№ 1854
гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110113343 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. от „Топлофикация София” ЕАД срещу
ответниците А. А. и С. А. за осъждане на всеки от тях да заплати в полза на
ищеца по: 91.21 лева., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се гр.София, общ. „Лозенец“,
****, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба /08.03.2024г./ до плащането, сумата от
19.67 лева – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2021г. до 13.02.2024г., сумата от 9.78 лева,
представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от
01.01.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба /08.03.2024г./ до плащането, както и сумата от 2.51 лева –
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода
от 18.03.2021г. до 13.02.2024г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи, съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ, са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като ответниците - в качеството им на потребители
на топлинна енергия, произтичащо от притежаваното от всеки от тях право на
собственост върху имота /придобит в режим на СИО/, не са осъществили
насрещната парична престация – да заплатят установената покупна цена,
обективирана в представените по делото фактури.
1
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез процесуалния си
представител адв. Р., са депозирали общ отговор на исковата молба. Твърдят,
че в рамките на процесния период имотът не е бил обитаван, поради което в
него не е ползвана топлинна енергия. Сочат, че на 22.04.2024 г. са заплатили
цялата претендирана от ищеца сума /в общ размер на 349.80 лева/, ведно с
дължимите лихви, разноски и възнаграждение за юрисконсулт. Сочат, че
размерът на сумата е изчислен от служител на ответното дружество. Намират,
че не са дали повод за завеждане на делото. С тези аргументи молят съдът да
прекрати производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не взема
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулатвино съединени осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното
задължение да е срочно/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
С обявения за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че в рамките на процесния исков
период топлоснабденият недвижим имот се е бил собственост и се е
притежавал в съпружеска имуществена общност от двамата ответници по
спора. Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците притежават
надлежна материалноправна легитимация да отговарят по предявените
искове.
2
Видно от цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответниците - като
собственици на топлоснабдения имот, са обвързани по силата на закона от
облигационно отношение с ищцовото дружество по отношение на
доставяната до имота им топлинна енергия, без да е необходимо нарочно
изявление от тяхна страна, че желаят да закупува доставяната в имота от
ищеца топлинна енергия, поради което и същите дължат заплащане на цената
на доставяната до имота им топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
С обявения за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване и обстоятелствата, че ищецът е доставил
соченото в исковата молба количество топлинна енергия, възлизащо по
стойност на претендираната от ищеца сума. Не се спори, че в сградата е
извършвано дялово разпределение.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява, че
задължението на всеки от ответниците по спора възлиза на сумите от: 91.21
лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № 2, находящ се гр.София, общ. „Лозенец“, ****, за
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., и на сумата от 9.78 лева,
представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от
01.01.2021г. до 30.04.2022г., поради което предявените главни искове се явяват
изцяло основателени.
Основателно е искането за присъждане на законната лихва, считано
от подаване на исковата молба /08.03.2024г./ до плащането
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Между страните не е налице спор относно липсата на своевременно
плащане на задълженията за потребена топлинна енергия за имота, поради
3
което и предявените акцесорни искове за сумата от 19.67 лева – лихва за
забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021г. до 13.02.2024г. и за сумата от 2.51 лева – лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 18.03.2021г. до
13.02.2024г. се явяват основателни.
Не се оспорва от ищеца, а и се установява от представеното от
ответниците към отговора на исковата молба платежно нареждане, видно от
което на 22.04.2024 г. ответниците са извършили по сметка на ищеца
цялостно плащане на сумата по исковата претенция в размер на 349.80
лева – включваща сумите, претендирани като главница, закона лихва,
мораторна лихва и разноски за заплатена държавна такса в размер на 100 лева.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, след съобразяване на настъпилите
след подаването на исковата молба факти от значение за спорното право, а
именно – извършеното от ответниците цялостно погасяване на
претендираната от ищеца сума в хода на висящия исков процес, съдът намира,
че предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
При този изход на спора и доколкото ответниците не представиха
доказателства, че не са дали повод за завеждане на делото, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, право на разноски /с оглед извода за основателност на
предявения иск/, има единствено ищецът в производството.
Същият изрично сочи, а и се установява, че ответниците са заплатили
сторените от него разноски за определена от съда в минимален размер
държавна такса от 100 лева /по 50 лева за исковете срещу всеки от двамата от
ответници/, поради което претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП, и като
взе предвид ниската правна сложност на спора, съдът намира, че ответниците
следва да заплатят в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя общо на сумата от 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу А. А., родена на ********** г., гражданин на САЩ,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 91.21 лева., представляваща цена на ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се
гр.София, общ. „Лозенец“, ****, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
/08.03.2024г./ до плащането, сумата от 19.67 лева – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до
4
13.02.2024г., сумата от 9.78 лева, представляваща цена за разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.01.2021г. до 30.04.2022г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба /08.03.2024г./ до
плащането, както и сумата от 2.51 лева – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на ТЕ за периода от 18.03.2021г. до 13.02.2024г. –
като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу С. А., роден на ********** г., гражданин на САЩ,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 91.21 лева., представляваща цена на ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се
гр.София, общ. „Лозенец“, ****, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
/08.03.2024г./ до плащането, сумата от 19.67 лева – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до
13.02.2024г., сумата от 9.78 лева, представляваща цена за разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.01.2021г. до 30.04.2022г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба /08.03.2024г./ до
плащането, както и сумата от 2.51 лева – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на ТЕ за периода от 18.03.2021г. до 13.02.2024г. –
като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА А. А., родена на ********** г., гражданин на САЩ И С. А.,
роден на ********** г., гражданин на САЩ, да заплатят на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, в условията на
разделна отговорност, сумата от общо 50 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД в качеството
му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5