РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 06.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12124 по описа за 2016 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата М.Д.К.
е предявила обективно съединени искове срещу З. „Б.И.“ АД по чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД; чл.
33, ал. 1 ЗЗД и чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 45 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Подържа
твърдения, че на 28.07.2015 г., около 11.30 часа на ул. „Г.М.Д.“ в центъра на
гр. Плевен, настъпило ПТП, реализирано по вина на водача Д.Ц.М., който управлявал
лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Саксо“ с рег.№ *******, собственост на А.Ц.С.,
при което ищцата пострадала като пешеходец. Твърди, че водачът нарушил
правилата за движение по пътищата, като с решение № 13/11.01.2016 г.
постановено по НАХД № 3203/2015 г. по описа на РС - Плевен е признат за виновен
за настъпване на произшествието. В резултат
на ПТП на ищцата били причинени травматични увреждания, представляващи фрактура
на черепа с навлизане на въЗ.ух в черепната кухина и кръвотечение от дясното
ухо, комоцио със загуба на съзнание, пневмоцефалия, мозъчна контузия,
ретроградна амнезия, вратна ригидност, разкъсно-контузна рана на лявото рамо с
остатъчен загрозяващ белег и хематом в дясната тилна част на главата, след
което била хоспитализирана по спешност в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр.
Плевен, където впоследствие била приета и за лечение.
Към момента на ПТП за МПС било налице валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по полица
№ 02114002580475 г., валидна от 18.10.2014 г. до 18.10.2015 г. при ЗД „Б.И.“ АД.
С оглед изложеното, ищцата, в качеството ѝ на увредено лице, отправила
претенция за заплащане на обезщетение за причинените ѝ неимуществени
вреди в размер на 50000 лв. По образуваната щета № 150100028167 сключила с
ответното дружество на 08.03.2016 г. споразумение, след което ѝ била
изплатена сумата от 5000 лв. като обезщетение за репарирането на вредите.
Излага, че към сключване на споразумението със застрахователя се намирала в
крайна нужда, тъй като била силно затруднена материално и не е имала доходи за
препитание, не е разполагала с никакви парични средства, за да посрещне
ежедневните си нужди, като отделно от това уговореното обезщетение е явно
неизгодно, доколкото то не би могло да възмезди претърпените болки и страдания
и не е съобразено със съдебната практика при идентични случаи, както и с икономическата
обстановка в страната.
Освен това излага, че уговорката, обективирана в чл. 6 от споразумението, с
която е поела задължение да не предявява бъдещи претенции по съдебен ред е
нищожна, тъй като представлява предварителен отказ от права.
Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което, на основание чл.33 ЗЗД, да
унищожи сключеното споразумение, при условията на евентуалност, прави
искане за прогласяване на клаузата на чл. 6 от споразумението, в която е
отразено, че ищцата е поела задължение да не предявява в бъдеще иск за допълнителни
вреди, лихви и разноски във връзка с ПТП, за нищожна на основание чл. 26, ал.
1, пр.1 ЗЗ., поради това че същата съдържа предварителен отказ от право на иск,
недействителен по своя характер, като при уважаване на някоя от тези претенции, моли
съдът да осъди ответното дружество да ѝ заплати, на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на
70000 лв., след приспадане на вече платените 5000 лв., тъй като последното не
възмездява изцяло увредата ѝ, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху същата сума от датата на увреждането
– 28.07.2015 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски.
Ответникът ЗД
„Б.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че на посочената дата е
настъпило ПТП, във връзка с което е била образувана цитираната щета. Не
оспорва, че на 08.03.2016 г. е сключил споразумение с ищцата, по силата на
което страните са постигнали съгласие за заплащане на обезщетение в размер на
5000 лв. за причинените ѝ от ПТП вреди, като твърди, че сумата била
преведена по посочената в споразумението банкова сметка ***.04.2016 г. Излага
правни доводи, че в този случай увреденият няма основание да търси репарация на
същите вреди по съдебен ред. Оспорва произшествието да е настъпило по описания начин,
както и обстоятелството, че уврежданията са в пряка причинно-следствена връзка
с него. Оспорва ПТП да е настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил.
Прави възражение, че произшествието е настъпило изцяло по вина на ищцата, която
е нарушила правилата на чл.108, ал.1 от ЗДвП, тъй като се е придвижвала по
самото пътно платно въпреки наличието на банкет. Освен това се движела по
пътното платно в посока на движение на автомобила, а не в противоположната
такава според правилата на чл.108, ал.2 ЗДвП. Прави възражение за съпричиняване
с твърдения за нарушение на правилата на чл.113 от ЗДвП и чл.32, ал.2 от ЗДвП,
тъй като ищцата се е движела по средата на пътното платно в нарушение на
пътната сигнализация и без да се увери в собствената си безопасност. По този
начин, според ответника, същата се е поставила в опасност, като поведението
ѝ е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Заявява
становище, че с това поведение ищцата е допринесла в значителна степен за
настъпване на ПТП – 90%. Евентуално
оспорва претенцията като завишена по размер и несъответна на принципа за
справедливост, указан в чл. 52 ЗЗД. Оспорва акцесорната претенция за лихва.
Претендира
сторените по делото разноски.
В допълнителен
писмен отговор поддържа направените оспорвания на претенцията по основание и
размер. Излага, че сключеното между страните споразумение е действително и
постигнатата с него спогодба съответства на констатираните във връзка с
процесното произшествие обективни обстоятелства и принципно установените
критерии за обезвреда; че този акт не е сключен при крайна нужда и явно
неизгодни условия за ищцата, както и че със същия - съобразно неговата правна
природа: на договор за спогодба по чл.365 ЗЗД и изпълнението на договорните
задължения по него, страните са уредили трайно и окончателно материалните си
правоотношения във връзка с инцидента от 28.07.2015 г. и правото на ищцата като
увредено лице се е преклудирало. Релевира, че определеният по ликвидационната преписка
размер на обезщетението репарира в пълен размер претендираните от М.Д.К. неимуществени
вреди.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално по чл. 33, ал. 1 ЗЗД, към
които кумулативно са съединени иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР
на КЗ и чл. 45 и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С решение №
13 от 11.01.2016 г. на Плевенски районен съд, VII наказателен състав по НАХД № 3203/2015
г., чийто пълен текст е достъпен на сайта на Висшия съдебен съвет, се
установява, че водачът Д.Ц.М., е признат за виновен за
това, че на 28.07.2015 г. в град Плевен, на ул. „Г.М Д.“, при управление на МПС
– лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Саксо“ с рег. № *******, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 1 от ЗДвП и ал. 3, чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил на М.Д.К. средна телесна повреда, изразяваща се в травма на дясната
тилна част на главата и мозъка, счупване на черепа и контузия на мозъка, което довело
до разстройство на здравето, временно, опасно за живота – престъпление по чл.
343 ал. 1 б. Б, вр. чл. 342 ал. 1 във вр. чл. 129 ал. 2 във вр. Ал. 1 НК. като
на основание чл. 78А НК му наложил административно наказания - глоба в размер
на 1000 лв.
Постановеното решение по чл. 78а НК е задължително за гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК досежно
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /т. 15 от ТР
№ 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК; Решение № 47 от 23.07.2012 г. постановено по т.д.№ 340/2011 г. на ВКС, ТК,
І т.о./. С оглед
това, съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Д.Ц.М., както и видът на телесното увреждане на ищцата са установени в настоящия
процес с влязлото в законна сила решение № 13 от 11.01.2016 г. на Плевенския
районен съд, VII състав,
постановено по НАХД № 3203/2015 г.
Чрез него,
приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ, изготвена от вещото лице Г., показанията
на свидетеля Д.Ц.М., преценени
съобразно указаното в чл. 172 ГПК /свидетелят е водачът на МПС/ и с оглед
останалите писмени доказателства по делото, се установява следният механизъм на
ПТП: „на 28.07.2015 г. около 11,30 ч. в гр. Плевен, на ул. „Г. М. Д.”, на около
150 метра от срещуположно поставените пътни знаци Д11 и Д12 за начало/край на
населеното място гр. Плевен, в посока на движение към центъра на града при ясно
време и при добра пътна настилка, водачът Д.Ц.М. управлявал моторно превозно
средство лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Саксо” с peг. № *******, със скорост
от около 80 кв./час. В същото време по пътното платно, в дясната част, на около
1,5 метра от осевата линия, по посоката на движение на лекия автомобил и в
посока отново центъра на град Плевен, се движели пешеходците М.Д.К. и Б.Й.Г..
Водачът на лекия автомобил, при условията на ляв завой, следвайки
траекторията на пътя, възприел пешеходците, които се движели пред него на
пътното платно, задействал спирачната система на автомобила и отклонил
движението му надясно, но въпреки това ударил с предната лява част на
автомобила пешеходката М.К.. От удара тялото ѝ отхвръкнало назад в посока
към предната част на автомобила, който продължавал да се движи напред. В
резултат на допуснатото ПТП, по непредпазливост е причинена средна телесна
повреда на пешеходката - ищца в настоящото производство.
От изслушаната и приета по делото СМЕ, както и от представените писмени
доказателства епикриза изх. № 26408/2015 г., амбулаторен лист от 17.11.2015 г.
и от 21.09.2016 г. и медицински направления се установи, че ищцата е получила
травматични увреждания, изразяващи се в черепно-мозъчна травма, състояща се от
следните компоненти: „средна по тежест
мозъчна контузия; минимален травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в
ляво, счупване на дясната тилна кост на черепа, пневмоцефалия, травматичен
подкожен кръвоизлив в дясна тилна област на главата, кръвотечение от десен ушен
канал и субдурален хематом в ляво темпоробразно; и разкъсно-контузна рана на
лявото рамо.“
Ищцата е приета за лечение в деня на травмата в
неврохирургично отделение на МБАЛ „Д-р Георги Странски“ със симптоми,
характерни за мозъчна травма, които оплаквания са отзвучели в периода на
болничното лечение, а при изписването на 31.07.2015 г. е била с нормален
соматичен и неврологичен статус без субективни оплаквания. Според заключението
на вещото лице д-р П.П. (неврохирург), което съдът кредитира като компетентно изготвено
и безпристрастно, черепно-мозъчната травма при ищцата е протекла без проява
на отпадна неврологична симптоматика, а от приемането до изписването
ѝ неврологичният статус е бил в нормата. Според вещото лице най-интензивни
болки ищцата е изпитвала по време на болничния престой, а разкъсно-контузната
рана на лявото рамо е причинила на ищцата болки за период от 7-8 дни.
Възстановителният период при средна по тежест мозъчна контузия е в рамките
на година до година и половина. Минималното количество кръв и въздух под
меките мозъчни обвивки според експерта обичайно се резорбира за период от около
една седмица. Фрактурите на черепните кости при възрастни пациенти зарастват за
период от три до единадесет години, а разкъсно-контузната рана в областта на
ляво рамо е оздравявала за период от 10-12 дни.
Според експерта, черепно-мозъчната травма е
преминала без поява на отпадна неврологична симптоматика, като в бъдеще може
да се очакват епизоди от главоболие при емоционално и физическо напрежение и
при промяна на атмосферното налягане.
От заключението на вещото лице по приета по
делото и неоспорена от страните съдебно-психиатрична експертиза, изготвена след
личен преглед на ищцата, извършен на 16.01.2018 г., се установява, че в
резултат на понесената травма при ищцата е налице спад на енергетичния
потенциал, намалена стресогенна и фрустрационна устойчивост, повишена
раздразнителност, трудности в организираното справяне, ограничаване на
контактите, известна дезориентираност спрямо заобикалящата я среда, както и
повишено ниво на възбуда и напрежение. Чувства се тревожна, несигурна и има
усещане за надвиснала заплаха, проявява нетърпение и безпокойство, склонна е
към угнетено състояние, и изпитва безпомощност пред обстоятелствата, които
последици, според експерта, са пряка последица от травмата при ПТП.
В
производство не е спорно между страните, че към момента на настъпване на ПТП – 28.07.2015
г. за автомобила марка "Ситроен", модел "Саксо", рег. № *******
е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по която
отговорност носи ответникът.
От заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, представено от ищцата на лист 35 се установява, че
същата е предявила чрез упълномощения си адвокат претенция пред ответника за изплащане
на неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 50000.00 лв., по
която е образувана щета № 150100028167, във връзка с която адвокатът на ищцата
е уведомен с две писма от 07.10.2015 г. и 22.12.2015 г., че следва да представи
още документи, в противен случай по претенцията няма да има развитие.
Между
страните не е спорно, а и се установява от представеното по делото споразумение
от 08.03.2016 г., че между ищцата и ответното дружество е постигнато
споразумение, по силата на което страните са определили общо обезщетение за
причинените на пострадалата имуществени и неимуществени вреди вследствие
на ПТП, настъпило на 28.07.2015 г. в размер на 5000.00 лв., което е заплатено
от застрахователя по посочената от адвоката в заявлението за образувана щета
банкова сметка ***.04.2016 г., което обстоятелство не е спорно, а и се
установява от представеното на лист 103 платежно нареждане, както и от
показанията на свидетеля Б.Й.Г., преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелят е фактически съжител на ищцата).
В чл. 3 от
споразумението страните са се съгласили, че уговореното застрахователно обезщетение
е окончателно и в него са включени всички претърпени от увреденото лице имуществени
и неимуществени вреди, както и вредите, които могат да настъпят при бъдещо
влошаване на здравословното състояние на увреденото лице; вредите при
продължително лечение и възстановяване след датата на споразумението, лихви,
разноски и всякакви други от какъвто и да е характер и се намират в причинно-следствена
връзка с посоченото застрахователно събитие. Според чл.6 увреденото лице
декларира, че сключва настоящото споразумение доброволно и без за него да е налице
крайна нужда или да е сключено пори явно неизгодни условия, както и че е
съгласно с размера на определеното застрахователно обезщетение, което покрива
изцяло претърпените от него имуществени и неимуществени вреди и тези,
които евентуално би търпяло за в бъдеше по повод и във връзка с настъпилото
застрахователно събитие и няма никакви други претенции към ЗАД „БУЛ И.“ АД по
застрахователна полица № 02114002580475 във връзка с настъпило застрахователно
събитие по заведена щета № 150100028167 и към деликвента. Същите обстоятелства
са декларирани от ищцата и в нарочна писмена декларация на лист 104 от делото.
От събраните
по делото гласни доказателства показанията на свидетеля Д.Ц.М., преценени
съобразно правилото на чл.172 ГПК /свидетелят е водач на МПС/, които съдът
кредитира изцяло, тъй като са последователни и кореспондиращи с останалите
събрани писмени доказателства, се установява, че същият е платил осигуровките
на ищцата, за да може да бъде лекувана в болница, заплатил болничния ѝ
престой, лекарствата, освен това ѝ давал по 20.00 лв. на ден, докато била
в болницата, а след като я изписали ѝ дал 300.00 лв., тъй като не можела
да работи. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля Б.Й.Г.,
който е фактически съжител на ищцата. Същият потвърждава, че причинителят на
ПТП е заплатил лечението на ищцата в болницата. Освен това ѝ предоставил
описаната сума от 300.00 лв., след като била изписана, тъй като същата не
можела да работи заради уврежданията от ПТП.
Чрез
показанията на свидетеля Г. се установява и получаването от ищцата по банкова
сметка ***.00 лв. от застрахователя за обезщетяване на причинените й вреди от
ПТП. При получаването на сумата /не присъствал адвокат според дадените от
свидетелят Г. показания. Свидетелят сочи, че двамата /ищцата и свидетеля Г./ взели
сумата, тъй като се нуждаели от пари. След ПТП ищцата не можела да работи
поради травмите в главата, които получила. От своя страна имала нужда от помощ
в ежедневието и свидетеля Г. поел грижата за нея. Тя не можела до тоалетна да
отиде сама. Последният сочи, че преди ищцата да пострада от катастрофата,
двамата изкарвали „добри пари“ - по 30-40 лв. на ден, отделно от това продавали
гъби, дренки, а сега не можели да работят нищо. Изхарчили всичко, което имали,
а с получените пари от застрахователя трябвало да върнат взети заеми в период
от осем месеца, в които се грижел за нея и не можел да работи. Взели заемите за
лекарства и храна.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
С оглед така установеното, съдът
намира следното от правна страна:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК,
във вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално по чл. 33, ал. 1 ЗЗД, към които
кумулативно са съединени иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ
и чл. 45 и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съдът не взема предвид посочената от
процесуалния представител на ищцата поредност и условията, при които съединява
исковете, тъй като противоречат на разясненията, дадени в Решение № 199 от 12.07.2016 г. по гр. д. №
583/2016 г. на ІV ГО на ВКС, според което начинът на съединяване на искове
зависи от естеството на материалните правоотношения. Начинът за съединяване на
искове за недействителност на сделка, независимо от поредността и
съотношението, които е посочил ищецът, са предявени в условията евентуалност -
ако сделката е нищожна на едно основание, то последващото прогласяване на
недействителност на друго основание е безпредметно. Поради тази причина, съдът
е длъжен да разгледа първо наведеното основание за нищожност и впоследствие, с
оглед изхода по този иск да провери дали са налице твърдените пороци, водещи до
унищожаемост, като в двете хипотези дължи произнасяне по кумулативно съединения
осъдителен иск по чл. 226 КЗ, тъй като разглеждането му не може да бъде
обусловено от сбъдването на положителното процесуално условие – уважаване на
някой от исковете, атакуващи споразумението, какъвто петитум е заявил ищецът.
