Решение по дело №9784/2019 на Районен съд - Бургас

                                               

                                                  Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

    Номер 1678                     17.07.2020г.                                               град Бургас

                         

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                            шести граждански състав

На единадесети юни                                                             през две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Радостина Петкова  

 

                                                                                                                                                                                                                                                                

Секретар  Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова

гражданско дело номер 9784 по описа за  2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, с която е предявил срещу ответника С.К.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 вр. с чл. 99 и чл. 107 от ЗЗД ЗА ОСЪЖДАНЕ на ответницата да заплати на ищеца следните неплатени парични задължения по договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2008г., сключен между ответницата и кредитодателя „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: *********, което вземане е прехвърлено на ищеца -цесионер с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.07.2012г., а именно: сумата от 2346.07 евро, представляваща дължима главница за периода от 11.11.2014г. до 20.06.2018г., сумата от 284 евро, представляваща неплатена редовна лихва за периода от 11.11.2016г. до 20.06.2018г., и  сумата от 380.25евро , представляваща неплатена наказателна надбавка /мораторна лихва/ за периода от 11.11.2016г. до 20.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -15.11.2019г. до окончателното й изплащане. В исковата молба са изложени подробни съображения в подкрепа на исковете. Твърди се, че въз основа на издадено заявление, по което е образувано ч.гр.д. № 3385/2012г. по описа на БРС в полза на предишния кредитор -цедент „БАНКА ДСК” ЕАД е издадена заповед № 2261 от 19.04.2012г. за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 20.04.2012г. срещу ответницата за дължимите по договора за кредит суми, като впоследствие поради постъпило възражение на длъжника и непредявен от кредитора установителен иск по чл. 422 от ГПК с влязло в законна сила определение от 26.07.2017г. заповедният съд е обезсилил заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, поради което и с оглед настъпилия краен падеж по договора за кредит на 20.06.2018г. се претендира осъждане на ответницата да заплати горепосочения остатък на задълженията си по договора за кредит, като цесионера- ищец твърди, че вземането му е намалено с извършените от длъжника доброволни плащания. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът чрез упълномощения си процесуален представител- юрисконсулт поддържа исковете и моли съдът да ги уважи. Претендира присъждане на разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответницата като разноски адвокатско възнаграждение.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответницата, е депозирала писмен отговор, в който е оспорила исковете, като изразила становище, че за недопустимостта им, поради изтекла погасителна давност, тъй като счита, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 14.02.2012г., респ. моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковете. Претендира присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ответницата чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа писмения си отговор и моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото. Представя писмени бележки.

            Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

 По делото е представен писмен договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2008г., сключен между банката – кредитодател „БАНКА ДСК” ЕАД, от една страна, и ответницата като кредитополучателя от друга страна, по силата на който банката е предоставила на ответницата кредит в размер на 15000 евро, който последната се е задължила да върне ведно с договорна лихва в размер на 7.45%, при ГПР 8.08%  за срок от 120 месеца, на равни месечни вноски от по 177.66 лв. /с изключение на първата от 225 лв. с падеж на 20.06.2008г. и последната от 119.79 лв. с падеж на 20.06.2018/ с падеж на 11-то число на месеца, в срок до 20.06.2018г. Съгласно чл. 19, ал. 2 от договора за кредит при допусната забава в плащанията над 90 дни кредиторът има правото обяви целият кредит за предсрочно изискуем.

 Видно от данните, банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечението от сметки  от 18.04.2012г., по което е образувано ч.гр.д.№ 3385/2012г. по описа на БРС. Позовала се е на настъпила автоматична предсрочна изискуемост от 14.03.2011г., поради неизпълнение с над 90 дни на задълженията на длъжника по договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2008г., изразяващо се в неплащане на три поредни месечни вноски с падеж на 11.01.2012г., 11.02.2012г., и 11.03.2012г.   

Със заповед № 2261 от 19.04.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 3385/2012г. по описа на БРС е разпоредено длъжникът С.К.Д. да заплати на кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от общо 11 412.92 евро, дължима въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката от 18.04.2012г. по договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2008г., поради обявена от банката предсрочна изискуемост, считано от 14.03.2011г., от която сумата от 11 041.72 евро, представляваща дължима главница, сумата от 316.64 евро, представляваща неплатена редовна лихва за периода от 11.01.2012г. до 17.04.2012г., сумата от 24.56 евро, представляваща неплатена санкционираща лихва за периода от 11.01.2012г. до 17.04.2012г., и сумата от 30 евро, представляваща заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -18.04.2012г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 446.43лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 7, ал. 5 вр. с ал. 2, т. 1 от НМРАВ № 1 от 09.07.2004г. в размер от 673.22 лв. Въз основа на допуснатото незабавно изпълнение на основание чл. 418 от ГПК в полза на банката -кредитор е издаден изпълнителен лист от 20.04.2012г.

Установява се, че след издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист „БАНКА ДСК” ЕАД е прехвърлила вземанията си по сключения с ответницата договор за кредит от 20.06.2008г. на настоящия ищец- цесионер „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.07.2012г.

Видно от данните по делото с писмо от 02.08.2012г. с обратна разписка връчено на 23.08.2012г. при условията на чл. 46, ал. 2 вр. с ал. 4, изр. първо от ГПК, ответницата е уведомена съгласно изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за обстоятелството, че дългът й към банката по сключения договор за кредит е прехвърлен на ищеца, който я поканил в 14- дневен срок да заплати дължимите суми в общ размер от 11612 евро.

Впоследствие между страните по делото е постигнато писмено споразумение от 04.03.2013г. във връзка с издадената заповед по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 3385/2012г. по описа на БРС, с което те са новирали дълга, като са приели, че към 20.03.2013г. дългът на ответницата към ищеца-цесионер по сключения договор за кредит възлиза в размер на 12054.11 евро, включващ сумата от 11 041.72 евро и сумата от 1012.39 евро –лихва, които суми ответницата се е задължила да изплати на ищеца на 47 равни месечни вноски в размер на 100 евро всяка и една последна изравнителна вноска в размер на 12078.97 евро, с падеж на всяка 20-то число на текущия месец с краен срок за плащане -20.02.2017г. съгласно приложен погасителен план.

По делото е изискано и приложено изп.д. № 20178000400422/2017г. на ЧСИ Ивелина Б.- БОС, от данните по които е видно, че същото е образувано по искане на настоящия ищец- цесионер с постановление от 10.04.2017г. на ЧСИ въз основа на издадения в полза на цедента изпълнителен лист по горепосоченото заповедно производство.

Видно от данните по изпълнителното дело, препис от заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК е редовно връчена на длъжника на 11.05.2017г. от съдебния изпълнител съгласно чл. 418, ал. 5 от ГПК, ведно с покана за доброволно изпълнение.

По повод подадено от ответницата-длъжник на 15.05.2017г. възражение в срока по чл. 414 от ГПК и поради непредявяване от ищеца на иск по чл. 422 от ГПК за вземанията си по издадената заповед по чл. 417 от ГПК в срока по чл. 415 от ГПК, съгласно указанията на заповедния съд от 12.06.2017г., с влязло в законна сила на 12.08.2017г. определение от 26.07.2017г. по ч.гр.д.№ 3385/2012г. по описа на БРС съдът е обезсилил заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

Впоследствие, по искане на взискателя- ищец, с постановление от 07.06.2018г. на ЧСИ Ивелина Б.- БОС, изпълнителното производство е прекратено по негова молба на  основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.

По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, от чието заключение, неоспорено от страните и прието от съда се установява, че за периода от сключване на договора за кредит на 20.06.2008г. до 02.08.2012г. /датата на цедиране на вземането/ ищцата  е заплатила по кредита сумата от общо 8211.18 евро, от която сумата от 3958.28 евро- главница, сумата от 3935.67 евро- лихва, сумата от 80.31 евро – такси закъснение, сумата от 206.92 евро – наказателна лихва за забавено плащане на главницата и 30 евро заемни такси. Вещото лице е  констатирало, че след сключване на споразумението между страните от 04.03.2013г., в което те са приели, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 12054.11 евро, включваща сумата от 11 041.72 евро и сумата от 1012.39 евро –лихва, тя е извършила редовно месечни вноски за периода от 15.12.2012г. до 20.01.2017г. и е заплатила сумата в общ размер от 5023.81 евро.

            С оглед гореизложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

            Предявени са обективно съединени искове по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 вр. с чл. 99 и чл. 107  от ЗЗД.

Ищецът твърди, че дължимия остатък на задължението на ответницата по договора за кредит и допълнителното споразумение към него възлиза в размер на сумата от 2346.07евро, представляваща главница, дължима за периода от 11.11.2014г. до 20.06.2018г., сумата от 284 евро, представляваща неплатена редовна лихва за периода от 11.11.2016г. до 20.06.2018г. и  сумата от 380.25евро, представляваща неплатена наказателна надбавка /мораторна лихва/ за периода от 11.11.2016г. до 20.06.2018г., като сочи, че ответницата е погасила общо сумата от 5023.81 евро, като е преустановила плащането вноските на 20.01.2017г..

По делото се установява, че задълженията на ответницата по сключения с банката договор за кредит от 20.06.2008г. с краен падеж 20.06.2018г., след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК /19.04.2012г./ и след цедиране на вземанията в полза на ищеца с договор за цесия от 12.07.2012г., са новирани съгласно сключено между страните писмено споразумение от 04.03.2013г., с което е установен нов погасителен план при нови условия и срокове , като страните са се съгласили, че ответницата дължи на ищеца съгласно заповедта по чл. 417 от ГПК главница в размер на 11 041.72 евро и лихва в размер на 1012.39 евро в срок до 20.02.2017г.

С извършената с горепосоченото споразумение новация следва, че ответницата дължи на ищеца изплащане на задълженията съгласно новия погасителен план досежно срока, броят  и размер на вноските, като дължимите суми ответницата се е задължила да изплати на ищеца на 47 равни месечни вноски с падеж на всяка 20-то число на текущия месец в размер на 100 евро всяка в срок до 20.01.2017г. и една последна изравнителна вноска с падеж на 20.02.2017г. в размер на 12078.97 евро. Това означава, че общият размер на задълженията на ответницата съгласно споразумението представлява сбора на 47 бр. вноски по 100 евро + последната 48-ма изравнителна вноска от 12078.97 евро, т.е. цялото задължение възлиза в размер на сумата от общо 16 778.97 евро.

От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че след сключване на споразумението от 04.03.2013г., ответницата е извършвала редовно месечни вноски за периода от 15.12.2012г. до 20.01.2017г. и е заплатила сумата в общ размер от 5023.81 евро, като според вещото лице дължимия отстатък на задълженията й към ищеца към датата на подаване на настоящата искова молба – 15.11.2019г. възлизат в размер на 11041.72 евро –главница, редовна лихва в размер на 157.34 евро и законна лихва в размер на 3688.99 евро.

            Въпреки доказателствената тежест, която носи ответницата не доказа, че е заплатила изцяло, точно и в срок всички задължения си към ищеца по сключеното помежду им споразумение от 04.03.2013г. за новиране на задълженията й по договора за кредит от 20.06.2008г. Вещото лице е посочило, че ответницата продължава да дължи представляващ част от последната изравнителна вноска с падеж на 20.02.2017г. в размер на 11041.72 евро, но тъй като претендирания от ищеца остатък от главницата е в по-малък размер - 2346.07евро, съдът счита, че искът за присъждане на главницата следва да се уважи в заявения от ищеца размер от 2346.07 евро с падеж на 20.02.2017г. Що се касае до заявения период на задълженията за главница от 11.11.2014г. до 20.06.2018г., тъй като, както бе отбелязано по-горе, след издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК условията за погасяване на задълженията са променени, искът касаещ претендирания период на главницата по договора за заем, с изключение на датата 20.02.2017г., която е краен падеж по споразуменето, следва да се отхвърли в останалата част за периода от 11.11.2014г. до 19.02.2017г. и 21.02.2017г. до 20.06.2018г., тъй като се установи, че до 20.01.2017г. ответницата редовно е погасявала задълженията, като не е платила остатъка от последното си задължение с краен падеж на 20.02.2017г.

Върху уважения размер на главницата следва да се присъдени и претендираната законна лихва за забавено плащане по чл. 86 от ГПК, считано от подаване на исковата молба– 15.11.2019г. до окончателното й изплащане.

Що се касае до редовната лихва, по делото няма данни ответницата съгласно споразумението от 04.03.2020г. да е поела задължение за заплащане на ищеца на възнаградителна лихва за последната изравнителна вноска, за разлика от вноските с разсрочено плащане. Затова съдът намира претенцията на ищеца за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 284 евро, представляваща неплатена редовна лихва за периода от 11.11.2016г. до 20.06.2018г. върху претендирания дължим остатък от главницата, за недоказана и като такава същата следва да се отхвърли.

По отношение на претенцията за присъждане на сумата от 380.25евро, представляваща неплатена наказателна надбавка /мораторна лихва/ за периода от 11.11.2016г. до 20.06.2018г.:

 Тъй като по делото се установи, че ответницата е преустановила плащанията към ищеца на 20.01.2017г., погасявайки разсрочените 47 вноски, следва, че след настъпване на последната падежна дата – 20.02.2017г. същата е в забава, считано от следващия ден - 21.02.2017г. за плащане на остатъка на последната изравнителна вноска, която ищецът претендира в размера от 2346.07 евро. Ето защо искът за присъждане на мораторна лихва за забава на просрочената главница се явява частично основателен на основание чл. 84, ал.1, изр. първо вр. с чл. 86 от ЗЗД за периода от забавата – 21.02.2017г. до крайния заявен от ищеца период-  20.06.2018г. След служебно изчисление по чл. 162 от ГПК съдът намира, че искът за мораторната лихва за забавено плащане на главницата за периода от 21.02.2017г. до крайния заявен от ищеца период-  20.06.2018г. възлиза в размер на 316.07 евро, в която част искът следва да се уважи, а в останалата част на присъдения размер от 316.07 евро до претендираният от 380.25 евро и за останалата част от периода искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

            Поради установената дължимост на горепосочените суми съдът следва да разгледа правопогасяващото възражение на ответницата за погасяването им по давност.

В писмения отговор ответницата счита, че давността за погасяване на процесните вземания е започнала да тече от изискуемостта на задълженията, настъпила на 14.03.2012г. с оглед обявената от цедента предсрочна изискуемост на цялото вземане.

Съгласно чл. 114 от ГПК давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

По делото обаче няма данни преди образуване на заповедното производство банката-цедент да е уведомила писмено ответницата за обявената предсрочна изискуемост, тъй като към този момент липсваше подобно изискване.

Впоследствие с приемането на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по ОСГТ на ВКС, и по точно в т. 18 от същото бяха дадени разяснения и задължителни указания за съдилищата по приложението на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ във връзка с предсрочната изискуемост. Посочено е, че само по себе си извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, като постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява или предизвестява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника.

Затова съдът приема, че поради липса на надлежно уведомяване на длъжника съгласно изискванията на горепосоченото тълкувателно решение, не  може да се приеме, че банката е обявила предсрочна изискуемост на посочената от нея дата преди образуване на заповедното производство. Наред с това следва да се отбележи, че с прехвърляне на вземанията на банката в полза на ищеца и подписването между страните на споразумение от 04.03.2013г., с което се подновяват задълженията на ответницата при други условия и срокове с краен падеж на 20.02.2017г. следва, че тъй като задължението е новирано    считано от настъпването на новия краен падеж /без данни да е обявена друга предсрочна изискуемост/ започва да тече нова погасителна петгодишна давност. Исковата молба е подадена на 15.11.2019г., поради което към датата на подаването й петгодишната погасителната давност по чл. 110 от ГПК досежно главницата, респ. тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „б“ и „в“ от ГПК досежно мораторната и  възнаградителната лихва, не е изтекла.

            За пълнота следва да се отбележи, че не е налице и изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ГПК досежно вземанията, установени с издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, тъй като същата, предвид последващото й обезсилване не е влязла в законна сила по смисъла на чл. 416 от ГПК и не е формирала сила на пресъдено нещо.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 662.85лв., изчислена съразмерно с уважената част от исковете.

Ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищцата по делото в размер на 630 лв. Съдът намира същото за неоснователно, тъй като видно от данните по делото адвокатското възнаграждение  е уговорено и заплатено от ищцата на 10.12.2019г.  в минималния размер по време на действието на чл. 7, ал. 1, т. 2 НМРАВ преди изменението й от 15.05.2020г., а след изменението на НМРАВ същото надвишава със 136.74лв. минималния размер на адвокатското възнаграждение с оглед процесната цена на иска. Отделно от това съдът счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото липсват основания същото да бъде намалявано до сегашния минимален размер по чл. 7, ал. 1, т. 2 НМРАВ.

Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 72.88 лв., изчислени съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА С.К.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19 обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 вр. с чл. 99 и чл. 107 от ЗЗД сумата от 2346.07 евро, представляваща дължим остатък от главница с падеж на 20.02.2017г. и сумата от 316.07 евро, представляваща неплатена наказателна надбавка /мораторна лихва/ за периода от 21.02.2017г. до -  20.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -15.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 662.85лв., представляващи направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, изчислени съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ в останалата част иска за главницата за периода от 11.11.2014г. до 19.02.2017г. и от 21.02.2017г. до 20.06.2018г., иска за присъждане на сумата от 284 евро, представляваща неплатена редовна лихва за периода от 11.11.2016г. до 20.06.2018г., и  искът за происъждане на неплатена наказателна надбавка /мораторна лихва/ над уважения размер от 316.07 евро до претендирания размер от 380.25евро, в т.ч. и периода от 11.11.2016г. до 20.02.2017г..

ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19 ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***  на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 72.88 лв., изчислени съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                        

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова

Вярно с оригинала:

И.Г.