Р Е Ш Е Н И Е
№ 1527/12.04.2018 г.
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети март две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 16351 по описа на съда за 2017 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от Е.Ж.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез процесуалния й представител – адв. Б. Д., срещу С.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати на ищцата сумата в общ размер от 1000 лв. – по 500 лв.
за всяко от деянията от 27.04.2017 г. и 01.06.2017 г., изразяващи се в изречени
от ответницата клеветнически и обидни думи по отношение на ищцата, представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания,
уронване на доброто й име и достойнството й, ведно със законната лихва върху
всяка от сумите, считано от извършване на съответното деяние – 27.04.2017 г. и
01.06.2017 г. до окончателното им изплащане.
В
исковата си молба ищцата Е.Ж.Т. излага, че заедно със съпруга си живее от около
1 година в жилището на нейната майка – апартамент 19, находящ
се в гр. В., бул. „Сл.“ № *. Посочва, че в същия вход живее и
ответницата в апартамента на сина си – апартамент № 41. Твърди, че ответницата
е изключително конфликтен човек, като пуска постоянно жалби против живущите в
кооперацията за какво ли не, което ангажира вниманието и времето на всички
постоянно да дават обяснения за нещо и да се извършват проверки. Поддържа, че
избягва да говори с нея по какъвто и да е повод и не поддържа никакви отношения
с нея. Твърди, че на 27.04.2017 г. ответницата е срещнала техен съсед – Х.А. М. и му заявила, че тя и майка й А.П. са алкохолички и леки жени, както и
че докато мъжете им пътували, те се занимавали с чужди мъже и по цял ден се
наливали с алкохол. Посочва, че изобщо не пие алкохол, като нито тя, нито майка
й, води аморален живот. Поддържа, че тези изречени от ответницата думи дълбоко
засегнали честта, достойнството й и доброто й име. Опозорили я в очите на
познати, близки, съседи и обществото като цяло. Твърди, че ответницата
продължавала да разпространява тези твърдения. Вследствие на това се
почувствала несигурна, нарушил се сънят й, отслабнала с 5-6 кг. Започнала да
получава сърцебиене и стомашен дискомфорт. Потърсила
лекарска помощ, като й бил изписан „лексотан“. На
01.06.2017 г. около 11-11:30 часа на излизане от входа на кооперацията се
засякла по неволя с ответницата, която без никакъв повод и провокация от нейна
страна й казала: „Е., ти си алкохоличка!“ Твърди, че в резултат на това й
призляло, подкосили й се краката. Почувствала се изключително засегната,
станало й много болно. Следващите дни не се чувствала никак добре. Това
наложило посещението при лекар, който й изписал успокоителни лекарства –
продължила терапията с „лексотан“, като били включени
и антидепресанти – „ремирта“
и „флуанксол“. Поддържа, че до момента ответницата не
й се е извинила, нито е предприела някакви мерки да коригира поведението си.
Към момента продължава да чувства неудобство и смущение пред съседите заради
изречените неверни думи за нея. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата С.С.А.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност
на предявените искове. Излага, че право на всеки гражданин е да сезира
компетентните органи за извършване на проверка при предположение за нарушаване
на задължителни правила и норми. Ето защо подадените от нея сигнали са израз не
на нейната конфликтност, а на правото й да потърси съдействието на тези органи,
предвид неудобствата, които търпи тя и синът й в резултат на решение на
етажната собственост таванските стаи да бъдат отдавани под наем. Посочва, че
ищцата живее на посочения от нея адрес от пролетта на 2017 г. Твърди, че не
поддържа никакъв контакт и не разговаря по какъвто й да е повод с нея, майка й
и по-голямата част от живущите във входа, както и с лицето Х.А.М., който от пролетта на 2017 г. не живее в сградата.
Твърди, че не е срещала това лице на посочената дата 27.04.2017 г. и не е
отправяла обидни думи и квалификации по отношение на Е.Т. и Аглика Попова пред
него. Действително, на посочената в исковата молба дата се разминала с ищцата
на входа на сградата. Оспорва да е разговаряла с нея и да е отправила към нея
описаната в исковата молба обида. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат отхвърлени изцяло. В условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на претендираното обезщетение, доколкото
същото е прекомерно завишено и не отговаря на критерия „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД.
В
срока по чл. 131 ГПК ответницата предявява насрещен иск срещу Е.Ж.Т. и моли
същата да бъде осъдена да й заплати сумата в общ размер от 600 лв. – по 300 лв.
за всяко от деянията от 18.07.2017
г. и 16.10.2017 г., изразяващи се в залепена във входа бележка с обидни думи,
устни закани и посягане да я удари с ръка, представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, уронване на честта и
достойнството й, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от
извършване на съответното деяние – 18.07.2017 г. и 16.10.2017 г. до окончателното
им изплащане.
В
депозираната насрещна искова молба С.С.А. излага, че
отношенията между нея и Е.Ж.Т. са влошени поради нейното и на сина й несъгласие
таванските помещения в кооперацията да бъдат отдавани под наем. Причината за
това е, че в таванския етаж е изградено санитарно помещение /тоалетна/. След
като сезирала компетентните органи за наводнения и влага в ползваното от нея
жилище, връзката към апартамента била прекъсната. Независимо от това и
понастоящем, на тавана постоянно има влага, идваща от таванския етаж. Поради разногласията
между живеещите във входа собственици и наематели съзнателно избягва срещи и
контакти с който и да е от тях. Твърди, че на таблото за съобщения във входа и
дори на пощенската й кутия от пролетта на 2017 г. непрекъснато се поставят
листи с обидно за нея съдържание. На 18.07.2017 г. се разминала с ответницата
по насрещния иск на входа на сградата, като същата отправила към нея закана с
думите: „Ще се справим с теб и ще те изгоним от входа“. Това силно я разстроило
и разтревожило, тъй като през по-голямата част от годината живее сама в
жилището, собственост на сина й. Излага, че е на 73 г., с влошено здравословно
състояние. Препоръчано й било да избягва стресови състояния и напрежение.
Твърди, че след поредната залепена във входа бележка с обидни думи и устна
закана от 18.07.2017 г. по нейна жалба била извършена проверка на ВРП, като на
ищцата бил съставен и подписан от нея предупредителен протокол да се въздържа
занапред от подобно поведение и закани. Излага, че на 16.10.2017 г. било
проведено Общо събрание на етажната собственост, на което трябвало да се приеме
отчет за тримесечната работа на новоназначения платен домоуправител. Поискала
да бъде изготвен отчет и от предишния домоуправител и предишния касиер за
извършения още през м. октомври 2014 г. ремонт на покрива. При това й искане,
силно раздразнена Е.Т. се насочила към нея с думите „Аз ще се справя с теб“ и
посегнала да я удари с ръка. Посочва, че била спряна от домоуправителя.
Ответницата не й се извинила. Това силно я разтревожило, засегнало
достойнството й, почувствала се дълбоко обидена и унизена пред присъстващите
съседи. След като се прибрала в дома си се наложило да вземе успокоителни, за
да преодолее емоционалния дискомфорт, притеснение и
стрес. След този случай трудно заспивала. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата по насрещния иск Е.Ж.Т. е депозирала
писмен отговор. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
Твърди, че в банята на апартамента, който обитава ищцата вероятно има проблеми,
но счита, че те се дължат на факта, че ВиК
инсталацията в имота, обитаван от нея, не е подменяна от построяването на блока
и в банята не е извършван никакъв ремонт в годините. Поддържа, че не говори и
не комуникира с ищцата, тъй като същата е изключително конфликтна. Счита, че
същата не е нито толкова болна, нито беззащитна, тъй като от няколко години
насам постоянно пуска жалби в Община В., 1-во РУП и прокуратурата по повод
какво ли не относно кооперацията и съседите. Посочва, че изложените в насрещния
иск твърдения за извършено от нея непозволено увреждане са неверни. Твърди, че
никога и по никакъв повод не е отправяла под каквато и да е форма заплахи към
ищцата. При провеждане на събрания на етажната собственост съзнателно застава
далеч от нея. Оспорва да е залепяла бележки с обидно съдържание по адрес на С.А..
По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В проведеното в
настоящото производство на 12.03.2018 г. открито съдебно заседание ищцата се
представлява от адв. Б.Д.,
която заявява, че поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Моли
предявените насрещни искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Ответната страна се
представлява от адв. М.П.,
която поддържа становище за неоснователност на предявените искове и моли същите
да бъдат отхвърлени. Моли предявените насрещни искове да бъдат уважени изцяло.
Всяка от страните
представя писмена защита по съществото на спора.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както и насрещни
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
По първоначалните искове:
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства посредством разпита на свидетелите К.С.Г.,
Х.А.М.,
Сн.А.Ж.,
Е. В.М. и Р.Н.Т.
Съгласно показанията на свидетеля К.Г., с ищцата и нейното семейство са
в близки, съседски, добри взаимоотношения, ответницата я познава бегло. Според
нея, последната е носител на такива качества, че надали има човек, който да
иска да комуникира по-задълбочено с нея. Посочва, че на 01.06.2017 г. малко
след 11 часа, докато простирала, чула гласовете на двете страни и чула, че С.А.
се обърнала към Е.Т. с думите „жалка пияница такава“. Двете били сами.
Обяснява, че възприела случилото се, тъй като живее на първия етаж, а балконът
й е съвсем ниско, точно до входната врата. След като чула тези думи забелязала,
че ищцата била като втрещена, изгубила образ и картина. Заявява, че такива
случаи с ответницата не са изолирани, а става дума за ежедневни прояви от нейна
страна не само към Е.Т., но и към много техни съседи.
Съгласно показанията на свидетеля Х. А. М., същият познава страните. Повече
от 20 г. живеел в същия вход, в таванско помещение като наемател. Посочва, че
добре си спомня, че на 27.04.2017 г., между 10:00 и 10:30 часа с един от тавана
М. и М. – наемател в сградата, тръгнали на оглед и на партера срещнали госпожа А..
Тя започнала изненадващо, без да има друг разговор преди това, да говори по
адрес на ищцата и нейната майка с думите „виждаш ли тези двете, дъртата и
младата курва, цял живот пътуват мъжете им, те тука се ебат на безобразия“.
Същият ден вечерта те тримата звъннали на вратата на Е. и препредали
на нея, на съпруга й Р. и на майка й думите, които С.А. отправила по техен
адрес. Тогава на ищцата й станало лошо, щяла да припадне, най-вероятно вдигнала
кръвно. Обяснява, че след един-два дни ответницата го срещната и му казала, че
е клюкарин и го попитала защо е казал на Е..
Обяснява, че тя постоянно създавала интриги, проблеми, карала се с всеки. Много
пъти го е заговаряла, оплюва целия вход, целият вход й е крив, включително и
наемателите на таванските помещения.
Съгласно показанията на свидетеля Р. Н.Т., съпруг на ищцата, които
съдът цени при условията на чл. 272 ГПК, отношенията между страните в
производството не са добри, тъй като ответницата не се занимава само с неговата
съпруга, а с целия вход. Посочва, че на 27.04.2017 г. в дома им дошли съседите
им Х., М. и М. и им разказали какво изказване е направила ответницата по повод
на ищцата и майка й. Нарекла ги курви и алкохолички. Обяснява, че тъща му е с
високо кръвно и веднага го вдигнала, а съпругата му от нерви започнала да
трепери. Оттогава тя не се чувства добре, изнервена е от тази ситуация.
По-късно, на 01.06.2017 г., след като се прибрала вкъщи, ищцата цялата
треперела и му разказала, че пред входа С.А. пак я нарекла алкохоличка. Всичко
това наложило да взима успокоителни лекарства. Счита, че към настоящия момент
състоянието й не се е подобрило, тъй като тези обиди не могат да се забравят.
Представени са няколко етапни епикризи от
страна на ищцата, като пред лекуващия лекар тя е споделила, че в резултат от
преживяна психологическа травма, причинена й от съседката С.А., сънят й е
неспокоен с кошмари, получава сърцебиене, изпотяване, има намален апетит,
понякога с позиви за гадене. Приема лексотан.
Основателността на иска за репариране на
вреди от непозволено увреждане предполага установяването при условията на пълно
и главно доказване от страна на ищеца на вредоносното деяние, неговата противоправност, настъпилите вреди и връзката им с процесното деяния. При непозволено увреждане е въведена оборима презумция относно вината
на деликвента, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
От съвкупния анализ на ангажирания в
производството доказателствен материал съдът приема
за установено, че на посочените от ищцата дати 27.04.2017 г. и 01.06.2017 г.
ответницата е осъществила твърдените в исковата молба деяния – изричане на
обидни и клеветнически думи по отношение на Е.Т.. Може да бъде направен и обоснован
извод, че е налице пряка причинна връзка между тези деяния и настъпилия
вредоносен резултат –претърпените от ищцата болки и страдания /психически и
емоционален дискомфорт, нервно напрежение/. Съдът
намира, че понесените вреди са доказани по основание посредством събраните
гласни доказателствени средства на разпитаните по
делото свидетели. Не може да бъде споделено виждането на процесуалния
представител на ответницата, че показанията на свидетеля Х. М. следва да бъдат
ценени при условията на чл. 172 ГПК, тъй като същият бил наемател на таванските
помещения в сградата. Това обстоятелство е ирелевантно
за спора, като липсват други данни, от които да се заключи, че същият е
заинтересован от изхода на делото.
Следва да се отбележи още и че понесеното
унижение в резултат на изречените думи се предполага. Налице е трайна практика,
че не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване /физическа
болка, душевно страдание, неудобство и др./. Доказани ли са увреждащите
действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен
да определи неговия размер по своя преценка, като не е в тежест на пострадалия
да докаже отделните си негативни изживявания /Решение № 253 от 2.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., Решение № 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 121/2013 г., IV г. о., ГК/.
Обезщетението за претърпените вреди се определя съобразно критерия за
справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства и установени по делото факти във всеки конкретен случай.
Преценявайки
конкретно съществуващите обстоятелства: изречените изключително цинични и
вулгарни думи пред трети лица по повод ищцата и нейната майка, съответно
нанесената обида на излизане от входа на сградата /“жалка пияница“/,
сравнително ниския интензитет на претърпените болки и страдания, изразяващи се
в емоционален дискомфорт, чувство на срам от
съседите, които са възприели клеветническите думи по неин адрес /“курва,… ебе
се на безобразия“/, нервно напрежение, безпокойство, нарушен сън, чувство на
унижение, довели до необходимостта да приема успокоителни лекарства /лексотан/, съдът приема, че справедливото обезщетение за
причинените на Е.Ж.Т. неимуществени вреди следва да бъде определен в размер на 500
лв. за деянието от 27.04.2017 г. и 200 лв. за деянието от 01.06.2017 г., до
който размер исковете са основателни и следва да бъдат уважени. За разликата
над 200 лв. до претендираната сума 500 лв. искът за
заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
деянието от 01.06.2017 г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Основателна
е и претенцията за присъждане на законната лихва върху всяка от главниците,
считано от извършване на съответното деяние – 27.04.2017 г. и 01.06.2017 г. до
окончателното им изплащане.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че така определеният размер е
съобразен и с характера на всяка една от двете разглеждани деяния на
ответницата. Първото действително се отличава с определен цинизъм и е
неприемливо от житейска гледна точка да разпространяваш клевети за твой съсед
пред други лица, които клевети са в състояние да засегнат както собственото ти
чувство за себестойност и самоуважение, така и респекта, което възприелите
изреченото изпитват към теб като личност. В състояние е да урони доброто ти име
сред обществото. Второто деяние се изразява в неприемливо обръщение от страна
на ответницата към ищцата, но по своя характер не се отличава с дързост и
вулгарност. Ето защо и отчитайки обстоятелството, че то също засяга
достойнството на личността, съдът приема, че обезщетението за претърпените от
него вреди следва да бъде в по-малък размер.
По
насрещните искове:
Съгласно показанията на свидетеля С.
Ж., същата живее в един вход със страните. Посочва, че с г-жа А. е в по-близки
отношения. Заявява, че не е имало случай тя да й е споделяла нещо да е станало
с Е.Т.. Не е присъствала на разговор между двете. Посочва, че е присъствала на
Общото събрание на етажната собственост през м. октомври 2017 г. Тогава имало
изострена ситуация. Е. крещяла срещу С.: „ще се справя с теб и че ще я изгонят
от жилището“. Карали я на няколко пъти да сяда и да не се занимава с г-жа А.. Е.
скочила срещу С., насочила се към нея и замахнала с
ръка, но някой от присъстващите я отклонил. След тази случка С. й споделила, че
е много притеснена, че не е очаквала такива реакции. Обяснява, че тя не е добре
и има здравословни проблеми, като това психически й дошло в повече. Според
свидетелката, С. не поддържа контакт с някой от другите съседи, в нейно
присъствие не я е виждала да разговаря с други лица от сградата.
Съгласно показанията на свидетеля Е.
М., същата познава С.А., а Е.Т. само визуално. Приятелка е на С. от 25 г., поне
2-3 пъти в месеца я посещава, поддържат близки отношения. Разбрала за нейните
проблеми от заведеното дело, а и отпреди това имала проблеми. Споделила й, че
при едно разминаване Е. й е отправила заплаха, че ще се разправя с нея и ще я
извади от жилището, в което живее. Обяснява, че С. не контактува с
преобладаващите хора във входа, тъй като не е съгласна да се дават таванските помещения
под наем, доколкото търпи щети и вреди от това, че непрекъснато й наводняват
тавана и е нетърпимо да се живее – влизат, излизат хора, сменят се квартиранти,
тропат. От нея знае, че имат нов домоуправител и по повод на това тя е била на
събрание, на което домоуправителят трябва да изнесе отчетна информация.
Поставила е въпрос за отчета на стария домоуправител и касиер за извършения
ремонт и за разходите, които са направени. Тогава г-жа Т. превъзбудена
е връхлетяла и някой от присъствящите я е спрял, за
да не достигне до С. с агресия. Казала й е „ще се справя с теб и ще те изгоня
от жилището“. Обяснява, че г-жа А. е силно обезпокоена от това, защото живее
сама, няма роднини или близки, които да са около нея и да я защитят, няма и друго
жилище, в което да отиде да живее. Започнала да пие хомеопатични лекарства
понеже се страхувала. Посочва, че има здравословни проблеми, че е напрегната и
притеснена. Заявява, че не е присъствала на това събрание, а всичко, което
разказва го знае от С., с която непрекъснато си споделят случващото се с тях.
Съгласно показанията на свидетеля К.
Г., същата е присъствала на събранието на 16.10.2017 г. То било по повод отчет
на дейността, относно събираемостта на паричните средства в касата и други.
Обсъждали се ремонтни дейности. Страните също били на това събрание. Обяснява,
че станало такъв скандал, че едвам се възпрели всички, защото вече им идва в
повече. Не си спомня дали г-жа А. е повдигнала въпроса за ремонт на покрива
преди няколко години. С категоричност посочва обаче, че между страните не е
имало реплики, а е имало такива между г-жа А. и майката на свидетелката – М. Г.
Нямало е физическа агресия между двете.
Представено по делото е
Постановление на ВРП за отказ да се образува досъдебно производство от
21.08.2017 г., в което се посочва, че С.А. не била съгласна с обстоятелството,
че собствениците в сградата отдавали таванските си помещения под наем. Същата
преди време подала сигнал до Община В., като в резултат на това била издадена
заповед, с която се забранявало същите да бъдат отдавани под наем. Всичко това
довело до влошаване на отношенията между нея и някои от нейните съседи. Във
входа, в който се намирал апартаментът й, започнали да се появяват залепени
бележки с обидно за нея съдържание. Пред компетентните органи тя споделила, че
се съмнява, че едно от лицата, които залепят тези бележки, е живущата в същия
вход Е.Ж.Т.. Изложила и твърдения, че същата е отправяла спрямо нея и заплахи –
„ще се справим с теб и ще те изгоним от входа“. Във връзка с тези твърдения са
снети писмени сведения от Е.Т., при което тя отрекла да е извършвала сочените
от С.А. действия. Съставен й бил писмен предупредителен протокол.
От съвкупния анализ на ангажирания в
производството доказателствен материал съдът приема,
че в случая не може да бъде направен обоснован извод, че ответницата по
насрещния иск е осъществила твърдените от С.А. в насрещната искова молба
деяния.
По
отношение на първото описано такова – отправяне на закани и залепване на
бележки с обидно съдържание на 18.07.2017 г. не бяха събрани каквито и да е
доказателства. Към насрещния иск е приложена бележка /л. 33 от делото/, от
която не може да се заключи кое лице е неин автор, съответно, че съдържанието в
същата е насочено именно към С.А.. Единствено в показанията на свидетеля Е. М.
се споменава, че С. й споделила, че при едно разминаване г-жа Т. й е отправила
заплаха, че ще се разправя с нея и ще я извади от жилището, в което живее. Тези
показания обаче са опосредени от разказаното от
самата ищца по насрещния иск и не възпроизвеждат лични възприятия на свидетеля.
Още повече, че не се сочи и конкретна дата, на която е отправена посочената
заплаха. Съставянето на предупредителен протокол по повод подадена жалба в
прокуратурата е ирелевантно за настоящото
производство, доколкото това е задължение на компетентния орган, но не доказва
твърдените от С.А. действия, извършени от Е.Т..
Що
се отнася до второто описано деяние – отправени заплахи и изразена физическа
агресия на проведеното на 16.10.2017 г. Общо събрание на етажната собственост,
събраният в тази връзка доказателствен материал е изключително
противоречив. Присъстващите на събранието свидетелки Сн.
Ж. и К. Г. пресъздават различна фактическа обстановка. Според първата, Е.Т.
крещяла срещу С.А., че „ще се справи с нея и ще я изгонят от жилището“, като
скочила срещу нея и замахнала с ръка, но била
отклонена от присъстващите. Според втората, между страните не е имало каквато и
да е размяна на реплики, съответно проява на физическа агресия. Реплики били
разменени между г-жа А. и майката на свидетелката Ганчева. Съпоставяйки тези
показания, съдът приема, че не може да бъде направено еднозначно заключение, че
на посочената дата ответницата по насрещния иск е осъществила противоправно деяние. В тази връзка съдът не цени
показанията на свидетелката Е. М., които не възпроизвеждат лични и
непосредствени впечатления от случилото се на процесното
Общо събрание /същата не е присъствала лично/, а единствено пресъздава
разказаното й от нейната приятелка г-жа А..
Не
е спорно по делото, че ищцата по насрещния иск е във влошени отношения с голяма
част от съседите си, че конфликтите между тях по повод отдаваните под наем
тавански помещения от някои от съсобствениците са се превърнали в ежедневие и
съответно напрежението ескалира, особено на провежданите в сградата Общи
събрания. В тази връзка съдът намира, че действително изложеното от нея за
случилото се на 16.10.2017 г. е по-скоро израз на защитната й реакция по повод
на предявените срещу същата първоначални искове.
По
изложените съображения съдът приема, че предявените насрещни искове са
неоснователни и недоказани, поради което подлежат на отхвърляне.
Предвид изхода на спора, отговорността
за разноски следва да бъде разпределена по следния начин:
Ищцата
по първоначалните искове представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства
за извършени такива, както следва: 50 лв. - държавна такса и 600 лв. – адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.03.2017 г. /за
процесуално представителство по искова молба и по насрещните искове/. Предвид
крайния изход на делото и след направените изчисления съдът намира, че в полза
на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 545 лв., съразмерно с уважената част от
предявените искове и отхвърлените насрещни искове, на основание чл. 78, ал. 1 и
3 ГПК.
Ответната страна представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер от 50
лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение – 600 лв. /по 300 лв. за
първоначалните и за насрещните искове/. С оглед направените крайни изводи в
полза на страната следва да бъде присъдена сумата 90 лв., съразмерно с
отхвърлената част от предявените първоначални искове, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Е.Ж.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, уронване на
доброто й име и достойнството й, настъпили в резултат на действието на ответницата –
изречени от нея на 27.04.2017 г. клеветнически думи по отношение на ищцата пред
трети лица – едно от които свидетеля Х. А. М., а именно – „дъртата и младата
курва, цял живот пътуват мъжете им, те тука се ебат на безобразия“, ведно със законната лихва върху
главницата от 500 лв., считано от датата на извършване на деянието – 27.04.2017
г. до окончателното й изплащане, както и сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания, уронване на достойнството й, настъпили
в резултат на действието
на ответницата – изречени от нея на 01.06.2017 г. обидни думи по отношение на
ищцата, а именно – „жалка пияница такава“, ведно
със законната лихва върху главницата от 200 лв., считано от датата на извършване
на деянието – 27.04.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за разликата над 200 лв. до претендираните 500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на деянието от 01.06.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.С.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Е.Ж.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно
съединени насрещни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер
от 600 лв. – по 300 лв. за всяко от деянията от 18.07.2017 г. и 16.10.2017 г., изразяващи се в
залепена от Е.Т. във входа бележка с обидни думи, устни закани и посягане да
удари с ръка С.А., представляваща
обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди – болки и
страдания, уронване на честта и достойнството й, ведно със законната лихва
върху всяка от сумите, считано от извършване на съответното деяние – 18.07.2017 г. и 16.10.2017 г. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА С.С.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Е.Ж.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 545 лв. /петстотин четиридесет и пет
лева/, представляваща сторените
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената
част от предявените искове и отхвърлените насрещни искове, на основание чл. 78,
ал. 1 и 3 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Ж.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
, да заплати на С.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 90 лв. /деветдесет лева/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
предявените първоначални искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: