Р Е Ш Е Н И Е
№ 402
Велико Търново, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при секретаря В.Г.и в присъствието на
прокурора ………………………………………………..
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 181/2019г. по
описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното по фактите и
правото:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с
чл. 14 от Наредба№ 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г.
Образувано е по жалба на Е.Ц.О. ***.
Оспорва се като незаконосъобразно Уведомително писмо/УП/
изх. № 02-040-6500/908 от 15.02.2019г., издадено от заместник-изпълнителния
директор на ДФЗ. УП, в оспорената част, обективира отказ за изплащане на
субсидия/финансово подпомагане/ в размер на 6 653,63лв. по Заявление за плащане
за кампания 2017г. по Мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. –
направление „Биологично животновъдство“.
Жалбоподателят счита, че административният акт/АА/
е незаконосъобразен, защото в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК от
съдържанието на обжалваното уведомително писмо не става ясно какви са
конкретните фактически констатации и кое е правното основание за постановения
отказ. Не му е ясно какви базови изисквания не е спазил. Твърди, че е подал
заявление за плащане за кампания 2017г., но административният орган/АО/ му
отказал подпомагане, защото бил посочен погрешен код срещу тези животни – БЖ
17, който отговарял на отглеждане на едри преживни животни за месо, а не за
мляко с код БЖ16, какъвто биологичен ангажимент всъщност е поел. При стартиране на автоматична
проверка по чл.10а от Наредба №5/27.02.2009г. не е установено несъответствие,
свързано с грешно заявен код за биологична дейност. Счита, че не е констатирано
неспазване на базови изисквания за биологично животновъдство, поради което
Методиката за намаляване или отказване на плащания е неприложима. По изложените
съображения моли съда да отмени УП, в оспорената му част за отказано финансово
подпомагане за сумата от 6 653,63лв.
В о.с.з. жалбоподателят не се явява и не се
представлява, но е депозирал подробно писмено становище. Не отрича, че през 2015г. е поел многогодишен
ангажимент по направление „биологично животновъдство“ за 59 бр. говеда, с код
БЖП 7 - За биологично животновъдство в
преход за едри преживни животни (говеда и биволи), отглеждани за мляко. За кампания 2017г. от
контролиращото лице - Австрия Био
Гаранти –клон България е посочено в сертификата, че съответните животни са
преминали периода на преход и са вече в биологично производство. Посоченият в
заявлението код БЖ 17 не бил въведен от него, а от служител на ОС „Земеделие“.
Този код обаче бил погрешно посочен, т.к. се отнася за животни отглеждани за
месо, а не за мляко, какъвто ангажимент е поел всъщност. От събраните
доказателства се установявало, че при въвеждане на данните е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща
се във въвеждане на погрешен биологичен код БЖ 17, вместо коректния БЖ 16.
Позовава се на възможността същата да бъде изправена, съгласно чл.4 от
Регламент за изпълнение /ЕС/№ 809/2014г. По тези съображения иска отмяна на
акта, в оспорената част и връщане на преписката в същата на ИД на ДФЗ за ново
произнасяне.
Ответникът -
заместник-изпълнителен
директор на ДФЗ-РА, действащ чрез упълномощения процесуален представител, оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че административният акт е
издаден при спазване на изискванията за форма, съответните административно
производствени правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на
закона. Доводи в тази насока развива в хода на устните състезания и в писмена
защита. Не отрича, че през 2015г. оспорващият е поел ангажимент по направление
биологично животновъдство за отглеждане на 59 бр. животни за мляко с код БЖП 7. Това е предназначението им , за което реално
ДФЗ е организирал подпомагането през първите 2 г. Със Заявлението за кампания
2017г., която се явява трета година от поетия многогодишен ангажимент е посочен
код БЖ 17, който се свързва с отглеждане на ЕПЖ за месо, преминали периода на преход. В резултат е променено
първоначалното предназначение, за което е поет ангажимента. Поради
това, на основание чл.14, ал.1, т.5 от Наредба № 4/24.02.2015г. подпомагането е
отказано. По отношение на твърдението за грешка, посочва, че Фондът няма
задължение да инициира проверки за грешка в кода, нито да уведомява жалбоподателя за това. Той самият
следва да знае за тази грешка, т.к. подписва всяка страница на заявлението, че
посоченият код БЖ 17 не съответства на първоначално заявения БЖП 7- за мляко,
съгласно предвиденото в Приложение № 1 към чл.7, ал.1 от Наредба №
4/24.02.2015г.
С тези аргументи ПП на ответника предлага жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, констатациите в обжалвания
акт, и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/908 от 15.02.2019г.
на зам.- изпълнителния директор на ДФЗ - РА има качеството на индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Оспорването срещу УП е извършено от лице
с надлежна процесуална легитимация – адресат на акта, чийто интерес е засегнат
негативно от оспорения индивидуален административен акт, в установения от чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Обратната разписка в преписката сочи, че АА е получен
на 14.03.2019г., а жалбата е депозирана на 22.03.2019г., видно от входящия
щемпел в съда. Жалбата е редовна и
допустима.
Съгласно чл.133, ал.1 от АПК, АСВТ е родово и местно компетентния съд по
конкретния спор, като съд по постоянния адрес на посочения в акта адресат.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.
Доказателствената тежест е разпределена с Определение
от 12.04.2019г. в предварителния доклад при отказ по чл.170, ал.2 от АПК, върху жалбоподателя с указания да докаже, че
е спазил относимите базови изисквания по направление биологично животновъдство,
а върху ответника да докаже наличието на предпоставките за намаляване или
изключване на помощта по Мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020г.-
направление „биологично животновъдство”. Впоследствие са дадени допълнителни указания
на жалбоподателя в о.с.з., проведено на
09.05.2019г., относно твърденията за допусната очевидна фактическа
грешка. Доколкото черпи положителни последици от този факт, той следа да го
докаже, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК
Делото е основано преимуществено на писмени
доказателства, представени с административната преписка. Същите не са оспорени
от страните по реда на чл.193 от ГПК. В хода на съдебното следствие по искане
на жалбоподателя бе изслушан един свидетел/служител в ОДЗ/, за обстоятелството
каки кой попълва съответонто заявление
за подпомагане.
Ответникът представи на съда з.к. от пълната
административна преписка, организирана в 3 бр. класьора/1бр. зелен и 2 бр.
черни/, представи заповеди за оправомощаване на издателя на акта и з.к. на
Утвърдената Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка
11“Биологично земеделие“. Освен това, представи разпечатка на хартиен носител
от данните, въведени от контролиращото лице „Австрия Био Гаранти“ във външни
бази данни на ИСАК по чл.30, ал.3 от ЗПЗП и чл.49 от Наредба №4/2015г., относно
бенефициера Е.О. за кампания 2017г.
От ответника са представени документите, съдържащи се
в административната преписка, Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., Заповед № 03-РД/715#2
от 13.12.2018 г., и двете на изпълнителния директор на ДФЗ. Вместо относимата Заповед
№ РД 09-144/ 23.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните и утвърдената
с нея Методиката за намаляване и отказване на плащания по Мярка 11 „Биологично земеделие“
от ПРСР 2014-2020 – по погрешка Заповед № РД 09-143/23.02.2017г. и Методиката
по мярка 10-„Агроекология и климат”. Но съдът достъпи относимите в сайта на
ДФЗ.
Не са четени нарочни определения за приети за
безспорни между страните факти или обявени служебно известни такива на съда. На
практика страните не спорят по установените факти, а по тяхната правна
интерпретация.
След съвкупната преценка на доказателствата, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че Е.Ц.О. е подала
Заявление за подпомагане през 2015г. с вх. № 17933587/27.03.2015г. в
ОСЗ-Златарица, което е обработено от служителя Й. Г. И.. Кандидатствала е за
подпомагане и по Мярка 11- „Биологично земеделие“. През 2015г., съгласно чл.6,
ал.1 от Наредба №4/2015г. е поела петгодишен
ангажимент за извършване на земеделски дейности, насочени към подобряване на
опазването на околната среда по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 –
2020 г., направление „Биологично животновъдство“ за 59 броя животни /вж. л.18 чер класьор 2015г./. Едри
преживни животни за производство на мляко, заявени с код за биологична дейност
БЖП 7, т.е. в преход за производство на мляко. Видно е от таблицата, че същите
са индивидуализирани със съответния си номер на ушна марка в ОД на БАБХ и са
посочени от женски пол. Така са одобрени и за участие по мярката, видно от УП
изх. № 02-040-6500/277/22.02.2016г./вж. таблиците към същото пак в този чер
класьор/. Дейност с код БЖП 7 - за биологично животновъдство в преход за едри преживни
животни/говеда и биволи/, животни –майки, отглеждани за мляко. В тази връзка за кампания 2016г. за биологично
животновъдство е оторизирана субсидия в размер на 26 540,21лв.
Към заявлението са приложени документи, доказващи професионално
обучение и опит в заявените за подпомагане дейности, и договор с контролиращо
лице по смисъла на § 1, т. 4 от ДР към Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ, вр. с
чл. 18, ал. 1 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите за
земеделски продукти на Европейския съюз. В преписката се съдържат приложените Договор
за контрол на биологична селскостопанска продукция от 27.02.2015 г., сключен с
контролиращото лице „Аустра Био Гаранти“ ООД- клон България. Установи се в хода
на делото по данни от сайта на МЗХ/публично достъпни, в този смисъл ноторно
известни/, че понастоящем този търговец не е получил разрешение от МЗХ за
контрол на биологично поризводство, но за 2017г. е имал валидно такова, видно
от секцията в сайта на ДФЗ. През 2019г. е с отметка неактивно контролиращо
лице. Този факт е от значение за настоящото производство, поради което се
изтъква и ще бъде обсъден по-долу.
За кампания 2017 г. Е. О. е подала общо заявление за
подпомагане с УИН 0405061774696 от 13.04.2017г., като е заявено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 година.
Заявеното подпомагане включва и опорената част по направление „Биологично животновъдство“,
отнасяща са за 54 бр. животни /вж. л.25 от зелен класьор87/. В заявлението като код на агроекологичната
дейност е посочено „БЖ 17“ /вж.л.39/, който съгласно приложение №1 към Наредба
№4/2015г. е за отглеждане на едри преживни животни (говеда и биволи) за месо –
преминало периода на преход. Видно от предвидения в чл. 38 от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008 минимален период на преход от 24 месеца, ответникът
не оспорва, че продукцията от тези животни следва да се определи вече като
биологично производство, т.е. преминало периода на преход. Видно от приложения към жалбата Сертификат, №
2-14170-2017, издадени от същото контролиращо лице към 15.12.2017г. продукцията
от животновъдство – месо и мляко е биологичен продукт. Видно от таблиците към
Заявлението за 2017г. конкретно индивидуализираните животни с ушни марки са от
женски пол и записано предназначени „за мляко“.
Заявлението е попълнено от служителя Й.Г.И.. Същата е
разпитана като свидетел в о.с.з. на 11.07.2019г./л.72-гръб и следващите/. Същата
изяснява, че като служител на ОСЗ-Златарица е попълвала заявления на земеделски
производители, вклч. на жалбоподателя и
за 2017г. Корекцията на 12.06.2017г. е била по инициатива на заявителя, но е
било при удължаване на срока и то без санкция. Уточнява пред съда, че не и е
известно какво точно означава кода БЖ 17, че същият се подава от заявителя, на
който е посочен от контролиращото лице. Когато се пусне контрол на заявлението/автоматична
проверка в системата/, ако има грешка се уведомява заявителя. След попълване се
разпечатва и се подписва от заявителя. Не се предоставят консултации при
попълване. Ако заявителят не е съгласен
има опция за корекция и тогава подаване към РА. Но когато вече ЗП
подпише заявлението не може да се работи в програмата, ако не подаде ново заявление
за корекции. Свидетелят е категоричен, че кодът в случая БЖ 17 се подава от
оператора, т.е. заявителя по данни от контролиращото лице. При това няма
възможност земеделският производител собственоръчно да попълва заявлението.
Бенефициерът подава копие на сертифициращата фирма и те като видят какво е
подал подават корекция при тях. Такава в случая съдът не установи да е правена
от контролиращото лице.
Последващите
корекции по Заявлението от 12.06.2017г., направени от жалбоподателя, не касаят промяна относно дейностите по
направление биологично животновъдство и посоченият код е непроменен - БЖ 17. Налична е в АП и декларация с
приложени фактури за реализацията на произведеното мляко/вж. л.227 и сл. в
зеления класьор/.
На Заявлението са извършени административни проверки
по чл.37, ал.2 от ЗПЗП като са сравнени данните от заявлението с тези в информационната система –
поддържаните от ИСАК регистри с данни от вътрешни и външни източници. При това
от автоматичните проверки не е подаден резултат за грешно заявен код за
биологична дейност. Тук е редно да отбележим, че автоматичните проверки
стартирани през софтуера не са част от административните проверки на
заявлението по смисъла на чл.37 от ЗПЗП, чрез системата ИСАК. Поради това, не е
било възможно служителите в ОСЗ да дадат информация за сгрешен код, нито пък да
имат задължение да разяснят на жалбоподателя, както погрешно счита той. Не се
оспорва от ответната страна, че освен извършените административни проверки, не
са извършвани проверки на място, т.к.
заявлението на жалбоподателя не е попаднало в извадката на Риск анализ за
проверка на място и такава не е извършвана.
Във връзка с подаденото от Е.О. Заявление за
подпомагане за кампания 2017 г., с
Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/908 от 15.02.2019 г., издадено от зам.
изпълнителен директор на ДФЗ, на заявителя е отказано оторизирането на суми и
изплащането на финансова помощ за 2017 г. по поетия ангажимент за извършване на
биологични дейности, направление „Биологично животновъдство“, за посочените 54
бр. ЕПЖ е одобрена сума за подпомагане 0,00 лева. Като фактическо основание за
извършения отказ е посочено, че данните от заявлението през 2017 г. са сравнени
с информацията от външните регистри на ИСАК по чл.30, ал.3 от ЗПЗП и с данните
от контролиращото лице по чл.49, ал.1 от Наредба №4/2015г., при което е
установено, че 2017г. е третата година по направление „биологично
животновъдство“, преминало периода на преход, като в разшифровката на таблицата
на стр.13 от УП е посочено, че се изключват животни, за които е установено при
проверката, че е настъпила промяна в предназначението, което е декларирано
първоначално/за мляко или месо или мляко и месо/. В случая чрез ПП в о.с.з. се
уточнява, че АО е приел, че жалбоподателят е променил първоначално
декларираното предназначение на животните от
мляко за месо. На стр. 17 от УП е посочено като основание за отказа за
подпомагане в колона 13 на таблицата „неспазване на базови изисквания“. Санкцията
за неспазване на базови изисквания е съгласно раздел V „Намаления за неспазване
на базови и изисквания по управление на направленията по мярка 11 от ПРСР
2014-2020, б. „с“ Направление „Биологично животновъдство“, буква „А“ „Базови
изисквания“ от Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 11 „Б3“
от ПРСР 2014-2020, утвърдена на основание чл. 13 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г.
на МЗХ, със Заповед
№ РД 09-144/ 23.02.2017 г. издадена от министъра на земеделието и храните,
публикувана на сайта на ДФЗ. От исканата
сума от 6 653,63лв. е оторизирана 0,00лв.
Уведомителното писмо е било доведено до знанието на
адресата му на 14.03.2019 г., видно от съдържащата се в преписката разписка. Жалбата
срещу него е депозирана направо пред съда на 22.03.2019 г. По същата е
образувано настоящото съдебно производство.
В заключение при тези фактически установявания, съдът
счита, че спорът е концентриран върху въпроса дали посоченият в Заявлението за
подпомагане за кампания 2017г. код за дейност БЖ 17 по направление биологично
животновъдство е резултата на фактическа
грешка или се касае до промяна на
предназначението на отглежданите животни, като вместо изпълнение на първоначално
поетия ангажимент за отглеждането им за производство на мляко са посочени като отглеждани вече за
месо.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
За разрешаване пред съда е повдигнат административн
спор, възникнал между Разплащателната агенция на България/ДФЗ/ и гражданин на Република България по повод постановен
отказ за подпомагане със средства от ЕСИФондове/в частност ЕЗФРСР/ по Мярка 11
от ПРСР 2014-2020г., част от Общата селскостопанка политика на ЕС. Последното обстоятелство
е фактическата привръзка, която обуславя приложението на съответните норми на
вторичното право на ЕС по отношение на гражданин на същата държава-членка,
относими към процесния програмен период – 2014/2020г. В тази връзка приложим към
спора процесуален закон е АПК, а материален, както следва: Общият Регламент/ЕС/ № 1306/2013г. на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на
регламенти/ЕИО/№352/78, ЕО № 165/94, ЕО №2799/98, ЕО № 814/2000, ЕО № 1290/2005
и ЕО № 485/2008. Регламент /ЕС/ №1306/2013 е в сила от 01.01.2014г., съгласно
чл.121, §1. Другите приложими по материя регламенти са тези, посочени в чл.1,
ал.3, т.1 до 5 вклч. от Наредба №4 от 24.02.2015г. на МЗХ за прилагане на мярка
11”Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020г. Става въпрос за Регламент /ЕС/ № 1305/2013-относно
подпомагането на развитието на селските райони от ЕЗФРСР, Регламент
/ЕС/№1307/2013- относно правилата за директни плащания, Регламент /ЕО/№
834/2007 – относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти и др., посочени пак там. Освен посочената вече Наредба №4/2015г. на
МЗХ приложими са и норми на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
1. Оспореното уведомително писмо е валиден
административен акт, издаден от компетентен административен орган, в кръга на
законово вменените му правомощия, по следните аргументи:
Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Държавен фонд
„Земеделие” е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбите на
чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, в приложимата редакция, предвиждат, че
изпълнителният директор на ДФ “Земеделие” е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, и я
представлява. С нормите на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, е въведена
възможност изпълнителният директор да делегира част от предоставените му
правомощия за вземане на решения на заместник-изпълнителните директори още при
издаване на оспореното писмо. Изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване
на договори за финансово подпомагане административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност.
В случая със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на
изпълнителния директор на ДФЗ /т. 1 от заповедта/, на Петя Димитрова Славчева –
заместник изпълнителен директор, са делегирани правомощия за издаване и
подписване на уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по чл. 1 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ. Следователно
оспореният акт е издаден от компетентен орган, при упражняване на делегираните
му правомощия, при наличието на материална компетентност на неговия автор.
Следва да се има предвид, че ЗПЗП е специален закон,
който се прилага по отношение на подпомагането на земеделските производители
със средства от ЕЗФРСР, съгласно чл.1, т.7 от ЗПЗП, а нормите на ЗУСЕСИФ са
приложими само тогава, когато това е изрично посочено или пък хипотезата не е
уредена от специалния закон. Този извод се основава на предвиденото в §4, ал.3
от ДР на ЗУСЕСИФ, в приложимата редакция, а именно: „Предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на
разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този
закон, доколкото друго не е предвидено
в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 г., в Закона за подпомагане
на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая
такова отклонение от приложението на нормите на ЗУСЕСИФ е предвидено в
нормативен акт по приложението на ЗПЗП, а именно визираната Наредба№ 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Във връзка с горното се налага изводът за
компетентност на АО по материя, т.к. съгласно
чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., Държавен фонд "Земеделие" -
Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната
финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място
за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности.
Основателни са оплакванията на жалбоподателя, че
оспореното уведомително писмо не отговаря на изискването за форма по чл. 59,
ал. 1, т. 4 от АПК. Действително, при прочита на съдържанието на същото не може
да се бъде установена причината, поради която на заявителя е отказано финансово
подпомагане. Същата е подробно аргументирана от ответника едва в хода на
съдебното производство. Данните от преписката също не могат да насочат към
твърдяната промяна на предназначението. Първоначалните впечатления са за надвишаване на минималните периоди на преход
към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от
Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за
прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007
контрола. От административния орган на една типова бланка са разпечатани
всички възможни причини за отказ за подпомагане. При това от таблицата на л.17
от УП се вижда като причина „неспазване на базови изисквания” в колона 13. В
разглеждания случай АО не е посочил фактически и правни основания на акта. От
УП по никакъв начин не може да се установи каква точно е причината за отказа за
подпомагане. Не е изложено въз основа на
какви обстоятелства АО приема, че не са спазени базови изисквания и кои точно
са тези изисквания, които не са спазени от кандидата. Видно е, че до началото
на съдебния процес ЗП не е бил наясно срещу какви факти да организира защитата
си, какво е основанието за постановения
отказ за подпомагане. Съобразно това настоящият състав приема, че в случая безспорно
е налице отклонение от изискванията по чл. 59 от АПК, като в административния
акт не се съдържат фактически основания, които да кореспондират с посоченото
правно такова за отказ за отпускане на финансова помощ – неспазване на базови
изисквания. Едва в хода на съдебния процес се изясни, че АО претендира да е
упражнил правомощието си по чл.14, ал.1, т.5 от Наредба №4/2015г., което няма
нищо общо с базовите изисквания по направлението по чл.13, вр. с Приложение №2
от същата Наредба. Това основание по чл.14 от Наредбата предвижда/непосочено в
оспореното писмо/, че финансова помощ не се предоставя, когато при
административни проверки се установи, че е настъпила промяна в първоначално
декларираното предназначение. В този ред на мисли, съдът прие че е налице
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С посоченото си съдържание
уведомителното писмо не позволява на адресата му да упражни правото си на
защита и създава затруднения при съдебния контрол за законосъобразност. Липсват
мотиви на акта по чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК, което нарушение на формата
съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Не е налице нарушение на чл. 26 от АПК при започване
на административното производство, доколкото цитираната норма задължава
административния орган за уведомяване на известните заинтересовани граждани и
организации, извън заявителя. В случая производството по издаването на
оспорения административен акт е започнало по инициатива на Е. О., чрез
подаването на заявление по реда на чл. 4 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ,
вр. с чл. 41 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ, в приложимата редакция, като
към заявлението са били приложени и изискуеми от закона писмени доказателства,
изброени по-горе.
При издаването на процесния акт обаче са допуснати съществени
нарушения на други процесуални правила, свързани със събиране и преценка на доказателствата. В нарушение на
чл.35 от АПК, АО е издал акта при неизяснена фактическа обстановка, а именно:
Видно е от данните от външните регистри на ИСАК, че
контролиращото лице е подало информация за отглежданите животни като биологично
производство с код БЖ 17. Според разшифровката по Приложение №1 към чл.7 от
Наредба №4/2015г. на МЗХ това предполага отглеждане на животни за месо, като
продукцията е сертифицирана като биологично производство, т.е. преминала
периода на преход. Последното обстоятелство не е спорно, че продукцията е
биологична и е коректно отразено. Спорът е дали правилният код е БЖ 16, вместо
БЖ 17 и променено ли е предназначението на животните. От разпечатка на хартиен
носител на извадката на данните,
въведени във външните регистри от контролиращото лице това се потвърждава –
посочен е код БЖ 17. В тази връзка виж. Докладна записка в началото на черния
класьор за 2015г. доказан по делото факт е, че именно с този код е подадена
информацията в Регистъра от контролиращото лице и точно с този код БЖ 17 е
посочена в Заявлението за 2017г. Безспорно е също така, че този код за вид
дейност сочи отглеждане на ЕПЖ за месо, а не за производство на мляко, какъвто
първоначален ангажимент е поел ЗП. Категорично е налице несъответствие, което
администрацията на ДФЗ интерпретира като промяна на предназначението без да има
в съображение възможна техническа грешка, за която има податки в приложенията
към самото Заявление. При установените по делото факти, в частност приложенията
към процесното Заявление, касаещи животните по вид, пол и предадено мляко, е
необяснимо пасивното поведение на АО. Не е ясно защо не е извършил допълнителна
проверка, вклч. на място и не е уведомил заявителя за установеното
несъответствие, преди да го квалифицира като грешка или промяна на предназначението
на отглеждане на животните. Извода си АО е направил без да съобрази
приложенията към Заявлението, без да уведоми ЗП и да му даде възможност да
представи обяснения и доказателства, без да извърши допълнителни проверки,
вклч. такава на място. Ако беше сторил тези допълнителни процесуални усилия
решаващият му извод би могло да бъде различен. Следователно по общите критерии
на правната доктрина и съдебната практика това е съществено процесуално
нарушение. Процесното УП е постановено при неизяснена фактическа обстановка, в
нарушение на принципа на чл.35 от АПК, който повелява индивидуалният
административен акт да се издаде, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации.
Относно твърдението за грешка земеделския производител
твърди, че е узнал за това едва при завеждане на настоящото дело. В тази връзка
не се установява земеделският стопанин да е предприемал действия по промяна на
въпросните данни /кода за биологична дейност/в срока и по реда на чл. 11, ал. 6
от Наредба № 5/ 06.04.2009 г. 27.02.2009 г. на МЗХ за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съгласно тази
разпоредба, кандидатите за подпомагане могат да отстраняват явни фактически грешки в подадените
заявления по всяко време до одобряване
(изцяло или частично) или отказ на плащането.
Според чл. 49, ал. 1 – ал. 3 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция,
създава и поддържа електронна система, в която контролиращите лица въвеждат
данни за извършените през текущата година проверки. Данните се въвеждат в
Системата за въвеждане на данни от външни институции (СВДВИ) в срок до 30
октомври на годината, за която се отнасят. Контролиращите лица изпращат в
Министерството на земеделието и храните заверена разпечатка на въведените в
електронната система данни в седемдневен срок от 30 октомври на годината, за
която се отнасят. Съгласно ал. 4 (приложима редакция ДВ, бр. 19 от 2017 г.) при
установяване на допуснати технически грешки от страна на външните
институции отстраняването им се извършва като контролиращите лица,
допуснали техническата грешка, попълват "Заявление за редакция на въведени
данни в "СВДВИ" по образец и го изпращат до Държавен фонд "Земеделие"
– Разплащателна агенция, в срок до 31
декември на годината, за която се отнасят. Към заявлението се прилагат
заверени копия на всички документи от извършените годишни физически проверки и
допълнителни инспекции, отразяващи действителното състояние, налагащо
корекцията във вече въведените данни. Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна
агенция, предприема необходимите действия с оглед извършване на редакция на
въведените данни съобразно допълнително предоставените документи.
По делото не са налични документи корекция да е
заявило самото контролиращо лице. Но по отношение на Аустриа Био Гаранти- клон
България по-горе бе изтъкната обструкция, която обяснява това му бездействие.
Няма данни по делото съответно новото контролиращо лице/вж. Договор от
26.04.2018г. с „КОСМОСЕРТ“АД/, с което ЗП е сключил договор за контрол на
биологичното производство да е сторило такова уведомяване за корекция на грешка.
Въпреки служебната бележка за непрекъснатост на сертификационния процес и
декларация, че договорът е действащ./вж. л.255 и сл. чер класьор за 2017г./. Вероятно
се има предвид изтеклия краен срок, визиран по-горе в настоящото/до
31.12.2017г./, произтичащ от чл.4 на Наредба № 4/2015г. в редакцията на ДВ
бр-19/2017г.
