О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260173
Гр. Пловдив, 07.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на седми декември две хиляди и двадесета година, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
Р.А
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
след
като се запозна с докладваното от съдия Деница Стойнова ВЧНД №579/20г. по описа
на съда и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл. 243 ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба, депозирана от С.Г.П.,
чрез повереник – адв. Р., срещу определение от 02.09.2020г., постановено по ЧНД
№1496/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено постановление
на ОП - Пловдив от 27.07.2020г. за прекратяване на наказателното
производство, на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, по досъдебно производство № *. по описа на РУ на МВР – Х., п преписка №*.
на ОП - Пловдив, водено срещу неизвестно лице
за престъпление по чл.115 от НК.
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност, необоснованост, неправилност на съдебния акт,
респективно, на постановлението за прекратяване на разследването, които се
твърди да са резултат от неправилен, произволен, немотивиран прочит на
събраните по делото доказателства, както и поради непопълване на
доказателствената съвкупност с необходими, съществени и относими доказателства.
Иска се атакуваното определение да бъде отменено, да бъде отменено и
постановлението за прекратяване на досъдебното производство с връщане на делото
за доразследване.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира, че жалбата
като подаден в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт е ДОПУСТИМА, а по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е образувано и
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.115 от НК – за това,
че на 13.07.2018г. в г Х. умишлено е умъртвил другиго – Д.С.П..
На
първо място е видно, че прокурорът, образувал и наблюдавал досъдебното
производство, в постановлението за прекратяване се е мотивирал доста лаконично,
в един абзац, откриващ се в края на прокурорския акт. В него е посочено само,
че предвид данните по делото за алкохолното повлияване на починалия П., той :
„неволно е залитнал и паднал от терасата на третия етаж“, в подкрепа на който
извод не е изложена убедителна, подробна и препращаща към конкретни
доказателствени източници, мотивация. Тук
е нужно да се припомнят стандартите по установения регламент в чл.2 от КЗПЧОС и в чл.28 от Конституцията
на РБългария, в които се гарантира
най-ценното човешко благо - правото на живот. В аспекта на значимостта на тази
основна ценност, и обвинението, и съдът следва да подлагат оплакванията, свързани
с лишаване от живот на внимателна, задълбочена и обективна проверка, съобразно
всички относими и необходими доказателства. При обсъждане на релевантните
обстоятелства е изискуем стандарт на доказване "извън разумното
съмнение", който следва от съвместно съществуване на достатъчно силни,
ясни и непротиворечиви индиции или на подобни неопровергани фактически
презумпции. В коментирания смисъл константната практика на Европейския съд по
правата на човека /ЕСПЧ/ е категорична и последователно очертава, че произтичащото
от чл. 2 на КЗПЧОС задължение, интерпретирано в кореспондираща връзка с общото
задължение на държавите по чл. 1 от КЗПЧОС, да "осигуряват на всеки под
тяхната юрисдикция правата и свободите, определени в тази Конвенция",
имплицитно включва необходимост от ефективно официално разследване, в случаите
на съмнение за насилствена смърт, с цел осигуряване прилагане на националните
закони, които защитават правото на живот. За да бъде ефективно разследването,
то трябва да е всеобхватно, безпристрастно и годно да доведе до идентифициране
и наказване на отговорните лица. Това не е задължение за резултат, а за
средства. Нужно е предприемане на разумни и достъпни стъпки за събирането на
всички относими и необходими фактически данни по случая, с последващ обективен
доказателствен анализ. Всеки недостатък на разследването, който подкопава
годността му да установи причините за смъртта или отговорното лице, рискува да
го направи несъответстващо на този стандарт. / виж. § 136, § 139 на решение от
13.06.2002 г. на ЕСПЧ по делото А. срещу РБългария; § 102 - § 105 на решение от
02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото О. и Ч. срещу РБългария, Решение №438/2011г. по
н.д.№2010/2011г., 3 н.о./
В
контекста на казаното, права е жалбоподателката да се оплаква от отказа на обвинението
да се извършат допълнителни процесуално – следствени действия за събиране на
доказателства, въз основа на които да се направят несъмнени изводи за
насилствено/ненасилствено причиняване на смъртта на П. и за намеса/ненамеса в
причинния процес на лица и фактори, стоящи извън поведението на починалия. И
само, ако убедителни съображения бяха изложени в постановлението за
прекратяване относно това, че необходимост от събиране на други доказателства
не е налична, тъй като фактите са изяснени, упрек към обвинението не би могъл
да се отправи, но случая не е такъв.
Така, не е отстранено по категоричен
начин съмнението относно причината и механизма, по който трупа на П. се е оказал
на мястото, където е намерен, в положението, в което е установен, преценено в
контекста на находките – личните му вещи и тяхното отстояние от минималния
парапет, наличен на площадката, от която се предполага, че е паднал. Всъщност
пострадалите от началото на разследването поддържат искането си, посредством
експертиза с разширен предмет и вещи лица с експертни знания в различни области,
да отговорят на един особено съществен въпрос – възможно ли е от мястото,
където се предполага, че П. е паднал, тялото му, съобразно физичните закони и инерционни
сили да се озове на мястото, където трупа му е намерен, респективно, дали
отстоянието може да се постигне без външна, човешка намеса. Прегледът на
доказателствата, от които може да се извлече информацията по тези въпроси –
протокол за оглед, съпоставен с резултатите от следствения експеримент, изобщо
не отстраняват коментираното съмнение, защото от тях не може да се придобие
реална представа по обсъжданите обстоятелства, а дори и такава да е налична,
без експертни знания, правна оценка на тези обстоятелства не може да се даде. Както
се каза, този въпрос е поставен на вниманието на обвинението нееднократно, но отговор
в постановлението за прекратяване не е даден. Отказано е да се назначи
експертиза в посочения смисъл, която като съобрази разстоянието между едната
площадка / в контекста и на намерените телефон и обувка на пострадалия/, и
другата - където трупа е намерен, констатираните по него увреждания, позата, в
която е намерен при огледа, следите от кръв и биологичен материал, откриващи се
на местопроизшествието, необяснимите зацапвания по дрехите и особено по
панталоните отпред и т.н., да даде отговор - за липса на данни относно предизвикано
от външна намеса падане / поради залитане/, или, че падането по-вероятно е
резултат от странични, стоящи извън П. фактори. Без да се съберат доказателства
в посочената насока, невъзможно е да се даде обективен отговор на въпроса дали П.
е залитнал и паднал, поради невнимание и алкохолно опиване, или, странична,
човешка намеса е допринесла за това
падане, а направеният такъв извод в постановлението е недопустимо предположение.
Прието
е, както от прокуратурата, така и от съда, че за човешка намеса в смъртта на П.,
конкретно от страна на И.М..и В.Н., не са събрани данни, защото : пострадалият
е бил жив - заснет от камерите в хотела около 2:00:00 часа, а посочените лица
са отразени на същите камери около 3:28:40 часа, когато са напуснали бара, отправяйки се към стаята, в която са били
настанени. Да, обаче, предвид липсата на електронна връзка между стаята, в
която лицата И.М..и В.Н. са били
настанени / 125/ и компютърната система на хотела, не може да се установи дали
двамата са влезли в стаята си, след 3:28:40 часа, дали са я напускали след
това, къде са се намирали след този час и
т.н. В същото време е отказано да се събере информация с общ, технически смисъл от мобилен
оператор „Т.“, относно това дали отчетената активност от мобилния телефон,
ползван от починалия към инкриминираната дата, в 4:41:21 часа, се дължи на
целенасочена човешка дейност по използване на интернет услугата, или,
отчетеното потребление е поради автоматично черпене на интернет, с оглед
актуализации на приложения например или от други, неповлияни от човешка намеса
активности. Посочената информация е от технически характер, тя не касае
подробности по осъществени контакти между различни потребители, конкретното
съдържание на разговори, местоположението на мобилните клетки и д подобни, за
които, според закона има изискване да се пазят от операторите до 6 – месечен
срок, с какъвто мотив искането на жалбоподателката е било отхвърлено от
държавното обвинение. С отказа да се събере посочената информация не е отстранено
съмнението относно поведението на пострадалия, след 2:00:00 часа - накъде се е
отправил, кога и как, поради какви обстоятелства се е оказал на терасата,
откъдето, според постановлението за прекратяване е паднал, поради залитане.
Медиците също не могат да дадат конкретен час, в който П. е починал. И ако, в 4:41:21
часа П. е бил жив и е ползвал интернет, не може да се извлече категоричен извод,
че И.М..и В.Н. не са имали следващи
срещи и евентуални нови пререкания с починалия П..
Независимо
от краткото време, в което, според записите от камерите, лицето В.Н. е напускал
нощния бар / в 2:51:08 часа и се е отправил към стълбите / след като П., според
записите от камерите, се е отправил в същата посока в 2:00:00 часа/, отново,
поради липсата на електронна информация не установено Н. към стаята, в която е
настанен ли се е отправил или в различна посока, т.е., неясно остава какво
счита прокурорът, че е било неговото поведение в този отрязък от време, а по
този въпрос Н. дори не е попитан, като сам е твърдял, че не е напускал бара
преди 3:28:40 часа, освен да ходи до тоалетната, което очевидно е невярно
твърдение.
В контекста на неизвестността относно
действията на Н. и М., след 3:28:40 часа / и до 4:41:21 часа, ако от справките
от „Т.“ се установи, че П. е бил жив тогава/ на този състав много съществено
впечатление прави един факт, на който нито обвинението, нито окръжния съд са обърнали
внимание. След като трупът на П. е открит, от стаята, където са настанени Н. и М.,
са иззети дрехи и обувки – протокол за оглед и фотоалбум /л. 32 – л.53/. Като
оставим настрани въпроса, че в тези източници изобщо не е отразено кои дрехи и
обувки на кого от двамата принадлежат и от кого се изземват, впечатляващото е
друго. Иззетите дрехи, съпоставени с записите от камерите и снимките от
освидетелстването на двамата свидетели сочат, че с ризата и панталона – снимки
27 – 31 е бил облечен В.Н., а с дрехите – тениска и дънки, снимки 33 – 35, И. М..
Освен очевидното – че тези дрехи са изключително мръсни, сякаш по стълбите двете
лица са се търкаляли / така мръсни са дрехите и на починалия/, видно е, че с
обилно количество червена течност, наподобяваща кръв, дрехите са изцапани.
Според показанията на двете лица, П. е кървял от носа и устата и при
съприкосновението им с него, по дрехите им негова кръв може и да е останала. Да,
обаче, според резултатите от направеното изследване на тези дрехи, от съдебно –
медицинската експертиза на веществени доказателства / л.153 и сл…/, кръвта по
обекти 1 / риза на Н./, 4 и 5 / тениска и дънки на М./ отговаря да произхожда от И. М.. И възниква въпроса, в
контекста и на показанията на М. и Н. - че на тях удари не са нанасяни, а
според данните от свидетелстването им – увреждания /освен минимални по ръката
на Н./ липсват, откъде и по какъв механизъм непренебрежимо малко количество
кръв на М. се оказва по неговите дрехи, и не само по неговите, но и по дрехите
– ризата, на приятеля му Н.. Посоченото внася основателно съмнение относно
съобщените в показанията им факти за пререкания, конфликти и скандали, които са
имали с починалия П. и дали те са се ограничили до двата описани в показанията
им контакта с него, съответно дали такива и по какъв повод между тях самите,
или между тях и други лица същата вечер са възникнали, за да е бил увреден М.,
от което увреждане обилно кървене да е имало, следи от каквото има и по
неговите, и по дрехите на Н..
Не е
изяснена установената в хотела практика и отговорните лица, които са имали
задължението да ограничат достъпа до площадката, от която се предполага, че П.
е паднал, като за да се стигне до нея се изисква да се премине през авариен
изход, който, освен при аварийна ситуация, не трябва да е достъпен за клиенти,
а очевидно достъпен се е оказал на инкриминираната дата, но не е установена причината
за това.
Всички
посочено до тук води до извод, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено при допуснати съществени пороци на процесуалните правила, защото
доказателствената съвкупност не е преценена обективно, самостоятелно и в цялост,
а неяснотите и противоречията не са били отстрани по реда и начина, разписан в
НПК. Окръжният съд се е опитал сам да отстрани пороците в постановлението за
прекратяване на наказателното производство, замествайки дължимата и липсваща в
постановлението мотивировка, но посочените неясноти и противоречия в
доказателствата, липсата на такива, от които правни изводи с необходимата
категоричност и несъмненост да се направят, е пропуснал да забележи. И като е подходил така, окръжният съд е
постановил неправилно и незаконосъобразно определение, което следва да се
отмени, като се отмени и постановлението за прекратяване на наказателното производство с връщане на делото на ОП – Пловдив за доразследване.
С оглед гореизложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 02.09.2020г., постановено по ЧНД
№1496/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и вместо това _
ОТМЕНЯ постановление
на ОП - Пловдив от 27.07.2020г. за прекратяване на наказателното
производство, на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, по досъдебно производство № *. по описа на РУ на МВР – Х., п преписка №*.
на ОП - Пловдив, водено срещу неизвестно лице
за престъпление по чл.115 от НК.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура - Пловдив за
изпълнение на указаното в мотивната част на настоящето определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :