Р
Е Ш Е Н
И Е
гр.София, 16.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 8573/2020
г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Подадена е жалба от длъжника Г.Ф. против постановление
от 07.10.2019 г. на ЧСИ Й.М., с район на действие СГС, по изп. д. № 20199200400715,
с което е оставено без уважение възражение жалбоподателя за намаляване на възложените му
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя за разликата от 200лв. до
350лв.
Жалбоподателят счита адвокатското
възнаграждение на взискателя от 350лв. за прекомерно предвид липсата на
фактическа и правна сложност на изпълнително производство и извършените от
процесуалния представител на взискателя изпълнителни действия, изразяващи се
единствено в подаване на молба за образуване на делото пред съдебния
изпълнител. Навежда, че в качеството му на публичен орган с общодостъпни данни
за имуществото действия по принудително изпълнение не са били необходими. Моли
съда да намали адвокатския хонорар до сумата от 200лв. за образуване на
изпълнителното дело, както и да редуцира размера на дължимите такси по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
Взискателят Ф.М.не е изразила становище по жалбата.
В мотивите ЧСИ навежда на допустимост на жалбата, но
неоснователна по изложени съображения.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по
делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител
/чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Производството по изп.д. № 20199200040715 по описа на
ЧСИ Й.М., с район на действие СГС, е образувано по молба от 26.09.2019г. на Ф.А.М.въз
основа изпълнителен лист от 30.08.2019г., издаден въз основа влязло в сила
съдебно решение, с което Г.Ф. е осъден да заплати сумата от 28500лв.-обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.09.2016г. до
изплащането. Молбата е подадена чрез пълномощника адв.Г.Д.-САК с уговорено
адвокатско възнаграждение от 1026лв. В
молбата като способ за изпълнение е посочено запор върху банкови сметки на
длъжника.
На 26.09.2019г. ЧСИ изпратил до длъжника покана за
доброволно изпълнение, едновременно с което на същата дата наложил запор върху
банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с изпращане на запорно съобщение.
Поканата за доброволно изпълнение е получена на 02.10.2019г.,
а на 07.10.2019г. длъжникът наредил от банковата си сметка в посочената банка
сумата от 37 358.75лв. по сметката на ЧСИ покриваща изцяло задълженията по
изпълнителния лист за главница и законна лихва. От своя страна ЧСИ на
23.10.2019г. превел по банковата сметка на взискателката посочената сума.
По възражение на длъжника от 07.10.2019г. за
прекомерност на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение с
постановление от същата дата ЧСИ приел
същото за основателно и намалил възнаграждението до сумата от 350лв. Оставил
без уважение за разликата от тази сума до 200лв.
При горното съдът намира жалбата за основателна. Освен
разноски за адвокатско възнаграждение от 200лв. за образуване на изпълнителното
дело по чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакцията към 2019г./, фактическата му и правна
сложност не налага заплащането и на възнаграждение по чл.10, ал.1, т.2 от
наредбата. Посочения от взискателя способ за изпълнение е бил единствено запор
върху банковата сметка на длъжника, наложен едновременно с изпращане на
поканата за доброволно изпълнение. Имайки предвид качеството на длъжника и
осъществяваната от него дейност с общодостъпна информация относно имуществото
му събирането на вземанията не предполага принудително изпълнение с полагането на
особени усилия. А това се установява и от данните по делото, видно от които дължимите
суми са платени от длъжника още в срока за доброволно изпълнение. Делото не се
отличава с фактическа или правна сложност, поради което в тежест на длъжника не следва да
се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 200лв.
Жалбата в частта, касаеща начислената такса по т.26
ТТРЗЧСИ, посочена в поканата за доброволно изпълнение, също е основателна.
Видно от поканата тази такса е определена на 3 106.81лв. въз основа сбора
от вземането по изпълнителния лист /37 335лв./ и разноски на взискателя за
платено адвокатско възнаграждение от 1026лв. База за определяне и начисление на
пропорционалната такса по т.26 от тарифата е паричното вземане по изпълнителния
лист, но не и разноските по изпълнението или други разноски в полза на ЧСИ. При
съобразяване материалния интерес дължимата пропорционална такса възлиза на
сумата 2952.12лв. с ДДС.
При горното обжалваното постановление на съдебния
изпълнител следва да се отмени, като адвокатското възнаграждение на взискателя
се намали до сумата 200лв., а пропорционалната такса до сумата 2952.12лв. с
ДДС.
Независимо от изхода на делото в полза на страните не
следва да се присъждат разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда
на обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в
съдебното производство по обжалване на действията му, поради което общият ред
за присъждане на разноски предвиден в чл. 78 ГПК е неприложим.
Водим от горното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 07.10.2019 г. на
ЧСИ Й.М., с район на действие СГС, по изп. д. № 20199200400715, с което е
оставено без уважение възражение длъжника Г.Ф. *** за намаляване на разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя за разликата от 200лв. до 350лв. и за
таксата към съдебния изпълнител, вместо което постановява:
НАМАЛЯВА разноските на взискателя Ф.А.М.ЕГН **********,
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изп.д.№ 20199200400715
по описа на ЧСИ Й.М. до сумата от 200лв.,
както и определената пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ до сумата 2952.12лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.