По иска с правно основание
чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за
прогласяване нищожност на клаузата на чл. 6 от сключеното между страните на
08.03.2016 г. споразумение, поради противоречието ѝ със закона, в тежест
на ищцовата страна е да установи, че цитираната клауза страда от посочения
порок, водещ до нейната недействителност. Съгласно чл. 365, ал. 1 от ЗЗД с договора
за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един
възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. С взаимните отстъпки могат да
се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били
предмет на спора.
С
оглед изложеното, споразумение относно възмездяване на вредите, причинени вследствие
на ПТП безспорно не е противоправно, тъй като същото не противоречи на закона и
не накърнява добрите нрави.
Несъмнено
отказът от права /като например право на изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС, право
на възлагане по чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК, право на наследство, право на
възражение за придобивна давност, право на обжалване и пр./ е недействителен,
ако е направен преди възникване на съответното право в патримониума на неговия
носител (така в Решение № 542/21.11.1988 г. на ВС, І ГО). При тази правна рамка,
на изследване подлежи въпроса за обезщетяването на кои вреди страните са се
споразумели, доколкото отказът от бъдещи (невъзникнали) права е недействителен.
Тълкувайки действителната
воля на страните, изразена в споразумението, при спазване указаното в
разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД: отделните уговорки да се ценят във връзка едни с
други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор; с
оглед целта на договора, обичаите и практиката, добросъвестността; в полза
на запазване валидността на клаузите, настоящият състав счита, че страните са
уговорили обезщетяване на настъпилите вече вреди, както и на тези, които
са имали проявление и са били очаквани към датата на договора, а не и за
бъдещите, които биха настъпили при евентуално влошаване на здравословното
състояние.
Предварителният отказ от обезщетение, направен
преди да са настъпили вредите, няма погасителен ефект спрямо бъдещото право на
обезщетение, а отказът от право на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес
би бил валиден само тогава, когато е извършен след проявлението на ексцеса и
настъпването на вреди от него в правната сфера на пострадалия (така в Решение № 43 от 15.03.2011 г. по т.д.
№ 414/2010 г. на II ТО на ВКС). Съдът формира този извод независимо от общата
формулировка на текста на чл. 6, който създава впечатление, че ищцата е лишена
и от невъзникнали права, което несъмнено би било недействително.
Когато
пострадалият е сключил
споразумение със застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за изплащане на
обезщетение за вредите от застрахователното събитие, които са се проявили, изрично
заявявайки, че изплатената сума ги покрива изцяло, той няма правото да получи обезщетение за вреди, за които е бил обезщетен по силата на постигнатото споразумение. Поради тази причина не е нищожна
клаузата, в която е предвидено, че след изплащане на паричното обезщетение за
вече настъпилите вреди, увреденото лице няма да име претенции спрямо
застрахователя и деликвента, тъй като същата има декларативен характер, както в
случая.
Както бе
посочено, настоящата хипотеза не се отнася за отказ от право на обезщетение за
вреди от ексцес, в който случай увреденото лице може да получи обезщетение за вредите, които не са били предмет на
споразумението – други по вид и/или новонастъпили вреди, както и когато
споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по сключената
застраховка (така ТР 1/2016 от 30.01.2017 г. на ОСГТК на ВКС). Клауза в
противен смисъл не би произвела правен ефект.
С
оглед изложеното съдът счита, че с процесното споразумение страните са имали за цел да разрешат, чрез взаимни отстъпки окончателно
възникналия спор относно дължимостта на обезщетения за вече претърпените вреди,
като принципно отказът от вече възникнали
права би изключил възможността на пострадалата да претендира за в бъдеще
допълнителни обезщетения, които са били предмет на споразумението, при условие,
че споразумението не страда от други пороци. Поради тази причина,
уговорката с която страните са обективирали волята си за спогодба по въпроса за
настъпилите вреди и отказа на ищцата да претендира сума над тази, за която
страните са се споразумели, не противоречи на закона, поради което предявената
претенция е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По иска с правно основание чл. 33 от ЗЗД:
Съгласно чл.
33 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни
условия. Правото да се иска унищожаване на сделка на това основание се погасява
с изтичане на едногодишен срок от сключването на сделката.
Искът е
предявен в рамките на едногодишния срок (споразумението е сключено на
08.03.2016 г., а исковата молба е подадена на 05.10.2016 г.), поради което е
допустим.
За да е
осъществен фактическия състав на чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да се
установи от ищеца при пълно и главно доказване, т.е. без съмнение,
кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1/ към момента на сключването на
сделката (споразумението) ищцата да се е намирала в състояние на крайна нужда /положение,
при което същата е изпитвала сериозни материални затруднения или очевиден
недостиг на средства за неотложно посрещане на ежедневните ѝ нужди, които
са я принудили да сключи договора/ поради недостиг или липса на средства за
задоволяване на лични и/или семейни потребности и/или за изпълнение на
изискуеми задължения; 2/ сделката да е сключена при явно неизгодни за
намиращата се в състояние на крайна нужда страна; и 3/ сключването на сделката
да е мотивирано изключително от състоянието на крайна нужда (така и в Решение № 87 от 10.07.2017 г. по гр. д. №
3941/2016 г. III ГО на ВКС).
Явно
неизгодни условия по смисъла на чл. 33, ал.1 от ЗЗД при сключването на
конкретно договорно съглашение /спогодба по чл. 365 ЗЗД/, са налице тогава,
когато има явна, очевидна нееквивалентност между насрещните престации на договарящите
и при наличие на много съществена разлика между действителния размер на
дължимото парично обезщетение за обезвредата и реално договореното такова между
правоимащото лице и застрахователя на деликвента (Така в Решение № 26 от 30.01.2012 г. по гр.дело №
151/2011 г., ІV ГО на ВКС). Преценката за наличие на тези предпоставки
следва да е конкретна и комплексна, като следва да се имат предвид освен самите
стойности като абсолютна величина и всички останали клаузи на договора и
уговорените в тях модалитети или други насрещни договорни задължения, които се
отразяват и са от значение за еквивалентността на престациите на страните по
договора. От друга страна, всички обстоятелства, стоящи извън уговореното в
договора и настъпили след неговото сключване, са ирелевантни за тази преценка,
респ. - за наличието на явно неизгодни условия по смисъла на чл.33, ал. 1 от ЗЗД.
При
извършването на преценката следва се вземат предвид най-вече характерът и
степента на понесените увреждания от пострадалото от застрахователното събитие
лице, по какъв начин са се отразили в начина на живот на лицето, евентуалната
оценка, която лицето дава на неимуществената вреда, която е изпитало при
заявяване на претенцията и доколко същата е ориентирана съобразно установения
размер на присъжданите по чл. 52 ЗЗД обезщетения в подобни случаи.
При
извършване на тази преценка, съдът намира че в случая наличието на елементите
от фактическия състав на разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗЗД се установи по
положителен път чрез събраните по делото доказателства. Така, чрез показанията
на свидетеля Б.Г., с който пострадалата живее на съпружески начала, преценени с
оглед указаното в чл.172 ГПК се установи, че към датата на ПТП двамата се
живеели като семейството и работели на частно – добивали и продавали гъби,
дренки и др. подобни, чрез която дейност реализирали ежедневен приход от около
30-40 лв., които били достатъчни за ежедневните им потребности. Чрез
показанията му се установява, че и в деня на произшествието двамата отивали да
предадат събраните от тях дренки /около 30 кг/. Обстоятелството, че семейството
се изхранвало от спорадично получаваните доходи от полска и домакИ.ка работа се
потвърждава и от показанията на свидетеля Д.М. – водач на увреждащото МПС.
Установи се, че последният /деликвентът/ е заплатил престоят на ищцата в
болницата за три дни, тъй като не е здравно осигурена, както и 300.00 лв. от
човещина, тъй като не можела да работи и нямала с какво да се издържа.
Установи се,
че в резултат на уврежданията в областта на главата ищцата е имала нужда от
ежедневна помощ след изписването й от болница при престой три, четири дни.
Освен това пострадалата имала необходимост от средства за закупуване на
лекарства и храна, които не можела да реализира сама. Уврежданията й попречили
да изпълнява същият физически труд, с който преди това се препитавала заедно
със свидетеля Г.. Това състояние се установи, че е създало пречки и на
свидетеля Г. за изпълняване на полски труд, тъй като пострадалата имала нужда
от помощ и грижи.
При така
установеното, съдът намира че към момента на сключване на споразумението пострадалата
се е намирала в състояние на крайна нужда по смисъла на закона, защото след
травмата е изгубила възможността да полага труд, не е била осигурена и не е
получавала обезщетения за временна неработоспособност. Поради това ищцата е
била напълно лишена от средства за преживяване. Съдът намира за установено чрез
показанията на свидетеля Г., че ищцата е била в невъзможност да реализира
доходи; взела заеми, с които да посрещне нуждите си за храна и лекарства; имала
необходимост от ежедневни грижи и помощ във връзка с причинените й травми,
което довело до невъзможност за реализиране на доходи и от страна на свидетеля Г.,
с който живеела на съпружески начала. Тези установени комплексни обстоятелства,
според съда са мотивирали пострадалата осем месеца след инцидента да приеме предложената
от застрахователя сума от 5000.00 лв.
Обстоятелството,
че споразумението е сключено при явно неизгодни условия, съдът намира за
установено чрез събраните в производството доказателства. При предявена по
доброволен път /извънсъдебно/ претенция на пострадалата за обезщетяване на
причинените й от ПТП неимуществени вреди в резултат на травми изразяващи се в черепно-мозъчна
травма с контузия на мозъка и счупване на черепа, в общ размер на 50000.00 лв. полученото обезщетение в
размер на 5000.00 лв. за всички
имуществени, неимуществени вреди и лихви от дата на увреждането е явно
несъразмерно на претърпените вреди (както на имуществени, така и на
неимуществени) и не може да ги възстанови. Освен това същото не кореспондира с
обезщетенията, определяни от съда по реда на чл. 52 от ЗЗД, дори и при
евентуалното прилагане на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД в случай на съпричиняване на
вредоносния резултат.
Обосновано
логически и закономерно е да се приеме, че едИ.твената причина ищцата да
отстъпи и да се съгласи да получи едва 1/10 от първоначално претендираната сума
за физическите и емоционални страдания, на която е оценила вредата, е именно
необходимостта от парични средства, компенсиращи разходите ѝ за лечение и
изгубения доход от физически труд, който не е било възможно да полага, което на
практика е обезщетение за имуществени вреди от рода на пропуснатите ползи, но
не може да се очаква, че пострадалата в съзнанието си може да направи подобна
разлика от юридическо естество.
С оглед
изложеното искът по чл. 33 ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде
уважен, а споразумението от 08.03.2016 г. да бъде унищожено като сключено при
крайна нужда и явно неизгодни условия.
По претенциите с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид
обстоятелството, че между страните няма валиден договор за спогодба, то ищцата
има право да претендира обезщетение за търпените неимуществени вреди от ПТП.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на И.титута на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил Д.Ц.М. и с причинената от това застрахователно събитие
травматични увреждания: „средна по тежест мозъчна контузия; минимален травматичен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки в ляво, счупване на дясната тилна кост на черепа,
пневмоцефалия, травматичен подкожен кръвоизлив в дясна тилна област на главата,
кръвотечение от десен ушен канал и субдурален хематом в ляво темпоробразно; и разкъсно-контузна
рана на лявото рамо.“
От влязло в
законна сила решение № 13 от 11.01.2016 г. на Плевенски районен съд, VII наказателен състав, по НАХД №
3203/2015 г., се установи, че водачът Д.Ц.М. е признат за виновен за
настъпилото на 28.07.2015 г. ПТП, в резултат на което на ищцата е причинено посоченото
травматичното увреждане. С оглед това, съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача са безспорно установени в настоящия процес с решението,
което обвързва съда.
При
изследване механизма на ПТП, чрез решението, заключението на САТЕ, както и от събраните
писмени доказателства – констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на
местопроизшествие, което е запазено, съдът намира, че се установи
противоправност в поведението на водача на автомобила, изразяваща се в това, че
същият е нарушил правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП като движейки се със скорост около 80 км/ час, при
разрешена скорост за конкретния пътен участък от 50 км/час, е предизвикал ПТП с
попътно движещия се пешеходец, като с това поведение е нарушил разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 116 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. Освен това не
е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал, не е
съобразил скоростта си на движение, така че да успее да спре пред всяко
предвидимо препятствие. С разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП е
вменено задължението за водачите да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват и при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Според настоящия състав, водачът на автомобила не е изпълнил
сочените задължения и с поведението си е станал причина за настъпилото ПТП. С
оглед на така изложеното и предвид решение № 13 от 11.01.2016 г. на Плевенски районен
съд, VII наказателен
състав, постановено по НАХД № 3203/2015 г, съдът намира, че поведението на
водача на автомобила е в противоречие с предписаното в цитираните норми
поведение и е противоправно, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД.
От
изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправно деяние на водача на лекия
автомобил Д.Ц.М., чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована
при ответника – застраховател.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението ѝ е да репарира,
в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено
лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската
отговорност на застрахования делинквент. По тази причина непозволеното
увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и
последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно
ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от
отговорността на самия застрахован.
Доколкото
между страните е безспорно установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намира, че
ответното дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на ищцата
бе да докаже неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и страдания
от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл. 52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен
от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота
му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Видно от
доказателствата по делото, в резултат на пътно-транспортното произшествие,
станало на 28.07.2015 г., на ищцата е било причинено соченото травматично
увреждане: „средна по
тежест мозъчна контузия; минимален травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки в ляво, счупване на дясната тилна кост на черепа, пневмоцефалия, травматичен
подкожен кръвоизлив в дясна тилна област на главата, кръвотечение от десен ушен
канал и субдурален хематом в ляво темпоробразно; и разкъсно-контузна рана на
лявото рамо“.
Причиняването
на тези травми и лечението им безспорно са съЗ.али болки и страдания на ищцата,
като според експерта обичайно,
възстановителният период при средна по тежест мозъчна контузия е в рамките на година до година и половина,
минималното количество кръв и въздух под меките мозъчни обвивки обичайно се
резорбира за период около седмица, а фрактурите на черепните кости
при възрастни пациенти зарастват за период от три до единадесет години.
Разкъсно-контузната рана на рамото е оздравяла за около две седмици. По делото
е установено, че ищцата не е отишла на
двата полагащи ѝ се контролни прегледа след изписването, поради което
по делото няма категорично установен
период, през който е продължило лечението, освен това не е установена
продължителността на възстановителния процес и неговия ход. Както се установява
от представения на лист 53 амбулаторен лист за преглед при невролог, както и
резултати от компютърна томография, ищцата е потърсила помощ от специалист
година и три месеца след ПТП – на 21.09.2016 г. или непосредствено преди
депозиране на исковата молба в съда, като е описала субективни оплаквания от
главоболие отпреди три месеца, но при нормален според експерта неврологичен
статус. От компютърната томография е
установено частично консолидиране на фрактура на окципиталната кост в
дясно, натрупване на ликвор под мозъчната обвивка, което според вещото лице е
обичайно при черепно-мозъчна травма, като няма данни за пневноцефалия и не се
установяват патологични промени в областта на орбитите и орбиталното съдържимо.
Други данни за проведено от ищцата
лечение по делото няма. Според експерта по СМЕ черепно-мозъчната травма е преминала без проява на отпадна неврологична
симптоматика, като липсват категорични данни за съпътстващи или минали
заболявания, които да повлияят на възстановителния процес. Обстоятелството, че
ищцата първоначално е изпитвала силно главоболие се установява и от показанията
на свидетеля Б.Г.. Според заключението на експерта, в бъдеще при ищцата би могло да се очакват пристъпи на главоболие при
емоционално и физическо напрежение, както и при промяна на атмосферното
налягане.
Предвид
възрастта на пострадалата – 34 навършени години към датата на ПТП, стресът от
самото пътно-транспортно произшествие, който всяко лице закономерно изпитва
като жертва на катастрофа, фактът, че е получена травма в областта на главата -
мозъчна контузия и счупване на черепа, възстановяването от които обичайно и
закономерно продължава около година, макар в конкретния случай да няма данни за
хода на заболяването и проведеното лечение, и най-вече обстоятелството, че
ищцата е била лишена от възможност да полага физически труд, с който се е иЗ.ържала,
както и че закономерно, логично и житейски обосновано е да се приеме, че
подобна травма на главата причинява интензивно главоболие, което при всеки
нормално развит физически човек води до силно неприятно преживяване и
ограничаване на възможностите за работа и нормално социално общуване, съдът
намира, че следва да определи справедлив размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, причинени от увреждането, предмет на разглеждане по
настоящото дело, съгласно чл. 52 от ЗЗ. – сумата от 30000 лв. При определяне размера на обезщетението съдът
отчита обстоятелството, че ищцата не е посетила двата полагащи ѝ се
прегледа след болничният престой, който е продължил само три дни и по делото
няма никакви медицИ.ки документи, че същата е положила адекватна грижа за З.равето
си, а е посетила специалист невролог едва две седмици преди завеждане на
делото, въпреки че е получила паричния превод от застрахователя 5 месеца пред
това, поради което се предполага, че след този момент е разполагала поне с
минимални средства за поемане на разноски по лечение. Съдът взема предвид и
оценката на вредите, които самата ищца е дала в заявлението за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, като и факта, че по делото не се установи
същата да страда от твърдяната ретроградна амнеза, както и че белегът на рамото
ѝ се е отразил по съществен начин на самочувствието ѝ, както се
твърди.
За разликата над сумата от 30000 лв. до предявения размер от 70000 лв., съдът намира претенцията за
неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани
почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева
за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ
/отм./. В този смисъл е и постановеното Решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. №
3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно
изразеното в цитирания случай становище, че независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, следва да бъде
изследван въпросът дали със своето поведение на пътя пострадалата пешеходка,
като участник в движението, е допринесла за настъпването на вредоносния
резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗ..
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е необходимо извършеното действие или беЗ.ействие да е в пряка причинна връзка
с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът
за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
В настоящия случай, ответното дружество е направило
своевременно възражение за съпричиняване, позовавайки се на твърдението, че пострадалата
е нарушила нормите на чл. 108 и чл. 113 от ЗДвП, с което е станала изключителна
причина за настъпване на ПТП. Въз основа на събраните в производството
доказателства, в т.ч. приетата автотехническа експертиза и показанията на
свидетеля Д.М. съдът приема, че е налице твърдяното съпричиняване. От протокола
за оглед на местопроизшествие, което е запазено и заключението на САТЕ, в
производството е установено, че ПТП е настъпило на прав участък от пътя, при
ясно време и при отлична видимост. Пострадалата се е движела по посока на
движение на автомобилите, в средата на дясната пътна лента (на около 1,5 в ляво
от банкета, който бил обрасъл с растителност, в платното за движение,
непосредствено до фактическия си съжител от неговата лява страна, бутайки
количка). Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно. Според ал. 2, т. 1 от същия текст, пешеходците
могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е
невъзможно те да бъдат използвани. Несъмнено в настоящия случай правилата
на сочената разпоредба са били нарушение от пешеходеца. От събраните по делото
доказателства при описаните климатични условия, пешеходците са имали възможност
да възприемат идващия автомобил при обръщане на погледа си назад, т.е. можела е
да възприеме с оглед обстоятелствата МПС и да предвиди вероятния сблъсък или да
го предотврати, но въпреки това е станала препятствие за движението на МПС по
главен път. По делото не е доказано нарушение на чл.113 ЗДвП, тъй като с оглед
установения механизъм на ПТП, не е установено пешеходката да е предприемала
пресичане на пътното платно, напротив, същата се е движела успоредно с автомобилите,
непосредствено до фактическия си съжител, вместо зад него при спазване на
разпоредбата на чл. 108, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. В случая, пострадалата, поемайки
риска да се придвижва в средата на пътната лента, успоредно на посоката на
движение на автомобилите, успоредно със свидетеля Б.Г., е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат. Предвид гореизложеното, както и установеното
нарушение на правилата на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП от страна на пострадалата пешеходка,
съдът намира, че причинените ѝ вреди се намират в причинно - следствена
връзка с поведението ѝ, поради което по силата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
дължимото обезщетение следва да бъде намалено съразмерно на действията и бездействията,
с които е допринесла за увреждането. С оглед това, съдът като взе предвид и задължителната
съдебна практика, че по смисъла на чл. 20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС
за осигуряване безопасността на движението е значително по-голяма, счита че дължимото обезщетение следва да бъде намалено с 1/3, според
значението на поведението на пешеходката за настъпване на произшествието.
Въз основа на това размерът на обезщетението за
неимуществени вреди, което следва да бъде присъдено на ищцата при отчитане
процента на съпричиняване е равен на 20000.00 лв., като от него трябва да се приспадне доброволно заплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на 5000.00 лв. по унищоженото споразумение,
което по принцип би подлежало на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл.
трето ЗЗД, но съдът взема предвид, че застрахователят не оспорва неговата
дължимост и не предявява иска за връщането му, срещу който да се прихване. По
изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ следва за бъде уважен за сумата от 15000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 70000
лв., определение от процесуалния представител на ищцата след мислено приспадане
на платените 5000 лв.
По изложените съображения, предявеният иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 ЗЗД за неимуществени
вреди следва за бъде уважен за сумата от 15000 лв. и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 70000 лв. като неоснователен.
С оглед основателността на
главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на
увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на деликвента, разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
ще се приложи и по отношение на застрахователя, като същият дължи законната
лихва върху претенцията за обезщетение считано от 28.07.2015 г. (така Решение № 200 от
22.11.2010 г., по т.д. № 84/2010 г., II ТО на ВКС, решение № 6 от 28.01.2010 г. по т. д. № 705/2009 г., решение №
72 от 30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.
д. № 745/2008 г. и решение № 175 от 28.10.2010 г. по т. д. № 54/2010 г., всички
на II ТО на ВКС, постановени по
чл. 290 ГПК). Въпреки че ищцата се е отказала от изтеклата лихва със
споразумението, тъй като то е унищожено на основание чл. 33 ЗЗД – лихва върху присъдената
сума се дължи.
По отношение
на разноските:
Ищцата е освободена от разноски в производството.
Заявената претенция за присъждане на сумата от 50 лв.
е неоснователна, тъй като с молбата от 26.09.2017 г. не е представено копие от
платежно нареждане, установяващо плащането ѝ.
Съгласно направеното искане в исковата молба
и списъка по чл. 80 от ГПК, в полза на процесуалния представител на ищцата, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение. Дължимата сума е в размер на 676,26 лв., съразмерно на
уважената част от иска, изчислена върху заявената претенция във основа на
минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което с
оглед цената на иска, е 3156 лв. с вкл. ДДС, тъй като по делото е представено
доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС (лист 189).
Ответникът е сторил разноски за САТЕ и СМЕ в размер на
600 (лист 137 и 138), както и 150 лв. за депозит за свидетели (л. 140). Ищцовото
дружество е сторило и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000
лв., заплатено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие на лист 108,
който служи и като разписка за получаване на сумата. Въпреки че същото
надвишава почти двойно минимумът, определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не
следва да бъде намалявано, предвид фактическата и правна сложност на делото и тъй
като не е уговорено само за една И.танция.
Възражението на ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност до размера на минимално дължимото възнаграждение за юрисконсулт,
тъй като ответникът имал назначени служители на тази длъжност, е неоснователно,
защото според чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ГПК, страната има право на
сторените по делото разноски в това число и за един адвокат, ако е имал такъв.
Няма основание юридическото лице, което ползва адвокат да се третира по
различен начин от всеки друг субект на правото, който има качеството на страна
в процеса и е ангажирал адвокатска защита. В случай, че страната счита, че е
налице злоупотреба с процесуални права, същата може да реализира отговорността
на ответника за причинените имуществени вреди по общия ред, ако установи, че са
налице предпоставките за това. С оглед отхвърлената част от иска, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответното дружество следва да бъде присъдена сумата от
4517,86 лв.
В полза на
СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 800 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и 350
лв. депозит за експертиза, изплатен от бюджета на съда съгласно определение
05.06.2017 г., или общо 1150 лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***,
иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на чл.
6 от сключеното между страните споразумение от 08.03.2016 г. за заплащане на
застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от
ищцата вследствие на ПТП, реализирано на 28.07.2015 г., като неоснователен.
УНИЩОЖАВА, на основание чл. 33, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, споразумението
от 08.03.2016 г., сключено между М.Д.К., ЕГН **********, в качеството ѝ
на увредено лице от една страна и ЗД „Б.ИНС“ АД, ЕИК ***********, в качеството
му на застраховател от друга, за заплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 5000 лв. за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищцата
вследствие на ПТП, реализирано на 28.07.2015 г. около 11.30 часа на ул. „Г.М.Д.“
в гр. Плевен по вина на водача Д.Ц.М., управлявал л.а. марка „Ситроен“, модел „Саксо“
с рег.№ *******, установена с влязло в сила решение № 13 от 11.01.2016 г. по нахд
№ 3203 по описа за 2015 г. на VII наказателен състав на Плевенския районен съд,
постановено по реда на чл. 78А от НК, чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управлението на автомобила е била
застрахована при ответника съгласно полица № 02114002580475, поради
крайна нужда и явно неизгодни условия.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати на М.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** 3,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от още 15 000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматично увреждане: „средна по тежест мозъчна контузия;
минимален травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в ляво, счупване на
дясната тилна кост на черепа, пневмоцефалия, травматичен подкожен кръвоизлив в
дясна тилна област на главата, кръвотечение от десен ушен канал и субдурален
хематом в ляво темпоробразно; и разкъсно-контузна рана на лявото рамо.“, настъпило
вследствие на ПТП, реализирано на 28.07.2015 г. около 11.30 часа на ул. „Г.М.Д.“
в гр. Плевен по вина на водача Д.Ц.М., управлявал л.а. марка „Ситроен“, модел „Саксо“
с рег. № *******, установена с влязло в сила решение № 13 от 11.01.2016 г. по
нахд № 3203 по описа за 2015 г. на VII наказателен състав на Плевенския районен
съд, постановено по реда на чл. 78А от НК, чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управлението на автомобила е била
застрахована при ответника съгласно полица № 02114002580475, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането - 28.07.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 15000 лв. до пълния предявен размер от 70000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********** със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адвокат Н. Н. Д., Шуменска адвокатска колегия, с
ЕГН **********, с адрес на кантората в гр. София, ул. „*******, полуетаж 4,
офис 4, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата от 676,26
лв. - адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА М.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** 3, да заплати на ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 4517,86 лв. – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата от 1150 лв., представляваща държавна такса, дължима върху
уважената част от иска и депозит за вещо лице.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: