№ 12157
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20221110113639 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Постъпила е искова молба от Е. К. К., действаща чрез своята майка и законен
представител С. С. А., срещу К. Б. К.. Предявен е иск с правна квалификация чл. 150,
вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс СК).
Твърди се, че ответникът е баща на ищеца, като по силата на съдебно решение,
първият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 240,00 лева. Сочи се в
исковата молба, че от определянето на предходната издръжка нуждите на ищеца са се
увеличили, поради което се моли съда да постанови решение, с което да увеличи
размера на предходно определената издръжка, като осъди ответника да заплаща такава
в размер на 1000,00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 15.03.2022 г. до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който иска се оспорва по основание и размер. Твърди се, че
претендираният размер издръжка е прекомерен, както и че бащата участва активно в
отглеждането на детето. Подчертава се и, че нуждите не са се увеличили, доколкото в
предходното производство е взето предвид, че детето посещава частна детска градина,
както и че именно бащата е заплащал дължимата такса за учебни заведения. Поради
това се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по
свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: че ответникът К. Б. К.
е баща на малолетната Е. К. К., че последният е осъден да заплаща издръжка в размер
на 240 лева месечно на детето с влязло в сила решение по гр.д. № 81014/2015 г. на
Софийския районен съд, потвърдено с Решение от 14.02.2019 г. по гр.д. № 7937/2017 г.
на Софийски градски съд; че детето учи в ЧОУ „Роналд Лаудер“, че Фондация „Цедака
1
Шалом“ е отпуснала стипендия на детето в размер на по 170 лв.; че ответникът има
още две деца – Константин К.ов К., роден на 09.05.2002 г. и Мартин К.ов К., роден на
14.07.2006 г.
По делото е представен договор за обучение № 042/2021 г., видно от който за
учебната година 2021 г.-2022 г. детето е записано в ЧОУ „Роналд Лаудер“, като
дължимата такса за обучение за учебната година е в общ размер на 4860 лева.
Представени са потвърждения за плащане на такси в полза на учебното
заведение, като за учебната година 2021 г./2022 г. е платена 320 лева на 12.01.2022 г.
Видно от приложени по делото квитанции за месеци 12.2021 г. – 02.2022 г. са
заплащани от С. А. суми в размер на 78 лева за карти мултиспорт.
Видно от представената справка № 23019/24.02.2022 г. чрез отдалечен достъп
по данни за физическо лице за всички служби по вписванията К. Б. К. е титуляр на
право на собственост върху поземлен имот с площ 800,000кв.м., представляващ парцел
II, пл. № 53 в кв. 3 в с. Белчински бани, както и на сграда с площ по док. 13,000 кв. м.,
представляваща паянтова сграда, построена върху посочения парцел, както и на ателие
за творческа дейност с площ 154,040 кв.м. в гр. София, местност – „Зона Б3“.
С договор за продажба на недвижим имот на 29.09.2021 г. е прехвърлено право
на собственост върху недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в
сграда в м. Гърдова глава – мезонет и паркомясто № а24.
На името на ответника са регистрирани и следните МПС: лек автомобил „Рено“
5 с дата на първа регистрация – 10.02.1994 г.; лек автомобил „Хюндай“ с дата на първа
регистрация – 18.01.2008 г. и „Мерцедес“ Е350 с дата на първа регистрация –
19.08.2014 г.
Съгласно правка с изх. № 1046-40-1472/17.05.2022 г. на Националния
осигурителен институт за К. Б. К. няма данни за осигурелен доход, а по отношение на
С. С. А. е предоставено сведение, че за 2022 г. същата има осигуретелен доход в размер
на по 2389,28 лева месечно. Последната е декларирала доход в общ размер на 24 807,
04 лева за данъчна година – 2021 г., който е с източник трудово правоотношение.
В писмо, изходащо от ответника К. К., последният е посочил, че след влизане в
сила на съдебното решение, постановено от Софийски градски съд, страните са
постигнали допълнително споразумение, че бащата ще заплаща изцяло таксата на
избраното за детето частно училище, независимо от размера, за сметка на определената
издръжка. Съдът цени документа по смисъла на чл. 175 ГПК.
Ответникът е управител и съдружник в дружество с ограничена отговорност
„Джи Ес Профешънъл“, последният счетоводен баланс, за което е обявен е за 2019 г.,
когато не са декларирани печалби /загубите са били по-големи от приходите/.
Представени са и извлечения от банкови сметки на ответника.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт. по делото е изготвен социален доклад от
ДСП – Красно село. Служителите на ДСП са констатирали, че детето се отглежда от
неговата майка в жилище, разполагащо с всичко необходимо за нуждите на детето.
Детето поддържа близки отношения с роднините си по майчина линия, често се
събират на семейни сбирки. В социалния доклад е отбелязано, че липсват данни за
проблеми с учебния процес и дисциплината в учебното заведение, посещавано от
детето – ЧОУ „Роналд Лаудер“.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
2
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно,
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от
трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що
се касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да
предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Същевременно издръжката на едно дете
не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК)
или 177,50 лева към настоящия момент. Това означава, че родителят дължи издръжка,
ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от
съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите
на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде
изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл.
150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да
не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на
чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед ниската си
възраст е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал.
1, т. 2 от СК) поради липса на лица от първи ред. Обичайните за деца (за храна, дрехи,
обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.) нужди, както и общите разходи за
издръжката на домакинството на майката, в което детето се отглежда, се установява от
самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава
специално. По делото не се установяват специални здравословни и образователни
потребности на детето.
Предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК е
частично основателен по следните съображения:
От определянето на дължимата на ищцата месечна издръжка с решение по гр.д.
по гр.д. № 81014/2015 г. на Софийския районен съд, потвърдено с Решение от
14.02.2019 г. по гр.д. № 7937/2017 г. на Софийски градски съд до приключване на
съдебното дирене е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо
определянето на нейния размер. От представените и приети по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че през изминалия период детето е пораснало, с
което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за храна, облекло,
образование, здравни грижи.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от една страна,
възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на детето, с оглед
правилното му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му нужди. При
определяне на общия размер на издръжката, съдът следва да съобрази той да бъде
дефиниран така, че да не стимулира използването й за цели, неприсъщи на
предназначението й. С оглед грижата за детето на него следва да се осигурят такива
битови условия и средства, които да гарантират нормален живот и развитие, каквито би
имало, ако родителите му живееха заедно. Нуждите на детето съдът следва да
определи съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално
икономическата обстановка в Република България, както и всички особености на
3
конкретния случай. В настоящия случай след приключването на съдебното дирене по
гр.д. № 7937/2017г. детето е станало ученик, което неизменно е изменило неговите
нужди, установява се и, че детето се занимава с допълнителни занятия.
Предвид записването на детето в частно учебно заведение се дължи такса в общ
размер на 4860 лева за всяка учебна година съобразно договор за обучение № 042/2021
г., като съдът съобрази същата при определяне на размера на издръжката, още повече
че ответникът заявява, че е заплащал таксата, което представлява признание за
възможността му да предоставя тези средства за детето. Съдът взе предвид и
стипендията на детето в размер на 170 лева месечно за съответната учебна година, с
коята сума следва да се намали и задължението за заплащане на такса за обучение. При
съобразяване на посочените суми и разпределяне по месеци на таксата се получава
сума в размер на около 277 лева месечно /изчислено на годишна база/.
Съдът съобрази и доходите на двамата родители и притежаваното от тях
имущество, както и че майката е родителят, който полага основни грижи за детето.
Като съобрази възможностите на ответника и нуждите на ищеца съдът намира,
че съдът намира, че следва да бъде изменен размерът на издръжката на 500,00 лв.,
считано от датата на предявения иск. С оглед изложеното, искът е основателен до
сумата от 500.00 лева, като в останалата част до пълния предявен размер от 1000.00
лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът следва да отбележи, че първостепенно значение има необходимостта
детето да получава издръжка, която по дефиниция следва да покрива базисните и най-
важни житейски потребности, като едва тогава и по възможност на родителите, децата
може да получават допълнителни лични средства или подаръци. В този смисъл е
необходимо да бъде определен адекватен размер на издръжката на първо място, който
да съобрази посещаваните от детето учебни заведения и допълнителни занимания, след
което по желание и финансова обезпеченост, родителите биха могли да отделят
допълнителни средства за задоволяване на други потребности на детето. Заплащането
на допълнителни средства е по дефиниция доброволно и нерегулярно, поради което не
може да осигури сигурност и стабилност за децата.
Във връзка с финансовите възможности на ответника е необходимо да се поясни,
че макар да не бяха представени доказателства за получавани от ответника месечни
доходи, съдът счита, че по делото се установява от съобраните доказателства,
включително направеното от ответника признание, че същият разполага със средства
да заплаща посочения размер на издръжка в размер на по 500,00 лева месечно. Самият
той е заявил, че е заплащал суми по договори за обучение на детето, в какъвто смисъл
е представеното писмо, изходящо от него. Отделно от това той е титуляр на право на
собственост върху няколко недвижими имота и се е разпоредил с имущество – два
самостоятелни обекта в сграда в гр. София, местност „Гърдова глава“ предходната
календарна година.
Все пак издръжката не следва да води до обогатяване за сметка на единия
родител, не следва да създава особени затруднения, каквито съдът намира, че издръжка
в претендирания размер би създала за ответника, който има и друго дете, за което по
закон има задължение да полага грижи и да осигурява издръжка.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Налице е следователно призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила
решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен да се
произнесе служебно. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да
4
заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 500.00 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски са направили и двете
страни. С оглед изхода на спора право на разноски има всяка от страните съразмерно с
отхвърлената/уважената част от иска.
Ищецът претендира разноски за адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред Софийския районен съд в размер на 300 лв., уговорено с
договор за правна защита и съдействие от 14.03.2022 г. С оглед изхода на спора
съразмерно с уважената част от иска се следват разноски разноски в размер от 102,63
лева.
Съразмерно с отхвърлената част от иска на ответника, който е сторил разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., се следват разноски в размер на
328,95 лева
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на Софийския
районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в общ размер на 374,40
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с Решение №47617/27.02.2017 г. по гр.д. № 81014/2015 г. на Софийския
районен съд, потвърдено с Решение № 1083 от 14.02.2019 г. по гр.д. № 7937/2017 г. на
Софийски градски съд, като я УВЕЛИЧАВА от 240,00 /двеста и четиридесет лева/
лева на 500,00 / петстотин / лева, като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, К. Б. К., ЕГН:
**********, да заплаща на малолетното си дете Е. К. К., ЕГН: **********, действаща
чрез своята майка и законен представител С. С. А., ЕГН: **********, месечна
издръжка в размер на 500,00 /петстотин / лева, считано от подаване на исковата молба
в съда /15.03.2022 г./ до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на
издръжката, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143,
ал. 2 СК, за разликата над 500,00 лева до пълния предявен размер от 1000,00 лева, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на Е. К. К. издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. Б. К., ЕГН: **********, да
заплати на Е. К. К., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен
представител С. С. А., ЕГН: **********, сумата в размер на 102,63лв. –
представляваща сторени разноски в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Е. К. К., ЕГН: **********,
действаща чрез своята майка и законен представител С. С. А., ЕГН: **********, да
заплати на К. Б. К., ЕГН: **********, сумата в размер на 338,95 лв. – представляваща
сторени разноски в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, К. Б. К., ЕГН: **********, да
5
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на
издръжката в размер на 374,40 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от 02.11.2022 г. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а в
частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
02.11.2022 г.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6