№ 85
гр. Варна, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20233110202830 по описа за 2023 година
МОТИВИ: Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на „АС.А.” ЕООД против Наказателно постановление № 03-2300075/ 01.03.2023г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3 000 лева, на основание
чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
С жалбата се навеждат твърдения, че в хода на производството са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, сочи се, че лицето не е полагало труд в
обект на дружеството. Същото се е намирало в обекта по силата на договор за
антитерористична протекция , в качеството си на доброволец, сътрудник на АПТА. Счита се
още, че в АУАЯН и НП липсва пълно описание на нарушението, в нарушение на чл.42 ал.1
т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Алтернативно се претендира наличието на маловажен случай
на нарушение. С допълнителна молба се доразвиват основанията на отмяна на
наказателното постановление. Направено е и искане за присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се излага становище, че между работника и дружеството не е имало
установени трудово –правни отношения, респективно че не е налице нарушение на КТ.
Иска се отмяна на наказателното постановление и се претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да потвърди
атакуваното наказателно постановление, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Д.К.К. полагал доброволен труд към Алианс за противодействие на тероризма „А.“ -
/АПТА/ по силата на договор от 25.06.2022г.
Пряк началник му бил св. Стоянов, който му възлагал да извършва доброволчески
1
труд, за който труд Костадинов не получавал възнаграждение, а му се дължали само
направените разходи.
Между АС „А.“ ЕООД и „Изотрон Инженеринг“ , на 25.06.2022г. бил сключен
договор за охрана на имуществото на юридическо лице.
На 16.01.2023г. , служители на ДИТ- Варна – св. П. и св.Б., извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство в обект- зърнобаза- силозно складово пространство
„Изотрон Инженеринг“, намиращ се в с. Слънчево, общ. Аксаково. В обекта установили
лицето Д.К.К., който попълнил декларация, в която посочил, че работи за „“А.“ ЕООД от
І.15.2023г. като охрана, охранител, с работно време от 19.30ч. до 07.30ч., с работно място
строителен обект Изотрон Инженеринг, ПИ 67489.69.25, че има сключен трудов, а не
граждански договор, че охранява бази от крадци, при месечно възнаграждение от 780 лева, с
2 на 2 почивни дни по график, както и отбелязал буква „ч“ по отношение на почивките в
работния ден.
В допълнително изготвена докладна записка от 18.01.2023г. Костадинов изложил
обстоятелствата при проверката, като изрично посочил, че е заявил, че охранява обекта.
Грешка било, че не е споменал, че е доброволец към АБТ и е нает по договор за доброволен
труд. Когато има възможност дава смени и направените разходи му се заплащат. Явява се на
работа след съгласуване с прекия си командир.
На 07.02.2023г. св. П. съставила срещу АС „А.” ЕООД акт за установяване на
административно нарушение, за това че като работодател е допуснал до работа Д.К.К. да
полага труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции на „охранител“ в обект
зърнобаза- силозно складово пространство „Изотрон Инженеринг“, намиращ се в с.
Слънчево, общ. Аксаково, ПШ67489.69.25, при определено работно място, време и
трудово възнаграждение, без да е сключен писмен трудов договор между страните по
възникналото трудовото правоотношение.
Било прието, че нарушението е извършено на 16.01.2023г., в който ден било
установено да престира труд лицето. Деянието било квалифицирано като такова по чл.62
ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. По акта били наведени възражения, но били преценени
като неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 –
2300075/01.03.2023г. , с което възприел фактическите констатации на актосъставителя,
посочил като дата на нарушението 16.01.2023г. , в който ден било установено да престира
труд лицето Д.К. и възприел правна квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1
ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ . С НП наказващият орган наложил на „АС.А.” ЕООД наказание
“Имуществена санкция” в размер на 3000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от
КТ.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и въз основа на писмените доказателства
по административно-наказателната преписка , които са последователни, взаимно обвързани
и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му,
и справедливостта на наложеното административно наказание прави те правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срок , от надлежна страна и като
такава е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от изпълняващият
длъжността Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна , съгласно приложената
Заповед. Копие от тази заповед е приложена по преписката и в нея, в т.4 изрично е
посочено, че Директорите на дирекции „ИТ“ са определени от Изпълнителния директор на
ИА „ГИТ“-София да издават наказателни постановления по актове, съставени от инспектори
от Д „ИТ“. Св. П. е началник главен инспектор при ДИТ- Варна, което е вписано в акта
2
Съгласно чл.416 ал.1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с
актове, съставени от държавните контролни органи, т.е. от съответните служители на
Дирекция „Инспекция по труда. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок по смисъла на ЗАНН и в него , както и в акта, се съдържат всички
изискуеми реквизити.
Съдът намира обаче, че неправилно наказващият орган е определил отношенията
между „АС.А.“ ЕООД и Д.К.К. като трудово- правни. Безспорно по делото е установено,
че между страните не е бил сключен трудов договор.
Д.К.К. полагал доброволен труд към Алианс за противодействие на тероризма „А.“ -
/АПТА/ по силата на договор от 25.06.2022г.
В случая, от приложените по преписката и в хода на съдебното следствие писмени
доказателства – договор от 25.06.2022г. между Д.К. и АПТА; правила и указания за
спецификата на дейността на АС „А.“ ЕООД;разходен касов ордер; справка относно наети
охранители от ОДМВР Варна; служебни карти за оперативен сътрудник към АБТ; актуално
състояние и др., както и от показанията на св. Стоянов се установява, че именно по силата
на горепосочения договор лицето се е намирало в обекта.
Именно при изпълнение на уговорените с горепосочения договор функции, Д.К. е
бил установен от служителите на Д „ИТ”-Варна в обекта.
Факт е , че част от обстоятелствата, изложени от него в попълнената декларация не
отговарят на действителността , като например обстоятелството, че работи при сключен
трудов договор от 15.01.2023г. Наред с това деклараторът е посочил, че охранява бази от
крадци, което не го обвързва като месторабота с посоченото работно място, а напротив-
потвърждава установеното по делото , че като доброволец е бил изпращан на различни
обекти. Обстоятелството, че Д.К. е вписал работно време и месечно трудово
възнаграждение, е напълно логично, щом той е бил изпратен на обекта на 16.01.2023г. от св.
Стоянов и е получавал с РКО суми за направени разноски по изпълнение на договора за
доброволен труд.
Поради изложеното до тук и като съобрази събраните по делото писмени и гласни
доказателства , съдът намира, че може да се направи извод, че в случая не е налице трудово
правоотношение, което да включва постигане на съгласие между страните относно място на
работа, работно време, трудово възнаграждение, длъжност и др. Трудовите
правоотношения, уредени със съответен договор, имат за предмет полагането на труд ,
прилагането на работната сила върху средствата за производство и изпълнението на
конкретните трудови задължения от работника. При договора за полагане на доброволен
труд липсва съществен реквизит на трудовото правоотношение, който представлява
получаването на работна заплата. Покриването на направени разноски по изпълнение на
доброволческия труд като гориво например, не представлява такъв реквизит.
Обстоятелството, че Костадинов при проверката се е намирал в обекта съвсем не е
достатъчно да се направи извод, че това е „работно място” по смисъла на КТ, като известно
е, че мястото на което е дължима престацията е предмет и на договорите за полагане на
доброволен труд. В този смисъл съдът намира, че възприетото от св. П. и св. Б., че лицето се
намира в офиса и отразените в декларацията обстоятелства не са достатъчни да се приеме,
че Д.К. е имал работно място и е получавал трудово възнаграждение по смисъла на КТ.
Поради изложеното до тук, съдът намира че в хода на съдебното производство не се
установи по безспорен начин, че зад сключения договор за доброволен труд стои прикрито
трудово правоотношение. В административно-наказателното производство тежестта на
доказване на обвинението е за административно-наказващия орган. Безспорно е, че в
преценката си дали да издаде наказателно постановление той се основава на констатациите
в акта и в рамките на производството по налагане на административни наказания ги приема
за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тъй
като те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни
фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли
3
извършено нарушение. Наказателното постановление и акта не са доказателствени средства
и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат предварително определена сила. Поради това
и като взе предвид гласните и писмени доказателства по делото, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира че в настоящия случай от страна на административно-
наказващият орган не бяха представени безспорни и категорични доказателства за това, че
от страна на АС„А.“ ЕООД е допуснато нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от
КТ, тъй като се установи че Костадинов е извършвал работа в изпълнение на сключен
договор за полагане на доброволен труд.
С оглед на това и наказателното постановление следва да бъде отменено като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Съобразно изхода на делото и като взе предвид направените искания, съдът присъди
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2300075/ 01.03.2023г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „АС.А.” ЕООД е наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3 000 лева, на основание
чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „АС.А.” ЕООД,
БУЛСТАТ *********, сумата от 450 лв. представляващи направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени пред Административен съд-Варна по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4