При преценка на съответствието на оспорения в
настоящото производство административен акт с материалния закон, съдът прие, че административният акт е
постановен в противоречие с нормите на приложимото материално право, както това
на ЕС така и националните правни норми. Принципът на примата правото на
Европейския съюз над националните правни
норми, които му противоречат, дава възможност на европейското право не само за
интегриране в националното, но и за обезсилване на вътрешни норми, създадени от
национални компетентни органи. Този принцип сработва при колизия на конкретни
правни норми на правото на ЕС, от една страна и националното право, от друга,
които действат по едно и също време. В тази връзка СЕС с Решение по дело
106/77, постановено по повод ПЮЗ, че националният съд на държава членка,
натоварен с прилагането на нормите на общностното право в рамките на своята
компетентност, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при
необходимост по собствена инициатива оставя неприложена всяка разпоредба на
националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е
необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред. Понастоящем след присъединяването на България към ЕС с
нормата на чл.15, ал.2 от ЗНА е разрешена тази колизия между различните източници
на правото. Същата разпоредба гласи, че ако нормативен акт противоречи на
регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.
Според нормата на чл.59, §6 от Регламент/ЕС/ №
1306/2013, в случаите, които ще бъдат предвидени от Комисията въз основа на
член 62, параграф 2, буква з), заявленията за помощ и исканията за плащане или
всякакви други съобщения, искания или заявления могат да бъдат поправяни или
коригирани след подаването им при очевидни грешки, признати от компетентния
орган. Нормата
на чл.62 от същия Регламент с цел да се гарантира, че проверките се извършват правилно и
ефективно и че проверяването на условията за допустимост се провежда ефективно,
съгласувано и по недискриминационен начин, в защита на финансовите интереси на
Съюза предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове. В
хипотезата на чл.62, параграф 2, буква „з“ от Регламент /ЕС/№ 1306/2013 относно
случаите, при които заявленията за помощи и исканията за плащане или всякакви
други съобщения, искания или заявления могат да бъдат поправени или коригирани след подаването им, е приет Регламент за
изпълнение (ЕС) № 809/2014 на КОМИСИЯТА от
17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) №
1306/2013. Според чл.4 от Регламент № 809/2014 на Комисията, озаглавен „поправки и корекции на очевидни
грешки“, заявленията за помощ, заявленията за подпомагане или исканията за
плащане и всички удостоверителни документи, представени от бенефициера, могат
да бъдат поправяни и коригирани по всяко време след подаването им в
случай на очевидни грешки, признати от компетентния орган въз основа на цялостна преценка на конкретния случай
и при условие че бенефициерът е действал добросъвестно.
Според ал.2, компетентният орган може да признае очевидни грешки само ако те
могат да бъдат непосредствено установени при техническа проверка на
информацията, съдържаща се в документите, посочени в първа алинея. В конкретния
случай приложенията с таблиците за отглежданите животни сочат производство за
мляко, което не съответства на посочения код
БЖ 17, а предполагат БЖ 16, т.к. от приложения сертификат е видно, че
продукцията е вече биологично производство.
Видно е непосредствено, без да е необходимо тълкуване,
че уредбата на ЕП не предвижда
ограничение във времето за коригиране на очевидни фактически грешки. В противоречие
на това, националният законодател е поставил срок до 31.12.2017г. по
приложимата редакция на чл.49, ал.4 от Наредба №4/2015г. за заявление за редакция
на въведени данни в СВДВИ от контролиращото лице. Поради това противоречие, на
основание чл.15, ал.2 от ЗНА следва да се приложи непосредствено нормата на
чл.4 от Регламент № 809/2014 на Комисията, като се дадат указания на
сертифициращия понастоящем продукцията орган да предприеме действия в тази
посока. Доколкото при установяване на допуснати технически грешки от страна на външните институции/както се твърди/
отстраняването им се извършва до 31 декември на текущата година – за
контролиращите лица. Външната институция, допуснала грешката, попълва
"Заявление за редакция на въведени данни в "СВДВИ" по образец и
го изпраща до Министерството на земеделието и храните (МЗХ), което одобрява или
отхвърля постъпилите заявления. Одобрените заявления се изпращат до ДФ
"Земеделие"- РА, който предприема необходимите действия с оглед на
извършване на одобрените от МЗХ корекции. Настоящият състав на съда счита, че
дори само на база проведеното съдебно производство/без редакция от контролиращото
понастоящем лице/ органите на ДФЗ следва
да се считат сезирани с проверката на фактическия въпрос дали се касае за
очевидна фактическа грешка или промяна на предназначението на отглежданите
животни.
Съгласно чл. 45, ал. 1 – ал. 3 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. кандидатите за
подпомагане могат да правят промени в "Заявлението за подпомагане" и
"Заявлението за плащане" по мярка "Биологично земеделие", в
срока и при условията по чл. 11 или чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
Промени в заявленията за подпомагане след изтичане на срока по чл. 12, ал. 1 от
Наредба № 5 от 2009 г./15 май/ могат да се извършат само в случай на очевидни
грешки в съответствие с чл. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на
Комисията, признати от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна
агенция, на база на извършена проверка на информацията, съдържаща се в
изискваните и предоставените документи с подаденото заявление за подпомагане в
сроковете на съответната кампания. Според ал.3 на чл.45 от Наредба
№4/2015г/нова в сила от 27.02.2018г./, промените могат да се правят по всяко
време до одобряване (изцяло или частично) или отказ на плащането. Но това касае
промени по заявлението, инициирани от земеделския производител, поради което
този срок е логичен. Същият не касае отстраняването на очевидни фактически грешки,
както в случая.
Разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. предвижда възможност за контролиращите лица да подадат заявление
за редакция на въведени данни в СВДВИ, въз основа на което Държавен фонд
"Земеделие" - Разплащателна агенция, следва да предприеме
необходимите действия с оглед извършване на редакция на въведените данни
съобразно допълнително предоставените документи. Тук следва да се отбележи, че
пропускането на срока за подаване на заявлението не е скрепено с изрична
материалноправна последица за бенефициера и това е напълно логично, доколкото последният
нито има правната възможност да заяви извършването на поправката, нито носи
задължението за подаване на коректна информация от осъществения му външен
контрол.
При това положение не може да има съмнение, че
ответният административен орган като е бил длъжен да проведе процедура по
поправка на данните в СВДВИ е могъл преди издаване на акта, с който е отказал
субсидията, да проведе нужната техническа проверка, за да признае наличието на
допуснатата очевидна грешка. Без съмнение, след като грешката изхожда от
действията на контролиращото лице, то в случая е налице и втората кумулативна
предпоставка – добросъвестност на бенефициера. Допусната грешка не е от
категорията на посочените в § 1, т. 5а от ДР на Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
изключения, поради което няма пречка да бъде отстранена.
Като е издал административния си акт при неизяснена
фактическа обстановка ответният административен орган незаконосъобразно е
засегнал правната сфера на бенефициера в степен по - голяма от необходимото.
Санкцията в размер на 6 653,63 се явява неправилно приложена и следва да
бъде отменена, а преписката върната за ново произнасяне на административния
орган, при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането
на закона, дадени в настоящото решение.
За пълнота следва да се отбележи, че направеното от
ответника позоваване на Методиката за намаляване и отказване на плащания по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/
23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, е неправилно и
не може да послужи като основание за издаване на акта.
В заключение по изложените мотиви съдът намери, че е постановен
валиден административен акт, който нарушава изискванията за форма на ИАА по
чл.59, ал.2, т.4 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл.35 от АПК и при игнориране
правото на защита на бенефициера. При недоказани констатации неправилно е
приложен материалния закон, в противоречие на преследваната от него цел. Този
извод определя и решаващия такъв, че процесното Уведомително писмо, в оспорената
му част, съдържащ отказ за изплащане на субсидия за направление „Биологично животновъдство“
за кампания 2017г. в размер на 6 653,63лв. е незаконосъобразен, а
подадената жалба е основателна.
Доколкото разрешаването на въпроса по същество относно
наличие на грешка и евентуалния размер на подпомагането не е предоставен в правомощията
на съда, а в изключителната компетентност на ДФЗ, то на основание 173, ал.2 от
АПК съдът следва при отмяната на оспорения акт да върне преписката на АО със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С възстановяване
на висящността на административното производство компетентния АО следва да
сезира контролиращото лице за съмнението за очевидна фактическа грешка и да
извърши допълнителни административни проверки, вклч. документални при заявителя
и контролиращото лице, а по преценка и такава на място. Следва да бъде даден
отговор от администрацията на ДФЗ дали се касе за очевидна фактическа грешка, въз
основа на цялостна преценка на конкретния случай и да се изследва дали
бенефициерът е действал добросъвестно. Съобразно това компетентният орган от ДФЗ
да се произнесе по размера на подпомагането по направление биологично
животновъдство.
По делото не е направено искане за разноски, поради
което такива не се присъждат.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, във р. с чл.173, ал.2 от АПК, ХI-ти административен състав на ВТАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо изх. №
02-040-6500/908 от 15.02.2019г., издадено от заместник-изпълнителния директор
на ДФЗ, в оспорената му ЧАСТ,
представляваща отказ за изплащане на финансово подпомагане на кандидата Е.Ц.О.,
в размер на 6 653,63лв. по Заявление за подпомагане за кампания 2017г. с УИН 04/050617/74696 по Мярка 11“Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020г., за направление „Биологично животновъдство“.
ИЗПРАЩА делото като преписка за произнасяне
на компетентния административен орган в ДФЗ-РА по Заявление за подпомагане за
кампания 2017г. с УИН 04/050617/74696,
подадено от Е.Ц.О., по Мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020г., В ЧАСТТА за направление „Биологично животновъдство“.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез
ВТАС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: