Решение по дело №6667/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2255
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 25 февруари 2020 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20195330206667
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№2255

гр. Пловдив, 10.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, XXVI н.с., в публичното заседание на 15.11.2019г. в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ

 

 

при секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6667/2019г. по описа на ПРС, XXVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 433694-F-440969/08.05.2019г. издадено ,,Директор на дирекция ‚,Обслужване‘‘ в ТД на НАП гр. Пловдив с което на ,,Тейсти 13‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* е било наложено административно наказание ,,имуществена санцкия‘‘ в размер от 919,22 лева за извършено от него нарушение по чл. 180, ал. 2 ЗДДС.

         Дружеството жалбоподател, чрез управителя С.П.обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

         Въззиваемата страна редовно уведомени, чрез процесуалния представител юрисконсулт Атанасов оспорва подадената жалба, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

          Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

           От фактическа страна съдът установи следното:

           Дружеството жалбоподател, като данъчнозадължено лице по ЗДДС не е начислило ДДС в размер на 919,22 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 5 515.30 лева извършени за периода 21.08.2018 г. – 31.08.2018 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки, че е било длъжно. Размерът на дължимия данък е 919,22 лв. определен по реда на чл. 67, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС във връзка с чл. 53, ал. 2 ППЗДДС и е част от облагаемите доставки от 5 515.30 лв. За задълженото лице били налице основания за задължителна регистрация по чл. 96 ЗДДС. Съгласно действащият чл. 96, ал. 1 ЗДДС когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата на която е достигнат оборота. Ако лицето е било регистрирано по ДДС е трябвало да отчете данък в размер от 919.22 лв.       

         Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал - писмени доказателства приложени по административната преписка, а именно АУАН, протокол за извършена проверка, Акт за регистрация по ДДС, Оправомощителна заповед, покана за съставяне на АУАН, копия от фискални бонове. В подкрепа на писмените доказателства са гласните показания на актосъставителя Т.Т..   

          Следва да се отбележи и че приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.

           Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

           Не е оспорена по делото компетентността на административно наказващия орган и на актосъставителя.

          Съдебният състав е на мнение, че дружеството жалбоподател е извършило вмененото му нарушение по чл. 180, ал. 2 ЗДДС, като правилно му е било наложено и административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 919,22 лв., като това е размерът на дължимия данък ДДС, който е следвало да бъде внесен, ако дружеството жалбоподател беше регистрирано по ЗДДС.

          Съдът е на мнение, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение при съставянето на АУАН, което ограничава правото на защита на наказаното лице.          

 От удостоверение за извършено връчване по електронен път се установява да е била активирана електронната препратка от електронен адрес dori_stel@abv.bg, при което в електронната система на НАП автоматично се регистрира датата на получаване, реалният електронен адрес, от който е активацията, както и електронната пощенска кутия, от която е изтеглено съобщението, респ. съдържанието на последното. След активиране на препратката, получена в пощенската кутия на получателя, системата извежда автоматично „удостоверение за извършено връчване по електронен път“, представляващо удостоверение по чл. 30, ал. 6, изр. второ от ДОПК за извършено връчване по електронен път. Освен електронния адрес, на който е извършено връчването, от последното се установява още, че връченият документ е бил покана от инспектор по приходите Т.И.Т. до ,,Тейсти 13‘‘. Съдебната практика (определения по адм. дела № 13650/2012 г., № 6447/2012 г., № 5297/2013 г., 10741/2012 г., № 10724/2012 г. и № 8296/2013 г. на ВАС) приема, че връчването на съобщения по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК предпоставя изрично заявяване от страна на данъчните субекти, че желаят връчването на съобщенията в административното производство да се извършва на електронните им адреси. По делото не се установява дружеството жалбоподател да е заявявал, че желае връчването на съобщения до него  да се извършва именно на електронния адрес, на който е била изпратена поканата. По-важното за настоящото производство обаче е, че декларирането или не на такова обстоятелство е напълно ирелевантно в случая предвид разпоредбата на чл. 33 от ДОПК, съгласно която по реда и в сроковете на глава шеста от ДОПК се връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административно-наказателната отговорност, за които се прилага Законът за административните нарушения и наказания. Безспорно е, че поканата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е такъв документ, който се съставя в производството по реализиране на административно-наказателната отговорност на лицата и е част от това производство. Следователно връчването на поканата по реда на ДОПК е незаконосъобразно и законодателят не е предвидил възможност това действие да се извършва съгласно чл. 29, ал. 4 от ДОПК.

 В случая поканата е следвало да се връчи по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо, поканата за съставяне на АУАН е следвало да се връчи чрез някой от способите, визирани в чл. 180 или по реда на чл. 178 от НПК. В никоя от тези разпоредби не е предвидено връчване на съобщения по електронен път, поради което в настоящото производство поканата се третира като да не е била изпратена, респ. получена (в този смисъл е и практиката на Административен съд гр. Пловдив по Решение 2491/23.11.2018 г. по КАНД № 2945/2018 г., КАНД № 2327/2019 г., КАНД 1966/2019 г.

          Допуснатото нарушение е от категорията на съществените доколкото административно-наказателното производство започва със съставянето на АУАН. В конкретния случай в нарушение  на чл. 40 ЗАНН, АУАН е бил съставен в отсъствието на представител на дружеството жалбоподател, което ограничава и правото му на защита. Обстоятелството, че впоследствие АУАН му е бил връчен не би могло да санира допуснатото нарушение, тъй като същото е от категорията на съществените.

         Предвид гореизложеното Съдът е на мнение, че има извършено от дружеството жалбоподател нарушение, но доколкото има пропуск във връзка със поканата за съставянето на АУАН, респективно самото му съставяне, то обжалваното наказателно постановление следва да се отмени. 

        

 С оглед горното и на основание  чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

                                                      

 

 

                                                  Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 433694-F-440969/08.05.2019г. издадено ,,Директор на дирекция ‚,Обслужване‘‘ в ТД на НАП гр. Пловдив с което на ,,Тейсти 13‘‘ ЕООД с ЕИК: ********* е било наложено административно наказание ,,имуществена санцкия‘‘ в размер от 919,22 лева за извършено от него нарушение по чл. 180, ал. 2 ЗДДС.

          Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: Д.Д.