Решение по дело №14005/2019 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

         № 119                     09.01.2020г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14005 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 220 от  КТ и чл. 207, ал. 2, пр. 1 от КТ.

Ищецът “***Транс 2014” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. Стефан Захариев № 12А е предявил срещу ответника В.П.Р. с ЕГН ********** ***, искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 560 лева,  представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, както и иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 172,91 лева, представляваща претърпяна от ищеца имущ. вреда, причинена умишлено от ищеца, изразяваща се в закупуването на самолетен билет до ***, ***на 19.05.2019г. за друг ***, който е следвало да извърши ****до ****, поради неявяването на ищеца на работа. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е имал сключен трудов договор с ответника от ****година, по силата на който е бил назначен на длъжността „*** на ****”, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер от 463,00 лева, при пълно работно време от осем часа. С допълнително споразумение към трудовия договор трудовото възнаграждение на ответника било увеличено на 560,00 лева.

Твърди се, че на 14.05.2019 година, ответникът е изпратил молба до работодателя му за прекратяване на трудовото му правоотношение на осн. чл. 325, т. 1 от КТ, в която бил посочил, още и че, ако молбата за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие не бъде приета, същата да се счита за едномесечно предизвестие.

Със заповед от ****година ****на ищцовото дружество приел молбата на ответника за едномесечно предизвестие по реда на чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от ****година.

Твърди се също така, че ответникът престанал да се явява на работа, считано от ****година, с оглед на което се претендира обезщетение в размер на 560 лева за неспазено предизвестие.

Излагат се твърдения, че ищецът имал сключен договор с испанско дружество за превоз от ****, ****, ***до ****, ****и ****, ***в периода 20.05.2019 г. – 21.05.2019 година, който следвало да се извърши от ответника. Но понеже ответникът спрял да се явява на работа след ****година и за да не се стигне до забава на превоза, следвало да се ангажира друг ***, който да осъществи този превоз. Именно поради тази причина ищецът закупил самолетен билет за втория *** в размер на 172,91 лева, която сума претендира като претърпяна вреда, вследствие на умишленото поведение на ищеца.

В писмения отговор не се оспорва обстоятелството, че ответникът е работил по трудово правоотношение с ищеца, както и не се оспорва обстоятелството за подадена от ответника писмена молба от 14.05.2019 година. Не се оспорва и обстоятелството, че ответникът не се е явявал на работа през целия срок на предизвестието, тъй като имал здравословни проблеми и не е уведомил работодателя си.

Ответникът сочи, че не е налице основание за плащане на обезщетение за неспазено предизвестие, доколкото в молбата няма изрично негово изявление, че няма да отработи предизвестието. Оспорва се предявеният иск за причинени вреди, доколкото на ответника не е било изрично възложено задължението да изпълни „** от **** до ****”, като твърдяната от ищеца вреда, не е причинена във връзка с работата на ответника, както и при виновно негово поведение. Твърди се, че вредата съставлява нормативно уреден командировъчен разход, направен по целесъобразност от дружеството – работодател. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид изложеното от страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Страните не спорят, че между тях е съществувало безсрочно ТПО, както и че ответникът е отправил едномесечно предизвестие до работодателя му, след изтичането на който срок ТПО следва да се счита прекратено.

Няма спор и по обстоятелството, че след подаване на предизвестието ответникът е престанал да се явява на работа, както и че ТПО между страните е прекратено, със заповед на работодателя, считано от 16.05.2019г.

Нормата на член 220 от КТ предвижда, че страната, която има правото да прекрати трудовоправната връзка с предизвестие, може да я прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, за което дължи на другата страна обезщетение за неспазения срок на обезщетението. Или се налага извода, че се дължи обезщетение не за неотработено предизвестие, а за неспазено предизвестие.

От съдържанието на подадената от ответника молба от 14.05.2019г. /л.8 по делото/ не се установява същият да е поискал ТПО да бъде прекратено преди изтичане на срока за предизвестие, както и не се установява от приложените от страните писмени доказателства ТПО с ответника да е било прекратено преди изтичане на срока за предизвестие, за да се приеме, че е налице неспазен срок на предизвестието. Тъкмо обратното работодателят е приел изявлението на работника като едномесечно предизвестие, след изтичането на който ТПО е било прекратено.

По изложените съображения искът по член 220, ал. 1 от КТ като неоснователен ще се отхвърли като неоснователен.

По предявения иск с правно основание чл. 207, ал. 2, пр. 1 от КТ.

Фактическият състав на пълната имуществена отговорност на работника за причинени на работодателя имуществени вреди, в резултат на умишлено поведение на работника обхваща съществуването на ТПО между страните, умишлено поведение на работника, както и настъпили вреди в патримониума на работодателя, в резултат на това умишлено поведение.

Твърди се, вредата да е била причинена умишлено, тъй като ответникът е спрял да се явява на работа. Неявяването на работа е виновно неизпълнение на трудовите задължения, което би дало основание за налагане на дисц. наказание на работника, както и за незаплащане на трудово възнаграждение, поради обстоятелството, че не е престиран труд от работника. За да е умишлено едно деяние следва да е налице умисъл на извършващото го лице, в случая умисъл на работника, който да обхваща както предвиждането на вредите, така и тяхното искане или допускане. 

От събраните доказателства по делото не се установява ответникът да е целял или да е допускал настъпването на вреди за работодателя от неявяването му на работа. От приложената по делото разменена кореспонденция между страните се установява друго, а именно, че работникът е уведомил работодателя си, че няма да се явява на работа, поради здравословни проблеми, което изключва умисъла.

Следва да посочи и това, че за работодателя не е настъпила вреда, т.к. работодателят е извършил разход за един самолетен билет, който разход е за негова сметка, като с този билет е пътувал друг ***, който е извършил превоза. Тези обстоятелства се установяват от разпита на св. ****, който казва, че работодателят не е купувал билет за ответника.

Въз основа на изложеното, предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора ответникът има право на присъждане на деловодните разноски, които са претендирани. Те възлизат на 500 лева платено адв. възнаграждение. Същите следва да се възложат на ищеца.

Така мотивиран, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “***Транс 2014” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. Стефан Захариев № 12А иск против ответника В.П.Р. с ЕГН ********** ***, с правна квалификация член 220, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 560 лева,  представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от “***Транс 2014” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. Стефан Захариев № 12А иск против ответника В.П.Р. с ЕГН ********** ***, с правна квалификация член  207, ал. 2, пр. 1 от КТ за заплащане на сумата от 172,91 лева, представляваща претърпяна имущ. вреда, причинена умишлено от ответника, изразяваща се в закупуването на самолетен билет до ***, ***на 19.05.2019г. за друг ***, който е следвало да извърши ****до ****, поради неявяването на ищеца на работа, като неоснователен.

ОСЪЖДА “***Транс 2014” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. Стефан Захариев № 12А да заплати на В.П.Р. с ЕГН ********** *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала: Ц.В.