Решение по дело №1483/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260128
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 1 януари 2021 г.)
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20201630201483
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260128 / 11.12.2020 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Монтана,  11.12.2020 год.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                  Председател: Красимир Семов

 

При секретаря….Тодора Владинова.…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 1483 по описа за 2020 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по чл.59, ал.1  и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №  540365-F573230/07.10.2020г. на Директор за офис за обслужване – Монтана при ТД НАП – гр.Велико Търново е наложена на Е. М. Г. Е. гр.Лом, ЕИК  xxxx  , с управител И.Д.Й.  имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.261, ал.1  от ЗКПО за нарушение по чл.92, ал.1 вр. с ал.2 от   ЗКПО във връзка с § 25, ал.1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г.

Недоволен от Наказателното постановление управителя Й. моли да бъде отменено, посочвайки семейни, здравословни и финансови проблеми.

Въззиваемата страна чрез процесуален представител, моли съда да постанови решение, с което да се потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление. Преви се искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите изложени от страните, намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния седем дневен срок имайки предвид данните по делото.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършена проверка от св.С.М.М. – ст. инспектор по приходите при Офис за обслужване – Монтана при ТД НАП В. Търново, е установено, че като данъчно задължено лице по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) Е. М. Г. Е. гр.Лом, с управител И.Д.Й. не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация (ГДД) по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2019г. по електронен път в законоустановения срок - до 30 юни 2020г. в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице. Срокът за подаване на декларацията за 2019г. е изтекъл на 30.06.2020г. включително. Нарушението е установено на 17.09.2020г. в хода на ПУФО по УИН П-04001220141564. На ЗЛ е изготвена покана № П-04001220141564-177-001/18.09.2020г. за подаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016г., 2017г. и 2019г. ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансова 2019г. е подадена след изтичане на законоустановения срок, по електронен път на 24.09.2020г. в ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана, приета в регистъра на НАП с вх. № 1200И0089660/24.09.2020г. Декларирани са общо приходи 500,00 лв., в т.ч нетни приходи от продажби 500,00 лв.: общо разходи 500,00 лв.

На основание гореизложеното св.С.М.М.  – ст. инспектор по приходите при ТД НАП В. Търново, офис – Монтана съставила спрямо Е. М. Г. Е. гр.Лом, с управител И.Д.Й. АУАН №   F 573230/01.10.2020г. за нарушение по чл.92, ал.1 вр. с ал.2 от   ЗКПО във връзка с § 25, ал.1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана, ул.Любен Каравелов № 11 в присъствието на нарушителя, на основание чл.40, ал.1 от ЗАНН.

След съставяне на АУАН, на 01.10.2020г. постъпило писмено възражение от Й., които били обсъдени от АНО преди издаване на обжалваното НП.

В рамките на съдебното следствие пред въззивния съд св.С.М.М. поддържа посоченото в АУАН, с уточнението, че ГДД за 2019г. на Е. М. Г. Е. гр.Лом, с управител И.Д.Й. не е нулева, тъй като са декларирани приходи и разходи, независимо че не се дължи данък за 2019г., дължим такъв за 2016г. и 2017г. Св.М. посочва, също, че Е. М. Г. Е. гр.Лом, с управител И.Д.Й. не е бил подал ГДД не само за 2019г., но и за 2016г. и 2017г. Тъй като за 2016г. и 2017г. АНО е погасена по давност, АУАН бил съставен само по повод не подаване в срок на ГДД за 2019г.

         Управителят И.Д.Й. поддържа доводите наведени в жалбата /наречена възражение/, твърди, че фирмата е пред закриване и, че понастоящем не работи.

Настоящият съд след като анализира всички доказателства по делото, които са в контекста на гореизложената фактическа обстановка намира, че административнонаказващия орган /АНО/ е приложил правилно закона, като е приел, че е налице нарушение по чл.92, ал.1 вр. с ал.2 от   ЗКПО във връзка с § 25, ал.1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г.  с автор – жалбоподателя Е. М. Г. Е. гр.Лом, с управител И.Д.Й.. Съдът намира, че при установяване на процесното административно нарушение не са допуснати съществени процесуални нарушения, не са били налице и условията на чл.28 от ЗАНН – нарушението е формално, не е свързано с настъпване на вредоносен резултат, а с оглед значимостта на защитените обществени отношения, не е приложим чл.28 от ЗАНН в т.ч. и заради доводите изложени от Й., които са от личен характер.

При преценка за правилното приложение на чл.27 от ЗАНН съдът намира, че не са налице условия и за изменение на НП. Определена е минималната по размер имуществена санкция по чл.261, ал.1 от ЗКПО спрямо задълженото лице, без да е налице правна възможност за изменение на НП чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция. Настоящият съд изцяло споделя наведените доводи от представителя на въззиваемата страна по приложението на закона, в т.ч. и по отношение определяне размера на наложеното административно наказание по чл.27 от ЗАНН и за не приложението на чл.28 от ЗАНН. Е. М. Г. Е. гр.Лом, с управител И.Д.Й. не оспорва нарушението, а доказателствата по делото са в подкрепа на същото.

В конкретния случай настоящия съд намира, че нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима, тъй като нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид. Самото нарушение по своя характер е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Посочените от Й. доводи от личен характер, са послужили на административнонаказващия орган да определи минималната по размер имуществена санкция, при положение, че максимално предвидената е до 3000 /три хиляди/ лева.

Е. М. Г. Е. гр.Лом, с управител И.Д.Й. не е било подало в удължения срок до 30.06.2020г. ГДД за 2019г., но видно от данните по делото едноличното дружество представлявано от Й. не е било подало в дължимия срок и ГДД за 2016г. и 2017г. ГДД е подадена по електронен път и независимо от причините от личен характер, Й. е бил длъжен като управител на Е. М. Г. Е. гр.Лом да съобразява законните изисквания, в т.ч. и тези по чл.92 от ЗКПО. Настоящият съд споделя изцяло наведените доводи и в тази насока от пълномощника на въззиваемата страна, и не споделя доводите на Й..

Настоящият съд намира, че не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и правилно не е била приложена от АНО. Предвид установените факти, се извежда извода, че наложената имуществена санкция не е завишена, както и че съответства на тежестта на нарушението. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Настоящият съд намира, че правилно АНО не е приложил в случая чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не е маловажно.

При този изход на делото, съдът следва да се произнесе по направеното искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски. Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.27е от НЗПП, настоящия съд намира, че на ТД НАП В. Търново, ИРМ Монтана, следва да се присъдят 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение, съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото.

Предвид гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

       

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 540365-F573230/07.10.2020г. на Директор Офис за обслужване – Монтана при ТД НАП гр.Велико Търново, с което на Е. М. Г. Е. гр.Лом, ЕИК  xxxx  , с управител И.Д.Й. е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО.

ОСЪЖДА Е. М. Г. Е. гр.Лом, ЕИК  xxxx  , с управител И.Д.Й., да заплати на ТД НАП В. Търново, ИРМ Монтана сумата 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                                        

 

                                                                  

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: