Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…...

 

гр. Кюстендил, 16.02.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИЛЕНКОВА

 

Секретар: Даниела Кирилова

Прокурор Галина Димитрова    

като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНКОВА

АНД №1425 по описа на съда за 2020 година

 

                                             Р  Е  Ш  И:

 

 ПРИЗНАВА обвиняемият М.М. – роден на ***г. в *****************, ап. **********, за ВИНОВЕН в това, че на 10.10.2019г. в гр. Кюстендил е потвърди неистина – че е установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата на следния адрес:***, в писмена декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на властта – Министерство на вътрешните работи на Република България, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства– че лице е установило обичайното си пребиваване в Република България, за да му бъде издадено българско свидетелство за управление на МПС - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

На основание чл.78 А от НК, освобождава М.М. – роден на ***г. в гр. ****, Република Сърбия, от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба” в размер на 1 000.00 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА М.М., с посочени по-горе лични данни, да заплати сторените по делото разноски в размер на 37.86 лв. /тридесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/, за извършена експертиза и 483.48 лв. /четиристотин осемдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ за извършени преводи на документи, по сметка на ОСлО при ОП - Кюстендил.

 

Решението подлежи жалба и протест пред Окръжен съд – Кюстендил в 15-дневен срок от днес.

                                             

                                            

                                  

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ  на КРС

По АНД № 1425 по  описа на КРС за 2020 г.

гр.Кюстендил,09.04.2021 г.

 

В Кюстендилски районен съд, на 02.12.2020г.  е постъпило Постановление  от РП – гр. Кюстендил, по което е образувано настоящото производство по реда на чл.375 и сл.от НПК. С постановлението  Районна прокуратура гр.Кюстендил предлага да бъде освободен от наказателна отговорност обвиняемия  М.М., с ЛНЧ – ********** , притежаващ сръбско и шведско гражданство, с  посочен адрес за призоваване – гр.Кюстендил , ул.“Гороцветна“№35, ет.2 / чрез адв. Р. Брисова/  за извършено престъпление  от общ характер по чл. 313, ал.1 от НК, като за деянието му бъде наложено административно наказание  при условията на чл. 78А от НК.

            Досъдебното производство е проведено по реда на чл. 269 , ал.3, т.3 от НПК, като за спазване правата на обвиняемия е назначен служебен защитник. За съдебно заседание обвиняемият е редовно призован /чрез защитника му/, не се явява и не дава обяснения в хода на съдебното следствие.

            Кюстендилският районен съд, след като обсъди събраните в хода на наказателното производство доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема че  описаната в постановлението на РП Кюстендил фактическа обстановка изцяло  се доказва и съдът я възприе изцяло . Тя е в следния смисъл :

            Обвиняемият  М.М.  е роден в гр.Ягодина, Република Сърбия  на 11.06.1968 г. Същият има двойно гражданство – ***, със средно образование е , разведен, безработен, неосъждан.

На 14.10.2002г. имигрирал в Кралство Швеция и на 24.10.2005г. придобил и шведско гражданство. Същият не притежава статут на постоянно пребиваващ в Република България/регистриран като продължително пребиваващ/. М.М. е неосъждан, разведен, със средно образование, обичайно пребивава и живее в Кралство Швеция, гр.***, ул."***" № 14, ап.1202.

На 08.02.2019г. обвиняемият сключил договор за наем на недвижим имот за срок от 14 месеца и наем в размер на 100 лв. месечно - апартамент № А 30, стая № 2, легло № 3 в ***" гр.Кюстендил, находящ се на ул."***" № 3 с фирма „България-М" ЕООД с управител св.И.Г. М. като наемодател и М.М., като наемател. Последния реално никога не е живял на посочения адрес, а и същият никога не бил забелязван там от управителя и от съседи.

През периода  10.10.2018г. - 10.10.2019г.   М. влизал в Република България само три пъти - на 08.02.2019г./когато подписал договор за наем/; на 20.08.2019г. и на 10.10.2019г. прекарвайки на територията на страната по няколко часа, като не пренощувал нито веднъж в Република България.

На 10.10.2019г. в 08.58ч. часа обвиняемият отново влязъл в Република България. С намерението да подаде заявление за издаване на българско СУМПС, той посетил административната сграда на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР -гр. Кюстендил, находяща се в гр. Кюстендил, на ул. „Цар Освободител" № 269. Пред свидетелката Александрина Петрова, в качеството й на „системен администратор" в сектор „Пътна полиция" към ОДМВР Кюстендил, която приемала и обработвала заявленията за издаване на български СУМПС М.М. заявил, че желае да подаде документи за издаване на българско свидетелство за управление на МПС, тъй като последния имал сръбско СУМПС и поискал подмяната му с българско. Св. Петрова обяснила на обвиняемия процедурата за това и го информирала, че за да получи българско СУМПС, същият трябва да е пребивавал  през последната една година на територията на Република България поне 185 дни, както и, че това обстоятелство подлежи на проверка и за деклариране на неверни данни в тази насока се носи наказателна отговорност. Въпреки това М.М. лично попълнил изискуемите документи за кандидатстване за издаване на българско СУМПС. Съобразно изискването на чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата, обвиняемият попълнил лично и подписал пред св. А. П. писмена декларация от 10.10.2019 г., в която потвърдил неистината, че установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на б параграф 6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата на следния адрес: гр. Кюстендил, ул."***" № З, като адресът вписал саморъчно.

По силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по пътищата въпросната декларация се дава пред орган на властта - Министерство на вътрешните работи на Република България (което съгласно ал. 2 на същата разпоредба е оправомощено да издава български СУМПС), за удостоверяване истинността на някои обстоятелства — че лице е установило обичайното си пребиваване в Република България. Именно в изпълнение на посочената законова норма, обвиняемият представил пред Министерството на вътрешните работи в лицето на служителя на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР Кюстендил Александрина Петрова въпросната декларация по чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.

В хода на ДП е  изготвена  и приета  от съда, като част от ценения доказателствен материал, графическа експертиза, която установила, че ръкописните попълнения и подписът, положен след „Декларатор" в Декларация по чл. 151 ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП, подадена от името на М.М. на 10.10.2019г., са изпълнени именно от обвиняемия.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните гласни и писмени доказателства, разпити на свидетели, експертиза, кореспонденция с други структури на МВР, кореспонденция с Община Кюстендил, МПП, ЕЗР, свидетелство за съдимост и други писмени доказателства.

Въз основа на гореизложеното М.М., на 08.01.2020г. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК. Постановлението за привличане не е предявено на обвиняемия, тъй като същият не е установен на посочения адрес в гр.Кюстендил, Р България, поради което е изготвена молба за правна помощ до Република Сърбия. М. не е установен на адреса в гр.Ягодина Р Сърбия. Изготвена е Европейска заповед за разследване до компетентните власти на Кралство Швеция. М.М. е редовно призован за явяване в ОСлО при ОП Кюстендил за привличането му в качеството на обвиняем на 30.09.2020г., 23.10.2011г. и 20.11.2020г., като не е посочил уважителни причини за неявяването си.

На основание чл.269 ал.З т.4 б."в" от НПК постановлението за привличане на обвиняем и материалите по делото са предявени на служебен защитник - адв. Р.Б. ***.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира  следното

                                     От правна страна

 

С деянието си обвиняемият М. М. е осъществил състава на чл. 313, ал.1 от НК,като на  10.10.2019 г. в гр. Кюстендил, в сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил, е потвърдил неистински обстоятелства, а именно че  е устаонвил обичайното си пребиваване в Република България  , по см. на &6 от ДР на ЗДвП на следния адрес : гр.Кюстендил, ул.“***“№3, в писмена декларация, която по силата на чл. 151, ал.5 от ЗДвП се дава пред  орган на властта – Министрество на вътрешните работи  на Република България , за удостоверяване истинността  на наякои обстоятелства  - в конкретния случай – че лице е установило  обичайното си пребиваване  в Република България , за да му бъде издадено  българско свидетелство за управление на МПС.

От обективна страна обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние    на     престъплението, за което е привлечен да отговаря , потвърждавайки    неистина     в     писмена декларация, която по силата на закон се подава пред орган на власт за удостоверяване истинността на обстоятелството, че е установил обичайното си  пребиваване на територията на Република България.

Съгласно §6 т. 46 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата обичайно пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Видно от материалите по делото в конкретния случай обвиняемият М. не е установил обичайното си пребиваване на територията на Република България, доколкото през последните 12 месеца преди подаване на процесната декларация, същият изобщо не е живял в Република България, където е прекарал няколко часа, няма лични връзки на територията на същата, а има такива на територията на Република Сърбия и Кралство Швеция. Декларацията е представена от обвиняемия пред Министерството на вътрешните работи (оправомощено съгласно чл. 151 ал. 2 от ЗДвП да издава български СУМПС), като е подадена в сектор „ПП" в ОДМВР - гр. Кюстендил, на А. П. - „системен оператор" в Сектор „ПП" в ОДМВР - гр. Кюстендил.

 

От субективна страна обв. М. е извършил деянието с пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици, искайки настъпването им. Известно му е било, че декларацията се дава пред орган на властта за удостоверяване на тези обстоятелства.

Същият е съзнавал, че не е установил обичайното си пребиваване на територията на Република България, доколкото му е било известно, че през всичките 12 месеца, предхождащи подаването на процесната декларация, е пребивавал обичайно в Република Сърбия и Кралство Швеция. М.М. е запознат от А. П. с изискването да е пребивавал в Република България повече от 185 дни през последните 12 месеца, за да получи българско СУМПС, както и, че това обстоятелство подлежи на проверка и за деклариране на неверни данни в тази насока се носи наказателна отговорност. Въпреки това М.М. е потвърдил неистина в процесната декларация от 10.10.2019г., с което при пряк умисъл е осъществил инкриминираното деяние.

            За извършеното от  М.М.  престъпление, се предвижда наказание  „лишаване от свобода" до три години или "глоба" от сто до триста лева.   Същият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава VIII на НК. От извършеното престъпление няма причинени имуществени вреди - налице са едновременно всички условия предвидени в чл. 78а от НК за освобождаване на обв. М. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Налице са условията на чл.78А от НК.

            В конкретния случай не са налице ограниченията за прилагане на чл. 78 А ал. 1-5 от НК, предвидени в ал. 7 на същата разпоредба.

        По тези съображения и на основание чл. 378, ал.4 от НПК, съдът призна М.М. за виновен в извършването на престъпление по  чл. 313, ал.1 от НК  . На основание чл. 78а от НК,  съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание.  Доколкото  от събраните по делото данни се установи , че обвиняемия е безработен, то  съдът наложи  административно наказание в минимално предвидения в чл. 78а от НК размер от 1000 лева .

По горните мотиви съдът постанови присъдата си.

           

                                                                                                               Районен съдия :