Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ………………

гр.Русе, 17.07.2020 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

Русенският районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                             Председател: Мирослав Йорданов

 

при секретаря Наталия Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията АНДело № 309 / 2020 год., по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на В.С.А. против Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2718426 на ОДМВР Русе, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му било наложено наказание “Глоба” в размер на 400 лв. Иска се от съда да отмени електронния фиш, като незаконосъобразно издаден.

Редовно призован, не се явява, но чрез процесуалния си представител изпраща становище, в което се излагат подробни съображения в подкрепа на жалбата.

          Ответникът представя становище, с което иска обжалвания санкционен акт да бъде потвърден от съда.

Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение по казуса.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в законоустановения 7 - дневен срок и по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява, че на 13.12.2017 г. в 03:49 часа в гр.Русе на бул.”България” до бензиностанция „Лукойл“ в посока към ГКПП „Дунав мост“, с автоматизирано техническо средство била засечена скорост от 83 км/ч. на лек автомобил “Фолксваген” с рег.№ В 27-01 ВН. Впоследствие, след извършена проверка на 01.08.2018 г. на направените записи от техническото устройство, на 02.08.2018 г. срещу И.Я.С., в качеството му законен представител на юридическото лице собственик на превозното средство бил съставен ЕФ. Същият бил връчен на 19.03.2019 г. Предвид изготвената на 22.03.2019 г. от С. декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП с данни за лицето – жалб.А., извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, този фиш бил анулиран. На 03.05.2019 г. срещу жалбоподателя бил съставен електронния фиш, предмет на обжалване по настоящото съдебно производство, който му бил връчен на 20.01.2020 г.

Така изложеното се извежда след анализ на събраните по делото писмени доказателства.

Съгласно чл. 34, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за платежните услуги и платежните системи, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.

Следователно след изтичането на посочения едногодишен срок от извършване на нарушението не съществува законова възможност да бъде образувано административнонаказателно производство.

По делото се установява, че нарушителят безспорно е установен на 22.03.2019 г., чрез попълнената от собственика на превозното средство декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, но от 13.12.2017 г. - датата на извършване на нарушението, вече е била изминала една година. Ето защо, електронният фиш срещу жалб.А. се явява издаден в нарушение на срока по чл.34 от ЗАНН, поради несвоевременното установяване на нарушението и връчване на издадения електронен фиш срещу управителя на дружеството, чиято собственост е превозното средство, с което то е било извършено. Съществуването на подобен санкциониращ акт на наказващ орган, издаден в разрез с императивните разпоредби на ЗАНН е основание за отмяната му. В този смисъл е и Решение № 234 от 27.12.2019 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10300/2019 г. Тук следва да се отбележи, че съдебната практиката, дали този срок по чл.34 от ЗАНН е приложим в производството по издаване на електронен фиш, е противоречива. Според едни съдилища тази норма следва да се прилага, а според други поради особения характер на това производство, тя не намира приложение. Настоящият съдебен състав без да навлиза в теоретичните постановки в решението, счита, че разпоредбата на чл.34 от ЗАНН следва да се прилага и в производството по издаване на електронен фиш. Обратното би означавало, извършителите на административни нарушения, които се санкционират с електронен фиш да се поставят в по-неблагоприятно положение спрямо тези, на които с наказателно постановление се налага административно наказание глоба.

Съдът намира за основателно и искането на жалбоподателя за присъждане на разноските, направени от него за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Административнонаказващ орган в настоящият случай е ОДМВР Русе, поради което Дирекцията следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение. Доколкото процесуалното представителство на жалбоподателя от адвокат К.Д. *** е било безплатно и се е изразило в изготвяне на жалба срещу процесния електронен фиш и на писмено становище в хода на съдебното производство, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. с чл.18, ал.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, същото следва да бъде определено в размер на 50 лв.

 

При така изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2718426 на ОДМВР Русе.

 

ОСЪЖДА ОДМВР - РУСЕ да заплати на адвокат К.Д.Д. ***, с ЛН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лв., по  АНД № 309 / 2020 г., по описа на Районен съд Русе.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.       

                                                                  

Районен съдия: