№ 211
гр. София , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20211001000197 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 21.12.2020 г. на ответника „Вето 2005” ООД срещу
решението от 27.11.2020 г. по т. д. № 2623/2019 г. на Софийския градски съд, VІ-5 състав, в
частта, с която ответникът е осъден да заплати:
на ищцата А.А. Т. и на ищцата С.А. Т. на осн. чл. 125, ал. 3 ТЗ сумата 63 846,28 лв. на
всяка от ищците, представляваща полагащия се наследствен дял от равностойността на
дружествен дял на А. А. Т., починал на 14.05.2019 г., ведно със законната лихва от 6.12.2019
г. до окончателното изплащане, и
на всеки от ищците сумата от по 5 486 лв. – съдебни разноски, и
в полза на съда на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 2 560,50 лв., представляваща държавна такса
за исковата молба.
В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел, че предявеният иск е допустим и основателен.
Сочи се, че неправилно е прието, че клаузите в дружествения договор, уреждащи въпроса за
определянето на обезщетение при напускане на съдружник, били неприложими към процесния
случай, тъй като не уреждали хипотезата при смърт и наследяване на съдружника. Твърди се, че
клаузата на чл. 29, ал. 3 от дружествения договор била приложима, като падежът на задължението
е 1 година след напускането, а дължимите суми следвало да се определят с решение на ОС на
дружеството. В случая такова решение нямало, а падежът настъпвал на 14.05.2020 г., т.е. вземането
не било изискуемо към момента на подаване на исковата молба /6.12.2019 г./, поради което
1
претенциите били недопустими и неоснователни, тъй като била налице явно злоупотреба с право.
Твърди се, че ищците не доказали при условията на пълно и главно доказване предпоставките на
чл. 125 ТЗ, а изготвената ССЕ се базирала на приетия по делото баланс към 31.05.2019 г.,
истинността на който била оспорена от самите ищци в исковата молба.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите А.А. Т. и С.А. Т. – ищци по исковете, чрез процесуалния си представител
оспорват жалбата като неоснователна и молят съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея
решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендират разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Доводите
за преждевременно предявяване на исковете преди настъпване на падежа на претендираното
вземане, са неотносими към допустимостта на исковете, а касаят основателността.
Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн.
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят
същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните
състезания, на които в обжалваното решение е даден отговор. Независимо от това следва да се
добави и следното:
1. Не се спори между страните, а и от събраните доказателства се установява, че съдружникът
в ответното дружество А. А. Т. е починал на 14.05.2019 г., към който момент е притежавал
38 315 дружествени дяла, съставляващи 50 % от капитала. Негови наследници по закон са 6
лица с равни наследствени дялове (по 1/6) – съпруга и 5 деца. Ищците са две от тези деца с
наследствени дялове от по 1/6. Смъртта е довела до прекратяване ex lege на членственото
правоотношение на този съдружник съобразно чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Съобразно чл. 125, ал. 3 ТЗ при прекратяване на участието на съдружник в ООД имуществените
последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването. Под „имуществени последици“ се разбира възможността бившият съдружник или
неговият правоприемник да получи паричната равностойност на дружествения дял по чл. 127 ТЗ.
Според трайно установената съдебна практика[1] тази равностойност се определя към края на
месеца, в който е прекратено членственото правоотношение на база процентното участие в
2
дяловия капитал, приложено спрямо т.нар. чисто имущество на дружеството – превишението на
актива над пасива /без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/, като подобно
изплащане на дела не се извършва при превишение на пасивите над активите. Изяснено е и, че за
целта следва да се изготви междинен счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило
прекратяването, в който действителните активи и пасиви да се отразят по историческата им
цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според
приложимите счетоводни стандарти /чл. 13, ал. 1 и 2, § 1, т. 3 и 4 от ДР на ЗСч – отм./, а не по
пазарната стойност, която е от значение само при ликвидация на дружеството[2]. Съставеният от
дружеството междинен счетоводен баланс няма обвързваща съда материална доказателствена сила
и при оспорване на извършените счетоводни записвания, редовността им подлежи на проверка от
съдебна експертиза за стойността на активите и пасивите към релевантния по чл. 125, ал. 3 ТЗ
момент, при спазване нормативните разпоредби на счетоводното законодателство и съответните
приложими счетоводни стандарти, действащи по това време.
2. Следователно, размерът на претендираното вземане на ищците по чл. 125, ал. 3 ТЗ зависи от
това дали е налице превишение на активите над пасивите /без собствения капитал, резервите
и финансовия резултат/ от имуществото на ответното дружество към края на месеца, в който
е настъпило прекратяването на членството на техния наследодател, по историческа цена.
Тъй като членството е прекратено на 14.05.2019 г., то релевантна за преценката се явява
датата 31.05.2019 г. За установяване на релевантните обстоятелства по делото е представен
и приет междинен счетоводен баланс на ответното дружество към 31.05.2019 г., като е
изслушано и неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на това
е установено, че общият размер на актива възлиза на 772 563,54 лв., от който следва да се
приспаднат задълженията в размер на 6 408,19 лв., т.е. чистият актив възлиза на 766 155,35
лв. Следователно, равностойността на дружествения дял на починалия съдружник възлиза на
1/2 от 766 155,35 лв., т.е. 383 077,68 лв., а полагащата се на всяка ищца по 1/6 възлиза на
63 846,28 лв.
Възражението в жалбата, че самите ищци били оспорили в исковата молба верността на този
баланс към 31.05.2019 г. е вярно, но на това обстоятелство не може да се позовава самият ответник,
тъй като той е изготвил този баланс и в отговора на исковата молба се позовава на него, т.е. не го
оспорва. Същевременно, независимо, че в исковата молба е налице такова оспорване,
последващите процесуални действия на ищците в първата инстанция сочат на съгласие с данните
по този баланс – това следва от уточнителните молби от 18.12.2019 г. и 9.01.2020 г., в които
размерът на претенциите е съобразен именно с посочената в исковата молба стойност според
същия баланс. На отделно основание, ответникът не може да оспорва изводите по заключението на
ССЕ, тъй като при неговото приемане в съдебното заседание на 5.11.2020 г. не е оспорил същото
съобразно чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК. Ето защо размерът на полагащото се на всяка ищца вземане по
чл. 125, ал. 3 ТЗ възлиза именно на присъдената сума от 63 846,28 лв.
3. Ответникът възразява, че не са спазени условията на чл. 29, ал. 3 от дружествения договор,
3
предвиждаща, че дължимото обезщетение се изплаща на напускащия съдружник в брой или
чрез банков превод в рамките на 1 година след напускането му, като конкретният размер на
обезщетението, сроковете и начинът на изплащане се определят с решение на ОС на
съдружниците. Тази клауза се намира в глава V от договора, уреждащ както следва: в чл. 26
– приемането на съдружник, в чл. 27 – напускането на съдружник с едностранно изявление,
в чл. 28 – изключването на съдружник, а в чл. 29 – обезщетението, които се изплаща на
напускащия съдружник за дружествения му дял. Както езиковото, така и систематичното
тълкуване на клаузата на чл. 29 сочи, че нейното приложно поле обхваща хипотезата само на
доброволно напускане на съдружник, а и не и всички останали прекратителни основания.
Тези основания при това не са изчерпателно уредени в договора, тъй като извън напускането
и изключването членството се прекратява и на основанията по чл. 125, ал. 1 ТЗ.
Следователно, клаузата на чл. 29 е изцяло неприложима към процесния случай, при който
членството е прекратено на осн. чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ поради смъртта на съдружника.
Дори и да се приеме за приложима клаузата на чл. 29, ал. 3, то основателността на предявените
искове не се влияе от предвидените в нея условия. Изискването за решение на ОС за определяне на
размера на вземането е в пряко противоречие с чл. 125, ал. 3 ТЗ и като такова не следва да се
прилага. Що се отнася до 1-годишния срок за изплащане на сумата, то той макар да е в рамките на
допустимата договорна автономия, касае падежа на вземането. Ако би бил приложим за настоящия
казус, този падеж е настъпил на 14.05.2020 г. Макар исковата молба да е предявена преди това /на
6.12.2019 г./, то настъпилият в хода на процеса падеж следва да се вземе предвид от съда,
доколкото е настъпил преди последните устни състезания по делото – такива пред СГС са
проведени на 5.11.2020 г., а пред САС на 5.04.2021 г.
Предвид горното исковете са основателни до уважените от СГС размери.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявените искове въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на СГС – потвърдено, като правилно.
При този изход на спора право на присъждане на разноски имат само ищците. Същите са заявил
претенция за разноски за въззивното производство в размер на 9 000 лв. – за уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.03.2021 г.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност в молба от 5.04.2021 г., което е
съдът намира за частично основателно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
изчислен на база обжалваемия интерес за всеки от уважените искове /по 63 84628 лв. за всяка
ищца/, възлиза на 2 445,39 лв. – съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В настоящото въззивно производство не са събирани
нови доказателства и разглеждането на делото е приключило в едно заседание, поради което
фактическата и правна сложност на същото не оправдава хонорар в размер на по 4 500 лв. за всяка
ищца. Ето защо въззивният съд приема за съобразено с тежестта на делото възнаграждение от
2 500 лв. за всяка ищца, т.е. общо 5 000 лв.
4
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] така решение № 100/7.02.2013 г. по т.д. № 665/2011 г. на ВКС, І т.о.; решение № 178/22.02.2016 г. по т.д. № 2316/2014 г. на ВКС, ІІ
т.о.; решение № 149/22.02.2016 г. по т.д. № 1747/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
[2] така решение № 73/17.10.2017 г. по т. д. № 1465/2015 г., решение № 71/18.12.2017 г. по т.д. № 2899/2015 г., решение №
206/6.08.2018 г. по т.д. № 1108/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 27.11.2020 г. по т. д. № 2623/2019 г. на Софийския градски
съд, VІ-5 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Вето 2005” ООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, район „Студентски“, ул. „Джон Ленън“ № 6, ет. 3, да заплати на А.А. Т. с ЕГН –
********** и на С.А. Т. с ЕГН – ********** на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 5 000 лв. – съдебни
разноски за производството пред САС, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за
присъждане на разноски над тази сума.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5