№ 746
гр. Русе, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20224520201612 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Тевал Трейдинг“ ООД - гр.Русе, представлявано от
управителя Т.П.Д. против наказателно постановление № 656586/17.08.2022 год., издадено от
началника на отдел „Оперативни дейности“ - НАП - гр.Варна в ГД “Фискален контрол“, с
което за нарушение по чл.118 ал.1 вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 700 лв. Моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Наказаното дружество, редовно призовано изпраща редовно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът, редовно призован, изпраща свой процесуален представител, който моли
съда да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно и обосновано.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
На 17.06.2022г. св. И. Д. на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП
извършил проверка на търговски обект – магазин за авточасти и автоконсумативи, находящ
се в гр.Русе ул.“Николаевска“ № 42 , стопанисван от наказаното дружество. Св.Д. поискал
да си закупи крушки за определени фарове, но управителят на дружеството, който в този
момент бил зад гишето му обяснил, че точно такива няма и започнал да проверява в
компютъра евентуално откъде може да достави такива. В този момент св.Д. взел 1 л.
антифриз от рафтовете и оставил пред управителя сумата от 6 лв., колкото била обозначена
на шишето. Забавил се малко, изчаквайки да види дали ще получи касова бележка, като се
забавил нарочно при прибирането на портмонето си. Изчакал още малко и след това
напуснал магазина, като се върнал обратно със св.М. П., инспектор по приходите при ЦУ на
НАП , като се легитимирали и извършили проверка на обекта. В хода на проверката и от
1
контролната лента на фискалното устройство не било установено да е издавана касова
бележка на стойност 6 лв. за закупения антифриз, като парите били прибрани.
Същевременно било установено и съвпадение между стойността на фактическата касова
наличност от 390,20 лв. и разчетената касова наличност от фискалното устройство.
Впоследствие срещу дружеството бил съставен АУАН № F 666037 / 04.07.2022г. от св. П., а
въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на
дружеството било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 700 лв. за
нарушение по чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни
и писмени доказателства.
При така очертаното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество съдът намира, че е частично основателна по следните
съображения:
Съдът констатира при постановяване на обжалваното наказателно постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до
незаконосъобразността и отмяната му само на това процесуално основание без да се
разглежда спора по същество и правилно е приложен материалния закон.
Актът за административното нарушение и наказателното постановление са издадени
в съответствие с изискванията на чл. 42 и на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Дружеството е осъществила състава на административното нарушение по чл.185 ал.1
от ЗДДС.
Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал.
1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500
до 2000 лв. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан
друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да
ги съхранява до напускането на обекта. Въз основа на това се налага изводът, че фискалната
касова бележка следва да се издаде непосредствено след извършената продажба. От
показанията на св.Д. се установява, че такава не му е издадена не само след извършената
покупка на антифриз, но и след няколко минути когато се е върнал в магазина.
Същевременно не е открита такава – с подобна стойност и след разпечатка на паметта на
фискалното устройство, вкл. и продажба, извършена около 13 ч., доколкото последната от
продажбите за деня на стойност 53,20 лв. преди този час е извършена в 11,01 ч.
Възражението, че св.Д. не е оставил техническо време на управителя на дружеството да
издаде касова бележка не може да бъде споделено не само защото жалбоподателят и
защитата изобщо не оспорват факта на неиздаване на касовата бележка. От показанията на
св.Д., които съдът кредитира изцяло, тъй като са подкрепени от всички събрани по делото
доказателства се установява, че той нарочно се е забавил в магазина преди излизането си, а
отвън се е бавил още няколко минути, което по преценка на съда е предостатъчно време за
издаване на касова бележка най-малко предвид това, че се касае за един артикул. Не е
извинително обстоятелство и съвпадението между фактическата наличност от 390,20 лв. и
тази от паметта на фискалното устройство. Законът не поставя подобно условие и от това
съвпадение само по себе се не следва извод за липса на съставомерност; в този смисъл е
напълно ирелевантен въпросът къде, от кого и по какъв начин е съхранена сумата, получена
от управителя на дружеството. Това е така, защото както бе посочено от граматическото
тълкуване на чл.118 ал.1 от ЗДДС се установява, че фискална касова бележка следва да бъде
2
издадена веднага (непосредствено) след извършената продажба, като на това задължение на
лицето по чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.3 от Наредба Н 18 /2006г. (какъвто безспорно е търговецът)
съответства и правото на получателят (клиентът) да получи касовата бележка и
задължението да я съхрани до напускане на обекта. В случай извършването на проверка след
няколко минути следва да се интерпретира, като толеранс в полза на жалбоподателя.
В този смисъл и предвид събраните по делото доказателства – показанията на
актосъставителя и материалите по преписката съдът намира, че нарушението е правилно
установено и безспорно доказано.
Не е основателно и възражението за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като
случаят не следва да се квалифицира, като маловажен предвид липсата на други
административни наказания за нарушения на данъчното законодателство, липсата на
публични задължения към НАП, съвпадението между касовата и тази от паметта на
фискалното устройство и ниската стойност на покупката. Следва да се посочи, че
неотчитането на извършени продажби чрез неиздаването на касова бележка във всички
случаи е една от най-разпространените и съществени форми на нарушения на данъчното
законодателство. Нарушението е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на
опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от
същия вид. Всички посочени от защитата обстоятелства следва да се интерпретират, като
смекчаващи отговорността такива и предвид липсата на отегчаващи съдът намира, че
наказанието следва да бъде намалено към законоустановения минимум от 500 лв. доколкото
не е съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН от АНО.
В полза на АНО следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 80 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 8.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, се приема, че
ако НП бъде изменено разноските се възлагат на нарушителя, защото именно той е станал
причина да бъдат направени. В този смисъл съдът счита, че с оглед доказването на
извършено нарушение от страна на жалбоподателя, то той следва да бъде осъден да заплати
изцяло сторените от АНО разноски. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. По тази причина и съдът определи
възнаграждението в размер на 80 лв.
При това положение съдът намира, че наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде изменено единствено в частта относно
размера на наказанието.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.4 вр.ал.7 т.4 вр.чл.63д ал.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 656586 / 17.08.2022 год. на Началника на
отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП - гр.Варна в ГД „Финансов контрол“, с което
на „Тевал Трейдинг“ ООД, представлявано от Т.П.Д. на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС му
е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 700 лв., като я намалява на 500
лв.
ОСЪЖДА „Тевал Трейдинг“ ООД, представлявано от Т.П.Д. да заплати на АНО
сумата от 80 лв. разноски по делото, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението да се изпрати на страните.
3
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд –
гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4