№ 205
гр. Пловдив , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка С. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20205330207930 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-004674 от
05.06.2020г. на М.В.М. на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор Пътна полиция Пловдив с което на И. Х. Н. от гр.К., об.Пловдив, ЕГН
********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, чл.181,
т.1 от ЗДвП, чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, чл.185 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП му са наложени следните наказания: 1. Глоба в размер на 30 лева за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП; 2. Глоба в размер на 50 лева за нарушение по
чл.147, ал.1 от ЗДвП; 3. Глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП ; 4. Глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.190, ал.3
от ЗДвП; 5. Глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП. С жалбата се
оспорва установеността на нивото на шум от управлявания от жалбоподателя
автомобил и че се касае за субективна преценка на проверяващите за наличие
на техническа неизправност. С жалбата не прави доказателствени искания.
Жалбоподателят редовно и своевременно призован, в съдебно
заседание не се явява и не се представлява.
1
Въззиваемата страна – сектор ПП Пловдив при ОДМВР Пловдив
редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява. С
молба-становище представена в едно с административно-наказателната
преписка се счита жалбата за неоснователна и се представят доводи за
правилно и законосъобразно издадено НП. Моли се съда да потвърди
атакуваното НП. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно
и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбоподателят И. Х. Н. е правоспособен водач на МПС и притежава
СУМПС. Води че на отчет в ОДМВР гр.Плевен.
Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 17.05.2020г. от
полицейски служител К. И. Ц. на длъжност **** при сектор Пътна полиция
на ОДМВР Пловдив акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия GA № 217557 против жалбоподателя за това, че като водач на
лек автомобил Алфа Ромео 156, с рег. № *** на 17.05.2020г. в 00:10 часа в
Община Пловдив, на път граница Македония-Гърляно-Кюстендил-Перник-
София– Казанлък – Сливен – Лозенец – Бургас при следните обстоятелства:
Път първи клас – 6, 253 км. посока запад управлява личният си автомобил
Алфа Ромео с регистрационен номер *** като извършва маневра
изпреварване като не съобразява поведението си с маркировка М.1; 2. Не е
представил МПС на годишен технически преглед в срок; 3. управлява
технически неизправно МПС с повредено шумозаглушително устройство; 4.
Управлява МПС с влезли в сила и неплатени глоби по фиш; 5. Не представя
контролен талон към СУМПС с което виновно е нарушил: 1. Чл.6, т.1 от
ЗДвП – не съобразява поведението си с пътната маркировка; 2. Чл.147, ал.1
от ЗДвП – не е представил ППС на технически преглед; 3. Чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП – управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство –
значителна неизправност; 4. Чл.190, ал.3 от ЗДвП – водач, който управлява
МПС с наложено наказание глоба с наказателно постановление и/или
електронен фиш, незаплатена в срока за доброволно заплащане; 5. Чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП – не носи контролния талон от свидетелството за
управление;. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, и съгласно
2
посоченото в акта няма възражения относно неговото съставяне и посочените
нарушения. Актът е подписан от посочените в него лица. На датата на
съставяне на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно
удостоверено с разписка неразделна част от акта. С акта са иззети СУМПС
№ *** и СРМПС № ***.
В законоустановения три дневен срок пред АНО не са били представени
писмени възражения/обяснения от жалбоподателя относно съставения АУАН
и посочените в него нарушения.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В
издаденото НП по идентичен с акта начин са описани нарушенията и
посочени нарушените правни норми. Издаденото НП е връчено на
жалбоподателя на 10.09.2020г. лично. Поради несъгласие с наложените
административни наказания, издаденото НП е обжалвано в срок пред РС
Пловдив.
Разпитан в съдебно заседание като свидетел актосъставителят К. И. Ц.
потвърди авторството на съставения АУАН. Свидетелят посочи, че заедно с
негов колега посочен като свидетел в акта е бил на работа, както и че на място
е съставен акта. Свидетелят посочи че няма спомени относно посочените в
него нарушения. Поради не наличието на основания за критика съдът
кредитира показанията на свидетеля като обективни и логични.
Така изложеното от фактическа страна, съдът намира като установено
от приетите по дело доказателства, включително и съдържащите се в
АНПреписка – АУАН, НП, справка за нарушител/водач от сектор ПП при
ОДМВР Пловдив, заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59,
ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от
легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по
местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
3
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото
при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като
именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция
на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна
невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на
извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос
за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието
и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може
да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона
реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при
съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване
на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са
спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно
издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е.
дали има извършено административно нарушение. Именно административно
наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има
4
извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като
не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е
законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може
да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с
тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви
граници, а не е фиксиран в закона /.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че
атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, както
и че издаденото НП следва да бъде изменено като съображенията на съда за
това са следните:
След запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия произтичащи от ЗДвП и приложената към
АНПреписка Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи. Атакуваното НП е издадено в срок съгласно чл.34 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка и приети по делото
доказателства съдът намира като безспорно и несъмнено доказано
нарушенията по чл.6, т.1 от ЗДвП за което е наложено административно
наказание Глоба в размер на 30 лева, по чл.147, ал.1 от ЗДвП за което е
наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева и по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП за което е наложено административно наказание Глоба в
размер на 10 лева. Поради не оспорване на посочените нарушения и от страна
на жалбоподателя съдът счита че НП в тези си части следва да бъде
потвърдено.
По отношение наложените санкции за извършени нарушения по чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.190, ал.3 от ЗДвП съдът счита че наказателното
постановление следва да бъде отменено в тези си части поради следните
съображения:
5
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН серия GA №
217557/17.05.2020г. жалбоподателят Н. е санкциониран на основание чл.179,
ал.6, т.2 от ЗДвП, която гласи: „ Който управлява технически неизправно
пътно превозно средство, се наказва с глоба от двеста лева – при
констатирани значителни неизправности“ за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП – „ Управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство –
значителна неизправност“.
Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.6
от ЗДвП, санкциите, предвидени за водач, който управлява технически
неизправно пътно превозно средство са диференцирани в три точки, в
зависимост от естеството на констатираните неизправности като са
предвидени различни по тежест административни наказания за незначителни
/т.1/, значителни /т.2/ или опасни неизправности /т.3/ - понятия, дефинитивно
определени в § 6, т.71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП.
Така законодателят приема, че „незначителни неизправности“
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на
превозното средство или без значително въздействие върху околната среда,
както и други незначителни несъответствия;
„Значителни неизправности“ включително при укрепването на товара,
са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат
безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху
околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по-значителни несъответствия,
а „Опасни неизправности“ включително при укрепването на товара, са
откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и
непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат
въздействие върху околната среда.
За точна класификация на всяка една неизправност ЗДвП с нормата на
чл.101, ал.4 препраща към наредбата по чл.147, ал.1 от ЗДвП, а именно
НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства.
В разпоредбата на чл.37, ал.1-4 от процесната Наредба,
категоризираните незначителни, значителни и опасни неизправности са
дефинирани по-детайлно и с повече конкретика спрямо уредбата в § 6, т.71,
6
т.72 и т.73 от ДР на ЗДвП. Класификация на неизправностите се извлича и от
Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, Приложение № 5 към
чл.31, ал.1 от Наредбата, съгласно която неизправностите се оценяват от
гледна точка на рисковете, които крият за безопасността на движението по
пътищата.
По делото липсва спор, че на посочената дата – 17.05.2020г.
жалбоподателят е управлявал лек автомобил негова собственост марка Алфа
Ромео с рег. № ***. На практика от събраните по делото доказателства
еднопосочно се установява, че действително на посочената в АУАН че не е
било извършвано замерване на шума от двигателя на същия с технически
уреди. АУАН е бил съставен на мястото на проверката и връчен на
жалбоподателя.
При така установеното според съда са налице основания за отмяна на
наказателното постановление в тази му част. На първо място, в АУАН е
отразено като обстоятелства по извършване на нарушението, че е налице
неизправна шумозаглушителна система, която техническа неизправност по
своя характер е значителна. В какво обаче се изразява посочената
неизправност изобщо не е пояснено в акта, а това са обстоятелства със
съществено значение, чието отразяване е изискуемо съгласно чл.42, т.4 от
ЗАНН, доколкото от тях зависи как ще се квалифицира поведението на
водача. Не става ясно дали е налице видоизменение на шумозаглушителната
система, или например неправилен монтаж /арг. от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства/. Липсва изобщо впрочем в акта и
посочването на каквито и да било действия от страна на водача, с които
същият да е осъществил вмененото му нарушение.
Такива липсват и в издаденото НП, където вече е посочено че
установената техническа неизправност на шумозаглушителната система на
автомобила е значителна неизправност.
Нещо повече, в конкретния случай изобщо липсва посочване, както в
АУАН, така и в наказателното постановление на начина, по който е
установено описаното нарушение и в този смисъл на доказателствата, на
които се позовава наказващият орган. В хода на съдебното следствие от
разпита на свидетел Ц. тази липса не бе отстранена, тъй като свидетелят заяви
7
че няма спомен относно посочените в акта нарушения и тяхната
установеност.
Подобно процедиране според съда е абсолютно недопустимо,
доколкото се касае до установяване на техническа характеристика, а самото
нарушение, което е вменено на жалбоподателя, третира неспазване на
конкретни норми за шум. При това положение и съдът намира, че така
визираното нарушение се явява и недоказано по категоричен начин, като
самият негов начин на установяване поставя под съмнение изводите за
наличието на извършено нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП. Следователно, при съобразяване на изложеното по горе, съдът счита че
наложеното наказание глоба в размер на 200 лева е незаконосъобразно и
подлежи на нейната отмяна, тъй като се обосновава извода, че неоснователно
е била ангажирана административнонаказателната отговорност на водача
досежно вмененото му нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП като поради
недоказването му както от обективна така и от субективна страна, НП следва
да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно в тази му част.
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН серия GA №
217557/17.05.2020г. жалбоподателят Н. е санкциониран на основание чл.185
от ЗДвП – „За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с глоба 20 лв.“ за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП – „Водач, който
управлява МПС с наложено наказание глоба с наказателно постановление
и/или електронен фиш, незаплатена в срока за доброволно заплащане.“
От показанията на свидетел Ц. безспорно за страните е установено, че
на датата на съставянето на акта а именно 17.05.2020г. е била извършена
справка относно жалбоподател и установено че има неплатени глоби,
обективирана в приложената по делото справка за нарушител/водач. От
фактически приетото става ясно, че по отношение на нарушението по чл.185
от ЗДвП – на жалбоподателя е наложено наказание за това, че управлява
МПС с наложено наказание глоба, подлежаща на изпълнение, която не е
заплатена в срока за доброволно заплащане и въз основа на това АНО е
приел, че е нарушил разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
На основание приетите по делото доказателства съдът счита че
издаденото НП относно нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП е
незаконосъобразно. На първо място, при издаване на НП е необходимо да
8
бъде посочено наказанието „глоба“ с какъв точно акт е наложено, кога
същият е влязъл в сила и съответно от кога тече срокът за плащане. В този
смисъл е налице съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, тъй като липсват и изобщо не са посочени признаците от обективна
страна на подобно нарушение. По - важното, основното, същественото в
случая обаче, е нарушението на материалния закон – на жалбоподателя е
наложено наказание за нарушение, което не съществува и в този смисъл е
нарушен принципът на законоустановеност на административните нарушения
по чл.6 от ЗАНН, особено в аспекта „обявено за наказуемо”.
В тази връзка следва да се посочи, че нормата на чл.190, ал.3 от ЗДвП
не съдържа изискване глобата да не е заплатена в срока за доброволно
заплащане, така както е посочено в наказателното постановление, защото
поначало такъв срок се дава с покана (съобщение) за доброволно изпълнение,
което пък от своя страна предполага вече надлежно образувано изпълнително
производство (при ДСИ, ЧСИ, публичен изпълнител). Въз основа на всичко
гореизложено се налага извода, че за водач който управлява МПС без да е
заплатил глоба, наложена му с влязъл в сила акт може да се наложи
единствено ПАМ по посочените по - горе разпоредби.
Съдът намира че следва да посочи, че актосъставителя отнемайки
СУМПС и СРМПС на жалбоподателя със съставянето на АУАН фактически е
направил точно това, но без да състави съответният ПАМ. В разпоредбата на
чл.185 от ЗДвП не се предвижда отнемане на СУМПС и/или контролен талон.
Следователно, при съобразяване на изложеното по горе, съдът счита че
наложеното наказание глоба в размер на 20 лева е незаконосъобразно и
подлежи на цялостна отмяна, тъй като се обосновава извода, че
неоснователно е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП и поради недоказването
му както от обективна така и от субективна страна, НП следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно в тази му част.
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, но искане
в тази насока не е направено от негова страна, поради което и съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-004674 от
05.06.2020г. на М.В.М. на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив,
сектор Пътна полиция Пловдив В ЧАСТТА МУ с която на И. Х. Н. от гр.К.,
об.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.3, т.6
от ЗДвП, чл.181, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания: = Глоба в размер на 30 лева за нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП; = Глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.147, ал.1 от
ЗДвП; = Глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-004674 от 05.06.2020г.
на М.В.М. на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна
полиция Пловдив В ЧАСТТА МУ с която на И. Х. Н. от гр.К., об.Пловдив,
ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП,
чл.185 от ЗДвП му са наложени административни наказания: = Глоба в размер
на 200 лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП ; = Глоба в размер на
20 лева за нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП;
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен
съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по
реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10