Р Е Ш Е Н И Е

№3375

                                         гр.Варна 22.07.2019год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание, проведено на осми юли     през  две хиляди и  двадесета  година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Румяна Христова

 

при участието на секретар  Галя Дамянова  , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5924/2020г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

 

 

Производството е по реда на Закона за защита  от домашното насилие.

Постъпила е молба от С.Д.Я. ЕГН **********, ЛК №*, издадена на 20.11.2012 от МВР Варна, с адрес *, чрез Адвокат А.Т.А. ***, вписан в Единния адвокатски регистър с № *, с адрес *, Ел. поща:adv.*@abv.bg, тел. *; съдебен адрес:***, ат.1 СРЕЩУ Ж.М., роден на *** г. в гр.Я., Република Босна и Херцеговина, персонален номер *, с паспорт номер * изд. от Босна и Херцеговина, притежава българска лична карта с ЛНЧ **********, валидна до 13.02.2020г. с адрес: *.

Молителката излага,че се нуждае СПЕШНО от мярка за закрила по реда на ЗЗДН, поради действията на ответника Ж.М., представляващи актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.

Молителката навежда следните фактически твърдения: 

С ответника Ж.М. от началото на 2019 г. заживяват във фактическо съпружеско съжителство. На 19.02.2019 г. в гр.Варна сключват граждански брак. От брака нямат общи деца. Тя има 3 деца, които живеят с  нея, т.е ответника е лице, с което е  в граждански брак.

Отначало отношенията им са нормални, той много пътува, но в последствие Ж.М. започва да извършва спрямо  нея домашно насилие, в неговите форми на психическо, емоционално и физическо такова.

М. дори когато е спокоен, ако нещо не стане на неговото веднага избухва и започва да крещи. Налага  тотален контрол върху нея. Държи  се много агресивно – ругае я и я обижда.

Психическия тормоз се изразява в постоянни обиди и заплахи.

Обижда я с думите „гадна долна курва, бедна нещастница, селянка, проситутка, мръсна" обижда я и на сръбски и испански език.

Обвинява я с думите, че „с нищо не ми помагаш само ми пречиш" и още „ебеш се само за пари."

Заплашва я, че ще я кастрира, ще я залее с киселина, да не може да вижда децата си, щял да я заколи.

Пожелава й да умре от рак, ако не умре той лично щял да  я  убие.

Физическия тормоз се изразява в това, че няколко пъти я е стискал с ръце по врата, стискал я по ръцете, краката и тялото и от това изпитва силна болка и получава синини, които тя крие. Срамува се и много се страхува. Крие се от децата си за да ги запази, макар, че те усещат и  са  емоционално подтиснати.

Ж.М.  е  агресивен, дори и без да е употребил алкохол, много пъти й е  крещял и обиждал.

Вечерта на 05.06.2019 г. около 23.30 часа, след като вечерят на двора на кооперацията, където той е под карантина се прибират в апартамента, който е взела за него под наем на адрес *.

 Употребил е голямо количество алкохол- 1 литър ракия и две бутилки 2 литрови бира. Започва да я обижда и да й  крещи. Не издържа повече този кошмар и му казва, че иска да си тръгва и тогава става страшно, започва  неописуем ужас, който не знае как преживява.

С две ръце я сграбчва и я хвърля на земята.Обезумял е, мисли че това ще е края, и ще я  убие. Крещи  и повтаря, като луд, че няма да излезе от там.

Започва  да  я души. Само плачи  и го моли да я пусне. Опитва да се освободи и да избягва, но без успех. М. е много по силен от нея, и под въздействието на алкохола е обезумял. Мисли, че е и под влияние на наркотик. Виждала го е  и знае, че М. взема постоянно накротици - основно кокаин.

Случващото  е  ужасно, при всеки опит да избяга М.  я хваща с две ръце за врата и стиска силно. Блъска я, където свари по пода и по стените,  страшно е, мисли, че ще я убие. Осъзнава, че заради децата си трябва да издържи и да се спаси. Решава да потърси по някакъв начин помощ, затова го моли да я пусне да отиде до тоалетна, като се надява там да успее да позвъни на 112 или на сестра си.

Тръгнал към банята М. я последва и я удря силно с ръка в ребрата. От удара пада на пода в банята, М. се надвесва над нея и я грабна и започва да я блъска в плочките на стените.

Озверял й крещи и не спира да я обижда - нея, децата й, роднините й с грозни думи. Кълне ги  и повтаря, че ще умрат.

Обидите й, които звучат в ушите й и сега са гадна долна курва, гадна, бедна, нещастница, селянка мръсна,има и други , които не са на български език, и още и още отвратителни обиди за половите й органи, които щял да изреже.

Пак крещи, „проситутка, ебеш се само за пари, с нищо не помагаш". За яснота, сочи, че винаги докато са били заедно тя е  тази която е заплащала всички сметки, като той по никакъв начин не участва в разходите на домакинството или тези на децата й. Само когато е бил у тях е купувал храна.

Заканва се, че ще я кастрира, ще  я залее с киселина да не може да вижда децата си, да умре от рак, ако не умре той лично щял да я убие, щял да я заколи, запали жива и нея  и децата  й.  И това не спира да се повтаря часове. Има чувството, че времето е спряло и този ужас няма край. Впоследствие установява, че целия този инцидент е продължил около 4 часа.

Заради дечицата си, събира силите си, стиска зъбите си и решава да не плачи и говори, да не казва нищо и да опитва да го успокои, за да успее да избяга и да се спаси. Да оживее заради децата си.

В един момент той отива до тоалетната и тя възползвайки се от това успява да излезе извън жилището и се заключва в колата си. Тогава се обажда на сестра си, за да звънне в полицията, защото не знае колко време ще има. Той излиза и започва да блъска по колата. Моли го да й отключи портала да я пусне да си тръгне. Вместо това М. взема камък и разбива прозореца на шофьорската врата, хваща я  и започва да я  блъска. Крещи  като луд, че ще я  запали или ще наеме някой да я залее с киселина, ако извикат полиция. През цялото това време сестра й чува какво се случва. Той взема телефона й и говори с нея. Започва и нея да обижда и заплашва.

Докато говори със сестра й, тя използва мига и успява да излезе от другата врата на автомобила. Тогава М. я настига и хваща за якето и започва да я дърпа и влачи. Яките й се скъсват и тя се отскубва от него, покачва се на паркирана до оградата кола и прескача от другата страна на оградата.

Започва да тича по булеварда. Чува, че М. е зад нея и я гони, чувства се като преследвано животно. Докато е зад нея в ръка държи нейния  телефон и крещи нещо на сестра й в един момент се отказва да я гони, но тя продължава да тича, като няма вече сили продължава да върви, колкото може, докато не види  фарове на кола. Оказва се, че са от автомобила на сестра й, която е тръгнала към нея, веднага след обаждането й. Качва се при нея и направо отива в Пето районно управление, където подава  жалба с входящ номер 460000-1283/06.06.2020 г., впоследствие разбира, че полицейските служители са задържали М.. След районното посещава спешен кабинет в МБАЛ „Света Ана" - Варна, където я преглеждат и правят  ренгенови снимки. За уврежданията от побоя,  е освидетелствана от съдебен лекар, който издава  Медицинско удостоверение. По заключението се касае за множество кръвонасядания по шията, мишниците, лявото рамо, повърхностна порезна рана по носа, ожулване по долната устна. Повърхностната порезна рана по носа е резултат на действието на предмет притежаващ режещи ръбове, вкл. парче счупено автомобилно стъкло. Останалите травматични увреждания са резултати на удари, тангенциално действие и притискане (стискане) с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните време и начин.

Описаните травматични увреждания, в своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание.

На следващия ден докато М. е задържан отива  и си прибира колата на паркинг, на улицата открива телефона си марка Хуавей 520 про, закупен за 2 000 лева, който ответникът е  счупил.

От случилото се още е  в шок.Изпитва силни болки в ребрата и не може да диша и да се храни, казват й  че има засегнат нерв и множество натъртвания.

 Ето защо и в предвид преклузивния срок съгласно чл. 10, ал.1 от ЗЗДН, решава да подаде настоящата молба, като сочи инцидента от 05 срещу 06.06.2020 г. при който става жертва на домашно насилие, в неговите форми на психическо, емоционално и физическо такова.

Обидите са „гадна долна курва, гадна, бедна, нещастница, селянка мръсна, има и други ,които не са на български език, и още и още отвратителни обиди за половите ми органи, които щял да изреже." проститутка, ебеш се само за пари, с нищо не помагаш"

Закани, че ще я кастрира, ще я залее с киселина да не може да вижда децата си, да умре от рак, ако не умре той лично ще я   убие,  заколи, запали жива и нея  и децата й.

Физически - нанесения побой, душене и блъскане, ужаса от преследването й.

Свидетел е сестра й А. С. ЕГН **********, която по телефона възприема обидите и агресията на М. и какво е нейното  състояние непосредствено след инцидента.

Счита, че ответникът  е способен на всичко, което казва и се заканва, че ще й причини и поради тази причина решава, че вече не трябва да търпи. Много се страхува, защото от него знае, че той е бил в затвора, а и след употреба на алкохол и наркотици е изключително агресивен.

Много е силен физически - тренирал е и е бил треньор по кикбокс и тя няма никакъв шанс, има голям късмет, че успява да избяга преди да й е нанесъл смъртоносен удар. Убедена е , и затова много се страхува, че може да осъществи заплахите си, дори може и да изпрати някой друг да го направи.

Ето защо, във връзка с всичко гореизложено моли съда  да образува производство и на основание чл.5 от ЗЗДН да издаде съдебен акт по силата на който да:

1.Задължи Ж.М., роден на ***г. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея;

2.Да забрани на Ж.М., роден на ***г. да я приближава на 200 метра, както и да му забрани да приближава и следните адреси:*, където живее;* - адреса на майка й;* - местоработата й;*- адреса на сестра й.

Моли мерките да бъдат наложени в максимално предвидения срок по чл.5,ал.2 от ЗЗДН.

Ответникът оспорва молбата.

В съдебно заседание молбата се поддържа. В хода по същество на делото молителката, чрез проц.представител адв. А. моли за уважаване на молбата, излага подробна пледоария по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът, чрез проц.представител адв.Любославов  моли  за  отхвърляне  на  молбата . В условие на евентуалност за налагане на наказание в законоустановения минимум.

          Съдът , след преценка на събраните по делото доказателства , поотделно  и в тяхната съвкупност , намира за установено  от фактическа страна следното :

По делото е приета декларация по реда на чл.9,ал.3 от ЗЗДН, с която молителката описва актовете на домашно насилие по отношение на които претендира закрила.  

Съгласно  прието по  делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Варна,Ж.М. и С.Д.Я. сключват гр.брак на 19.02.2019год. в община Варна.

От приетото по делото медицинско удостоверение №458/2020год., издадено от МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД се установява, че на 07.06.2020год. са констатирани следните телесни увреждания на молителката: Множество кръвонасядания по шията , мишниците, лявото рамо, повърхностна порезна рана по носа, ожулване по долната устна. Повърхностната порезна рана по носа е резултат на действието на предмет притежаващ режещи ръбове, вкл. парче счупено автомобилно стъкло. Останалите травматични увреждания са резултат на удари, тангенциално действие и притискане/стискане/ с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните време и начин. Описаните травматични увреждания в своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание. 

В полза на молителката са ангажирани гласни доказателства , чрез показанията на А. Д. С. –сестра на молителката.

От показанията на свидетелката се установява следното:  С. и Ж. имат сключен граждански брак от миналата година. Преди това живеят на фактически начала около месец. Тогава отношенията им са нормални. Преди последното заминаване на Ж. в чужбина, преди пандемията, февруари месец отношенията им се влошават. На 05.06.2020г. е свидетел какво се  случва между тях. Сестра й се обажда  късно през нощта в 4,00 часа уплашена. Казва, че той я удрял, опитва се да счупи прозореца на колата й с камък, след което спира да чувам нейния глас, защото се чува как се счупва наистина прозореца на колата. Той взема телефона и започва да говори несвързани неща – очевидно пиян за свидетелката. В този момент просто изгубва гласа на сестра си, но тъй като е  съдействала да се наеме квартира на Ж., за да кара там карантираната, завръщайки се от Испания, апартаментът е на нейна близка приятелка. Звъни й да получи точната локация, защото не знае къде се намира и към този момент тръгва като точния адрес. Това е до Свободния университет. Малко преди въпросната кооперация, където се намира апартаментът я вижда да тича по пътя. Малко преди това тя е прескочила оградата и избягала. Това после й го разказва. Качва я в колата, има кръв по лицето. Ако може да дава оценки е  в лошо състояние – психически и физически зле. Отиват в V-то Районно управление и оттам нататък вече е ясно. Опитват се да я разпитат, прилошава  й и от там я завеждат  в Спешен център.

 След инцидента сестра й близо две седмици не може да си седне нормално на стол. Страхува се да излезе от къщи с децата си. Психически не е добре. Не може да спи, не може да се храни, като с времето сега нещата поотшумяват, но в началото действително не са добре. Заплахите, които нея вечер са отправени към нея, тя възприема като сериозни, като заплаха за живота си.

 За вечерта знае, че Ж. е бил много пиян. Събирали са се на барбекю в двора на въпросната кооперация, след което около 11,30 ч. – 12,00 ч. Ж. и С. са се прибрали в квартирата и е започнал някакъв спор, който прераства в малтретиране около четири часа. В момента, в който тя решава да си смени местоположението получава удар. И така четири часа. Сестра й по принцип не може да консумира алкохол. Въпросната вечер не е консумирала алкохол. Категорична е за това. Искала е да си тръгне с автомобила си очевидно. Кръвта по лицето й е била от камъка, с който е счупено стъклото и от стъклата, които са попаднали върху лицето й. Тя има и белези по шията от душене, червени, сини. Не е медицинско лице, но може да предположи, че кръвта по лицето е била от стъклата. От този инцидент до настоящия момент няма представа Ж. дали е идвал около нея, около сестра й, с нея не се е срещал, но многократно се е опитвал по телефоните да се свърже със всеки един от близките й, включително и с нея. Отношението му е било шизофренично. Не е чела sms-ите, които е писал на сестра й, на нея се е опитвал да пише, но в този момент е бил блокиран по всички възможни начини, защото не желае да му чете писанията. Надява се, че Ж. в момента не е в България, но няма представа къде е.

Гореизложеното фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:

Предпоставка за предявяване на искането предмет на разглеждане в настоящото производство  са проява на насилие  или опит за такова насилие, като по своя вид то може да бъде физическо, психическо или сексуално, и / или принудително ограничаване  на личната свобода и на личния живот, както и пострадалото лице да бъде от категорията лица посочени в чл.3 от ЗЗДН.

 Молителката съгласно чл.3, т.1 е активно легитимирана да търси защита, тъй като  е  съпруга на ответника, което обстоятелство се установява от приетото по делото удостоверение за сключен гр.брак.

Доказването на необходимостта от защита срещу домашно насилие лежи върху лицето, което подава молбата.

Безспорно  от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установяват твърденията на молителката за осъществени от страна на ответника актове на домашно насилие.

Основното доказателство в настоящото производство е декларацията на пострадалото лице по чл.9,ал.3 от ЗЗДН, като законът допуска ако няма други доказателства, само декларацията да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за защита.

Представената от страна на молителката декларация в настоящото производство не се опроверга от ответника. Ответникът голословно оспори молбата, без да ангажира каквито и да било доказателства в подкрепа на предприетото оспорване.

В същото време молителката, чрез ангажираните от нейна страна доказателства – медицинско удостоверение и гласни доказателства, установи, че  сочените в декларацията актове на домашно насилие са осъществени от ответника. Медицинското удостоверение съставено непосредствено след акта за домашно насилие установява, че молителката в резултат на нанесения от ответника побой и физически тормоз е претърпяла следните телесни увреждания: Кръвонасядания по шията, мишниците, лявото рамо, повърхностна порезна рана по носа, ожулване по долната устна, които  травматични увреждания в своята съвкупност са обусловили чувство на болка и страдание.Свидетелката   А. Д. С., която  е била свидетел на част от тормоза спрямо молителката и непосредствено възприела състоянието на сестра си след инцидента с дадените пред съда показания, напълно потвърждава сочените в декларацията от страна на молителката актове на домашно насилие.

 

 

 

 

 

С оглед  факта на доказано насилие  от ответникът спрямо молителката  в процесния случай, настоящият съдебен състав счита, че ответникът следва да търпи санкциите, предвидени  в  ЗЗДН, чрез налагане на съответни  мерки, предвидени в закона, а  именно:Задължаване  да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката ; Забрана на ответникът  да приближава молителката , както и забрана да приближава имотите на следните адреси: * - адреса на майка й;*, З. Д. - местоработата й;*- адреса на сестра й.

Предвид  тежестта на извършеното домашно насилие, съдът намира, че мерките въздържане на ответника от извършване на домашно насилие и забрана за приближаване до  молителката и адресите, сочени от молителката се явяват адекватни и реално осъществими. По отношение на мярката забрана на ответника да приближава молителката , както и забрана да приближава, сочените от молителката,настоящият съдебен състав  счита, че тази мярка следва да бъде наложени в срок от  9 месеца. В този срок тази мярка би била ефикасни и гарантиращи защитата на молителката от бъдещи прояви на домашно насилие, осъществявани от ответника. Следва да се наложи задължително предвидената в чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН глоба, която съдът определя в  размер от  350лв.

Мотивите , които наведоха съдът до вземане на решение за налагане на тези мерки са адекватност и относимост на тези мерки, като санкция на извършеното от ответника насилие и съобразеността им  с разума  на закона .

Ответната страна следва да понесе и разноските за държавна такса в размер на 25лв. и издаване на заповед за защита в размер от 5лв.

 

 

Водим от горното съдът,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ЗАДЪЛЖАВА Ж.М., роден на *** г. в *, персонален номер 0309973191765, с паспорт номер * изд. от Босна и Херцеговина, притежава българска лична карта с ЛНЧ **********, валидна до 13.02.2020г. с адрес: *, ап.1 ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо С.Д.Я. ЕГН **********, ЛК №*, издадена на 20.11.2012 от МВР Варна, с адрес *, чрез Адвокат А.Т.А. ***, вписан в Единния адвокатски регистър с № *, с адрес *, Ел. поща:*, тел. *; съдебен адрес:***, ат.1, на основание чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН.

 

 

ЗАБРАНЯВА на  Ж.М., роден на *** г. в *, персонален номер *, с паспорт номер * изд. от Босна и Херцеговина, притежава българска лична карта с ЛНЧ **********, валидна до 13.02.2020г. с адрес: * ДА  ПРИБЛИЖАВА до С.Д.Я. ЕГН **********, ЛК №*, издадена на 20.11.2012 от МВР Варна, с адрес гр. Варна, кв.Чайка, бл.65, ет.4, ап.14, чрез Адвокат А.Т.А. ***, вписан в Единния адвокатски регистър с № *, с адрес *, Ел. поща:*, тел. *; съдебен адрес:***, ат.1, КАКТО и до имотите на следните адреси: *, където живее;*2 - адреса на майка й;*- адреса на сестра й, за срок от 9 /девет/месеца, на основание чл.5,ал.1,т.3  във вр. с чл.5,ал.2 от ЗЗДН.

 

 

ОСЪЖДА  Ж.М., роден на *** г. в *, персонален номер *, с паспорт номер * изд. от *, притежава българска лична карта с ЛНЧ **********, валидна до 13.02.2020г. с адрес: *  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС глоба в размер на 300 /триста/ лв., на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.

 

 

ОСЪЖДА   Ж.М., роден на *** г. в *, персонален номер *, с паспорт номер * изд. от Б. и Х., притежава българска лична карта с ЛНЧ **********, валидна до 13.02.2020г. с адрес: * ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд, държавна такса в размер на 25лв. /двадесет  и пет / лв. и 5лв./пет лева/ за издаване на заповед за защита,  на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

 

 

ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на Началника на  съответното  РПУ гр.Варна, по настоящ адрес на извършителя  и на пострадалото лице, съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седмодневен  срок, който започва да тече за страните от  датата на обявяване на решението-22.07.2020год.

 

                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                  

                                                                    /Р.Христова/