М О Т
И В И към
Присъда № 287 от 06.11.2017г., постановена по
НОХД № 6024/2017г. по описа на Пловдивски районен съд, XІ н. с.
РП Пловдив е повдигнала
обвинение срещу Г.К.Г. -
роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан, ЕГН ********** за това, че през периода от 16.06.2016г. до
21.06.2016г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление и при
условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след
като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил
и поддържал заблуждение у лицата И.Г.Ю., ЕГН ********** и С.Р.С., ЕГН **********,
с което е причинил имотна вреда в общ размер на 7 397,00 лв., както следва:
- на 16.06.2016г. в гр. Пловдив
с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у И.Г.Ю., ЕГН **********
заблуждение, че ще ползва под наем л. а. марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег. № ********
и с това е причинил имотна вреда на „Доберман груп“ ЕООД гр. Пловдив,
представлявано и управлявано от И.Г.Ю., ЕГН ********** в размер на 1637,00 лв.
и
- в периода от 18.06.2016г. до
21.06.2016г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
и поддържал у С.Р.С., ЕГН ********** заблуждение, че ще ползва под наем л. а.
марка „Сеат“, модел „Алтеа” с рег. № ******** и с това е причинил имотна вреда
на „СИЗ ГРУП“ ЕООД гр. Пловдив, представлявано и управлявано от З.Р.К., ЕГН **********
в размер на 5760,00 лв. – престъпление по чл.211 пр.3 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.„А“ и б.„Б“ вр. чл.26 ал.1 от НК.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство е приет предявеният от „Доберман груп“ ЕООД срещу
подс. Г. граждански иск за сумата от 1637,00 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от престъплението по чл.211 пр.3 вр. чл.209 ал.1
вр. чл.29 ал.1 б.„А“ и б.„Б“ вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 18.06.2016г. до окончателното изплащане на същата. „Доберман
груп“ ЕООД е конституирано като граждански ищец по делото.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство е приет и предявеният от „СИЗ ГРУП“ ЕООД срещу подс.
Г. граждански иск за сумата от 5760,00 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от престъплението по чл.211 пр.3 вр. чл.209 ал.1
вр. чл.29 ал.1 б.„А“ и б.„Б“ вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 18.06.2016г. до окончателното изплащане на същата.
„СИЗ ГРУП“ ЕООД е конституирано като граждански ищец по делото.
Производството е по реда на
чл.372 ал.4 от НПК.
Прокурорът поддържа
повдигнатото срещу подс. Г. обвинение, като предлага същият да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание, ориентирано около средния минимум, да
бъдат уважени предявените граждански искове, както и присъдени направените по
делото разноски.
Гражданските ищци, чрез
процесуалния си представител адв. С.А., молят съда да уважи предявените
граждански искове.
Защитникът на подс. Г. – адв. Ж.П.
моли съда да наложи на подзащитния й справедливо наказание при условията на
чл.58а от НК, както и да се произнесе по предявените граждански искове.
Подс. Г. се признава за виновен
и моли съда да му наложи по-леко наказание.
На основание чл.373 ал.3
от НПК, съдът приема за установена следната, изложена в обвинителния акт
фактическа обстановка:
С Определение от 04.11.2009г. по
ЧНД № 7852/2009г. на РС София, на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК са
кумулирани наложените наказания на подс. Г. по НОХД № 10987/2005г. на РС София,
НОХД № 43/2006г. на PС Стара Загора, НОХД № 397/2006г. на РС София, НОХД №
6687/2006г. на PС Варна, НОХД № 6670/2005г. на PС Варна, НОХД № 1645/2006г. на
РС Пловдив, НОХД № 14520/2005г. на РС София, НОХД № 485/2006г. на PС Варна,
НОХД № 6753/2005г. на РС Варна, НОХД № 4012/2006г. на РС София, НОХД № 3805/2005г.
на РС Русе, НОХД № 1795/2006г. на РС Сливен, НОХД № 2004/2006г. на РС Пловдив,
НОХД № 3030/2006г. на РС Бургас, НОХД № 15263/2005г. на РС София, НОХД №
6469/2006г. на РС София, НОХД № 15538/2006г. на РС София, НОХД № 5597/2006г. на
РС София, НОХД № 1246/2007г. на РС Бургас, НОХД № 1774/2006 г. на РС Враца,
НОХД № 2913/2005г. на РС Пазарджик, НОХД № 493/2007г. на РС Благоевград, НОХД №
17027/2006г. на РС София, НОХД № 4307/2006г. на PС Плевен, НОХД № 11319/2007г.
на РС София и НОХД № 2018/2008г. на РС София, като му е наложено едно общо
най–тежко наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода. На
основание чл. 24 от НК същото е увеличено с две години и три месеца лишаване от
свобода и определено общо наказание шест години и девет месеца лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. Наказанието е изтърпяно на 02.05.2013г.
Със същото определение на
основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК са кумулирани наложените наказания на
подс. Г. по НОХД № 7009/2008г. на РС София, НОХД № 698/2008г. на РС Велико
Търново, НОХД № 690/2008г. на РС Пловдив, НОХД № 10707/2008г. и НОХД №
11794/2008г- на РС София и НОХД № 420/2008г. на РС Ботевград, като му е
наложено едно общо най–тежко наказание две години и единадесет месеца лишаване
от свобода. На основание чл.24 от НК същото е увеличено с една година и пет
месеца лишаване от свобода и определено общо наказание четири години и четири
месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Определението е влязло в сила
на 20.11.2009г.
С Определение от 13.03.2014г. по ЧНД № 1951/2014г. на РС София на основание
чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК са кумулирани наложените наказания на подс. Г.
по НОХД № 690/2008г. на РС Пловдив, НОХД № 10707/2008г. на РС София, НОХД №
11794/2008г. на РС София, НОХД № 11319/2007г. на РС София, НОХД № 420/2008г. на
РС Ботевград, НОХД № 2080/2008г. на РС София, НОХД № 3874/2009г. на PС Варна,
НОХД № 4608/2009г. на PС Варна, НОХД № 3041/2009г. на РС Русе, НОХД №
110/2010г. на РС Враца, НОХД № 298/2010г. на PС Плевен, НОХД № 535/2010г. на PС
Плевен, НОХД № 3443/2010г. на РС София, НОХД № 3083/2010г. на РС Пловдив, НОХД
№ 1148/2010г. на РС София, НОХД № 2702/2010г. на РС Бургас, НОХД № 9787/2010г.
на РС София, НОХД № 2289/2010г. на РС София, НОХД № 7215/2010г. на РС София,
НОХД № 325/2010г. на РС Костинброд, НОХД № 15907/2010г. на РС София, НОХД №
6061/2010г. на РС София, НОХД № 15907/2010г. на РС София, НОХД № 22445/2011г.
на РС София, НОХД № 11217/2012г. на РС София и НОХД № 15310/2009г. на РС София,
като му е наложено едно общо най–тежко наказание три години лишаване от
свобода. На основание чл.24 от НК същото е увеличено с една втора и определено
общо наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23
ал.2 и ал.3 от НК към определеното наказание от четири години и шест месеца
лишаване от свобода е присъединено изцяло наказанието лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години, наложено по НОХД № 15907/2010г. на РС
София, наказанието лишаване от право да заема или упражнява държавна или обществена
отчетническа дейност за срок от две години, наложено по НОХД № 22445/2011г. на
РС София, и наказанието конфискация до една втора от имуществото, наложено по
НОХД № 3874/2009г. на РС Варна. Наказанието
лишаване от свобода е изтърпяно за времето от 02.05.2013г. до 09.05.2016г.
Определението е влязло в сила на 29.03.2014г.
Посочените осъждания обуславят квалификацията на престъпното деяние като
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.„А“ и б.„Б“
от НК, тъй като е осъществено от подс. Г. преди да са изтекли 5 години по
смисъла на чл.30 ал.1 от НК от изтърпяване на наказанието по посочените по-горе
осъждания.
Св. И.Ю. е *** и *** на фирма „Доберман груп“ ЕООД гр. Пловдив. Основната
дейност, която осъществява търговското дружество е отдаването под наем на МПС.
Във връзка с извършването на тази дейност св. И.Ю. бил публикувал обява в
няколко интернет сайта с посочен номер за връзка **********.
На 16.06.2016г. в неустановен час подс. Г. се свързал със св. И.Ю. по
обявения от последния за връзка телефон с номер **********. По време на
разговора подсъдимият попитал свидетеля дали има свободни за отдаване под наем
леки автомобили или бус /лекотоварен автомобил/, а последният му отговорил, че има.
Във връзка с последното подс. Г. се срещнал със св. И.Ю. същия ден, на 16.06.2016г.,
като срещата им била в гр. Пловдив, ул. „Младежка“, пред № 28. Подсъдимият
отишъл на срещата с цел да демонстрира желание, че иска да наеме лек автомобил за кратък срок, след
изтичането на който МПС да бъде върнато на наемодателя – св. И.Ю. и в резултат
на това последният да вземе решение да извърши акт на имуществено разпореждане
– да предостави на подс. Г. владението на автомобила, отдавайки му го под наем.
В действителност обаче подсъдимият нямал никакво намерение да върне наетия автомобил
след изтичането на уговорения срок за наем. Целта му била да придобие
фактическа власт върху лекия автомобил, като по този начин набави за себе си
имотна облага, а именно самия автомобил, както обикновено той действал, за
което имал многократни предишни осъждания. При срещата между двамата – подс. Г.
и св. И.Ю. бил сключен договор за отдаване под наем на лек автомобил. Договорът
бил сключен в 16.00ч. на 16.06.2016г. и предмет на същия бил л. а. марка и модел
„Форд Фиеста” с рег. № ********, собственост на представляваното от свидетеля
дружество. При сключването на договора св. И.Ю. направил ксерокопие от
личната карта, свидетелството за
управление на МПС и контролен талон на подс. Г.. В договора, като телефон за
връзка с подсъдимия бил вписан телефонен номер **********, регистриран на
същия. Този телефонен номер бил използван от подс. Г. и при първоначалното
обаждане на последния до св. И.Ю.. След сключването на договора подсъдимият
получил от свидетеля т. н. малък регистрационен талон, застрахователна полица
„ГО“, талон за технически преглед, копие от договора и ключ за лекия автомобил,
за което заплатил сумата от 40,00 лв. След това на подс. Г. бил предаден наетия
автомобил и той потеглил с него в неизвестна за св. И.Ю. посока.
Съгласно сключения договор за наем подс. Г. трябвало да върне наетия от
него автомобил, посочен по–горе, в срок до 16.00ч. на 18.06.2016г. Поради тази
причина на 18.06.2016г., около обяд, св. И.Ю. потърсил подсъдимия на оставения
от него телефон за връзка. Целта му била да попита дали да удължава срока на
ползване на отдадения под наем лек автомобил. При набирането на телефонния
номер се включило съобщение от оператор, че телефонът е изключен. Свидетелят
продължил да прави опити да се свърже с подс. Г., но връзка така и не била
осъществена. Поради тази причина св. И.Ю. депозирал жалба до РП Пловдив. По
последната била извършена предварителна проверка, а в последствие и образувано
наказателно производство.
Св. С.С. *** в „СИЗ – Груп“ ЕООД гр. Пловдив, чиято основна дейност е
отдаването под наем на МПС. С. и *** на въпросното търговско дружество е св. З.К..
На 16.06.2016г., в следобедните часове на деня, офисът на фирма „СИЗ – Груп“
ЕООД, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Подофицер Г. Котов“ № 21 бил посетен от
подс. Г.. По същото време на работа бил св. С.С.. При посещението подсъдимият
пожелал да наеме лек автомобил и свидетелят му предложил такъв. До наемането на
автомобил не се стигнало, тъй като подс. Г. се отказал. На следващия ден,
17.06.2016г., подсъдимият отново посетил офиса на фирмата и пожелал да наеме
лек автомобил. През този ден на *** в офиса била св. А.К.. Тя обяснила на подс.
Г., че към момента нямат свободен автомобил за отдаване под наем и такъв ще има
на следващия ден – 18.06.2016г. На последно посочената дата, около 12.00ч.
подсъдимият отново посетил офиса на „СИЗ – Груп“ ЕООД. По това време на *** бил
св. С.С.. Подс. Г. отишъл в офиса на търговското дружество, както и в предишния
случай, описан по–горе, с цел да демонстрира желание, че иска да наеме лек
автомобил за кратък срок, който да върне на наемодателя след изтичането на
уговорения срок на договора и в следствие на това да получи владение върху
наетия автомобил, като резултат на погрешно създаденото впечатление относно
правотата на намерението му – да върне автомобила след изтичането на уговорения
срок на ползване. Той обаче отново нямал никакво намерение да върне наетия
автомобил след изтичането на уговорения срок за наем. Преследвал обичайната си
цел – придобиване на фактическа власт върху автомобила и набавянето на имотна
облага за себе си, изразяваща се в самия автомобил. При посещението между
подсъдимия и св. С.С., в качеството му на представител на „СИЗ – Груп“ ЕООД,
бил сключен договор за отдаване под наем на л. а. марка и модел „Сеат Алтеа” с
рег. № ********. Срокът, за който бил уговорен да бъде сключен договорът бил
два дни, до 20.06.2016г. и при самото сключването св. С.С. направил ксерокопие
от личната карта, свидетелството за
управление на МПС и контролен талон на подс. Г.. В договора, като телефон за
връзка с последния бил вписан телефонен номер ********** /регистриран на Г.Г./.
След сключването на договора на подсъдимия бил предаден наетия от него
автомобил и той потеглил с него в неизвестна за свидетеля посока. На 20.06.2016г.
подс. Г. се обадил на св. С.С., като използвал за връзка СИМ карта с посочения
по–горе номер. По време на разговора подсъдимият пожелал да ползва автомобила
за още един ден. Св. С.С. се съгласил, като му обяснил, че трябва да заплати за
този допълнителен ден. На 21.06.2016г. свидетелят позвънил на подс. Г. и го
попитал кога ще върне наетия автомобил. Последният му отговорил, че пътува към
гр. Пловдив и ще върне автомобила вечерта, най–късно на следващия ден сутринта.
Подсъдимият обаче не върнал наетия автомобил, нито на същия ден – 21.06.2016г.,
нито на следващия – 22.06.2016г. Поради това на 22.06.2016г. св. С.С. потърсил
подс. Г. на номера, чрез който двамата комуникирали. При позвъняването се
включило съобщение от оператор, че телефонът на абоната е изключен. В
следващите дни св. С.С. направил множество опити да се свърже с подсъдимия, но
това не могло да стане, тъй като отново се включвало съобщение от оператор, че
телефонът на абоната е изключен. Поради невръщането на наетия автомобил от
подс. Г., св. С.С. депозирал заявление до Трето РУ на МВР Пловдив, а в
последствие и жалба до РП Пловдив. По заявлението и жалбата била извършена
предварителна проверка, а в последствие и образувано наказателно производство
В хода на разследването отдадените леки автомобили, посочени по– горе, на
подс. Г. били обявени за ОДИ, но местонахождението им не е установено.
В хода на разследването са назначени и изготвени авто–оценъчни експертизи,
които да определят стойността на леките автомобили марка „Форд”,
модел „Фиеста” с рег. № ******** и марка „Сеат“, модел „Алтеа” с рег. № ********.
Видно от заключението на вещите лица л. а. марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег.
№ ******** е на стойност 1 637,00 лв., а л. а. марка „Сеат“, модел „Алтеа”
с рег. № ******** е на стойност 5 760,00 лв. Общата стойност на двата леки
автомобила е 7 397,00 лв.
Описаната фактическа обстановка, съдът приема за установена на основание
направеното от страна на подс. Г. самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство. В подкрепа на фактическата обстановка са показанията
на свидетелите – И.Г.Ю., А.Н.К., С.Р.С., З.Р.К., Р.Ц.П., М.И.Ш., М.П.А., Д.И.В., Ц.И.Н., М.А.С.
и В.Р.З..
От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните
писмени доказателства: том І от досъдебното производство – сигнал от И.Г.Ю.
/л.6-л.7/, договор за наемане /л.14-л.16/, лична карта на подс. Г.,
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него /л.17, л.18/, договор
/л.19/, справка /л.29/, изходяща телеграма /л.30/, заявление от С.Р.Ю. /л.42/,
пълномощно /л.44/, договор за отдаване под наем на лек автомобил /л.45/,
свидетелство за регистрация част І /л.46/, справка /л.53/; том ІІ от
досъдебното производство – справка от „БТК“ ЕАД /л.111-л.116/, справка от
„Космо България Мобайл“ ЕАД /л.136/; том ІІ от досъдебното производство –
характеристична справка /л.5, л.34/, справка за съдимост /л.71-л.104/, справка
от Агенция по вписванията /л.146-л.147/.
В подкрепа на фактическата обстановка е и заключението на изготвената по
делото авто-оценъчна експертиза.
При така описаната безспорна
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. Г. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.211 пр.3 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„А“ и б.„Б“ вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че през
периода от 16.06.2016г. до 21.06.2016г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било
отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, с цел да набави за
себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у лицата И.Г.Ю., ЕГН **********
и С.Р.С., ЕГН **********, с което е причинил имотна вреда в общ размер на 7
397,00 лв., както следва:
- на 16.06.2016г. в гр. Пловдив
с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у И.Г.Ю., ЕГН **********
заблуждение, че ще ползва под наем л. а. марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег. № ********
и с това е причинил имотна вреда на „Доберман груп“ ЕООД гр. Пловдив,
представлявано и управлявано от И.Г.Ю., ЕГН ********** в размер на 1637,00 лв.
и
- в периода от 18.06.2016г. до
21.06.2016г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
и поддържал у С.Р.С., ЕГН ********** заблуждение, че ще ползва под наем л. а.
марка „Сеат“, модел „Алтеа” с рег. № ******** и с това е причинил имотна вреда
на „СИЗ ГРУП“ ЕООД гр. Пловдив, представлявано и управлявано от З.Р.К., ЕГН **********
в размер на 5760,00 лв.
От обективна страна, с
действията си подс. Г. е реализирал обективните
признаци от състава на престъплението “измама” и то чрез двете форми на
изпълнителното деяние – възбуждане и поддържане на заблуждение. И за двете
форми на изпълнителното деяние е характерно, че се въздейства върху съзнанието
на измаменото лице, в резултат на което у него се създава и поддържа невярна,
погрешна представа за определени факти и обстоятелства. Престъплението е
резултатно, тъй като мотивирано от невярната или погрешна представа, формирана
или поддържана от дееца у измаменото лице, то извършва акт на имуществено
разпореждане и по този начин се причинява престъпният резултат – имотната
вреда. За да е налице това престъпление не е необходимо да съществува
идентичност между измамения и лицето, на което е причинена имотната вреда.
Подс. Г. е създал невярна
представа у св. И.Ю. и е създал и поддържал такава у св. С.С. относно това, че
ще ползва под наем л. а. марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег. № ********, респ. л.
а. марка „Сеат“, модел „Алтеа” с рег. № ********. Мотивирани от невярната
представа, св. И.Ю. и св. С.С. са му предоставили под наем посочените
автомобили и същите са преминали във владение на подсъдимия, който по този
начин се е облагодетелствал и е бил причинен престъпният резултат, а именно имотната
вреда на пострадалите - „Доберман груп“ ЕООД и „СИЗ ГРУП“ ЕООД. В случая по
отношение на св. С.С. освен възбуждане на заблуждение, е налице и другата форма
на изпълнителното деяние на престъплението “измама”, а именно – поддържане на
заблуждение, тъй като подсъдимият не само е създал, но и е поддържал неверните
представи у този свидетел.
Подс. Г. е извършил
престъплението при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 от НК и преди да са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по предходните
осъждания.
Подс. Г. е извършил деянията при условията на продължавано престъпление,
при което деянията осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна
и субективна страна продължение на предшестващото.
От субективна страна,
престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. Г. е бил ръководен от
специалната цел за лично имотно облагодетелстване, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
С оглед на посочената и приета правна
квалификация за извършеното от подс. Г. престъпление, като се съобрази с целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на
дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание
при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма основания за определяне на
наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като не са налице нито
изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства. Наказанието на подс. Г.
следва да бъде определено при лек превес на смекчаващите обстоятелства, а
именно – оказаното, макар и частично съдействие за изясняване на обективната
истина, и най-вече здравословното състояние на подсъдимия. Отегчаващите вината
обстоятелства са предходните осъждания на подс. Г., извън тези, обуславящи
квалификацията на настоящето деяние като такова, извършено при условията на
опасен рецидив.
Предвид горното съдът намира,
че на подс. Г. следва да бъде наложено наказание пет години лишаване от свобода,
което се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната
превенция спрямо същия. Така определеното наказание следва да бъде намалено с
една трета и на подсъдимия да бъде наложено наказание три години и четири
месеца лишаване от свобода.
На основание чл.57 ал.1 т.2
б.“Б“ от ЗИНЗС така наложеното на подс. Г. наказание три години и четири месеца
лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Както беше посочено в началото
за съвместно разглеждане в наказателното производство са приети предявеният от
„Доберман груп“ ЕООД срещу подс. Г. граждански иск за сумата от 1637,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по
чл.211 пр.3 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„А“ и б.„Б“ вр. чл.26 ал.1 от НК,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2016г. до
окончателното изплащане на същата, както и предявеният от „СИЗ ГРУП“ ЕООД
граждански иск за сумата от 5760,00 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението по чл.211 пр.3 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.„А“ и б.„Б“ вр. чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 18.06.2016г. до окончателното изплащане на същата.
Така предявените граждански
искове се явяват доказани по основание и размер, тъй като в следствие на
противоправните действия на подс. Г. на „Доберман груп“ ЕООД и на „СИЗ ГРУП“
ЕООД са били причинени имуществени вреди, както следва: на „Доберман груп“ ЕООД
в размер на 1637,00 лв. и на „СИЗ ГРУП“ ЕООД в размер на 5760,00 лв. Тези суми
следва да бъдат заплатени ведно със законната лихва, считано от 18.06.2016г.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подс. Г. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВ гр. Пловдив сумата
от 156,96 лв., представляваща направени разноски на досъдебното производство.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подс. Г. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ПРС сумата от 295,88 лв., представляваща държавна такса върху
уважените размери на гражданските искове.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подс. Г. следва да бъде осъден да заплати на „Доберман груп“ ЕООД сумата от 400,00
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подс. Г. следва да бъде осъден да заплати на „СИЗ ГРУП“ ЕООД сумата от 500,00
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Причини за извършване на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
АМ