Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3375 12.08.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на петнадесети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4181 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „Жилет” ЕООД, ЕИК ********* и „Гомера” ЕООД, ЕИК
********* против „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, с която са предявени субективно
активно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал.1, вр.
с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищците твърдят, че с влязло в
сила Решение № 3650/ 09.10.2014 г., постановено по гр. дело № 3258/ 2014 г. на
ПРС, VII гр. с-в., ответникът бил осъден да плати на „Кроко” ООД, ЕИК *********
сумата от 12 636,23 лева – получена без основание, като стойност на
допълнително начислена ел. енергия след корекция на сметка. Съдебният акт
влязъл в законна сила на 01.08.2016 г. /потвърден от ПОС и недопуснат до
касация от ВКС/.
Ищците били частни
правоприемници на кредитора по договор за цесия от 04.11.2016 г.
Тъй като ответникът погасил със
забава, дължал на всеки от ищците по 265,54 лева – обезщетение за забава върху
посочената главница за периода 02.02.2016 г. – 01.07.2016 г.
Поради липса на доброволно
изпълнение, ищците инициирали производство по чл. 410 ГПК, по което била
издадена заповед № 325/15.01.2019 г. по ч.гр.д. № 18731/2018 г. на ПРС, I гр.с.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост, при което се
породил правен интерес да предявят настоящите искове. Моли се за уважаването
им. Претендират се разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенциите.
Твърди се
договорът за цесия да е нищожен, като накърняващ добрите нрави, т.к. видно от
редица заведени съдебни производства, целта му била вземането за законна лихва
да бъде „раздробено” и прехвърлено на множество свързани лица, с оглед
облагодетелстване с доп. разноски, превратно защитавайки формално съществуващо
субективно право на определено лице. Излагат се подробни доводи в тази насока с
твърдения, че вземането било прехвърляно на части, на свързани помежду си
дружества, чийто ЕСК и управител бил едно и също лице или свързано с него
дружество. Поради това, договорът за цесия преследвал цел, несъответстваща на
общоприетите норми за морал и добросъвестност в гражданските правоотношения.
Предвид
изложеното, исковете били неоснователни и се моли за отхвърлянето им. Претендират
се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 18731/2018 г. на ПРС, I гр.с., вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение /в последната е
допусната ОФГ относно месеца на цесията, но това не се отразява на допустимостта
на исковете, т.к. твърденията по заявление и ИМ съвпадат изцяло, а грешката
следва да бъде отстранена служебно от съда/. Възражението за недължимост е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че: с влязло в сила Решение № 3650/ 09.10.2014 г.,
постановено по гр. дело № 3258/ 2014 г. на ПРС, VII гр. с-в., ответникът бил
осъден да плати на „Кроко” ООД, ЕИК ********* сумата от 12 636,23 лева –
получена без основание, като стойност на допълнително начислена ел. енергия
след корекция на сметка. Съдебният акт влязъл в законна сила на 01.08.2016 г.
/потвърден от ПОС и недопуснат до касация от ВКС/ - вж. Определение по чл. 140 ГПК в о.с.з.
Съдът приема
тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени
доказателства.
Установено е със сила на пресъдено нещо, че ответникът
е осъден да плати на праводателя „Кроко” ООД посочената сума, като получена без
основание.
С договор за цесия от 04.11.2016 г. „Кроко”
ООД е продал на ищците вземането си за законна лихва, което има срещу
ответника, за което последният е уведомен с писмо от цедента, получено на 04.11.2016
г., видно от известието за доставяне. ЕВН следва да се счита за уведомен и в
хода на процеса с получаване на документите към ИМ.
Въведено е едно възражение против претенциите,
касаещо нищожност на цесията поради противоречие с добрите нрави.
Накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран,
но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване – аргументи от чл. 307 ТЗ, чл. 302 ТЗ, чл. 289 ТЗ. Законодателят придава правна значимост на
нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като
цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект.
При преценка спазването му на база изложените
в ОИМ възражения, съдът не достигна до извод за нищожността на прехвърлителния
договор. Цедирано е съществуващо и изискуемо акцесорно вземане за определен
период. Не е налице законова забрана, възникнало вземане за по – голям период и
стойност да се прехвърля на части, с оглед събирането му. Не се споделя твърдението,
че целта на цесиите била облагодетелстване с допълнителни разноски на
съответните лица. Първо, защото след уведомяване за цесията, ответникът при
положение, че знае, че има главно и лихвоносно вземане, е могъл да погаси
цедираната законна лихва, при което е нямало да бъдат образувани изброените
дела. Второ, защото с поведението по оспорване дължимостта на обезщетението
като цяло, при положение, че забава има, чрез подаване на възражения по всяка
заповед по чл. 410 ГПК, което води до образуване на допълнителни искови процеси,
всъщност се достига до резултата на допълнителните разноски, присъдени на
цесионерите. Не е налице превратно защитаване на съществуващото субективно
право, т.к. ищците имат вземане, което не е погасено, въпреки уведомяване за
наличието му. Поради това и не се приема, че добрите нрави са нарушени, т.к. се
касае за отношения между търговци, като ЕВН със собственото си неизпълнение и
процесуално поведение води до натрупването на разноски в различните
производства. Не се касае за облагодетелстване, т.к. самите разноски са само
последица и то от оспорването на длъжника, целта на цесията, с оглед която се
преценява и действителността й, е именно да се защитят съществуващи права и
интереси – удовлетворяване чрез плащане на вземането за обезщетение за забава,
което не е погасено. Предвид изложеното, възраженията в ОИМ за нищожност на
цесията на соченото основание, не се споделят.
Съдът приема, че ищците са надлежни титуляри
на съответно прехвърлените им акцесорни вземания за законна лихва за исковия
период.
От представения препис от ИМ, депозирана по
гр. дело № 3258/ 2014 г. на ПРС се установява, че същата е входирана на
27.02.2014 г. В хода на производството не е поискано присъждане на законна
лихва върху главницата, макар паричното задължение да е лихвоносно.
Придобитото от ищците вземане по цесията произтича от неоснователно
обогатяване. Доказва се и не е спорно, че главницата е платена на 01.12.2016 г.
Налице е противоречива съдебна практика по въпроса от кой момент се дължи
обезщетение за забава при получаване на дадено имуществено благо в хипотезата
на чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД - при начална липса на основание – от момента на
получаването или от поканата, която да постави длъжника в забава, съгл. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. Към момента не е поставено Тълкувателно решение по тълк. дело №
5/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая, ищците претендират
лихви в по- благоприятния за ответника вариант – за период 02.02.2016 г. –
01.07.2016 г., т.е. след получаване на главницата от 12 636,23 лева от ЕВН
на 27.01.2014 г.
Съдът приема, че изпълнението на задължението
за връщане на сума, получена без основание не е с определен ден по смисъла на
чл.84, ал.1 ЗЗД, поради което длъжникът изпада в забава след покана /чл.84,
ал.2 ЗЗД/. За покана по смисъла на разпоредбата следва да се приеме подадената
искова молба от 27.02.2014 г., с която е предявен искът по чл.55 ЗЗД и считано
от която дата ответното дружество е изпаднало в забава и дължи обезщетение в
размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД. За исковия период обезщетението възлиза
в размер на претендираната сума, изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК, чрез
он-лайн калкулатор, а и спор по размера не е формиран между страните.
Предвид изложеното, исковете са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, такива се дължат на ищците. Направено е
искане, представени са списъци по чл. 80 ГПК, както и доказателства за плащане
за всеки – от по 150 лева – адв. възнаграждение и по 25 лева за ДТ за
настоящото производство.
Следва да се присъдят и
разноските в зап. пр. /т. 12 на ТР № 4/2013
на ОСГТК на ВКС/, които за всеки от ищците са в посочените размери за платено
адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС от по 150 лева и ДТ от по 12,50 лева.
Възражението за прекомерност е неоснователно, т.к. хонорарите са под минимума
по НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* ДЪЛЖИ на „Жилет” ЕООД,
ЕИК ********* и „Гомера” ЕООД, ЕИК ********* сумите от по 265,54 лева –
обезщетение за забава за периода 02.02.2016 г. – 01.07.2016 г. върху главница в размер
на 12 636,23 лв. – недължимо платена сума от „Кроко” ООД – частен
праводател на „Жилет” ЕООД и
„Гомера” ЕООД по договор за цесия от
04.11.2016 г., за които вземания са издадени Заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК № 325/15.01.2019 г. по ч.гр.д. №
18731/2018 г. на ПРС, I гр.с.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов”
№ 37 да плати на „Жилет” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Александър Дондуков” № 9, ет.2, следните суми: общо
175 лева /сто седемдесет и пет лева/
- разноски за настоящото производство и общо 162,50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ -
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 18731/2018 г. на ПРС, I гр.с.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов”
№ 37 да плати на „Гомера” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Александър Дондуков” № 9, ет.2, следните суми:
общо 175 лева /сто седемдесет и пет
лева/ - разноски за настоящото производство и общо 162,50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ -
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 18731/2018 г. на ПРС, I гр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