№ 609
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110136473 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „...“ ЕАД срещу Д. С. Я., с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването
на вземания на ищеца от ответника за суми, както следва: сумата от 4450,48 лв. –
главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови
нужди през периода от 1.05.2015г. до 30.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. ..., с аб.№ ..., сумата от 20,20 лв. – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга дялово разпределение за периода от 1.07.2016г. до 30.04.2017г.,
ведно със законна лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 21.08.2019г. до окончателното плащане, сумата от 1106,06
лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 14.09.2016г. до 6.08.2019г.,
и сумата от 5,61 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от
30.08.2016г. до 6.08.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д.№ 48233/2019г. по описа на СРС, 44 с-в. В исковата молба
ищецът излага, че ответникът в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия,
приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за имота е
доставяна топлинна енергия, цената за която съгласно Общите условия от 2016г. е
1
платима месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася
задължението. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на
потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки
отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на
доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на
имота. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на
потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради
забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главните вземания след изтичане
на установения в Общите условия падеж. За дължимите суми в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила
поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава
правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Навежда възражение
за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете и за
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ за вземането за цена на топлинна енергия:
Основателността на предявения главен иск се предпоставя от установяване на
фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение между
страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния
имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави
топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и
неизпълнение насрещното задължение на ответника за плащане стойността на
потреблението.
На първо място, подлежи на обсъждане съществуването на договорно
правоотношение, което ищецът сочи като източник на вземанията си.
Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и
титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват
потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната
цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия –
лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
2
климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно
дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират
като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако
имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото
лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на
топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се
изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.
По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното
предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден
като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни
волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по
силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител
на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и
установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са
достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.
В случая от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява,
че недвижим имот, съставляващ апартамент № .. в гр. .., се намира в сграда в режим на
етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при
ищцовото дружество е открита партида с аб.№ .... По делото не е спорно, а и от
приетите писмени доказателства – справка от Столична община относно предоставен
като обезщетение имот съгласно Заповед на Председателя на ИК на СГНС, подписани
от Д. С. Я. присъствен списък на етажни собственици от проведено Общо събрание на
ЕС и формуляри за главен отчет на уредите за дялово разпределение, се установява, че
ответникът е собственик на процесния имот, вкл. в рамките на исковия период, като не
се твърди, нито има данни за учредено върху същия вещно право на ползване на трети
лица. С оглед легитимацията на ответника като собственик и доколкото имотът е
топлоснабден, съгласно цитираните по-горе дефинитивни норми от ЗЕ, той се явява
потребител на топлинна енергия по силата на закона и съответно страна по договор с
ищцовото дружество за продажбата й през този период. Ирелевантно е
обстоятелството дали ответникът фактически е обитавал имота през целия период, тъй
като законодателят не придава правно значение на този факт, а свързва качеството
потребител на топлинна енергия с принадлежността на вещното право на собственост
или ползване върху имота. Без значение е и това дали процесният имот е бил
предоставен за ползване на трети лица по силата на облигационно правоотношение,
тъй като няма данни за сключен между трето лице ползвател и топлопреносното
3
предприятие договор за продажба на топлинна енергия (в този смисъл ТР № 2/2017г.
на ОСГК на ВКС).
Не е спорно между страните и наличието на приети от ищеца Общи условия за
продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение № ОУ-02/3.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., и Общи условия за
продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от м.07.2016г. (общодостъпни на
електронната страница на ищцовото дружество), за които са спазени
законоустановените изисквания за надлежно одобрение от компетентния регулаторен
орган и за последващата им публикация в по един централен и местен ежедневник.
При липса на данни за направени в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ възражения Общите
условия съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ следва да се считат приложими към възникналото с
ищеца договорно правоотношение.
По изложените съображения съдът намира за доказано съществуването на
правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия, което
предпоставя ангажиране отговорността на ответника за неизпълнени задължения по
същото.
За установяване количеството потребление на топлинна енергия през исковия
период по делото са събрани писмени доказателства (извлечения за начислени суми,
фактурирани ежемесечно по прогнозен дял от предишен отоплителен сезон;
изравнителни сметки за потребление през включените в исковия период отоплителни
сезони; формуляри за главен отчет на уредите за дялово разпределение), както и са
приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизa.
При съвкупната преценка на приетите писмени доказателства и съобразно
кредитираните от съда констатации на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установява, че през исковия период в сградата етажна собственост по
местонахождение на процесния имот ищецът е доставял топлинна енергия при дялово
разпределение на същата, възложено на „....“ ООД. Съгласно изводите по експертизата
количеството потребена топлинна енергия е правилно отчитано и остойностявано, като
дяловото разпределение е извършвано от фирмата за топлинно счетоводство при
коректно приложена методология и при спазване на техническите правила, съобразно
изискванията по Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.).
Констатациите на вещото лице сочат, че потреблението на топлинна енергия в
топлоснабдената сграда е измервано по показанията на общия топломер, монтиран в
абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на
доставчика, като разпределението между етажните собственици е извършвано
съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект на имотите в сградата.
Общият топломер периодично е преминавал метрологични проверки, извършвани от
4
оторизирани юридически лица, при които е установена годността му за коректно
отчитане на потреблението. Съобразно установеното от експерта за процесния имот
през исковия период е доставяна топлинна енергия и е остойностявано потребление по
три пера – топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на имота и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
По данни на експертизата съобразно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ в края на всеки
отчетен период е изготвяна изравнителна сметка от избраната фирма за топлинно
счетоводство въз основа отчетеното потребление. По делото липсват доказателства за
това ответникът да е упражнил правото си да поиска преработване на изравнителните
сметки след получаването им от упълномощения за сградата представител, нито да е
предявил рекламационни претенции относно отчетеното количество и качеството на
потребената топлоенергия съобразно предвидената за това възможност в Общите
условия и в определените за упражняването й срокове. Поради това следва да се
приеме, че разпределението на топлинната енергия е извършено по отразения от
експерта начин при спазване на нормативните изисквания.
Въз основа на изложеното съдът намира да се доказва реалната доставка на
топлинна енергия с необходимите качествени показатели за процесния топлоснабден
имот в рамките на исковия период, поради което за ответника потребител е
възникнало задължение за насрещната парична престация.
При съобразяване на установения ред за отчитане и заплащане на топлинната
енергия размерът на задължението за цена на потреблението следва да се формира от
общата стойност на прогнозното количество по ежемесечно издаваните фактури,
коригирана с резултатите от изравнителните сметки. По данни на съдебно-
техническата експертиза начислената за исковия период по прогнозен дял топлинна
енергия за процесния имот е на обща стойност 3914,03 лв., като за същия период са
издадени две изравнителни сметки с общ резултат от изравняването 536,44 лв. –
подлежаща на доплащане от абоната сума. Следователно дължимата цена на
доставената топлинна енергия за имота е в размер на сбора от начислената стойност на
потребление и сумата за доплащане съобразно резултата от изравняването или 4450,47
лв.
При извода за доказаност възникването на вземане на ищеца за цена на
топлофикационната услуга в размер от 4450,47 лв. подлежи на обсъждане наведеното
от ответника евентуално възражение за изтекла погасителна давност, което съдът
намира за частично основателно. Съобразно разрешението, прието с Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, задължително за
съдилищата, характеристиките на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия ги определят като такива за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което те се погасяват с
5
изтичане на установената в тази норма специална тригодишна погасителна давност.
Съгласно чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване
изискуемостта на вземането, т.е. при срочните задължения начало на давностния срок е
денят на падежа, а когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността тече от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия от 2014г., приложими до м.06.2016г. вкл., месечните вноски от
главницата стават изискуеми в 30-дневен срок от датата на публикуване на данни за
дължимите суми на интернет страницата на продавача, т.е. в определен срок след
отправяне на покана за плащане, обективирана чрез изискуемата публикация.
Течението на давността за тези вземания съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД е започнало от
момента на тяхното възникване с изтичане на съответния месец, през който е
доставена топлинна енергия, с оглед на което обхванати от давностния срок се явяват
месечните вземания на ищеца, възникнали преди повече от три години назад, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.08.2019г. (която по арг. от чл.
422, ал. 1 ГПК се счита за дата на предявяване на иска), т.е. преди 21.08.2016г., а
такива са всички вземания до м.06.2016г. вкл. (последното възникнало на 1.07.2016г. и
погасено на 1.07.2019г.). Съгласно чл. 119 ЗЗД погасяването по давност на главницата,
формирана от тези месечни вноски, има за последица погасяване и на дължими лихви
за забава.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016г. е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е.
задълженията им възникват като срочни и течението на давността за всяка от
дължимите парични престации започва от падежирането им. Така вземането за
м.07.2016г. съгласно приложимите Общи условия от 2016г. е падежирало на
14.09.2016г. и давността за същото не е изтекла към 21.08.2016г., т.е. всички вземания
от м.07.2016г. до края на исковия период не са обхванати от давностния срок.
Стойността на потреблението за периода от 1.07.2016г. до 30.04.2017г. извън
погасителна давност, възлиза на 1813,72 лв., определена от съда на основание чл. 162
ГПК и по данни от съдебно-техническата експертиза. При доказателствена тежест за
ответника същият не ангажира доказателства да е заплатил дължимата сума, нито
приетата съдебно-счетоводна експертиза констатира дългът да е погасен чрез плащане.
Следователно искът с предмет вземането за цена на топлинна енергия е основателен и
следва да се уважи за сумата от 1813,72 лв. и за периода от 1.07.2016г. до 30.04.2017г.,
а в останалата част – за разликата до предявения размер от 4450,48 лв. и за периода от
1.05.2015г. до 30.06.2016г. искът подлежи на отхвърляне. Като законна последица от
частичното уважаване на иска в полза на ищеца се следва и законна лихва върху
главницата от 1813,72 лв. считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 21.08.2019г. до окончателното плащане.
6
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за вземането
за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 4 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016г., приложими
за периода извън погасителна давност, при забава потребителят дължи обезщетение в
размер на законната лихва само при просрочие на задълженията за заплащане
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за съответния отчетен
период, обективирана в издадената обща фактура, които съгласно чл. 33, ал. 2 са
платими в срок от 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая
обаче отчитането на средствата за дялово разпределение, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на обща фактура за отоплителен сезон 2016/2017г.
е настъпило след предвидения в Общите условия 45-дневен срок за плащане
(фактурата датира от 31.07.2017г.), поради което при липса на възможност да се
приложи уговореното съгласно визираните клаузи и по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД за
поставяне на ответника в забава е необходима покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил. Поради това, в приложение на последиците от разпределение
тежестта на доказване, съдът приема, че ответникът не е изпаднал в забава преди
завеждане на делото и не дължи мораторна лихва. При този извод акцесорният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По главния и акцесорен искове с предмет вземанията, претендирани за
услугата дялово разпределение:
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие или по негово възлагане от лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ, като по арг. от чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ предоставянето на тази
услуга е поначало възмездно. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, регламентирано в чл.
139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, което да извършва
дяловото разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. В аналогични клаузи на чл. 22, ал. 2 от
Общите условия от 2014г. и от 2016г. е предвидено, че купувачът на топлинна енергия
заплаща на продавача (топлопреносното предприятие) стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания търговец, като същата обичайно се формира
от няколко компонента – цена за обслужване и обработване на партида, цена за
обслужване и отчитане на уред за дялово разпределение, вкл. водомер за топла вода, и
цена за обслужване и отчитане на апартаментен топломер.
В случая по делото се установява, че дяловото разпределение на доставената за
топлоснабдената сграда топлинна енергия е било извършвано от „....“ ООД по
възлагане от ищеца съгласно сключен между двете дружества договор. Вземането за
цената на тази услуга в отношенията с потребителя е възникнало в полза на
топлопреносното дружество, което съгласно Общите условия се е задължило срещу
7
възнаграждение да предостави услугата самостоятелно или чрез трето лице-
изпълнител. Това вземане също притежава признаците на вземанията за периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, предвид условията за плащане на услугата,
поради което се погасява с изтичане на тригодишен давностен срок, като при липсата
на конкретно предвиден срок за плащане от страна на потребителя съгласно чл. 114,
ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Поради
това погасени по давност са месечните вземания на ищеца, възникнали преди повече
от три години назад, считано от 21.08.2019г., а такова е само вземането за м.07.2016г.
За периода извън погасителна давност – от 1.08.2016г. до 30.04.2017г., съдът определя
стойността на услугата на основание чл. 162 ГПК, като приема на база заключението
на съдебно-счетоводната експертиза същата да възлиза на 18,18 лв. Следователно
искът за цена на услугата дялово разпределение е основателен и следва да се уважи за
сумата от 18,18 лв. и за периода от 1.08.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.08.2019г. до
окончателното плащане, а в останалата част – за разликата до предявения размер от
20,20 лв. и за м.07.2016г. искът подлежи на отхвърляне.
Доколкото в Общите условия не е установен срок за плащане на цената на
услугата дялово разпределение, следва да се приеме, по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, че за
поставянето на длъжника в забава е необходима покана, за отправяне на каквато в
случая обаче ищецът не ангажира доказателства. Поради това искът за мораторна
лихва върху цената на тази услуга подлежи на отхвърляне.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
право на разноски се поражда в полза на всяка от страните съразмерно на уважената,
респ. отхвърлена част от исковите претенции. Ищецът претендира и доказва да е
направил разноски в заповедното производство в общ размер от 161,65 лв. (вкл. за
държавна такса – 111,65 лв., и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лв.), от които
пропорционално на установената в исковия процес част от вземанията му се следват
разноски в размер от 53,05 лв. В настоящото производство ищецът доказва разноски за
държавна такса в размер от 111,65 лв., за депозити за възнаграждение на вещите лица в
размер от 560 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. (определен
от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на
делото), или общо 771,65 лв., от които по съразмерност следва да му се присъдят
253,26 лв. Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер от
400 лв., платено в брой съгласно отбелязването в представения договор за правна
защита и съдействие, служещ в тази част като разписка за плащането, като по
съразмерност му се следват 268,72 лв.
С тези мотиви съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...” ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. ..., срещу Д. С. Я, ЕГН **********, с адрес: гр. ...,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ, че Д. С. Я дължи на „...” ЕАД сумата от 1813,72 лв. – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от
1.07.2016г. до 30.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ..., с аб.№ ..., и
сумата от 18,18 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга
дялово разпределение за периода от 1.08.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законна
лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК
– 21.08.2019г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 48233/2019г. по описа на СРС, 44 с-в, като
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част – за разликата над 1813,72 лв. до
предявения размер от 4450,48 лв. и за периода от 1.05.2015г. до 30.06.2016г., и за
разликата над 18,18 лв. до предявения размер от 20,20 лв. и за м.07.2016г., както и
изцяло исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 1106,06 лв. – мораторна лихва върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия, начислена за периода от 14.09.2016г. до 6.08.2019г., и сумата от 5,61 лв. –
мораторна лихва върху главницата за цена на предоставена услуга дялово
разпределение, начислена за периода от 30.08.2016г. до 6.08.2019г.
ОСЪЖДА Д. С. Я, ЕГН **********, с адрес: гр. ..., да заплати на „...” ЕАД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 53,05 лв. – разноски в заповедното производство, и сумата от 253,26 лв. –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „...” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ..., да
заплати на Д. С. Я, ЕГН **********, с адрес: гр. ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 268,72 лв. – деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „...“
ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9