Решение по дело №71172/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 март 2025 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20241110171172
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3885
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110171172 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Мегатакси 2000“ ЕООД
срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здрав“ АД.
Ищецът твърди, че на 24.06.2024г. в гр. София на бул. „**************“ преди
кръстовището с ул. „***********“ в посока от ул. „6-ти септември“ настъпило
пътно[1]транспортно произшествие между л. а. „Киа К5“ с рег. № ***********,
собственост на ищеца, и л. а. „Фолксваген“ с рег. № ***********. Причина за
произшествието било поведението на водача на л. а. „Фолксваген“, който при маневра
за престрояване в съседна лява лента не пропуснал движещия се в нея автомобил. За
ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, в който водачът на л. а.
„Фолксваген“ признал вината си. Последният към датата на ПТП бил застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество. Ищецът предявил претенция за изплащане на обезщетение, като
му било изплатено такова в размер от 1352,39лв. Счита, че същото е занижено и
реално дължимото е в по-висок размер.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 1026,73лв. (съобразно направеното и допуснато
от съда изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща остатък от
дължимото застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава, че е застраховател по „ГО“ на л. а. „Фолксваген“ към датата на ПТП, както
и че е изплатил обезщетение от 1352,39лв. Счита, че това обезщетение съответства на
причинените увреждания, намиращи се в причинно-следствена връзка с ПТП.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. В чл. 432, ал. 3 КЗ
е предвидено, че по застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна,
застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил
умишлено.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
включва следните елементи: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е
причинил имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че
на сочената дата между описаните участници е настъпило ПТП; че към тази дата за л.
а. „Фолксваген” е имало валидна и действаща застраховка „ГО на автомобилистите“,
сключена с ответника; че ответникът е изплатил извънсъдебно на ищеца обезщетение
от 1352,39лв. за отстраняване на уврежданията по автомобила.
Възраженията на ответника са свързани с това дали всички увреждания по
автомобила са резултат от процесното ПТП, както и относно тяхната стойност.
По делото е представен двустранен констативен протокол, съставен между
водачите на двата автомобила, в който е посочено, че видимите щети по л. а. „Киа“ са
преден десен калник, джанта, врата, мигач. От страна на ответното дружество е
съставен опис – заключение /л. 9/ по образуваната претенция, в който е посочено, че са
увредени предни броня, калник, мигач, врата, лепенка врата, корпус огледало,
подкалник, колона. За изясняване настъпилите увреждания и тяхната стойност, по
делото е допусната и приета авто-техническа експертиза, от която се установява, че
всички описани увреждания по л. а. Киа се намират в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Вещото лице е посочило, че стойността, необходима за отстраняване
на уврежданията по автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, възлиза на сумата от 2379,12лв. Съдът намира, че именно средната пазарна цена
е релевантна за определяне на дължимото обезщетение. В установената съдебна
практика - Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, №
209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, № 109/14.11.2011
г. по т. д. № 870/2010 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, № 52/08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. ВКС, ТК, І ТО, № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС,
приложима и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016г., се
приема, че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилагана от застрахователя методика.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от
КЗ). Застрахователят дължи заплащане на обезщетение в размер, който съответства на
2
пазарните условия към датата на събитието, за да могат уврежданията да бъдат
надлежно отстранени. Ето защо, всяка друга стойност е без значение. Относима е
средната пазарна стойност, необходима за възстановяване на автомобила, към датата
на произшествието, възлизаща в посочения от вещото лице размер.
От изложеното следва, че ответникът дължи допълнително застрахователно
обезщетение на ищеца в качеството му на собственик на увредения автомобил,
изразяващо се в разликата между изплатеното извънсъдебно обезщетение от
1352,39лв. и определената от вещото лице по експертизата средна пазарна цена за
възстановяване на автомобила в размер от 2379,12лв., която разлика възлиза на сумата
от 1026,73лв., колкото е и размерът на предявения иск. Ето защо, същият се явява
изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е доказал такива
в размер на 50лв. за държавна такса, 350лв. депозит за експертиза и 400лв. за адв.
възнаграждение или общо 800лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на „Мегатакси 2000“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № 19, сумата от 1026,73лв., представляваща остатък от дължимо
застрахователно обезщетение за отстраняване уврежданията по л. а. „Киа К5“ с рег. №
**********, получени в резултат от ПТП, настъпило на 24.06.2024г. в гр. София, на
бул. „**************“, посредством удар с л. а. “Фолксваген“ с рег. № ***********,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 29.11.2024г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 800,00лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3