№ 787
гр. Варна, 16.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20233100500596 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, изр. 2 от ГПК
Въззивникът „СКАЛНИ МАТЕРИАЛИ“ АД, нередовно призовано,
съобщението е връчено на 09.05.2023г., като днес изтича едноседмичния срок
по чл. 56, ал. 3 от ГПК, не се явява законен представител. Представлява се от
адв. П. М., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД ,
нередовно призовано на същото основание, представлява се от адв. Н. Б.,
редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото, не възразявам за нередовното
ни призоваване, бях уведомен и по телефона.
АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото. Не правя възражение за
нередовното ни призоваване.
С оглед изричното изявление на процесуалните представители на
страните СЪДЪТ намира, че за днешно съдебно заседание не са налице
процесуални пречки по неговия ход, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „СКАЛНИ
МАТЕРИАЛИ" АД, чрез адв. П. М., срещу Решение № 162/17.01.2023Г. по гр.
д. № 14133/2022г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу „Електроразпределение север" АД обективно
съединени искове, както следва:
1./за заплащане на сумата от 5 495.38лв. - представляваща
разликата между заплатената от ищеца за периода от 01.12.2016г. до
31.10.2021г. цена за услугата „пренос ниско напрежение" и дължимата за
същия отрязък от време цена за услугата „пренос средно напрежение", за
обект с аб. №0817097, находящ се в град Балчик, кв. Момчил, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска -
21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД;
2./ за заплащане на сумата от 5550.05лв. - представляваща
средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на
ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско
наименование ТП „Паисий" за целите на преобразуването и преноса на ел.
енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на
иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата на осн. чл.117, ал.8
от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД;
3./ за заплащане на сумата от 5812.77лв. - представляваща
средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на
ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско
наименование ТП „Каменна кариера" за целите на преобразуването и преноса
на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г
. ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на
иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.117, ал.8
от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД;
4./ за заплащане на сумата от 106.68лв. - представляваща
средствата, с които ответникът без основание се е обогатил за сметка на
ищеца чрез ползване на притежавания от ищеца енергиен обект с диспечерско
наименование ТП „Кариера Момчил" за целите на преобразуването и преноса
на ел. енергия до други потребители за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г
. ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на
2
иска - 21.12.2021г. до окончателното заплащане на сумата, на осн. чл.117, ал.8
от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД, както и е осъден да заплати сторените от ответника
съдебно-деловодни разноски в производството в размер на 3284 лева.
Въззивникът излага становище, че обжалваното решение е
неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон, същото е необосновано, като е извършена и извършена превратна
преценка на наличния по делото доказателствен материал. Счита изводите на
първоинстанционния съд за недоказаност на правото на собственост върху
енергийните обекти за вътрешно противоречиви, като са достигнати при
повърхностно и избирателно възприемане на ангажираните в хода на
производството писмени и най-вече гласни доказателства, и неправилно
тълкуване на нормативната уредба. Изначалното отричане на
прехвърлителния ефект на Нотариален акт № 170/27.12.2022г. се базирало на
погрешното разбиране на съдебния състав, че енергийните съоръжения са
непременно публична държавна собственост и притежаването им от
частноправни субекти е изключено, още повече, че правоприемството не е
оспорено от ответната страна. Въззивникът сочи, че в отменената и в
актуалната нормативна уредба съществуват редица правни възможности и
хипотези, при които собствеността върху енергийните обекти може да се
притежава от трети юридически или физически лица. Посоченото разбиране
било поддържано последователно от законодателя в Закона за
електростопанството от 1948 г. и този от 1975г. В разпоредбата на чл. 1, ал. 2
от първия нормативен акт изрично се посочвало, че се изключват от обсега на
закона ония чисто заводски електроцентрали, които не са свързани с
обществената електроразпределителна система. Отменилият го нормативен
акт от 1975г. въвеждал идентично изключение в чл. 8, ал. 2. Отделно от това в
фигурирали най-малкото две хипотези (чл. 2, ал. 2 и чл. 8, ал. 2), при които
енергийни обекти могат да бъдат собственост и на частни субекти, което не
би било допустимо при всеобхватна изключителна държавна собственост.
