Решение по дело №4499/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 78
Дата: 17 януари 2023 г.
Съдия: Сияна Генадиева
Дело: 20223110204499
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. В., 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20223110204499 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на С. П. В. ЕГН ********** срещу: Електронен фиш за серия К №
5448332 издаден от ОДМВР В., с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП
му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен и неправилен.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, представлява се от
процесуален представител който подържа жалбата на посочените в нея
основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител, ангажира писмено становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К № 5448332 е съставен от ОД на МВР-В.,
против въззивника, за това че на 21.11.2021г. в 01.29 часа, в гр. В., на северен
пътен възел „Аспарухов мост“ до спирка „Корабостроител“ е извършено
нарушение за скорост с автомобил ”Пежо” с рег.№ В 8987 ВН установено и
заснето с автоматизирано техническо средство ATCC/CORDOM – M2/, като
1
при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 64 км./ч.– нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
При обработка на заснетите данни, било установено извършеното
нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство бил
установен въззивника В.. Последният в законоустановеният 14 дневен срок
от връчване на ЕФ не е депозирал в Сектор ПП-В. декларация по реда на
чл.189, ал.5 от ЗДвП.
В указания 14 дневен срок, чрез процесуалният си представител
въззивника е подал е възражение до Директора на ОД МВР В..
Като основание за отмяна на ел.фиш е посочил обстоятелството, че към
датата на извършване на нарушението не се е намирал на територията на
страната.
Възражението му е разгледано, като с писмо от 17.10.2022г. въззивника
чрез проц.си представител е уведомен, че възражението му не е прието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни,
писмени и веществени.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
В ЕФ мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено в
2
ЕФ, а именно в гр. В., на северен пътен възел „Аспарухов мост“ до спирка
„Корабостроител“. От така отразеното в ЕФ, може недвусмислено да бъде
определено къде е извършено нарушението, като детайлно е посочено
местото в разпечатката от джи пи ес системата на мобилната установка. При
така посоченото място безспорно е видна компетентността на органите на ОД
на МВР-В. да издават ЕФ, както и компетентността на настоящия съд да се
произнесе по спора.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което
представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на
електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства със
съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2,
т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при
използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани
непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението, гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от
2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
3
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
В конкретния случай изготвеният снимков материал установява, че
посоката на движение на отразения в снимката автомобил съвпада с посоката,
указана от радара, съответно от двата последващи кадъра, съдържащи се в
долния десен и ляв ъгъл на изготвения снимков материал ясно е отразен
процесният автомобил, като ясно се вижда и регистрационният му номер.
Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити, установени в чл.189,ал.4 от
ЗДвП.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява
със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Измерената скорост на движение на автомобила е 64 км/ч.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата
на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО
от 14 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.2 от същия текст е
предвидил глоба в размер на 50 лева за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 11 до 20
km/h - с глоба 50 лв. Размерът на санкцията е фиксиран в закона и е
безпредметно обсъждането на неговата справедливост.
Съгласно чл.188 ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС.
Съгласно ал.5 на чл.189 ЗДвП електронният фиш се изпраща на лицето по
4
чл.188 ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка, като в 14-дневен
срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал.4 за извършено нарушение, а първоначално издаденият
ел.фиш се анулира.
Електронният фиш се връчва по реда на ал.5 на чл.189 ЗДвП, а именно с
препоръчано писмо с обратна разписка, като в 14-дневен срок от
получаването му собственикът може да плати глобата или с писмена
декларация да посочи лицето, извършило нарушението.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява
със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване –
стационарна видеорадарна система, преминала метрологичен контрол в срок.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и
чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния
електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано
подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на
движение на процесното МПС.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената
5
разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради
което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му
са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на
изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните
постановления, включително относно посочването на орган, издал
електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4
ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях
не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН,
който въвежда такъв реквизит на АУАН). По дефиниция електронният фиш
не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на
определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само
структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на
електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на
извършване на нарушението, което на територията на гр. В., и ясно е
посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – В., не са налице пречки и за
извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от
компетентната териториална структура на МВР.
По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си,
поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя.
В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия
е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва
да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6,
т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и
обстоятелството, че във фиша не бил посочен вида на използваното АТСС –
мобилна или стационарна камера, както и обстоятелството, дали същата е
преминала метрологичен контрол, тъй като това не са задължителни
6
реквизити на ЕФ. А както бе споменато по-горе от материалите по АНП
безспорно е ясен както вида на използваното АТСС, така и обстоятелството,
че същото е одобрен тип средство за измерване, преминало първоначална или
последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица,
оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, удостоверено с представени по преписката удостоверение
за одобрен тип средство за измерване – стационарна видеорадарна система,
преминала метрологичен контрол и надлежно одобрена като средство за
измерване видно от Удостоверение на БИМ.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 от
ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство - Condor
M-2 от ДР В-46, което представлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение.
Измерената скорост на движение на автомобила е 67 км/ч./видно от
приложената снимка от видеоклип/, този вид автоматизирано техническо
средство има допустимата грешка при измерването на скоростта. Отчетен е
толеранс от +/- 3 км.и скоростта е определена на 64 км. Съобразно на това е
определена правилно санкционната норма – за превишение от 14 км. в
населено място.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е
било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 64 км./ч.
при ограничение от 50 км./ч. за населено място, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение на
скоростта с 14 км./ч. От наказаното лице не са ангажирани доказателства, от
които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото, посочено
в обжалвания електронен фиш. От друга страна, към
административнонаказателната преписка е приложен снимков материал –
оригинал на снимка с точни координати на нарушението. Предвид
изложеното, следва да се приеме, че правото на защита не е било засегнато и
в този аспект.
Съобразно изискването на закона е съставен Протокол за използване на
7
техническото средство надлежно попълнен с всички изискуеми реквизити и
подписан от съответното длъжностно лице.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч.
извън населено място, следователно обществената опасност на това формално
нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда
да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
По наведеното възражение, че деянието не е осъществено от въззивника,
тъй като на посочената дата на нарушението същият е бил извън територията
на страната съда следва да посочи следното:
Основният спор по делото се съсредоточава върху авторството на деянието.
На първо място следва да се отбележи, че не е налице процесуално
нарушение, тъй като в съдържанието на самия електронен фиш се намират
указания, че собственика може да попълни декларация, че друго лице е
управлявало автомобила.
На второ място, по делото липсват данни жалбоподателят да е
представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго
лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Личната
отговорност за извършено административно нарушение е дерогирана от чл.
188 ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на собственика на МПС,
който може да обори законовата презумпция по регламентирания в чл. 189,
ал. 5 ЗДвП ред, което не е било сторено. За наказващия орган не съществува
законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на
МПС, с което е извършено нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, защото законът
е създал презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на този
презюмиран извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в
нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП декларация и свидетелство за управление на
моторно превозно средство на действителния водач. Тази законова
презумпция не може да се оборва по друг начин, с други писмени
доказателства, снимки или със свидетелски показания. Нещо повече. В
конкретния случай вместо да посочи пред АНО, че кое друго лице е
управлявало автомобила, жалбоподателят не е направил такова твърдение, а е
подал възражение до АНО, че не е бил в страната по време на извършване на
нарушението. Законът съвсем целенасочено предоставя две възможности на
8
лицето, срещу което е издаден фиша, след връчването му- да заяви, че друго
лице е управлявало МПС или да обжалва фиша. Ако АНО счете, че
действително друго лице е управлявало МПС, фишът се анулира. В случай, че
възражението, че друго лице е управлявало автомобила нe бъде уважено, то
отново започва да тече срок за обжалване след отказа за анулиране на фиша.
Вместо да изпълни законовите изисквания и да посочи кое е лицето
управлявало автомобила по време на извършване на деянието, въззивника
чрез процесуалният си представител е депозирал възражение пред АНО
неподкрепено с указаните от закона доказателства. Съгласно чл. 189 ал.6 от
ЗДвП В 7-дневен срок от получаването на електронния фиш може да се
направи писмено възражение пред директора на съответната структура на
Министерството на вътрешните работи. Директорът разглежда възражението
и преценява доказателствата в 7-дневен срок от постъпването му. Издаденият
електронен фиш се анулира, ако от събраните доказателства е установено, че:
1. моторното превозно средство е било обявено за издирване; 2. нарушението
е извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение.
Когато обаче след получаването на фиша собственика не посочи в
указания от закона срок лицето което е управлявало автомобила, то
възможността да се посочва друго лице по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП вече
е преклудирана, тъй като сериозно се засяга възможността АНО да издаде
фиш срещу другото лице, доколкото това не може да стане преди
приключване на съдебното производство, а очевидно това противоречи на
идеята на закона
Следва ясно да се подчертае също така, че декларацията се дава под
страх от наказателна отговорност. Чрез нея собственикът въвежда в процеса
твърдения, изгодни за себе си и които изхождат от самия него. Въпреки това
именно поради наказателната отговорност, която се носи, тези изгодни
твърдения се ползват с доказателствена стойност. Не може да се приеме, че е
без значение дали твърдението, че автомобилът е бил управляван от друго
лице, ще се направи с нарочната писмена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП,
депозирана пред съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи или горното обстоятелство ще се заяви като твърдение
пред съда. За да бъде обезпечено разкриването на обективната истина,
съдебната практика е изяснила, че за да се ползва собственикът от облекчения
9
ред по чл.189, ал.5 ЗДвП за отблъскване на административното обвинение,
следва да представи в съвкупност писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и приложи копие на СУМПС на водача, за когото
твърди, че е управлявал автомобила. Жалбоподателят не е изпълнил това
изискване, като дори не е посочил и само име на конкретно лице. Не са
налице основания той да бъде поставен в по-благоприятно положение спрямо
останалите административнонаказателно отговорни лица, които надлежно са
доказали чрез писмена декларация пред АНО под страх от наказателна
отговорност, че съответно превозно средство е било предоставено за
управление другиму на дадена дата, като твърденията на жалбоподателя,
направени в жалбата, бъдат приети за доказани, без да са подкрепени с
доказателства. По този начин не се размества доказателствената тежест в
процеса.
В случая въззивника единствено твърди, че друго лице е управлявало
автомобила, но не сочи кое е това лице. Не са изведени доказателства
автомобила да е бил противозаконно отнет и водача да е неизвестен за
тъжителят, което би осъществило хипотезата на чл. 189 ал.6 от ЗДвП.
Освен, че липсват каквито и да са доказателства за твърденията на
въззивника, приложени към жалбата срещу електронния фиш, липсата на
депозирана декларация, относно истинския водач на заснетото МПС,
обуславя презюмирането, че той е авторът на изпълнителното деяние.
Жалбоподателят не е упражнил правото си да декларира писмено, че
процесното движение на автомобила с превишена скорост и в нарушение на
правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на автомобила от друго
лице, съобразно реда по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. Следователно
установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш от собственика, то именно той се смята за
извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява
необорена, а издаването на процесния ЕФ против жалбоподателя е направено
при правилно прилагане на закона. Дори и хипотетично твърдението в
жалбата да отговаря на истината, то е напълно възможно автомобилът да е
бил управляван от близки на въззивника имащи ключ за него, доколкото няма
доказателства да е обект на ПЗО/. Несъстоятелно е и оплакването за
опорочаване на процедурата по съставяне и връчване на електронния фиш в
10
случаят АНО не е задължен да издири конкретното лице управлявало
автомобила, а ЕФ се издава на собственика, който от своя страна има
задължението да представи доказателства за действителния водач.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в
случая производството по ангажиране на административнонаказателна
отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на
установените процесуални правила, подробно разписани в издадената въз
основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80
лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5448332, с който на С.
П. В., ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 182, ал.1
т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. П. В., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-
В. сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- В. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11
12