Р Е Ш Е Н И Е
№………….
Гр. София, 15.03.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА
КАЦАРСКА
При участието на секретаря НАДЕЖДА МАСОВА като
разгледа т.д.№ 2418 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са при
евентуално обективно съединяване искове с правно основание чл. 71 от ТЗ във
връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 183 от ЗЗД във
връзка с чл. 185, ал.2 и чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът „С.2.“ ЕООД / в
несъстоятелност/, представляван от синдика си В.И.Г., твърди, че дружеството е
обявено в несъстоятелност с решение от 24.08.2016г. по №1702/2015г. на СГС.
Твърди, че с решение от 05.11.2014г. М.К.Н.като едноличен собственик на
капитала е приел решение всички 150 000 акции, които дружеството е
притежавало в капитала на „Н. Кооп И.“ АД да бъдат
продадени за сума, не по-малко от 150 000 лв., като било налице и решение
от същата дата от „Е.п.“ ЕООД за закупуване на тези акции. Твърди, че за
притежаваните от ищеца акции били издадени две временни удостоверения съответно
№ 1 за 148500 акции и № 2 за 1500 акции.
Твърди, че в изпълнение на горепосочените решения, на 14.11.2014г. „С.2003“ ООД
джиросва акциите в полза на купувача „Е.п.“ ЕООД. Твърди, че дължимата цена за
акциите не е платена, поради което с изявление, отправено на 11.11.2019г. по електронната поща и по пощата с обратна
разписка, получено на 12.11.2019г. развалил договора, поради което се дължи
връщане на даденото по същия с оглед попълване на масата на несъстоятелността.
Предвид горното претендира по главния иск признаване за установено, че 148 500
акции от капитала на „Н. кооп и.“ АД са собственост
на ищцовото дружество, при отхвърляне на тази
претенция по първия евентуален иск – осъждане на ответника „Еко пазари“ АД да
заплати на ищеца сумата от 150 000 лв., представляваща уговорената цена за
прехвърлянето на акциите, и при условията на евентуалност, да заплати същата
сума, но дължима по правилата на неоснователното обогатяване, като твърди, че
ответното дружеството се е обогатило, придобивайки акциите, а ищцовото е обедняло със тяхната номинална стойност. Подробни
съображения излага и в писмени бележки.
Ответникът „Н. кооп и.“ АД не е
подал отговор в дадения му срок. От същия е постъпило становище от
01.06.2020г., в което иска прекратяване на производството по първия иск поради
недопустимост. Твърди, че ищецът не твърди да е налице членствено
правоотношение и неговото нарушение, а единствено неизпълнение на търговска
сделка от втория ответник – „Еко пазари“, като твърди, че той е оказал
съдействие на ищеца. Твърди, че никой не оспорва и не е оспорвал смяната на
едноличния собственик на капитала му, вписана в ТР на 24.11.2014г., нито отбелязванията и непрекъснатия ред на джирата.
Изтъква и че претендираният от ищеца мажоритарен
пакет от акции към момента е собственост на трето лице, а не на ответника.
Твърди и че липсва правен интерес, тъй като с оглед обявяването му в
несъстоятелност, за ищеца е налице с оглед защита интересите на кредиторите,
правен интерес да се получи цената на акциите като парична сума, а не да
придобива и упражнява акционерни права. При условията на евентуалност оспорва
исковете по същество, като счита, че са неоснователни и недоказани. Твърди, че
„С.2003“ и „Еко Пазари“ са сключили договор от 04.11.2014г., с който са уредили
взаимоотношенията си и акциите се прехвърлят на „Еко Пазари“, което е видно и
от документите, приложени по партидата в ТР. Сочи, че на 06.11.2014г. издали
временно удостоверение №3, като вписали прехвърлянето на акциите в Книгата на
акционерите, на 07.07.2014г. било подадено заявление
за вписване на нов едноличен собственик на капитала, като на 11.11.2014г. бил постановен отказ от длъжностното лице от ТР,
а на 14.11.2014г. се провело нарочно заседание на Съвета на директорите на „Н. кооп и.“, на което присъствали представители на „С.2003“ и
„Еко Пазари“ и е изразили воля да се впише прехвърлянето на акциите, което се
виждало от протокола. По подаденото на 18.11.2014г. заявление било извършено
вписване в ТР на 24.11.2014г., като през цялото време страните действали в
изпълнение на сключения от тях по-рано договор за прехвърляне на акциите. С
оглед непредставянето от ищеца на договора от 04.11.2014г., се твърди, че той
няма как да установи правото си да го развали надлежно. Поддържа и че дори и
договорът да се приеме за развален, то това не се отразява върху едностранната
сделка – джиро, което не страда от дефект, а е извършено съгласно изискванията
на закона и вписано в Книгата на акционерите. Сочи, че няма как вписаните в ТР
обстоятелства на 24.11.2014г. да се развалят, още повече че са изтекли повече
от пет години от прехвърлянето. От ищеца са постъпили две уточнителни
молби съответно от 19.10.2020г. и 27.10.2020г., с които уточнява
обстоятелствата относно твърденията си и претендира да бъде признато за
установено по отношение на тримата ответници, че „С.2003“
АД е акционер в „Н. кооп и.“ АД със 148 500
акции от капитала, всяка с номинална цена от 1 лв., за които е издадено
временно удостоверение №1, заменено с напечатани акции с номера от 0000001 до
148 500 и брой купюри от 001 до 099.
