№ 863
гр. Русе, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520100987 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 и
чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Ню Проджектс Консулт” ЕООД срещу
СУ „Христо Ботев“ гр. Русе, в която се твърди, че през месец ноември и месец
декември 2018г. ищцовото дружество е доставило различни видове и
количества плодове на ответното училище, за което били съставени
съответните приемо-предавателни протоколи и издадени фактури. Общата
стойност на доставените плодове възлизала на 3319,80 лв. Между страните
нямало както формален, така и неформален договор за доставка на плодове,
включително и договор за търговска продажба, поради което се счита, че
ответникът се е обогатил неоснователно с получените плодове за сметка на
дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно
до размера на обедняването, т.е. плодовете по вид, количество и качество, или
тяхната равностойност по издадените фактури. Твърди се, че ответното
училище е заявило участие по схема „Училищен плод“ с подаване на
декларация в ДФ „Земеделие“ за три учебни години - 2018/2019г., 2019/2020г.
и 2020/2021г. Ищцовото дружество било одобрен изпълнител за доставка на
плодове, включително и в ответното училище за същите тези три години при
1
определени цени на килограм на доставените продукти. За извършените
доставки на плодове са представени приемо - предавателните протоколи и
издадените фактури в ДФ „Земеделие“, които не са одобрени за плащане,
респективно не са възстановени разходите за доставката им. Поради това с
писмо от 21.10.2019г. ответното училище било поканено да заплати
стойността на предоставените му плодове, но това не било направено. В полза
на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. №*** от 2022г. по описа на РС - Русе за стойността на доставените
плодове - 3319,80лв., както и за 1029,14 лв. обезщетение за забава.
С оглед постъпило възражение от ответника като длъжник в
заповедното производство, се моли да бъде постановено съдебно решение, с
което да бъде признато за установено задължението му към ищцовото
дружество за сумите по издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
***/2022г., а именно:
- получени плодове за месец ноември 2018г. без основание, в т.ч. 358,160кг.
ябълки на стойност 727,06лв. без ДДС, 89,540кг. круши на стойност 236,39лв.
без ДДС, 179,080кг. банани на стойност 417,26лв. без ДДС и 85,470 кг.
мандарини на стойност 170,94лв. без ДДС, всички на обща стойност
1861,98лв.;
- получени плодове за месец декември 2018г. без основание, в т.ч. 178,860кг.
ябълки на стойност 363,09лв. без ДДС, 178,860кг. круши на стойност
472,19лв. без ДДС, 89,540кг. банани на стойност 208,63лв. без ДДС и
85,470кг. мандарини на стойност 170,94лв. без ДДС, всички на обща стойност
1457,82лв.
-законната лихва от 22.10.2019г. до 28.11.2022г. в размер на 1029,14лв., както
и законна лихва върху главницата от 29.11.2022г. до окончателно изплащане
на задължението. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответното училище изразява становище
за недопустимост на предявеният иск, поради разлика в основанието на което
бил предявен с това, с което било претендирано вземането в заповедното
производство. Счита се, че е направено недопустимо изменение на
основанието на исковата претенция, поради което се моли да бъде оставена
без разглеждане. В условията на евентуалност се излага становище за нейната
неоснователност.
Оспорва се да е налице задължение на ответника да заплати
2
претендираната от него сума за доставените плодове, както и че се е обогатил
неоснователно с получаването им. Не се оспорва, че училището е било
одобрено за участие в схема „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ съгласно
Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на
плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения.
Ищецът бил одобрен изпълнител за доставка по същата схема и като
доставчик се избирал от ДФ „Земеделие“ и разплащането се извършвало от
същия. Училищата по тази схема, включително и ответното се явявали трети
ползващи се лица, а не страна по договор за доставка, поради което нямали и
задължение да заплащат плодовете, които им се доставяли по тази схема.
Обстоятелството, че ДФ „Земеделие“ не е одобрило плащане и не е
възстановило разходите на дружеството за доставката на процесните плодове
не би могло да обоснове задължение за плащане на същите от страна на
учебното заведение.
Също така се твърди, че процесните плодове са получени на правно
основание съгласно одобрено участие на училището в схемата „Училищен
плод“ за учебната 2018/2019г. от ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция.
Не била налице хипотеза на неоснователно обогатяване.
В условията на евентуалност се твърди, че ако все пак се приеме, че е
налице задължение на училището за заплащане на доставените плодове, то
това следва да бъде на основание договор между страните и с оглед
уговорените периодични доставки по този договор се прави възражение за
погасяване на задължението по давност на основание чл. 111, буква „в“, тъй
като е изтекла кратката 3-годишна давност за заплащане на отделните
периодични доставки.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, че ответното училище е било одобрено за
участие в схема „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ съгласно Наредба за
условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и
зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема
"Училищен плод" и Схема "Училищно мляко", а ищцовото дружество е било
одобрен изпълнител за доставка по същата схема. В изпълнение на поетите
задължения, като изпълнител, дружеството е доставяло в ответното училище
3
различни видове и количества плодове. Няма спор, че са доставени и
съответно получени от представители на ответника през месец ноември 2018г.
358,160кг. ябълки на стойност 727,06лв. без ДДС, 89,540кг. круши на
стойност 236,39лв. без ДДС, 179,080кг. банани на стойност 417,26лв. без ДДС
и 85,470 кг. мандарини на стойност 170,94лв. без ДДС, всички на обща
стойност 1861,98лв., а през месец декември 2018г. 178,860кг. ябълки на
стойност 363,09лв. без ДДС, 178,860кг. круши на стойност 472,19лв. без ДДС,
89,540кг. банани на стойност 208,63лв. без ДДС и 85,470кг. мандарини на
стойност 170,94лв. без ДДС, всички на обща стойност 1457,82лв.
За извършените доставки са съставени съответните приемо-
предавателни протоколи и издадени фактури. Същите са предявени за
плащане на ДФ „Земеделие“, но такова не е последвало.
С покана от 21.10.2019г. ищцовото дружество е поканило ответното
училище да заплати издадените фактури за доставените му плодове през
месец ноември и месец декември 2018г.
По депозирано от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.
№***/2022г. по описа на РС – Русе и срещу ответното училище издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 3 319,80лв., представляваща
главница, ведно със законна лихва за период от 29.11.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 1 029,14лв., представляваща лихва за период от 22.10.2019
г. до 28.11.2022 г., както и държавна такса в размер на 86,98лв., за което
вземане е посочено, че произтича от фактура № *** от 01.12.2018г. и фактура
№ *** от 21.12.2018г. за доставени плодове.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение в
срока и по реда на чл. 414 ГПК, с оглед на което съдът е дал указания до
кредитора за предявяване на установителен иск за претендираното вземане по
издадената заповед.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.1 ГПК. Не е налице и различно основание на исковата претенция с тази
посочена в заявлението по чл. 410 ГПК – посочено е ясно и недвусмислено
при какви обстоятелства са извършени процесните доставки на плодове, както
4
и че претенцията не се основава на договорни отношения, а на неоснователно
обогатяване. Издадените фактури не са основание за плащане. Такова би
могло да бъде договор или както в случая неоснователно обогатяване при
липса на договор. Поради това предявеният иск се явява процесуално
допустим и подлежи на разглеждане.
Безспорно е по делото, че доставката на претендираните за заплащане
плодове е извършена от ищцовото дружество в изпълнение на поети от него
задължения като одобрен изпълнител (доставчик) по схемата за предоставяне
на плодове и зеленчуци в учебните заведения, правилата за които са уредени
с Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на
плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения –
Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" (Наредбата). Съгласно
чл. 2 от нея, доставените плодове в учебните заведения се финансира от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния
бюджет.
В чл. 13 от Наредбата е предвидено, че заявители по схемите могат да
бъдат 1. учебни заведения – детски градини, училища и центрове за
специална образователна подкрепа; 2. еднолични търговци, търговски
дружества и кооперации, които са поели задължение към едно или повече
учебни заведения за доставка на плодове и зеленчуци и/или на мляко и
млечни продукти; 3. производители на плодове и зеленчуци, включително
организации и групи на производители на плодове и зеленчуци, признати със
заповед на министъра на земеделието, храните и горите съгласно Закона за
прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз и подзаконовите актове по неговото прилагане, и
производители на мляко и млечни продукти, включени в приложение № 3,
които имат одобрени обекти по чл. 9, ал. 5 и чл. 10, ал. 2, т. 2; 4. общините –
за учебните заведения, които се намират на тяхната територия. В конкретния
случай няма ангажирани конкретни доказателства в настоящото производство
въз основа на които да се направи извод, дали ищцовото дружество е
извършило процесните доставки като лице по т.2, но от установената
фактическа обстановка би могло да се приеме, че това е така. Ответното
учебно заведение не е участвало самостоятелно в схемата „Училищен плод“, а
чрез доставчик в лицето на ищцовото дружество. В този случай и на
основание чл. 18 от Наредбата, дружеството следва по утвърден ред и след
5
подаване по образец на заявка за плащане да претендира стойността на
доставените в учебното заведение плодове от ДФ „Земеделие“, който е
компетентен да одобри и заплати плодовете. Няма спор по делото, че това е
направено от ищцовото дружество, като плащане не е извършено по
неизяснени в настоящото производство причини.
В изпълнение на задълженията си по схемата „Училищен плод“,
директорът на ползващото се учебно заведение следва да организира
приемането и проверката на продуктите, осъществяването на контрол на
количествата и качествата на предоставяните продукти, както и да гарантират
получаването им от децата и учениците – чл. 4, ал.5 от Наредбата. Целта на
последната е именно да уреди условията и реда за предоставяне на плодове на
деца и ученици, които се заплащат от средства от ЕС и държавния бюджет.
Няма спор по делото, че плодовете по процесните доставки са
предоставени на учениците в ответното училище.
Изложените от ищеца твърдения дават основание да се приеме, че
исковата му претенция се основава на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД,
доколкото липсват твърдения, които да могат да се подведат под някой от
съставите на чл. 55, ал.1 ЗЗД (изначална липса, неосъществено или отпаднало
основание).
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59
ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда
сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване,
липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна
възможност за защита на обеднелия. В конкретния случай не се установяват
всички елементи на фактическия състав на неоснователното обогатяване. На
първо място с извършването на процесните доставки на плодове не може да
се приеме, че ответното училище се е обогатило. Плодовете не са увеличили
имуществената сфера на учебното заведение, на са довели и до спестяване на
разходи за него, доколкото извън нормативно регламентираната схема
„Училищен плод“ учебното заведение няма задължение да осигурява на
учениците плодове още по-малко със свои средства. Плодовете безспорно са
раздадени и получени от учениците. На следващо място налице е правно
основание за извършеното доставяне на плодове, а именно участието на
страните в настоящото производство като страни и в правоотношение
регламентирано като схема „Училищен плод“ в горепосочената Наредба.
6
Доставките са извършени от ищцовото дружество в изпълнение на поети от
него задължения по тази схема, а ответното училище е „получило“ плодовете
също в изпълнение на задължението си по схемата, с цел да организира
тяхното раздаване на учещите в него деца. И на трето място именно
нормативното регламентиране на участието в схемата „Училищен плод“ дава
основание да се приеме, че за ищцовото дружество е налице и друга правна
възможност да претендира заплащане на извършените доставки от
задълженото за това лице – ДФ „Земеделие“. Без значение за изхода на
настоящия спор е по какви причини административният орган е отказал да
одобри и извърши заплащане на процесните доставки, дали ищцовото
дружество е изчерпало правните възможности да търси заплащане на
претендираните суми от задълженото за това лице по Наредбата.
По изложените съображения исковата претенция следва да бъде
изцяло отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, следва в
полза на ответника да бъдат присъдени направените от него разноски за
процесуално представителство в размер на 200лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ню Проджекст Консулт” ЕООД с
ЕИК202054931 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Самоков“
№28, „З“, ет.1, представлявано от управителя М. Д. Р. против Средно
училище „Христо Ботев“ гр. Русе, Булстат ********* с адрес гр. Русе, ул.
„Александровска“ №3, представлявано от директора Тодор Коцев иск за
установяване дължимостта на сумите 3 319,80лв., представляваща главница –
стойността на доставени през периода месец ноември – месец декември 2018г.
плодове, ведно със законна лихва за период от 29.11.2022г. до изплащане на
вземането, сумата 1 029,14лв., представляваща лихва за период от
22.10.2019г. до 28.11.2022г., за които суми има издадена Заповед
№***/30.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№***/2022г. по описа на Районен съд – Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ню Проджекст Консулт” ЕООД с ЕИК202054931 със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Самоков“ №28, „З“, ет.1,
7
представлявано от управителя М. Д. Р., да заплати на Средно училище
„Христо Ботев“ гр. Русе, Булстат ********* с адрес гр. Русе, ул.
„Александровска“ №3, представлявано от директора Тодор Коцев сумата от
200лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8