№ 1834
гр. Варна, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20233110202175 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Н. Д. Т., ЕГН **********, против Електронен фиш серия К №
5742058 на ОД на МВР-Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр.
чл.21ал.1 от ЗДвП на възз. Т. е било наложено адм. наказание глоба в размер
на 200лв. на основание чл.189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.4,вр. ал.2, т.3 от
ЗДвП.
С жалбата се изразява становище, че ЕФ е издаден при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон,,липсвала дата на издаване,
твърди се, че ЕФ не е издаден и връчен в предвидения от закона преклузивен
срок, оспорва се годността на използваното техническо средство, липсвал
протокол за използването му и снимка, липсвало място на нарушението рег №
на автомобила, точно описание на нарушението и нарушените законови
разпоредби.. В заключение се иска ЕФ да бъде отменен и да бъдат присъдени
направените по делото разноски..
В съдебно заседание, възз. Т., при редовност на призоваването, не се
явява, не се представлява, депозирано е становище от адв. С., с което се
поддържа подадената жалба. Моли за отмяна на ЕФ. Моли за присъждане на
разноски по делото.
1
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в с.з., като
се депозира писмено становище с молба за потвърждаване на ЕФ, като
законосъобразен и правилен и се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Обжалваният Електронният фиш е съставен от ОД на МВР-Варна, за
това, че на 31.03.2022г. в 11:44 часа, в обл. Варна път I-2 посока гр. Варна до
фирма МП „Канотранс“, при ограничение на скоростта от 60 км.ч, въведено с
пътен знак „В-26“е било констатирано, че с автомобил марка „ МИЦУБИШИ
Л200”, вид товарен автомобил, с рег.№ В 0990 ТА е било извършено
нарушение на чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът е бил
управляван със скорост 88 км. в час/ след приспадане на допустимата грешка
при фиксирането на скоростта/, при разрешена скорост от 60 км. в час за
съответния пътен участък и е прието, че превишението е с 28 км. в час.
Нарушението било констатирано с АТСС / ARH CAM S1/ с № 120 cсdа, като
нарушението било извършено в условие на повторност. В ЕФ като
собственик, на когото е регистрирано МПС-то, ползвател е вписан въз.Т..
Посочено било, че е нарушена нормата чл.21, ал.2, вр. чл.21 ал.1 от
ЗДвП и наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на
жалбоподателя на основание чл.189 ал.4 вр.чл. 182 ал.4, вр. ал.2, т.3 от ЗДвП.
В с.з. се установи, че проверката на съответната дата е била извършена
от св. А. и че АТСС е било позиционирано на посоченото в протокола за
проверката място от него.Установи се, че използваното техническо средство
единствено се пуска в експлоатация и се спира от такава от полицейски
служител, но фиксира нарушенията самостоятелно, без намеса на полицейски
служител, които се въвеждат в системата на МВР и се издава ЕФ.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А., като последователни и
непротиворечиви, като кредитира и писмените доказателства по делото, тъй
като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени
доказателства, приложени в преписката и приобщени в с.з. и от показанията
на св. А..
2
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ притежава
всички изискуеми реквизити и не споделя възраженията в тази насока.
Административно наказателното производство е проведено в рамките
на сроковете по чл.34 от ЗАНН съгласно приложената по делото разпечатка
за дата на издаване-31.03.2022г. и дата на връчване на ЕФ-23.04.2022г.,
поради което и тези възражения не се споделят.
Не е ограничено право на защита на нарушителя, тъй като
нарушителят изцяло се защитава срещу фактите, които са посочени
изчерпателно, в това число ясно е визирано и мястото на извършване на
нарушението. От приобщените по делото гласни доказателства и писмени
такива безспорно се установи, че техническото средство, фиксирало
превишената скорост е било позиционирано именно на мястото, което е
отразено в протокола от използването му. В ЕФ фигурира както собственик,
така и ползвател, а спор, че въз. Т. на процесната дата е управлявал
автомобила по делото няма, в хода на АНП същият не е възразил, че друго
лице е управлявало процесното МПС, доказателства за такъв факт не се
ангажираха и в с.з. Следва да се отбележи, че нито датата на издаване на ЕФ,
нито издателят са сред задължителните реквизити на ЕФ, а очевидно лицето,
боравило с техническото средство е компетентно. В приложената по делото
снимка от фиксираното нарушение, се съдържат всички изискуеми данни-
локализация на запис, скорост, разстояние, дата и час на записа, лимитирана
скорост, GPS координати, номер на снимка, а и мястото на нарушението е
3
индивидуализирано в достатъчна степен в ЕФ поради което и в тази насока
възраженията не се споделят. Жалбоподателят е имал възможност да се за
познае с всички материали по преписката и да организира защитата си за с.з.
По делото е приложен изискуемият протокол от проверката, установи се кой
и къде е разположил техническото средство, фиксирало процесната скорост,
поради което и тези възражения не се споделят.Установи се и по безспорен
начин къде е било разположено техническото средство, как се е оперирало с
него, а именно намесата на ФЛ се свежда до пускането в експлоатация и
спирането на функционирането на техническото средство, поради което е
безспорно от кого, къде, кога и как е била извършена проверката, а
протоколът от използването на техническото средство съдържа всички
изискуеми реквизити – ясни са дата, час на поставяне на техническото
средство, безспорно е и с кое техническо средство е установено нарушението,
като същото категорично е посочено в изготвения протокол от използването
му.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство,
като видът и номерът на техническото средство е отразен в протокола от
използването му.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. №
1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и
възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства,
обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази
разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване
на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на
нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен
4
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от
2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата
Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.,
ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби
се налага извода, че към дата на Ел.фиш, нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване
на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на
мобилното АТСС, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно
решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди
изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г. Отчитайки
5
настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че електронен
фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по
пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и
заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при
условие че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015г.
От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с
АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало
първоначална и последваща проверка.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол , съставен от обслужващия го
полицейският служител, в който изчерпателно са посочени точното място на
контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания
участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на
работната смяна, поради което и съдът намира, че нарушението е доказано по
несъмнен и категоричен начин.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа,
извършен с мобилното АТСС доказват, че нарушението е установено в
границите на контролирания участък, при максимално разрешена за
процесното превозно средство и участък от пътя скорост на движение 60
км/ч., като ограничението фигурира както в протокола от проверката, така и в
снимковият материал.
На кадрите от снимковия материал се наблюдава ясно рег.№ на
автомобила, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на
движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол,
изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно
от данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при
приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на
жалбоподателя и техническото средство е заснело именно рег. номер на този,
а не на друг автомобил. Рег.№ на превозното средство е идентичен на
посочения в ЕФ. Клипове процесното АТСС не изготвя, изготвя се само
снимков материал на фиксираното нарушение и това е известно. Няма и
никакво съмнение относно длъжността и компетентността на лицето,
6
боравило с техническото средство, като на снимката и от събраните в хода на
съдебното производство доказателства се установи безспорно от кого и кога
същата е изготвена.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че електронният фиш
е със изискуемо съдържание по чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец,
съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и
основанието за налагане на наказанието и не е допуснато съществено
нарушение при издаването му. Очевидно в срок въззивникът е депозирал
жалбата си срещу ЕФ, поради което е неоснователно твърдението в жалбата,
че липсва дата на издаване извън датата на установяване на нарушението.
Непосочването на такава дата в ЕФ не е съществено процесуално нарушение.
Измерената скорост на движение на автомобила е 91 км/ч., като е
приспадната допустимата грешка при измерването в тези случаи и във фиша
е отразена наказуема скорост от 88 км/ч, поради което процесното нарушение
е безспорно установено и не е било ограничено правото на защита на
нарушителя.
Видно от приобщените по преписката доказателства са спазени всички
изискуеми от ЗАНН срокове по чл.34. Използваното АТСС е посочено
по ясен и категоричен начин, като по делото са ангажирани достатъчно
доказателства, че същото е одобрен тип средство за измерване и е преминало
нужната проверка, поради което възраженията в този смисъл са
несъстоятелни.
Безспорно е извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Доказателства, че друго лице, а не жалбоподателят, е управлявало процесното
МПС не са ангажирани в нито един момент от хода на административно
наказателното производство, а от съдържанието на ЕФ е ясно, че се ангажира
отговорността на въз. Т. в качеството му на собственик/ ползвател на
автомобила, който по силата на закона е имал възможност да попълни
декларация, ако друго лице е управлявало автомобила и да приложи
съответните документи, но очевидно жалбоподателят не се е възползвал от
тази възможност и не е възразил относно тези обстоятелства.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение след
приспадане на допустимата грешка, от 28 км./ч. законодателят в
7
разпоредбата на ал.2, т.3 от ЗДвП от същия текст е предвидил наказание
глоба в размер на 100лв.От друга страна в случая отговорността на възз. е
ангажирана на осн. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, която гласи, че за нарушението по
ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер. В случая АНО е определил
наказание за повторно нарушение на разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. ал.2,
т.3 от ЗДвП, като привръзката изрично е посочена в ЕФ. Съгласно параграф
6, т. ЗЗ. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) "Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 -
в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
В случая по делото са приложени доказателства, че възз. е санкциониран с
един влязъл в сила ЕФ за нарушение от същия вид в едногодишен срок от
датата на настоящото нарушение, а именно ЕФ Серия К № 4494553, влязъл в
сила на 13.12.2021 г., с който възз. е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП. Ето защо в случая е налице повторно нарушение, поради което и
правилно е определена санкционната норма предвиждаща наказание в двоен
размер, а именно 200лв.. Тази санкционна разпоредба предвижда наказание
във фиксиран размер, така, че е безпредметно обсъждането на смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно
процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
8
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
потвърждаване на ЕФ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като
взе предвид, че производството по делото не разкрива фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в
случая ЕФ следва да бъде потвърден и на основание чл.63, ал.2т.5 от ЗАНН,
съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5742058 на ОД на МВР-
Варна , с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл.21ал.1 от ЗДвП на Н. Д. Т.
ЕГН **********, е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. на
основание чл.189 ал.4 вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.2 т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. Д. Т. ЕГН **********, да заплати в полза на ОД на МВР-
Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9