Ответникът „Е.П.“ ЕООД оспорва иска като неоснователен и
недоказан по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 17.12.2019г.
Признава получаването на изпратените от синдика съобщения, но счита, че са
изложени неверни твърдения относно датата на сключване на договора, като всички
искови претенции били погасени по давност. Твърди, че неправилно ищецът сочи,
че договорът бил сключен на 14.11.2014г., вместо на 04.11.2014г., за което
свидетелства посоченото в самото джиро, както и отбелязването под №4 в книгата
на акционерите, където още на 06.11.2014г. е отбелязано прехвърлянето. Предвид
горното счита, че правото за разваляне на договора е погасено по давност преди
изявлението и преди предявяване на иска. От друга страна сочи, че самият
продавач по договора – „С.2.“ ЕООД също е неизправна страна по
правоотношението, тъй като въпреки извършеното джиро на временните
удостоверения, той не бил прехвърлил, нито физически предал самите акции,
предмет на продажбата. По евентуалния иск освен като погасен по давност,
оспорва и ликвидността на търсеното вземане, като твърди, че решението да се
продадат акциите за цена, не по-малко от 150 000 лв., не можело да предаде
на ищцовата претенция качеството ликвидност. По
втория евентуален иск, твърди че същият е неприложим, тъй като хипотезата на
чл. 59 от ЗЗД била налице когато никога не е съществувало договорно
правоотношение, а в случая било налице такова, но ищецът не разполагал с права
по същото. Предвид горното претендира отхвърляне на исковете.
По молба от 19.06.2020г. с протоколно определение от
същата дата от съдебно заседание е конституиран като нов ответник, наред с
първоначалните – „К.Т.“ ЕАД, като правния си интерес ищецът е обосновал с това, че в ТР на 16.06.2020г. са
вписани промени и нов едноличен собственик на капитала, а именно новопривлечения ответник.
Ответникът „К.Т.“ ЕООД оспорва иска в отговор и становище
от 12.08.2020г., като счита, че не са налице предпоставките по чл. 228, ал.3 от ГПК за замяна на страни и няма процесуално правоприемство
с първоначалните ответници, нито качеството на приобретател. Поддържа, че исковата молба е недопустима,
тъй като иск по чл. 71 от ТЗ не може да се води от бивш акционер, прехвърлил
акционерното си участие, като не може и същият да се обвърже с иск по чл. 87,
ал.2 от ЗЗД, тъй като прехвърлянето на акциите настъпва от момента на
извършване на прехвърлителното джиро, а спрямо
дружеството – от момента на вписване на прехвърлянето в Книгата на акционерите.
Сочи, че ищецът не оспорва нито извършеното прехвърлително
джиро, нито вписването му, като не твърди и липса на каузално правоотношение.
Поддържа и че искът е недопустим поради липса на правен интерес. Излага и
доводи за неоснователност на иска по същество.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото
и се установява от справка по публичния
ТР, че с решение,
№ 1522 от 24.08.2016г. по т.дело № 1702/2015г. Софийски градски съд, е открил производство по несъстоятелност на дружеството
ищец, като първоначално е постановено спиране по чл. 632 от ТЗ. Обявената
начална дата на неплатежоспособността е 31.12.2014г. С решение под №
894 от 13.05.2019г.,
производството е възобновено, а по определение от 03.07.2019г. В.Г. е назначен
за синдик на дружеството.
С исковата молба е представено решение от 05.11.2014 година, взето от М.К.Н.,
ЕГН ********** като едноличен собственик на капитала на „С.2.“ ЕООД, всички
акции, които „С.2003" ООД е притежавало от капитала в „Н. Кооп И." АД да бъдат продадени по номинал, за сумата
от не по- малко от 150 000.00 лева. С решение, представено на стр. 6 от делото,
също от 05.11.2014 година, „Е.П." ЕООД чрез едноличния си собственик Л.А.Х.е
взело решение да закупи всички 150 000 акции от капитала на „Н. Кооп И." АД за сумата от не повече от 300 000.00 лева.
Представено е временно удостоверение
№1 за притежавани поименни акции с право на глас за 148500 броя акции от
капитала на „Н. Кооп И."
АД, стр. 8 от делото, като видно от същото на гърба има джиро от 14.11.2014г. в
полза на „Е.п.“ ЕООД съгласно договор от 04.11.2014г.
На стр. 10 и 11 от делото е представено
временно удостоверение №2 също да акции от капитала на „Н. Кооп
И." АД, но 1500 на брой, като титуляр е П.Й.И., а видно от гърба на същото
те са джиросани на ищеца с джиро от 01.10.2014г. и последващо джиро от 14.11.2014г. в полза на „Е.п.“ ЕООД
съгласно договор от 04.11.2014г.
На стр.12 е представено копие от
книга на акционерите на „Н. Кооп И." АД, от което е видно, че „С.2.“ ЕООД и Пепа Илиева са били
вписани като акционери с дата на придобиване – 21.11.2011г., вписано е
прехвърляне и последващ приобретател
– „Е.п.“ ЕООД.
На стр.14 от делото е
представено изявление от 11.11.2019г. от синдика до „Е.П.“
ЕООД за разваляне на договора за покупко-продажба от 14.11.2014г. на
150 000 броя акции от капитала на „Н. кооп и.“
АД по изложените доводи. Представено е известие за доставяне на стр. 16, видно
от което писмото е получено на 11.12.2019г. от вписаното лице - охрана, като
адресат е „Е.П.“ ЕООД.
На стр. 43 от делото е
представен протокол от заседание на Съвета на директорите на „Н. кооп и.“ ЕАД от 14.11.2014г., с което е взето решение
временно удостоверение № 3 за притежавани акции да се обезсили и унищожи, да се
извърши поправка в книгата на акционерите, като след извършване на джиро на
временни удостоверения №1 и №2, за прехвърлянето им от „С.2.“ ЕООД на „Е.п.“
ЕООД, да се впише същото в книгата на акционерите, като са възложени
съответните действия на Н.А.Т..
Представен е и отказ на АВ
от 11.11.2014г. да се впише по посоченото заявление
нов собственик на капитала по партидата на „Н. кооп и.“
ЕАД по описаните мотиви.
От новоконституирания
ответник „К.Т.“ ЕООД към молбата от 12.08.2020г., са представени отново процесните временни удостоверения №1 и №2, както и алонж към временно удостоверение №2 от 07.08.2015г. за
прехвърляне на 1500 акции от капитала на „Н. кооп и.“
ЕАД от „Е.п.“ ЕООД чрез Л.А.Х.в полза на Н.А.Т.. От същия е представено изявление
до ТР от 11.06.2020г. / стр. 71 от делото/.
Представено е решение на
СД на „Н. кооп и.“ АД от 28.09.2016г., с който е
приет доклад на изпълнителния директор относно отпечатване на акции, като се
обезсилват временно удостоверение №1 и №2, като е отразено, че акционерът „Р.С.“
ЕООД, ЕИК *****е представил и предал описаното временно удостоверение №1 за
148 500 акции, издадено на първи акционер „С.2003“ АД, с джиро в полза на
„Еко пазари“ от 14.11.2014. и джиро в полза на „Р.С.“ ЕООД от 10.08.2015г.,
като са му предадени акции с купюри от 001 до 099.
Същото е отразено и за временно удостоверение № 2, за 1500 акции, които са
предадена на Н.А.Т., а именно акции с купюра 100. Протоколът
е с нотариална заверка на подписите от нотариус Т.от 28.09.2019г. Представен е
протокол за унищожаване на временни удостоверения от 28.09.2016г., както и
констативен протокол от 07.10.2016г., удостоверяващ от нотариуса, че е
присъствал лично на заседанието на СД, проведено на 28.09.2016г. и са подписани
описаните протоколи, включително и за унищожаване на временни удостоверения.
На стр. 77 и 78 са
представени два договора за покупко-продажба на акции от 26.05.2020г., с които „К.Т.“
ЕООД е закупил от Н.Т.и от „Р.С.“ ЕООД процесните
акции от капитала на „Н. кооп и.“ АД, така както са
описани, като на стр. 79 и следващите са представените самите купони за акциите
и е представено извлечение от книгата на акционерите, видно от която по т.8 и 9
е вписан като акционер - „К.Т.“ ЕООД. От справка по публичния ТР е видно, че
това дружество е вписано като нов едноличен собственик на капитала на „Н. кооп и.“ с вписване от 16.0.6.2020г. под № 20200616114339.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е главен иск с правно основание
чл. 71 ТЗ за установяване наличието на членствени права във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК. Ищецът поддържа, че
притежава описаните акции от капитала на ответника „Н. кооп и.“
АД по изложените доводи, оспорва се качеството му на акционер, поради което
търси установяване на това си качество по изложените доводи. Съдът намира за
неоснователни доводите на ответниците за
недопустимост на иска. В случая допустимостта на иска и процесуалната
легитимация се определя от твърденията на страните. Ищецът твърди, че е
акционер и притежава описаните акции, като сочи, че горното се оспорва от ответниците. Дали същият е такъв или не се легитимира като
акционер е въпрос по същество и по основателност на иска. При наличието
на спор за
собствеността върху част от акциите
от капитала на АД, той следва
да бъде разрешен
именно с участието на търговското дружество и лицето, чийто членствени права се отричат,
поради твърдението, че не е придобило
валидно акциите на ищеца и последният
продължава да е техен собственик, респ. е отпаднал прехвърлителния
ефект, в която насока е и решение №
257/11.04.2017 г. по т.д. №
2745/2015 г. на I ТО на ВКС и др. Както се приема и в решение на ВКС
под №13/02.08.2013г. по т.д.№1014/2017г., II ТО на
ВКС, този спор е за установяване коя е насрещната страна по членственото правоотношение с акционерното дружество, предпоставено от собствеността върху акциите, който може и следва да се
разреши с участието на всички спорещи
страни - лицата, които претендират собственост върху едни и същи акции
и самото търговско дружество. Ето защо за ищеца е налице правен интерес от иска с оглед процесуалните
му твърдения, че е отпаднал транслативния ефект на прехвърлителната сделка и той е собственик на процесните акции и поради това акционер в „Н. кооп и.“ АД. Изборът на способ за защита
на накърненото право е предоставен на заинтересованото лице и то може да го упражнява
с оглед на вида на засегнатото
право, обема на търсената защита,
както и възможността за посочване и доказване в процеса на релевантните за спора факти.
Последователно в практиката
си / решение №204 от 06.06.2012 г. по т.д. № 898/2010 г. на ВКС, ТК, И т.о., решение № 43 от 15.04.2015 г. по т.д. № 892/2014 г. на ВКС, ТК, II
т.о./, ВКС е постановил, че защитата на правата
на съдружника и акционера, чиито членствени права се оспорват, може
да се осъществи
в производството по чл. 71 от ТЗ и чл. 74 от ТЗ, без
да е необходимо първо да бъде
проведено отделно исково производство, в което да бъде
разрешен спорът относно принадлежността на акциите между
акционера и третото лице, което претендира
самостоятелни права върху тях, като може в това производство ищецът да установи легитимацията си като акционер,
която е обуславяща. Дали сочените от него обстоятелства
се установяват по делото или не, е въпрос по същество и обуславя активната му материалноправна легитимация.
Ищецът твърди, че той е
собственик на процесните акции, тъй като макар да са
прехвърлени на ответника „Е.п.“ ЕООД, поради неизпълнение на задължението за
заплащане на цената им, сделката е била развалена със соченото изрично
изявление от 11.11.2019г. от синдика, поради което придобивното основание е отпаднало и ищецът се явява
притежател на акциите. По делото се установи безспорно от събраните
доказателства, че процесните акции с джиро от
14.11.2014г., така както е отразено на гърба на временното удостоверение, са
прехвърлени от „С.2.“ ЕООД на „Е.п.“ ЕООД, като в джирото
е отбелязано, че е по договор от 04.11.2014г. Писмен договор относно уговорките
не е представен, а само две решения на едноличните собственици на двете
дружества за продажбата и съответно закупуването на акциите, и двете от
05.11.2014г., като в първото се сочи цена, не по-ниска от номиналната стойност
на акциите, а във второто – цена, не по-висока от 300 000 лв. Договор не е
представен, като ищецът –синдик твърди, че не е в предоставената му от длъжника
документация, а ответникът твърди, че такъв е сключен на 04.11.2014г., но също не
го представя. Безспорно се установи от доказателствата, че на 11.11.2019г. ищецът чрез синдика е отправил изявление за
разваляне на договора до съконтрахента си, което е
получено от „Е.П.“ ЕООД на 11.12.2019г. – датата на разписката на стр. 18 от
делото. Твърдението на ищеца, че е получено на 12.11.2019г. не може да бъде
споделено, тъй като датата върху представеното известие за доставяне е ясно
четима и не е поправяна. Следователно изявлението е връчено на 11.12.2019г., а
не на твърдяната от ищеца дата – 12.11.2019г. Не се установи от събраните
доказателства да е плащана каквато и да е сума като цена за джиросаните
акции от „Е.П.“ ЕООД на ищеца, като за горното доказателствената
тежест е на ответника „Е.П.“ ЕООД. Именно той при пълно и главно доказване
следваше да установи заплащането на цената, което не е сторил. Следователно по
делото се установи, че акциите са джиросани на
14.11.2014г., като макар договор да не е представен, то е станало по продажбено
правоотношение, въз основа на решенията на едноличните собственици на двете
дружества от 05.11.2014г., така както са представени, но не е извършено
изпълнение на престация от приобретателя
и е налице изявление на прехвърлителя за разваляне на
сделката. Същевременно основателни са доводите на ответниците,
че не е установено по делото нито каква е конкретната уговорена дължима цена за
прехвърлените акции, предвид факта, че липсва съвпадение на двете насрещни
изявления, нито в какъв срок е платима. Липсата на предадена документация от
несъстоятелния длъжник не освобождава ищеца от доказателствената
му тежест да установи, че е развалил договора в качеството си на изправна
страна поради виновно неизпълнение на приобретателя. Надлежното
упражняване на правото на разваляне на договора, е предпоставено
от установяване на съществените елементи на същия, които са цена и срок за
плащането й. Конкретно уговорена цена не е установена от ангажираните по делото
доказателства, тъй като липсва точно фиксирана сума в двете изявление, представени
като решения на едноличните собственици. Посочването на „цена не по-висока от
300000 лв“. и цена, не по-ниска от номиналната
стойност на акциите“ не води до извода,
че е уговорена с така представените решения конкретна дължима сума, тъй като
липсва съвпадание на насрещните изявления относно
точен размер на уговорена цена. Като не е установил каква е дължимата сума и
срока, в който да му се плати, въпреки възможностите да поиска документи за
горното по реда на чл. 190 от ГПК, каквото искане ищецът не е направил, той не
е установил надлежно, че са налице всички предпоставки за разваляне на
договора, тъй като не е ясно дали към датата на развалянето е изтекъл
уговорения срок за заплащане на уговорената цена, тъй като и по отношение на
срока, и по отношение на цената на прехвърлените акции липсват каквито и да е
доказателства. Наред с горното дори и да се приеме, че е налице неизпълнение и
с представеното писмо от 11.11.2019г. ищецът чрез
синдика си е упражнил правото на разваляне на договор за прехвърляне на акции,
следва да се има предвид изрично заявеното по отговора от „Е.п.“ ЕООД
възражение за давност. Развалянето на договорно-правната връзка се възприема като
крайна мярка, която следва да
се приложи само след като
се установи, че изпълнението е невъзможно, дори и след като се
даде подходящ срок за изпълнение.
Фактическият състав на развалянето включва действителна сделка, неизпълнение на правното задължение
на насрещната страна по причина,
за която длъжникът отговоря, изправност на кредитора,
упражняващ правото на разваляне. Потестативното
право да се развали неизпълнения
договор извънсъдебно се упражнява с едностранно писмено изявление от кредитора,
което трябва да достигне до
насрещната страна. Съдебната практика последователно приема, че правото да
се развали договор извънсъдебно може да бъде
упражнено с исковата молба, с която се претендира ликвидация
на последиците от неизпълнението (така решение № 706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. ІІІ г.о., решение № 2/09.07.2012 г. по т.д. № 154/2011 г. ІІ т.о. но ВКС). Към датата на изявлението на
синдика, което поражда правното си действие с получаването му от адресата, а
това е 11.12.2019г., доколкото това е датата на разписката, представена на
стр.16 от делото, а не по-ранна, въпреки твърденията на ищеца, петгодишният давностен срок, ако изискуемостта на вземането е от момента
на прехвърляне на акциите, извършено с джиро от 14.11.2019г. вече е изтекъл.
Следователно правото на ищеца да развали поради неизпълнение договора е
погасено по давност. Ако е било уговорено между страните отложено плащане на
цената, би текъл давностен срок от друга дата, но при
всички случаи ищецът е този, който следва при пълно и главно доказване да
установи всички предпоставки за надлежно упражняване на правото си да развали
договора поради неизпълнение от ответника, а това той не е сторил, въползвайки се от всички процесуални възможности за
снабдяване с доказателства. Ако въпреки горното се приеме, че изявлението е
направено на петата година от джиросването, т.е. в максималния давностен срок за плащане на цената / 5 годишен/ от датата
на джирото, поради което независимо от горните
мотиви, следва да се счете, че ищецът е упражнил правото си да развали прехвърлителния договор, то следва да се има предвид, че в джирото изрично се посочва, че прехвърлянето е по договор
от 04.11.2014г. Следователно това е датата на възникване на правоотношението и
от тази дата, ако плащането е дължимо веднага, би текла давност върху потестативното право за разваляне на договора и тя е
изтекла преди датата на изявлението на синдика. Независимо от горното следва да
се съобрази, че върху процесните акции има права на
трети лица, които са възникнали преди изявлението за разваляне и са надлежно
вписани. Прехвърлянето на акции е при специални предпоставки, като същото
изисква и вписване в книгата на акционерите на дружество съгласно чл. 185 от ТЗ. От ангажираните по делото доказателства, представени от ответника «К.Т.» и
които са приети като неоспорени,
е видно, че процесните акции са
били джиросани от «Е.п.
ЕООД с алонж на Н.А.Т. и на «Р.С.» ЕООД с джира от 10.08.2015г., като това е отразено и вписано в Книгата на акционерите на «Н. Кооп и. АД, а прехвърлянето и отразено и в ТР чрез заличаване
на «Е.п. ЕООД като собственик на капитала на «Н. Кооп
и. АД на 20.08.2015г., извършено чрез вписване под №20150820155534, към
заявлението за което са представени документи за прехвърлянето. Впоследствие по решение на СД на «Н. кооп
и. АД от 28.09.2016г. временните удостоверения са обезсилени и акциите са предадени
на акционерите Н.А.Т. и на «Р.С.» ЕООД, а с договор
от 26.05.2020г. всички акции са
прехвърлени на «К.Т.» ЕООД, който
представя самите акции с отразените джира и извадка от книгата на акционерите, от които е видно вписването на горното. Доводите
на ищеца дали е уговорена и платена
прехвърлителна цена по тази
сделка са извън предмета на
настоящия спор, тъй като той не е предявил иск за недействителност на тази сделка,
а и не би могъл да установява
този факт без участието на всички страни по нея, а в случая Н.Т.и «Р.С.» ЕООД
не участват в производството.
Съгласно чл. 185, ал.
2 ТЗ прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро
и то трябва да бъде вписано
в книгата на поименните акционери, за да има
действие спрямо дружеството. На същия режим е подчинено
прехвърлянето на временни удостоверения / чл. 187, ал. 2 ТЗ/. Относно действието на прехвърлянето на временните
удостоверения, респективно на удостоверените с тях акции, установената по реда
на чл. 290 ГПК практика на ВКС е в смисъл, че прехвърлянето на временно
удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, което последното
удостоверява. Временното удостоверение материализира правото на акционера да
получи записаните акции след представянето му и замества последните до момента
на издаването им от съответното акционерно дружество. Поради това джиросвайки
поименните акции, предмет на временното удостоверение по реда на чл. 185, ал. 2 ТЗ, към който препраща нормата на чл. 187, ал. 3 ТЗ, на която е придадено
обратно действие по силата на § 15, ал. 1 ПЗР на ЗИДТЗ /ДВ, бр.
104/11.12.2007г./, джирантът прехвърля правото си на
собственик да получи записаните във временното удостоверение акции след тяхното
издаване, както и членствените си права в
акционерното дружество до този момент. В този смисъл са решение №
153/14.12.2009г. по т. дело № 116/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
204/16.04.2010г. по т. дело № 813/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 188/03.10.2011г.
по т. дело № 33/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Спорният въпрос е относно
действието на изявлението за разваляне на джирото от
ищеца и правата на последващите приобретатели
на процесните акции. Съгласно разпоредбата на чл. 88
от ЗЗД, развалянето има обратно действие освен при договори за продължително
или периодично изпълнение, но не засяга правата, придобити от трети лица, преди
вписване на исковата молба. В случая не се касае за недвижим имот, поради което
не е вписвана исковата молба, но следва да се отчете, че се касае за акции,
чийто режим на прехвърляне е специален, а именно изисква се вписване в Книгата
на акционерите и промените във връзка със собствеността на акциите се отразяват
в Търговския регистър, който е публичен и следователно всеки може да бъде
уведомен за промяната чрез справка. Заличаването на „Е.п.“ ЕООД като собственик
на капитала на „Н. кооп и.“ АД е отразено в ТР още на
20.08.2015г. и при полагане на дължимата грижа всеки може да се запознае с
документите и да установи прехвърлянето на акциите, настъпило преди тази дата. Предвид
гореизложените мотиви съдът намира, че не се установи надлежно дружеството
–ищец да се легитимира като собственик на процесните
акции към настоящия момент и съответно акционер в „Н. кооп
и.“ АД. Акциите като ценни книги са със специален режим на прехвърляне и в
случая независимо от твърдяното разваляне на неустановения по съдържание
договор за прехвърлянето им, са настъпили последващи
промени, а именно акциите са джиросани два пъти на други
приобретатели, като ищецът не твърди и не установи
нищожност на джирата, а същите са едностранна и
легитимираща притежателя на акциите като техен собственик сделка. При
проследяване на веригата на джирата върху процесните акции е видно, че след обезсилване на временните
удостоверения са издадени акции, които са надлежно джиросани
на ответника „К.Т.“ ЕООД, т.е. от поредността на джирата се следва легитимацията на последния като акционер,
а не на ищеца. Дори и да бе установил ищеца надлежно упражняване на правото си на разваляне
на договора за прехвърляне, то предвид наличието на специален законоустановен способ за прехвърляне на акции, ищецът следваше да установи обратно джиро в
негова полза върху тях, а такива доказателства и твърдения няма. Предвид
горното съдът намира, че към настоящия момент ищецът не установи надлежно да се
легитимира като собственик на описаните акции, тъй като не е такъв видно от джирата, поради което не се легитимира като акционер и
искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По евентуалният иск, който е
предявен само срещу ответника „Е.п.“ ЕООД и е за заплащане на сумата от 150 000
лв. – цена за прехвърляне на акциите, съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства
не се установи по надлежен ред каква е действителната уговорена цена за
прехвърляне на акциите. Както се посочи по-горе, независимо от това, че ищецът
е синдик и длъжникът не му е предал документацията, той е разполагал с
процесуални възможности да ангажира доказателства, от които да се установи
каква е уговорената продажна цена. От двете решения на едноличните собственици
за продажба и покупка, които са от 05.11.2014г. не се установява постигното съглашение относно цената, тъй като едното е за
сума не повече от 300000 лв., а другото е за цена, не по-малка от минималната,
но и двете суми не са фиксирани, за да се приеме, че със самият факт на джирото е приета конкретна сума. При неустановеност на
размера на уговорената престация, съдът няма как да
присъди сума на ищеца. Наред с горното е основателно и възражението на
ответника за изтекла погасителна давност. Такава тече от датата на падежа на
вземането, а същото не се установи да е конкретизирана, но самото джиро се
препраща към договор от 04.11.2014г. Това, че не е представен такъв, не
означава, че не съществува, тъй като наличието му следва от изявлението
включително и на ищцовата страна в самото джиро.
Следователно законен представител на ищеца е посочил в писмено изявление този
факт, а именно, че договор има и той е от 04.11.2014г. и това е изявление,
което той не може да опровергава с гласни доказателства, а и в случая не са ангажирани никакви
опровергаващи го доказателства. От тази дата до датата на исковата молба –
14.11.2019г. са изтекли повече от пет години, колкото е давностния
срок. Независимо от горното дори и да се приеме, че вземането е изискуемо от
момента на самото джиросване – 14.11.2014г., то не може да бъде определено по
размер въз основа на доказателствата по делото. От ищеца се претендира, че
договорът за продажба е развален, поради което ако се приеме за установено, че
уговорената цена е била 150 000 лв. и плащането й е било дължимо на датата
на джирото – 14.11.2014г., то тогова изявлението за
разваляне на договора, извършено на 12.11.2019г. сочи на разтрогване на
облигационната връзка, а горното е основание за неоснователност на претенцията,
тъй като се търси реално изпълнение, а именно плащане на цена по развален
договор, а за уважаване на иска ищецът следва да установи валидна облигационна
връзка, по която е претендираното задължение към
момента. В резултат на развалянето на договора обвързаността
на страните се е заличила с обратна сила, включително
е отпаднало и задължението на ответника да
плати цената, следователно ответникът не дължи престация
по договора за продажба на
акции, исковата претенция е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. Предвид горните съображения съдът намира, че и този иск е
неоснователен.