Допълнителен довод в подкрепа на застъпената теза са и разпоредбите на §67,
ал. 2 от ПЗР на ЗЕЕЕ(отм.) на §4, ал. 1 от заменилия го Закон за енергетиката
/ЗЕ/. Неправилното разбиране на съдебния състав досежно вида на
собствеността и възможните й титуляри е рефлектирало и в несъстоятелния
извод, че тя не може да се придобие по силата на изтекла придобивна
давност. Давностният срок започнал да тече с влизане в сила на ЗС на
01.06.1996г., а мораториумът бил въведен, считано от 31.05.2006г., като бил
отменен от Конституционния съд, считано от 08.03.2022г. В посочения
период била изтекла както давността за добросъвестен владелец, какъвто
ищец бил въз основа на представения нотариален акт, така и десетгодишния
давностен срок, приложим в хипотеза на недобросъвестно владение.
Жалбоподателят твърди още, че първоинстанционният съдебен състав е приел
погрешно фактическата обстановка по казуса, като най-важният пропуск на
съда бил да констатира, че в действителност всички съоръжения са
3
обслужвали само един единствен потребител към датата на преминаване на
собствеността в неговия патримониум, като именно това бил релевантният
момент. Нещо повече, първоинстанционният съд не е обсъдил и придал
значение на извънсъдебните признания на ответника относно собствеността
на енергийните обекти, желаейки да ги изкупи от ищеца са своите нужди.
Неправилността на изводите на първоинстанционния съд относно
правото на собственост върху процесиите енергийни обекти предопределила
и неправилното отхвърляне на иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД. В
заключение излага становище за ирелевантност на обстоятелството, касаещо
издателя на фактурите относно заплатените такси за пренос. Моли за отмяна
на обжалваното решение в цялост и уважаване на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната
жалба от "Електроразпределение Север" АД, чрез адв. Н. Б., с който
последната се оспорва като допустима, но неоснователна. Сочи се, че
първоинстанционният съд правилно е отхвърлил иска по чл. 59 от ЗЗД, вр. с
чл.117, ал. 8 от ЗЕ, като недоказан и неоснователен, тъй като ищецът не е
собственик на процесните обекти, за ползването на които претендира
обезщетение. Коректни били и изводите на съда, че процесните трафопостове
са изграждани преди 1998г., и при изграждането си са попадали под
разпоредбите на тогава действащата нормативна уредба - или на Закона за
електростопанството (ЗЕл., обн., ДВ, бр.71 от 27.03.1948г. отменен с § 5 от
ПЗР на Закона за електростопанството - ДВ, бр. 95 от 12.12.1975г.), или на
последвалия го Закон за електростопанството (ЗЕл., обн., ДВ, бр.95 от
12.12.1975г., в сила от 01.07.1976г., отменен с § 2 от ПЗР на Закона за
енергетиката и енергийната ефективност - ДВ, бр. 64 от 16.07.1999г.). При
приложение на посочените нормативни актове се достигало до извода, че
ищцовото дружество не притежава и не може да притежава правото на
собственост върху процесния трафопост, още повече предвид факта, че
същото дори не е и страна по разпоредителна сделка. Отделно от това,
въззиваемият излага твърдения, че ищецът не е доказал фактическия състав
на иска по чл. 59 от ЗЗД. Не било установено в рамките на процеса в какво се
изразява ползването на процесния обект от ответното дружество и съответно
в какво се изразява обогатяването на ответното дружество. Отсъствало и
обедняване на ищеца, доколкото дружеството не е лицензирано да получава
приходи от процесиите съоръжения.
Правилно съдът отхвърлил иска по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, като
недоказан и неоснователен, като констатацията му, че ищцовото дружество не
е собственик на процесиите енергийни обекти е достатъчно условие за да
обуслови посочения решаващ извод на съдебния състав. В допълнение сочи,
че след като се извършва трансформация от 20 KV 0,4 КВ за сметка на
„Електроразпределение Север" АД правото на собственост върху енергийните
обекти поначало е ирелевантно при преценка за дължимостта й. Редът и
4
условията за заплащане на цена за пренос се определя с Правила за търговия с
електрическа енергия, като съобразно чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от ПТЕЕ следвало
да се направи извод, че всички клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа заплащат цени за пренос и достъп и тези
компоненти от цената не се определят в зависимост от ползване на конкретно
захранващо съоръжение, а се разпределят равномерно между всички клиенти
в съответствие с общите разходи по цялата електроразпределителна и
електропреносна мрежа. С оглед гореизложеното въззиваемото дружество
отправя искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение с
присъждане на разноски.
АДВ. М.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражение по доклада.
Представям списък с разноски.
АДВ. Б.: Оспорвам въззивната жалба, поддържам писмения отговор.
Нямам възражения по доклада.
Съдът, по допуснатите до приемане с определение от закрито заседание
писмени документи
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА в качеството на писмени доказателства по
делото представените с въззивната жалба надлежно заверени преписи на
документи, както следва: Нот.акт за покупко- продажба № 31/2022г., Нот.акт
за покупко- продажба № 40/2022г., Нот.акт за покупко- продажба №
114/2022г.
АДВ. М.: Представям списък с разноски.
АДВ. Б.: Представям списък с разноски.
С оглед изявленията на процесуалните представители на страните и по
представените от тях списъци на разноски и доказателства за реализирането
им, СЪДЪТ
5
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за реализирането им.
АДВ. М.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. М.: Моля да уважите въззивната жалба и да отмените решението
на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно.
Аргументите за неправилност на първоинстанционното решение сме
изложили подробно в депозираната въззивна жалба, които моля да съобразите
при постановяване на вашия съдебен акт. Мотивирали сме детайлно тезата си,
че нито в отменената, нито в настоящата нормативна уредба съществува
забрана за прехвърляне на енергийни обекти и публична държавна
собственост. В депозираното от нас становище многократно сме посочили
многобройни изключения в нормативната уредба, които предполагат
притежател на право на собственост да бъдат и трети лица. Самото наличие
на задължение за изкупуване на тези съоръжения е достатъчно да покаже на
съда, че такива хипотези са напълно възможни и допустими. Съставът на
първоинстанционния съд напълно е неглижирал материалната
удостоверителна сила на представените нотариални актове, като до тяхното
опровергаване същите удостоверяват правото ни на собственост. Моля да
6
имате предвид и изрично извършено признание, липса на оспорване от
насрещната страна пред първата инстанция досежно правоприемственост по
отношение на конкретно на трафопоста на „Кариера Момчил“, каквито
съображения бяха изложени от районния съд. Установи се също така, че
съоръженията към момента на придобиването им са служили за захранване
единствено и само инсталациите на доверителя ми. Това бе потвърдено от
ангажираните в първата инстанция гласни доказателства, които останаха
неопровергани от насрещната страна. Това е напълно житейски логично, тъй
като едва ли трафопостове, които се намират в поземлените имоти,
притежавани от доверителя ми и захранвали каменна кариера ще бъдат
предвидени за снабдяване с ел. енергия и на трети лица. Присъединяването на
тези трети лица е извършено много след приватизацията на дружеството и се
дължи на липсата на инициативност от страна на ЕРП при развитието на
мрежата в района. Непредоставянето на информация по този въпрос на
вещото лице от страна на електроразпределителното дружество не е
извинително, тъй като единствено и само лицензиантът може и трябва да
разполага с информация, когато присъедини въпросните трети лица. Напълно
е възможно тази пасивност да се дължи и на недобросъвестно поведение на
ответника, който не желае да разкрие неизгодна за него информация. Именно
за тази цел е предвидена нормата на чл. 161 ГПК, на чието прилагане сме се
позовали в първата инстанция.
На следващо място, напълно неоправдана според нас е възможността за
придобиване по давност на въпросните енергийни съоръжения. Ако следваме
логиката на съда след 1996г. въпросните съоръжения са или частна държавна
собственост или са изцяло частна собственост, поради което няма пречка да
са погасени по давност.
На последно място, обръщам внимание на разсъждението на съда за
това, кой следва да възстанови сумите по отношение конкретно на „Кариера
Момчил“, тъй като първоинстанционният съд е посочил, че .това следва да
бъде дружеството, което е издало фактурите. В жалбата подробно сме
мотивирали, че същото действа като представител на фирмата дружество в
облигационните отношения, но трябва да се съобрази и обстоятелството, че
претенцията ни е на извън договорно основание, за неоснователно
обогатяване, където представителство е напълно ирелевантно. Липсва
всякакво съмнение, че самото вземане за цена за пренос е мрежови компонент
7
и касае именно разпределителното дружество. В обобщение на всичко това
понастоящем, след приключване на делото в първата инстанция, въпросните
съоръжения са изкупени от електроразпределителното дружество.
Въз основа на горното моля да отмените решението на
първоинстанционния съд като неправилно и вместо него да постановите
друго, с което да уважите исковите претенции в коригирания в първото
заседание размер.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски и пред двете
инстанции.
АДВ. Б.: Моля да оставите въззивната жалба без уважение, като
неоснователна и недоказана.
Подробни, чисто правни съображения излагаме както пред вас, така и
пред първоинстанционния съд и същите са идентични, на практика не се
променят, с оглед фактологията по делото. Касае се за това, че доколкото са
били държавна собственост тези трафопостове не биха могли да бъдат
придобити от частно правни субекти по начина, по който е представено това
от въззивната страна с посочените нотариални актове. Последователен е
принципът в законодателството още от 1948г. с първия Закон за
електростопанството, съгласно основните текстове на който закон всички
енергийни обекти са изключителна държавна собственост. Този принцип е
последователно определен в последващия закон от 1971г., 1975г., отново
Закон за електростопанството, има забрана за придобиване на енергийни
обекти от частно правни субекти, като е въведено изключение единствено за
ползване на електроенергия за собствени нужди но с разрешение на
държавно предприятие, асоциация „“Енергетика“, каквото не се представи в
настоящия случай. С течение на времето все повече намалява
законодателната тежест относно възможността частни субекти да придобиват
обекти за производство на електроенергия и за първи път със Закона за
енергетиката и енергийната ефективност, действащ от 1999г. до 2003г. е
дадена възможност на предприятията, снабдени с лиценз за пренос и
разпределение на електроенергия да придобият всички енергийни обекти в
осемгодишен срок от влизане на закона в сила. Този срок впоследствие е
изменян. В тази връзка са и водени преговори между страните, които
преговори съвсем не означават признание за правото на собственост.
8
По тези и други съображения, като например, че част от тези енергийни
обекти не обслужват само нуждите на ищеца, а и чрез тях се извършва пренос
до други потребители, те не биха могли да станат собственост на въззивното
дружество. В този смисъл намираме за правилен основният извод на
първоинстанционния съд, че нотариалните актове са недействителни по
аргумент чл. 26, ал.1 ЗЗД, доколкото констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост влиза в колизия със законовите
разпоредби, които посочих от съответните закони и свързаната с тях забрана
за придобиване на право на собственост. В този смисъл тези нотариални
актове са негодни да прехвърлят правото на собственост. След като са били
държавна собственост до 1999г., съответно същите не биха могли да бъдат
придобивани и по давност. Същите съображения съм изложил в писмения
отговор на въззивната жалба. Моля да съобразите същите.
Моля да потвърдите в цялост решението на първоинстанционния съд
като правилно и законосъобразно. Подробни съображения сме изложили в
отговора на въззивна жалба.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски за втора
инстанция.
АДВ. М.: Обръщам внимание на съда конкретно по отношение на
Закона за електростопанството от 1975г. на разликата между чл. 2, ал.2 от
нормативния акт, който изисква съгласие от Асоциация „Енергетика“ и чл. 8
от същия нормативен акт, който визира вътрешно ведомствени уредби. Ние
твърдим, че се касае именно за вътрешно ведомствена уредба, което бе
установено с гласни доказателства, а присъединяването е на по- късен етап.
Релевантният момент за преценката дали е налице забрана за вписване или не
е именно момента на съставяне на нотариалните актове, към който момент
твърдим отрицателния факт, че е нямало други потребители.
СЪДЪТ, като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
СЪДЪТ на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК ОПРЕДЕЛЯ на страните
едноседмичен срок от днес, в който да изложат подробни съображения по
9
същество на спора в писмени бележки, които да представят по делото.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10