№ 16
гр. Варна, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20223110108556 по описа за 2022 година
Производството е за делба във фазата по извършването й.
С влязло в законна сила Решение №*****/16.11.2022г., постановено по
гр.д. №8556/2022г. по описа на ВОС, съдът е допуснал делба на следния
недвижим имот : АПАРТАМЕНТ №***, находящ се в гр.Варна, *****,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор №*****, със застроена
площ 45.46 кв.м., състоящ се от : стая, кухня и сервизни помещения, при
граници по документ за собственост : *****, а по схема при съседни
самостоятелни обекти : на същия етаж:***** ведно с принадлежащото му
избено помещение №*** с полезна площ 2.21 кв.м., при граници : *****р,
както и 2.8801 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавно дворно място с идентификатор ***** между съделители и
квоти, както следва : Й. И. И.,ЕГН: ********** – ½ ид.ч. и Ц. Р. И., ЕГН:
**********- ½ ид.ч.
По делото е приета за съвместно разглеждане възлагателни претенции и
от двете страни по делото по реда на чл.349, ал.1 ГПК.
Приета за съвместно разглеждане претенция по реда на чл.344 ГПК от
Ц. Р. И. с искане за предоставяне ползването на имота на ищеца и осъждането
му да й заплаща месечно обезщетение в размер на 190 лева, считано от
15.02.2023г., ведно със законната лихва до окончателно приключване на
1
делбата.
По делото са приети за съвместно разглеждане следните претенции по
сметки :
Претенция на Й. И. И. срещу Ц. Р. И. за осъждането й да му заплати
сумата от 7700 лева, представляваща разноски за извършени подобрения в
процесния апартамент, както следва : подобрения, извършени в периода
месец май – месец юли 2008г. - в коридора за поставяне на входна врата,
мазилка, ламиниран паркет, подмяна на ел.инсталация, описани подробно
като количества и квадратури в молбата на ищеца от 28.02.2023г.; - в кухнята
за разширяване на кухнята, изразяващо се в избиване на стена, шпакловка и
измазване, мазилка на стени, ламиниран паркет, ширм, кухненски шкафове,
ПВЦ-врата, ПВЦ-прозорец, полилей – 1 бр.; - в хола за поставяне на климатик
„Осака“, холна ПВЦ врата, ПВЦ-вратопрозорец на хол, мазилка на стени,
ламиниран паркет, полилей - 1 бр.; на терасата – зидане и преграждане на
тераса с итонг 15 кв.м, външна изолация. Претенции, извършени в периода
месец септември – месец октомври 2019г. в банята, изразяващи се в
изкъртване на стар фаянс и теракот, смяна на ВиК и ел.инсталации,
изграждане на окачен таван, облицовка с гипскартон, поставяне на 20 кв.м
фаянс и теракот, поставяне на тоалетна чиния с моноблок, мивка и
др.тоалетни аксесоари, поставяне на бойлер.
Претенцията се оспорва от насрещната страна с твърденията, че
ответницата не е била уведомявана за извършените ремонтни дейности и те
станали без нейното знание и съгласие.За подобренията, извършени през
2008г. се сочи, че тогава двамата са били семейство и съпругата е имала
принос в извършването им както със средства от трудови доходи, така и чрез
отглеждането на децата и грижата за домакинството. Тези дейности са
представлявали довършителни работи по апартамента. Оспорва се ремонта в
банята през 2019г. да е бил необходим.
Претенция по сметки на Ц. Р. И. срещу Й. И. И. за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 8295 лв., представляваща
половината от получен наем за периода месец януари 2016г. до края на месец
март 2022г. включително, с правно основание чл. 30, ал. 3 от Закона за
собствеността.
Претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от Закона за
2
собствеността от Ц. Р. И. срещу Й. И. И. за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 1500 лв. за периода месец април 2022г. до 14.02.2023г.,
претендираната като обезщетение за лишаването й от ползването на
процесния апартамент.
В условията на евентуалност при отхвърляне на иска по чл. 30, ал. 3 от
Закона за собствеността, претенция по сметки на Ц. Р. И. срещу Й. И. И. с
правно основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността за осъждането на
ответника да заплати на ищцата сумата от 8295 лв., претендирана като
обезщетение за лишаване от ползването на процесния апартамент за периода
от месец януари 2016г. до месец март 2022г. включително.
Ищецът Й. И. оспорва претенциите като неоснователни. Оспорва се
имота да е бил отдаван под наем. Отправя се възражение за погасяване по
давност на претенциите. Оспорва се и размера на претенциите като
прекомерно завишен. По отношение на претенцията за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването на имота се сочи, че ответницата е
била канена да го ползва като същата е отказала и е предложила той да бъде
отдаван под наем като й се плаща половината от наемната цена.
Съдът след като прецени събраните доказателства по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното :
С Решение №*****/18.11.2015г., постановено по гр.д. №*****/2015г. е
прекратен брака между страните като упражняването на родителските права
по отношение на двете и деца е предоставено на майката Ц. И..
С договор за дарение от 19.01.2017г., обективиран в НА ***** Ц. И. е
придобила собствеността върху *****, находящ се в гр.Варна, ***** при
запазено безвъзмездно и пожизнено право на ползване на праводателя Румен
Георгиев Николов.
Представен е Договор от 20.09.2019г., сключен между Й. И. И. и *****,
с който първият е възложил извършване на ремонт на баня по количество, вид
и обем, подробни описани в Приложение №1. Съгласно Приложение №1 е
уговорено : изкъртване на стар фаянс и теракот; смяна на ВиК и
ел.инсталация; изграждане на окачен таван с облицовка гипс картон;
поставяне на фаянс и теракот; поставяне на тоалетна чиния с моноблок;
мивка и други аксесоари; поставяне на бойлер; поставяне на алуминиева
3
врата на обща стойност 5 130 лева.
На 01.04.2022г. на Й. И. е връчена нотариална покана рег.№1864, том 1,
акт 130 от 25.03.2022г. на нот.№*****, с която Ц. И. заявява, че от 2015г. е
лишена от достъп и ползването на ап.№***, поради и което претендира
заплащане на обезщетение в размер на 200 лева за ползването собствената й
½ ид.ч. Отправила е искане да й бъде заплатено обезщетение по 150 лева
месечно за периода месец март 2017г. до месец март 2022г. или общо 9600
лева.
Представен е отговор на нотариалната покана от 01.04.2022г., връчен на
07.04.2022г., съгласно който Й. И. е посочил, че искането на Ц. И. за
заплащане на обезщетение за ап.№*** за минал период е неоснователно, тъй
като такова се дължи от датата на писменото поискване. Посочил е, че
претенцията за заплащане на 200 лева е прекомерно завишена. Същата е
поканена да ползва на имота като е посочено, че ключът за него не е сменен
от закупването му.
С отговор от 08.04.2022г. Ц. И. е посочила, че не е съгласна да ползва
жилището и предлага апартамента да бъде продаден.
Свидетелят ***** излага, че живее в ап.184 в блока, където се намира
апартамента на страните, на третия етаж. Запознал се с тях през 2007г, когато
го закупили. Сочи, че през 2008г. правили ремонт на апартамента, тъй като
преди това в него били живели възрастни хора. Свидетелят и други съседи
помагали за ремонта, давал инструменти. Й. започнал да прегражда терасите,
да слага дограми. През 2022г. правил ремонт на банята. Направил се основен
ремонт. Двамата живели в апартамента до 2009г., а след това идвали познати
на Й.. Ремонтът на банята го правил *****, ***** и свидетеля ходили и
носили плочки за банята- теракот и фаянс. ***** плащал ремонта, тогава Ц. я
нямало. Ремонтът на банята се наложил поради теч отдолу в комшиите.
Трябвало да се разбият сифона и плочките, които били подпухнали. Оказало
се, че течът бил отгоре над него и от самия него. Сочи, че е плащал входни
такси от името на ***** и го подписвал в книгата на домоуправителя, а след
това ***** му давал парите. Сега той се живеел в апартамента и си плащал
входните такси. Миналата година в апартамента имало едно момче *****,
което нямало къде да живее. Преди това живяло в други комшии, а сега
живеело при свидетеля. ***** го бил приютил, но не му искал наем. Ключът
4
за апартамента и чипът за вратата на входа от 2009г. , 2010г. не били сменяни.
Не знае в апартамента да имало наематели, но имало роднини на *****.
Жилището било обитавано много рядко. След като двамата напуснали
жилището, ***** живеел при майка си и баща си.
Свидетелят ***** излага, че се познава с Й. от много години и са
приятели. Известно й е, че има жилище в ж.к.***** и че му правил ремонт, за
да могат да живеят вътре. Скоро преди няколко години пак правил ремонт.
При събиранията им Й. споделял, че правил ремонти и не била чувала Ц. да е
участвала в тях или да се е противопоставяла. След раздялата му с Ц. Й.
живеел при майка си. Ремонтът който бил правен бил като паркет и замазки.
Й. поискал пари на свидетелката и съпруга й, за да направи с част от тях
ремонт и за да намали вноските по кредита, защото тогава се родило първото
им дете. Не била посещавала жилището при закупуването му. Знае, че е
имало и ремонт в банята.
Свидетелят ***** излага, че познава Ц. повече от 25г., а Й. от началото
на тяхната връзка и по време на съвместния им живот. През 2009г. закупили
жилището. След закупуването му направили козметичен ремонт. Смяна на
дограма, освежаване. Жилището било в много приличен вид и не се нуждаело
от кой знае какъв ремонт. Й. направил ремонта с приятели. Живели в
жилището малко – година, година и половина. След като се развели от 2011г.
до миналата година давали жилището под наем. Това го знаела от Ц., с която
поддържала много добри приятелски отношения през цялото време. Между
двамата имало уговорка той да отдава жилището под наем. Ц. нямала достъп
до него, нямала ключ. Имали устна уговорка, че Ц. няма претенции към наема
, като наемът остава да покрива месечните вноски по кредита. Преди време
чула от нея, че Й. правил някакъв ремонт на банята, за което разбрала от
делото. Казва, че ходила в жилището, след като било закупено от тях. Било с
опушени стени и тавани и имало нужда от освежаващ ремонт. Терасата не
била остъклена. Няма спомен кухнята да е разширявана. След ремонта
жилището било с боядисани тавани и стени и с нов обзавеждане, което било
закупено със средствата от сватбата. Подовата настилка не била сменяна.
Имало теракот, а в стаите ламинат. Това, което знае от Ц., че месечният наем,
който Й. е взимал за апартамента е бил 250 лева. месечната вноска по кредита
им била 160 лева. Й. внасял вноските по кредита, а Ц. участвала с половината
5
от наема за жилището. За целия период наемът бил получаван от Й.. Сочи, че
знае, че до миналата година е имало наематели в имота, а от няколко месеца
Й. живеел там със съпругата си.
Свидетелят ***** излага, че се запознала със Ц. по време на
бременността и на двете в началото на 2008г. След раждането двете били
заедно всеки ден докато децата станали на две годинки. Свидетелката тогава
живеела при майка си във вход шест на същия блок, където живеела Ц., която
била във вход девет. Сочи, че правили ремонт на жилището – външен ремонт
– изолация, който бил правен от познати на свидетелката. Предполага, че
този ремонт е извършен със средства от сватбата. Изместили се да живеят при
свекървата на Ц., когато се родило праз 2010г. второто им дете *****. След
това отдавали жилището под наем. През 2013г., 2014г. свидетелката
започнала работа в Кауфланд и управителят на магазина ***** бил под наем
в тяхното жилище и до миналата година живял там. След това там имало
една жена. Според нея там имало постоянно наематели, защото бабата на
свидетелката, която живеела наблизо казвала, че в жилището има пак някой.
Знае, че са теглили заем и отдавали жилището под наем, за да може да го
изплащат. Това било устна договорка между тях. В момента бившият съпруг
на Ц. живеел там с настоящата си съпруга. По отношение на ремонта към
2007г. 2008г. сочи, че е посещавала жилището като в кухнята имало
реконструкция – била свалена стената т.е. терасата, банята била в добро
състояние, в хола било с ламинат, дограмите били стари, стените били с
пръскана мазилка, терасите били грозни. Доколкото й е известно Ц. била
участвала със средства в ремонтите.
Съгласно заключението по СТЕ, изготвена от Д. Й. апартаментът е
реално неподеляем като пазарната стойност на същия възлиза на 53 900 лева.
Общата пазарна стойност на наема е 22 240 лева за периода 01.01.2016г. до
31.08.2023г.
Съгласно заключението на проведената по делото СОЕ стойността на
извършения ремонт през 2008г. в коридор, кухня, баня и стая е 9058.31 лева, а
стойността на ремонта на банята през 2019г. е 2434.25 лева.
Съдът намира от правна страна следното:
По претенцията за извършени подобрения от Й. И.:
6
Претенцията за заплащане стойността на подобрения в недвижим имот е
частен случай на принципа за недопустимост на неоснователното
обогатяване. Когато подобрителят на имота е отстранен, той обеднява за
сметка на собственика, тъй като подобренията, които са трайно прикрепени
към главната вещ /имота/са нейни принадлежности и увеличават стойността
й. Разместването на имуществените блага настъпва между собственика и
лицето, което е извършило подобренията. Пасивно легитимиран в тази връзка
по иск за подобрения е лицето, което се е обогатило респ., което е собственик
на подобрената вещ към момента на обедняването. Правата на владелеца в
хипотезата на извършени от него подобрения са да получи сумата, с която се
е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения, когато е
добросъвестен съгласно чл.72 ЗС или по-малката сума между направените
разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на
подобренията, в случаите, в които се е установи, че е недобросъвестен
владелец съгласно чл.74 ЗС.
Претенцията обхваща тази част от разходите, които съответстват на
личните права на ищеца в процесния апартамент съобразно решението по
допускане на делбата.
Твърдените от ищеца подобрения през 2008г. в кухнята, коридора, хола
и терасата на апартамента са установени при огледа на вещото лице по СОЕ.
От свидетелските показания при разпита на водените свидетели от страните
са установява, че тези подобрения са извършени непосредствено след
закупуването на апартамента с оглед нормалното му обитаване от
семейството. Липсват обаче данни за произхода на средствата, с които е
правен ремонта. Единствено свидетелят *****а излага, че е дала на Й. пари
на заем за тази цел и за погасяване на вноските по кредита, което се
потвърждава от представения договор за заем от 22.01.2008г., но доколкото
самият ищец твърди, че заемната сума по този договор в размер на 18 000
лева е послужила изцяло за покриване на вноските по кредита, то не може да
бъде обоснован извод, че същият с лични заемни средства от трето лице е
покрил изцяло разходите по ремонта. При това положение съдът намира, че
ремонтът е в резултат на съвместен принос с оглед презумпцията на чл.
21,ал.3 СК респ. ищецът не следва да се компенсира за сочените от него
разходи доколкото не установява вложени лични средства в извършването на
7
подобренията.
На изложените съображения претенцията за осъждането на ответницата
да заплати разходи за извършен ремонт през 2008г. е неоснователна и следва
да се отхвърли.
По отношение на ремонта на банята на апартамента през месец август
2019г. се установява, че същият е бил необходим такъв. Разпитаните
свидетели сочат, от банята се е наводнявал съседен апартамент. Категорично
ремонтът е бил извършен от ищеца Й. И., тъй като ответницата отрича да е
участвала или да е била уведомявана за него. Съобразно заключението по
СОЕ стойността на извършения ремонт е в размер на 2434.25 лева лева,
поради и което частта, която следва да поеме ответницата е 1217.11 лева за
притежаваната от нея 1/2 ид.ч. част от апартамента.
По претенцията на Ц. Р. И. срещу Й. И. И. за осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата от 8 295 лв., представляваща половината от
получен наем за периода месец януари 2016г. до края на месец март 2022г.
включително, с правно основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.
Съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта си.
Твърденията на Ц. И. са, че в процесния период апартаментът е бил
отдаван под наем. Получаването на наемно плащане по естеството си
представлява извлечена полза от притежаваните недвижими имоти, и
съобразно чл.30,ал.3 ЗС всеки съсобственик следва да участва в ползите
според дела си.
За установяване на обстоятелството за отдаване под наем на
апартамента са ангажирани гласни доказателства. Свидетелите, водени от
ищцата с категоричност сочат, че в процесния период апартаментът е бил
отдаван под наем като свидетелят ***** излага, че познава наемателя, който
се казвал ***** и бил управител на магазин Кауфланд, в който тя работела.
Изнесените данни мотивират съдът да приеме за доказани твърденията на
ищцата, което обосновава извод,че за нея възниква правото да получи част от
получените от ответника наемни вноски, съответстваща на притежавания от
нея обем от права в размер на 1/2 ид.ч. При липсата на доказателства за
размера на получавания наем следва да се вземе средния пазарен наем
съобразно заключението на вещото лице по СОЕ – по 180 лева месечно за
8
2016г.; по 200 лева месечно за 2017г.; по 210 лева месечно за 2018г.; по 230
лева месечно за 2019г.; по 230 лева месечно за 2020г.; по 260 лева месечно за
2021г. и по 290 лева месечно за 2022г.
Ответникът по претенцията е отправил възражение за изтекла
погасителна давност. Задължението на съсобственика да плати припадащата
се част от полученото от него наемно плащане възниква от момента на
получаването му. При липса на обективни данни за падежа на задължението
за заплащане на наем съдът приема, че доколкото се касае за ежемесечно
плащане същото се дължи най-късно до последното число на месеца, за
съответния месец на ползване. Претенцията е заявена в съда на 15.02.2023г.,
поради и което част от вземането на ищцата е погасено по давност предвид
изтичането на предвидения в чл.110 ЗЗД петгодишен давностен срок. Така
погасено по давност е вземането за наем за цялата 2016г. в размер на 1080
лева; за цялата 2017г. в размер на 1200 лева и за месец януари 2018г. в размер
на 105 лева.
С оглед на всичко изложено претенцията е основателна за сумата от
5910 лева, дължима за периода месец февруари 2018г. до месец март 2022г.
вкл. и следва да се отхвърли за разликата до заявения размер от 8 295 лв.
По претенцията с правно основание чл. 31, ал.2 от Закона за
собствеността от Ц. Р. И. срещу Й. И. И. за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 1500 лв. за периода месец април 2022г. до 14.02.2023г.,
претендираната като обезщетение за лишаването й от ползването на
процесния апартамент.
Съобразно разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗС ,когато общата вещ се използва
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Съобразно Тълкувателно решение №7 / 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 7/2012 г., ОСГК претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС е
основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то
е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той или член на
неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата
обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или
на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
9
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ
съобразно своя дял, но то не възниква, когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма да е налице лишаване от ползване, а
нежелание да се ползва. Самото задължение за заплащане на обезщетение от
страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ,
което писмено поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС представлява едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение. Това писмено поискване е
равнозначно на поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от
този момент започва да тече срокът на общата петгодишна погасителна
давност.
Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не се дължи, ако ползващият
съсобственик, след което е поканен, е отговорил, че предоставя на другия
съсобственик възможност да ползва общата вещ съобразно правата си и
последният откаже, респ. не се възползва от това си право.
По делото безспорно се установява отправянето на покана от страна
на Ц. И. за заплащане на обезщетение, която е връчена на 01.04.2022г. В
отговор Й. И. е поканил ищцата да ползва процесния апартамент, която
писмено се е противопоставила на тази покана. В този случай съдът намира,
че ищцата не е била лишена от ползването на имота, тъй като другият
съсобственик е предоставил възможност тя да го използва лично и тя отказала
с изрично писмено изявление, поради и което обезщетение не й се следва,
като претенцията й следва да се отхвърли като неоснователна.
По възлагателната претенция на Ц. И..
Възможността делбата да бъде извършена чрез поставяне в дял на
имота на един от съделителите при бивши съпрузи е при наличието на
следните предпоставки: предмет на делбата да е реално неподеляем жилищен
имот, придобит в СИО, на съпруга да е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на непълнолетните деца и той да няма
друго собствено жилище.
Имотът предмет на делбата е жилище, което е придобито в режим на
СИО. Съгласно представеното решение на ВРС упражняването родителските
права върху децата на страните е предоставено на Ц. И.. Не се установява
твърдението на насрещната страна, че тя разполага с друго жилище. Факт е,
че такова й е дарено от нейния баща, но при запазено право на ползване от
10
негова страна пожизнено, което ограничава правото й да го обитава и
използва респ. да задоволява своя жилищна нужда.
С оглед на изложеното претенцията се основателна и следва да се
уважи.
По отношение на искането с правно основание чл.344,ал.2 ГПК.
Ц. И. е поискала на основание чл. 344, ал. 2 ГПК да бъде постановена
привременна мярка, с която до окончателното извършване на делбата Й. И. да
й заплаща сумата от в размер на 190 лева месечно, считано от 15.02.2023г.,
ведно със законната лихва до окончателно приключване на делбата.
Когато делбеният имот се ползва от един от съделителите, станалите
имат право да поискат на основание чл. 344, ал. 2 ГПК да им бъде определено
обезщетение срещу ползването на тяхната част до окончателното
ликвидиране на съсобствеността. Събрани са гласни доказателства, от които
се установява, че Й. И. живее в делбения апартамент заедно със своята
съпруга от няколко месеца след напускане на наемателите. Обитаването на
жилището от бившия съпруг безспорно възпрепятства ползването, поради и
което претенцията се явява основателна и следва да се уважи в претендирания
размер с оглед стойността на средния пазарен наем, определена в СОЕ.
По разноските :
Съобразно стойността на дяловете всеки от съделителите следва да
заплати държавна такса по иска за делбата в размер на 4% върху стойността
на дела му, изчислен съобразно пазарната стойност на имота, дадена в
заключението на СТЕ или по 1078 лева за всеки от съделителите.
Всеки от ответниците по предявените претенции по сметки следва да
заплати държавна такса върху размера на уважената част от съответната
претенция, както следва : Ц. И. – 50 лева, Й. И. – 236 лева.
На основание чл.355 ГПК страните следва да заплатят разноските по
водене на делото съобразно правилото на чл.78 ГПК по съединените за
разглеждане искове.
С оглед отправеното искане в полза на Ц. И. съобразно уважената част
от претенциите й и отхвърлената част от насрещната претенция следва да се
присъдят разноските за внесен депозит за оценителна експертиза в размер на
180.90 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 984.19 лева, на
основание чл.78,ал.1 и ал.3 ГПК.
В полза на Й. И. се следват разноски за уважената част от претенциите
по сметки, както следва: 155.63 лева за депозит за СТЕ и 195 лева за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът :
11
РЕШИ:
ВЪЗЛАГА в дял и изключителна собственост на съделителя Ц. Р. И.,
ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, *****, *** АПАРТАМЕНТ №***,
находящ се в гр.Варна, *****, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор №*****, със застроена площ 45.46 кв.м., състоящ се от :
стая, кухня и сервизни помещения, при граници по документ за собственост :
*****, а по схема при съседни самостоятелни обекти : на същия етаж:*****
ведно с принадлежащото му избено помещение №*** с полезна площ 2.21
кв.м., при граници : *****р, както и 2.8801 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място с
идентификатор *****, на основание чл. 349, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА Ц. Р. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, *****, *** да
заплати на Й. И. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“*****“ ***** в
шестмесечен срок от влизане на решението в сила сумата от 26 950/двадесет
и шест хиляди деветстотин и петдесет/ лева, представляваща стойността на
дела му, на основание чл.349,ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Р. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, *****, *** да
заплати на Й. И. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“*****“ *****
сумата от 1 217.11 /хиляда двеста и седемнадесет лева и единадесет ст./
лева, представляваща стойността на извършени разходи за извършен ремонт
на банята на делбения АПАРТАМЕНТ №***, находящ се в гр.Варна, *****,
през 2019г., изразяващи се в изкъртване на стар фаянс и теракот, смяна на
ВиК и ел.инсталации, изграждане на окачен таван, облицовка с гипскартон,
поставяне на 20 кв.м фаянс и теракот, поставяне на тоалетна чиния с
моноблок, мивка и др.тоалетни аксесоари, поставяне на бойлер, КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата до заявените 7700 лева и разходите за
извършени подобрения в периода месец май – месец юли 2008г. - в коридора
за поставяне на входна врата, мазилка, ламиниран паркет, подмяна на
ел.инсталация, в кухнята за разширяване на кухнята, изразяващо се в
избиване на стена, шпакловка и измазване, мазилка на стени, ламиниран
паркет, ширм, кухненски шкафове, ПВЦ-врата, ПВЦ-прозорец, полилей – 1
бр.; - в хола за поставяне на климатик „Осака“, холна ПВЦ врата, ПВЦ-
вратопрозорец на хол, мазилка на стени, ламиниран паркет, полилей - 1 бр.;
на терасата – зидане и преграждане на тераса с итонг 15 кв.м, външна
изолация.
12
ОСЪЖДА Й. И. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“*****“
***** ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Р. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, *****,
*** сумата от 5910/пет хиляди деветстотин и десет/, представляваща
половината от получен наем за периода месец февруари 2018г. до края на
месец март 2022г. включително за АПАРТАМЕНТ №***, находящ се в
гр.Варна, *****, на основание чл.30,ал.3 ЗС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до 8 295 лв. и за периода за периода месец януари 2016г. до месец
януари 2018г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Ц. Р. И., ЕГН: ********** с адрес
гр.Варна, *****, *** срещу Й. И. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна,
ж.к.“*****“ ***** с правно основание чл.21,ал.2 ЗС за осъждането на
ответника да й заплати сумата от 1500 лв. за периода месец април 2022г. до
14.02.2023г., претендираната като обезщетение за лишаването й от
ползването на процесния апартамент.
ОСЪЖДА Й. И. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“*****“
***** да заплаща на Ц. Р. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, *****, ***
сумата от 190 /сто и деветдесет/ лева месечно , считано от датата на
предявяване на претенцията 15.02.2023г., ведно със законната лихва до
окончателно приключване на делбата за ползването на АПАРТАМЕНТ №***,
находящ се в гр.Варна, *****, на основание чл.344,ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА Й. И. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“*****“
***** ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Р. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, *****,
*** сумата от 1165.09 хиляда сто шестдесет и пет лева и шестдесет и
девет ст./ лева, представляваща стойността на разноските в производството
по разглеждане на заявените претенции по сметки, на основание чл.78,ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Р. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, *****, *** ДА
ЗАПЛАТИ на Й. И. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“*****“ *****
сумата от 350.63 /триста и петдесет лева и шестдесет и три ст./ лева,
представляваща стойността на разноските в производството по разглеждане
на заявените претенции по сметки, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Р. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, *****, *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от
1128 /хиляда сто двадесет и осем/ лева, представляваща дължимата такса по
13
производството за делба и претенциите по сметки, на основание чл.355 ГПК.
ОСЪЖДА Й. И. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ж.к.“*****“
***** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
сумата от 1314 лева /хиляда триста и четиринадесет/ лева ,
представляваща дължимата такса по производството за делба и претенциите
по сметки, на основание чл.355 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Решението в частта по определената привременна мярка по реда на
чл.344, ал. ГПК има характер на определението и подлежи на обжалване пред
ВОС в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14