По иска, който ищецът е предявен на
основание неоснователно обогатяване, следва да се има предвид следното:
Общият състав, на който се позовава
ищеца по чл. 59 от ЗЗД е извъндоговорно
правоотношение и е приложим, когато между страните не е сключван договор.
Когато договор е сключен, но се твърди че е развален или прекратен,
правоотношенията във връзка със същия се разрешават по реда на чл. 55 ал.1 от ЗЗД, респ. чл.34 от ЗЗД. В случая и за този иск важи гореизложеното, а именно
не се установи по надлежен ред размер на престацията,
която се сочи да е дължима, а поради неустановяване на горното не се установява
и надлежно упражняване на правото на разваляне на договора в давностния срок за упражняване на същото с оглед
възражението на ответника за това. Освен, че в случая не е приложим общия субсидиарен състав поради наличие на правоотношение между
страните, а именно договор за продажба от 04.11.2014г., макар и непредставен и
с неуточнени престации, но са налице категорични
данни за сключването му, претенцията е неоснователна и поради това, че не се
установява към момента на приключване на устните състезания ответникът да се е
обогатил неоснователно със сочената сума, представляваща номиналната стойност
на акциите. Към момента на приключване на устните състезания, акциите не са
собственост на ответника „Е.п.“ ЕООД и не са в неговия патримонуим,
тъй като са налице последващи две джира
на трети лица, следователно обогатяването не е налице с факта на притежание на
акциите. Не се установи и обогатяване в резултат на получаване на цена за тези
акции, тъй като доказателства при джиросването им на трети, неучастващи в
настоящия процес лица, ответникът „Е.п.“ ЕООД да е получил някакви суми не се
доказа по делото. Данни да е налице получена сума няма и следователно не се
установява и соченото обогатяване на ответника. Предвид горното съдът намира,
че и този иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищеца не
се следват разноски, а от ответниците не е заявено
искане за такива.
Предвид изхода на спора и като се съобрази, че
претенцията е разгледана като иск за попълване на масата на несъстоятелността,
предявен от синдика, по който съгласно чл. 649, ал.6 от ТЗ държавни такси не се
внасят предварително, а се събират от осъдената страна, съответно ако искът
бъде отхвърлен – от масата на несъстоятелността, то несъстоятелният длъжник
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса с оглед
правния интерес по предявените претенции. В случая главният иск е неоценяем и за
него се дължи държавна такса във фиксиран размер, а именно сумата от 80 лв., но
евентуалните искове, които са с различен правен интерес, а именно за конкретни претендирани парични суми , се дължи такса по общите
правила, а именно 4% върху интереса, в случая търсената сума от 150 000
лв. или държавната такса възлиза на сумата от 6000лв. Следователно тези суми, а
именно в общ размер на 6080 лв. следва да се присъдят в полза на СГС от масата
на несъстоятелността.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 71 от ТЗ и чл. 124 ал.1
от ГПК, предявени от синдика на „С.2.“ ЕООД, /в несъстоятелност/, ЕИК ******, В.И.Г.,***,
срещу „Н. КООП И.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***1, „Е.П.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и срещу конституирания
в хода на производството ответник – „К.Т.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, за признаване за установено, че ищецът „С.2.“ ЕООД е акционер в
„Н. кооп и.“ АД със 148 500 поименни акции от
капитала, всяка с номинална цена от 1 лев, на които е собственик, и за които е
издадено временно удостоверение №1, заменено срещу напечатани акции с номера от
0000001 – 148500, купюри по 100, брой купюри от 001-099.
ОТХВЪРЛЯ
евентуалните искове, предявени от синдика на „С.2.“ ЕООД, /в несъстоятелност/,
ЕИК ******, В.И.Г.,***, срещу „Е.П.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, съответно с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.183 от ЗЗД във връзка с чл. 185, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от
150 000лв. – уговорена продажна цена за закупуване на процесните
148 500 поименни акции, и с правно основание чл. 59 от ЗЗД за присъждане
на сумата от 150 000 лв., с която се твърди неоснователно обогатяване на
ответника, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал.6 от ТЗ „С.2.“ ЕООД, /в
несъстоятелност/, ЕИК ******, да заплати на Софийски градски съд, с адрес –
бул.“******, сумата от 6080 лв. / шест хиляди и осемдесет лева/, представляваща
държавна такса по делото, дължима от масата на несъстоятелността.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: