Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.03.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав, в закрито съдебно
заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 3 696 по описа за 2017 год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.250 от ГПК.
Не са
налице предпоставките за разглеждане на молбата в открито съдебно заседание.
Производството по делото е инициирано с оглед
дадени задължителни указания на САС с определение 860/11.03.2019 г. по гр.д.
939/2019 г. за допълване на постановеното по делото съдебно решение досежно
законната лихва от датата на извършване на деликта на 23.03.2017 г.,
инкорпорирано във въззивната жалба на първоначалния ищец Б.М.Б..
Ответникът по искането не е заявил
становище в срока за отговор.
С оглед задължителните указания на САС, съдът
намира молбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В постановеното си съдебно решение
настоящият съдебен състав се е произнесъл по всички заявени искове от първоначалния
ищец респ. произнесъл се е по заявените насрещни такива.
Допълването
на решението по реда на чл. 250 от ГПК е
необходимо само по онези искания и възражения, по които се формира сила на
пресъдено нещо т.е. тези с характер на самостоятелна искова претенция, както и по искания, по които съдът дължи произнасяне с
диспозитив т.е. тези, визирани в разпоредбата на чл. 298 ал.4 от ГПК – право
на задържане и възражение за прихващане.
С оглед естеството на заявените
претенции на първоначалния ищец следва да се има предвид, че лихвите върху
обезщетението за непозволено увреждане имат компенсаторен характер, а не са
мораторни по естеството си. Тези лихви се следват от датата на събитието и тези
лихви не съставляват самостоятелна претенция респ. не се включват в цената на
иска, а са законна последица от осъждането. В този смисъл напр. решение 1048 от
18.07.2001 г. по гр.д. 1022/2000 Г., IV ГО на ВКС.
Поради което и с оглед горните
съображения при отхвърляне на заявената искова претенция /чл. 45 ал.1 от ЗЗД/
не се следва диспозитив за законната последица /компенсаторната лихва за
забава/.
Поради което
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното
искане по реда на чл. 250 от ГПК досежно
законната лихва от датата на извършване на деликта на 23.03.2017 г.,
инкорпорирано във въззивната жалба на първоначалния ищец Б.М.Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: