. Жалбоподателят бил освободен
на 24.10.2023 г. в 13:50 часа.
По случая на 23.10.2023 г. било образувано досъдебно производство
№ 1836/2023 г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. № 45314/2023 г. по описа на
СРП, водено за престъпление по чл. 343б ал. 3 НК.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните гласни и писмени доказателства –показанията на
свидетелите В. В. и Р. Р., както и писмените доказателства: заповед за
задържане на лице рег. № 226зз-2410/24.10.2023 г. (издадена на 23.10.2023 г.),
издадена от С., декларация за правата на задържано лице, АУАН серия GA №
1082981/23.10.2023 г., ведно с разписка за връчването му, Заповед №
4
2934/23.10.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка по
чл. 171 т. 1 б. "б" ЗДвП, резултат от проведено кръвно изследване в медико -
диагностична лаборатория "Кандиларов", протокол за обиск на лице рег. №
226р-41802/24.10.2023 г., 2 броя докладни записки от 23.10.2023 г. до
Началника на ОСПС - СДВР от старши полицай В. Иванов, протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, талон за медицинско изследване № 0150320 от 23.10.2023 г.,
протокол за предупреждение от 24.10.2023 г., удостоверение рег. № 513р-
19027/20.02.2024 г. на началник на 01 сектор към отдел "Човешки ресурси" -
СДВР, заверено копие на материалите по досъдебно производство №
1836/2023 г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. № 45314/2023 г. по описа на
СРП.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите В. и Р., които прецени
като еднопосочни, последователни, безпротиворечиви и съответни на
писмените доказателства. От гласните доказателствени средства се
установяват повода за извършване на полицейска проверка на жалбоподателя,
резултата от извършената по отношение на него проверка с техническо
средство за употреба на наркотични вещества, както и поведението на
жалбоподателя при тестването му с техническо средство.
Съдът кредитира гореизброените писмени доказателства, които оцени
като последователни, еднопосочни и непротиворечиви. При съвкупната им
преценка по несъмнен и категоричен начин се установява гореизложената
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът
издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени
ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли
е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни
критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери
5
дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и
спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски
орган – старши полицай в 02 група на 03 сектор към отдел "Специализирани
полицейски сили" при СДВР Венцислав Георгиев Иванов.
Спазени са процедурните правила при издаване на атакуваната
заповед. Същата е издадена в писмена форма /чл. 74 ал. 1 ЗДвП/, връчена е на
задържаното лице и видно от отбелязването в самата заповед на задържания
са разяснени правата по чл. 72 ал. 3 - 6 ЗМВР и разпоредбата на чл. 73 НПК.
На жалбоподателя са разяснени и правата по чл. 74 ал. 1 т. 6 ЗМВР, като
съгласно разпоредбата на чл. 74 ал. 3 ЗМВР жалбоподателят е попълнил
декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да ги
упражни или не.
Задължителните реквизити на заповедта за задържане са уредени в чл.
74 ал. 2 ЗМВР. В случая в оспорената заповед са посочени името, длъжността
и местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на
задържането; данни за задържаното лице, както и правата му по чл. 72 ал. 3 -
6 ЗМВР. Съгласно чл. 74 ал. 2 т. 2 ЗМВР в заповедта за задържане следва да
се посочат фактическите и правните основания за задържането. В Решение на
СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г. е посочено, че „член 6, параграф 2
от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията
за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на
престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те
възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си.
Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти,
известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и
място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези
лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна
квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното
производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.“
В същия смисъл е и Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и №
50781/095 - "Петков и Профиров срещу България" на ЕСПЧ, където е
посочено, че не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само
6
позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност
към престъпно деяние. Съгласно цитираното по-горе Решение на СЕС от 25
май 2023 г. по дело С-608/21 г. и съгласно постановките в ТР № 16/31.03.1975
г. на ОСГК на ВАС е допустимо издаването на мотивите да не съвпада по
време с издаването на индивидуалния административен акт и те да са
обективирани в друг документ, стига той да изхожда от същия
административен орган. И в този случай страните следва да имат възможност
да се запознаят своевременно с мотивите към акта, за да узнаят
съображенията на административния орган и организират защитата си срещу
акта. В Решение на СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г. изрично е
посочено, че не се „допуска тази информация да бъде съобщена на
посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на
задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в
кратък срок след началото на същото“.
В настоящия случай в обжалваната заповед за задържане е посочено
правно основание за издаването й: "чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР". Съдът не се
съгласява с доводите на жалбоподателя, наведени чрез процесуалния му
представител, че в заповедта не са посочени в достатъчна степен
фактическите основания за задържането му. В оспорената заповед е посочено
фактическото основание за издаването й: "управлява МПС след употреба на
Н. В. (наркотични вещества - бел. с.), установено по надлежния ред, чл. 343б
ал. 3". Съдът намира, че в обжалваната заповед с достатъчна конкретика са
посочени фактическите основания за задържане на жалбоподателя, при това в
достатъчна степен, за да позволи на жалбоподателя да разбере въз основа на
какви фактически обстоятелства се задържа и ефективно да оспори
задържането си. Посочено е деянието - управление на МПС след употреба на
наркотични вещества; посочена е формата на съпричастност на
жалбоподателя - че е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества; посочено е и че това деяние съставлява престъпление по чл. 343б
ал. 3 НК. Действително, в заповедта не е посочен нормативния акт, в който се
съдържа посочената разпоредба на чл. 343б ал. 3, но съдът преценява
пропуска като несъществен, тъй като е общоизвестно, че съставите на
престъпления са уредени в Особената част на НК. Ето защо съдът приема, че
в случая в обжалваната заповед за задържане се съдържа описание на
7
релевантните факти, въз основа на които полицейският орган е приел, че са
налице данни за извършено от жалбоподателя престъпление; посочена е и
правната квалификация на това престъпление. Действително, както навежда
процесуалният представител на жалбоподателя, в заповедта не е посочен вид
на техническото средство, с което е извършено изследването за употреба на
наркотични вещества, както и кога е извършена пробата, но съдът намира, че
непосочването на това обстоятелство по никакъв начин не е рефлектирало
върху правото на жалбоподателя да научи основанията за ареста си. Дали
посочените фактически основания за задържането в заповедта са достатъчни
следва да се преценява с оглед на това дали те позволяват на задържаното
лице да оспори ефективно своето задържане и за гарантиране
справедливостта на производството (чл. 6 § 1 Директива 2012/13/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото
на информация в наказателното производство, където е посочено, че
"Държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите
получават информация относно престъпното деяние, в извършването на което
са заподозрени или обвинени. Тази информация се предоставя незабавно и с
подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на
производството и ефективното упражняване на правото на защита"). Ето защо
изискването за подробност на информацията не следва да се абсолютизира, а
следва във всеки случай да се извършва конкретна преценка дали посочените
фактически основания позволяват на задържаното лице да упражни
ефективно правото си на защита. Така и в цитираното Решение на СЕС от 25
май 2023 г. по дело С-608/21 г. е посочено, че се степента на подробност на
информацията (предоставена на задържаното лице при неговото задържане -
бел.с.) трябва да бъде адаптирана в зависимост от стадия на наказателното
производство. Ето защо и като намери, че във всеки случай следва да се
извършва конкретна преценка дали предоставената информация е достатъчна
за упражняване правото на защита на задържаното лице, съдът счита, че в
случая и обстоятелството, че в обжалваната заповед не е посочено времето и
мястото на деянието не е ограничило правото на защита на жалбоподателя. И
това е така, защото в случая жалбоподателят Б. е задържан непосредствено
след като полицейските органи са го спрели за извършване на проверка и са
установили данни за употребата на наркотични вещества посредством
извършена проба с техническо средство.
8
Посоченото в заповедта правно основание на издаването й - чл. 72 ал.
1 т. 1 ЗМВР урежда правомощие на органите на МВР да задържат лице, "за
което има данни, че е извършило престъпление". В настоящия случай съдът
намери, че при задържането на жалбоподателя В. Б. полицейският орган е
разполагал с данни за извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 НК. От
показанията на свидетеля Р. и от писмените доказателства се установява, че Б.
е бил установен като водач на лек автомобил и че при извършената му проба
с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техни
аналози е установен положителен резултат за амфетамин. Следва да се
посочи, че за прилагане на принудителната административна мярка
"задържане за срок до 24 часа" не се изискват категорични доказателства,
установяващи участието на лицето в престъпен акт - достатъчно е наличието
на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъпление или да е съпричастен към него. Следва да се има
предвид, че "данни" по смисъла ЗМВР и "достатъчно данни" по смисъла на по
чл. 207, ал. 1 от НПК, имат съвсем различно съдържание. За да бъде
образувано досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са
налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че
има извършено престъпление. При налагането на принудителна
административна мярка "задържане за 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР вложеният
от законодателят смисъл е, че са необходими само данни за извършено
престъпление, т.е. тези данни може и да не са достатъчни за образуване на
досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че
задържаното лице е с определена степен на вероятност да е извършило
престъпление. Ето защо съдът намери, че представеното от жалбоподателя с
жалбата писмено доказателство - резултат от проведено кръвно изследване в
Медико - диагностична лаборатория "Кандиларов", е неотносимо при
извършване на преценката за законосъобразност на обжалваната заповед за
задържане.
При преценка законосъобразността на административния акт съдът
дължи преценка освен за процесуално и материалноправното му съответствие
с разпоредбата на чл. 72 ЗМВР и сл., също и за съответствието му
с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Целта на принудителната
административна мярка "задържане за срок до 24 часа", налагана по реда
на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е да се предоврати или преустанови извършването
9
на престъпление, да се предовратят или преустановяват последиците от
същото, да се попречи на лицето да се укрие или да осуети наказателно
преследване чрез заличаване на улики на местопрестъпление, укриване на
улики или лица - като за всеки конкретен случай на задържане данните следва
да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на
административния орган, издател на акта. Действително, липсват данни, въз
основа на които да може да се направи извод, че е съществувала опасност
жалбоподателят да се укрие - разпитаните свидетели не съобщават Б. да се е
опитал да осуети полицейската проверка; и двамата свидетели заявяват, че
жалбоподателят не е извършил действия, насочени към възпрепятстване на
полицейските служители при изпълнение на задълженията им по служба.
Същевременно обаче при преценката дали задържането на вероятния
извършител е оправдано и дали представлява съразмерно ограничаване на
личните му права /на правото му на свободно придвижване/ съдът следва да
държи сметка, както за поведението на лицето, така и за предмета на
престъплението и разследването. В случая и предвид предмета на
разследването - престъпление по чл. 343б ал. 3 НК, съдът намира, че
наложената принудителна административна мярка е насочена към
преустановяване извършването на престъпление - управление на МПС след
употреба на наркотични вещества. Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че тази цел е била постигната, след като със Заповед №
2934/23.10.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка по
чл. 171 т. 1 б. "б" ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор при ОПП -
СДВР, на жалбоподателя В. Б. е наложена принудителна административна
мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца."
Посочената принудителна административна мярка не може да преодолее
фактическата възможност жалбоподателят да пристъпи отново към
управление на МПС при наличните данни за употреба на наркотични
вещества, макар че в този случай той би осъществил състав на престъпление
по чл. 343в ал. 3 НК.
Следва да се посочи и че съгласно чл. 7 ал.2 от Наредба № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози когато с тест е
установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски
10
орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване. Т.е. в случая жалбоподателят е бил задържан и с
оглед на извършване на последващи действия с него и осигуряване на
явяването му в лечебното заведение, за да се гарантира спазването на
надлежния пред по чл. 343б ал. 3 НК.
Най-сетне, установява се и че фактическото задържане на
жалбоподателя не е продължило 24 часа. От писмените доказателства по
делото - 2 броя докладни записки, съставени от В. Иванов - С., както и от
писменото доказателствено средство - протокол за оглед, приложен в
материалите по ДП № 1836/2023 г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. №
45314/2023 г. по описа на СРП, се установява, че след задържането на
жалбоподателя е бил извършен оглед на местопроизшествие, след това
жалбоподателят е бил съпроводен до ВМА за даване на кръвни проби, след
което е откаран в 02 РУ - СДВР за оформяне на необходимата документация,
като видно от посоченото в обжалваната заповед Б. е освободен на 24.10.2023
г. в 13:50 часа, т.е. задържането му не е продължило повече от необходимото
за извършване на съответните действия. По изложените съображения съдът
намери, че задържането на жалбоподателя Б. се явява съответно на
преследваната цел и ограничено до строго необходимото, за да се
преустанови извършването на престъпление и да се обезпечи установяването
на релевантните фактически обстоятелства и не засяга правата
и законните интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото
за целта, за която актът се издава, респективно - не е нарушен принципа за
съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК. Ирелевантно за преценката за
съответствие на оспорената заповед с целта на закона е обстоятелството, че
резултатите от медицинското изследване не са били готови в срока на
задържане на жалбоподателя, както и че полицейските служители обосновано
не са имали очакване за противното. Целта на наложената спрямо
жалбоподателя принудителна административна мярка е да се преустанови
извършването на престъпление, а не да се съберат доказателства, доказващи
или пък оборващи по категоричен начин подозрението, че жалбоподателят е
извършил престъпление.
Предвид всичко гореизложено, съдът намери, че оспорената заповед
за задържане е издадена при спазване на процесуалните правила, при
11
правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел,
поради което жалбата не е основателна и следва да се отхвърли.
При този изход на производството на основание чл. 143 ал. 3 АПК
право на разноски има ответника по жалбата, каквато претенция е заявена в
съдебното заседание чрез явилия се юрисконсулт. Като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че ход на делото
е даден в две съдебни заседания, но само в едно от тях ответникът по жалбата
е бил представляван от юрисконсулт, както и вида и обема на положените от
процесуалния представител на ответника процесуални усилия, съдът намери,
че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят Б. следва да
заплати в полза на СДВР, следва да е в минималния размер, предвиден в чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба от В. К. Б., ЕГН **********, чрез адв. Й. Н. от
САК, против Заповед за задържане на лице рег. № 226зз-2410/24.10.2023 г.
(издадена на 23.10.2023 г.), издадена от С., с която на основание чл. 72 ал. 1 т.
1 ЗМВР по отношение на жалбоподателя В. Б. е наложена принудителна
административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".
ОСЪЖДА на основание чл. 143 ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
В. К. Б., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13