РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _16.07._
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Левски, ІV състав, в публичното съдебно
заседание на седемнадесети юни_
Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_
при
участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _729_ по описа за _2020_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422, във вр. с
чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
В РС – Левски е постъпила искова молба от **** ЕАД, с
ЕИК/код по БУЛСТАТ:****, със седалище и адрес на управление: гр.****, чрез адв.
В.Н., против Х.В.А., ЕГН**********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на 09.12.2016 г. и по повод
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******
от същата дата, ищецът е предоставил на ответника устройство марка *** На
03.10.2017г. между ответника и ищеца е сключено ново Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** за срок от 24 месеца по
абонаментен план „Тотал 24.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на
24.99 лв. А. не изпълнявал задълженията си по споразумението в общ размер 49.97
лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 18.03.2018г.–17.05.2018г. Вследствие на неизпълнението и съгласно
спогодбата между КЗП и „Теленор“ мобилният оператор начислявал неустойка в
размер на 62.46лв., равна на три
месечни абонаментни такси и начислена във фактура №**********/18.07.2018г.
Твърди се, че вследствие на неизпълнението по
споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 03.10.2017г., А. дължал сумата в размер на 15.61 лв.,
начислена във фактура №**********/18.07.2018г., представляваща разликата между
цената на устройството **** без абонамент и заплатената преференциална цена при
предоставяне на устройството.
На 03.10.2017г. между ответника и ищеца е бил сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** за срок от 24 месеца по абонаментен план Тотал 44.99 с
неограничени национални минути и роуминг в зона „ЕС“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 44,99 лв. А. не изпълнявал задълженията си по договора в
общ размер 88,34 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги в отчетен период
18.03.2018г.–17.05.2018г.
Вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между
КЗП и „Теленор“, мобилният оператор начислявал неустойка в размер на 152,77 лв., равна на три месечни
абонаментни такси и начислена във фактура №**********/18.07.2018г.
Твърди се, че на същата дата – 03.10.2017г. и по повод
горепосочения договор с предпочетен номер ****, мобилният оператор, като
лизингодател сключил с Х.В.А. – лизингополучател, Договор за лизинг, с който
лизингодателят предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка APPLE
iPhone 7 32 GB Black за обща лизингова цена
в размер на 1149,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от
които в размер на 49,99 лв. По договора А. дължал заплащане на сума в общ
размер на 878,21 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 18.03.2018г. -17.07.2018г., подробно
изброени. Твърди се, че следствие на неизпълнението по договора за мобилни
услуги с предпочетен номер ****, А. дължал сума в размер на 154,48 лв., начислена във фактура
№**********/18.07.2018г, представляваща разликата между цената на устройството
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по посочения договор за
лизинг.
Конкретизира фактурите, в които са индивидуализирани
посочените задължения:
1.
Фактура
№**********/18.04.2018г. за отчетен
период 18.03.2018г. – 17.04.2018г., срок за плащане – 03.05.2018г., издадена за
сумата от 107,55 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани
услуги и лизингова вноска:
-
23,66 лв.
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********;
-
33,90 лв.
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ****;
-
49,99 лв.
лизингова вноска за предпочетен номер ****.
2.
Фактура
№**********/18.05.2018г. за отчетен
период 18.04.2018г. – 17.05.2018г., срок за плащане – 02.06.2018г., издадена за
сумата от 130,74 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани
услуги и лизингова вноска:
-
26,31 лв.
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********;
-
54,44 лв.
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ****;
-
49,99 лв.
лизингова вноска за предпочетен номер ****.
3. Фактура №**********/18.06.2018г. за отчетен
период 18.05.2018г. – 17.06.2018г., срок за плащане – 03.07.2018г., издадена за
сумата от 28,38, представляваща неплатен остатък от лизингова вноска за
предпочетен номер ****.
4. Фактура №**********/18.07.2018г.
за отчетен период 18.06.2018г. - 17.07.2018г., срок за плащане - 02.08.2018г.,
издадена за сумата от 1135,17 лв., представляваща неплатени неустойки, суми за
мобилни устройства и лизингови вноски:
- 62,46 лв.
неустойка за предпочетен номер ++359*********;
- 15,61 лв.
сума за мобилно устройство с предпочетен номер ++359*********
- 152,77 лв.
неустойка за предпочетен номер ****;
- 154,48 лв. сума
за мобилно устройство за предпочетен номер ****
- 749,85 лв.
лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер ****.
Ищецът е подал Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Отправя искане съдът да постанови Решение, с което да
признае за установено, че „***" ЕАД, ЕИК **** има следните вземания срещу Х.В.А., а именно: суми в общ размер на
1401,84лв., представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги,
неустойка и сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ***; неплатени абонаментни такси,
използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Допълнително
споразумение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** и неплатени
лизингови вноски по Договора за лизинг към него; законна лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно заплащане на вземането.
Претендира направените деловодни разноски по ч.гр.д.
295/2020г. и по настоящото производство.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на особения представител на ответника.
Становището на особения представител е, че исковата молба е
допустима. Оспорва нейната основателност.
Счита, че ясно са формулирани и обяснени претенциите:
49.97 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 18.03.2018г.–17.05.2018г.; 15.61 лв., представляваща разликата между цената на устройството ***
без абонамент и заплатената преференциална цена при предоставяне на
устройството; 88,34 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги в отчетен период
18.03.2018г. – 17.05.2018г.; 49,99 лв.,
49,99 лв. и 28,38 лв. – лизингови вноски и остатък за периода 18.03.2018г.
– 17.06.2018г.; 154,48 лв., представляваща
разликата между цената на устройството *** без абонамент и заплатената преференциална
обща лизингова цена.
Според особения представител остават неясни някои
обстоятелства:
- как е получен размерът на неустойката „152,77 лв.“, след като се твърдяло, че
се формира на база три месечни абонаментни такси, като абонаментна такса е посочена
44,99 лв.
-
на какво
основание са начислени двете претендирани неустойки? Къде е регламентирано за
ответника задължението да плати неустойка и кога се начислява тя, при какво
неизпълнение? Достатъчно ли е само неизпълнение на конкретно задължение, или е
необходимо прекратяване на договора?
Твърди се, че част от
приложените към ИМ молба документи са нечетливи, а някои – изписани с
изключително малък шрифт, труден за възприемане с невъоръжено око. В случай, че
и към ИМ, намираща се в кориците на делото, са представени нечетливи документи,
прави искане да бъде задължен ищецът да представи оригиналите или заверени
четливи копия, а ако не стори това, оспорва изцяло всички претендирани суми на
основание липсата на предоставена на доверителя й вярна, пълна, четлива, ясна и
разбираема информация преди и по време на сключване на процесните договори и
допълнителните споразумения.
По отношение на твърдяното задължение от 878,21 лв. и
записаната от ищеца сума от 749,85 лв. (представляваща 14 лизингови вноски
начислени накуп) твърди, че видно било от договора за лизинг, че същият бил
сключен на 03.10.2017г. със срок от 23 месеца. Твърди, че ищецът не е
конкретизирал на коя от предвидените в разпоредбата на чл. 12 от ОУ хипотези се
позовава – начисляването накуп обикновено предпоставяло обявяване на месечните
вноски за предсрочно изискуеми. Никъде в ИМ ищецът не се бил позовал на
предсрочна изискуемост и ако има такава – кога и как е обявена, като това бил
въпрос от съществено значение при преценка правилността и основателността на
претендираните суми. Не ставало ясно дали предсрочната изискуемост е следствие
на прекратяване на договора, на каквато ищецът също не се бил позовал. Посочва,
че според разпоредбата на чл. 1, ал.3 от договора, допълнителната сума от 44,99
лв. – една месечна вноска, се начислявала ако се случат или не определени
условия в срок от 1 месец след изтичане на договора, и че към 18.07.2018г. няма
изтекла една година от сключване на договора.
Счита за необходимо ищецът да уточни основанието и размера
на неустойките и основанието за начислените накуп лизингови вноски +1 по
договора за лизинг на устройство
APPLE iPhone 7 32 GВ Black,
след което, ако се касаело за обявена предсрочна изискуемост или прекратен договор, да се конкретизирало
на коя хипотеза се позовава ищецът и да представи съответните документи за
допълнително изложените и относими към спора обстоятелства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема
за установено следното:
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Х.В.А. е
образувано ч.гр.д. № 295/2020г. по описа на РС – Левски. Против длъжника е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 1401,84 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2020г. – датата на
подаване на заявлението, до изплащането на вземането и 28.04 лв. държавна такса
и 360 лв. адвокатско възнаграждение.
Ответникът Х.В.А. е абонат
на дружеството доставчик на мобилни услуги, което се установява от
представените писмени доказателства: допълнителни споразумения от 09.12.2016г.,
от 03.10.2017г. и Договор за лизинг от 03.10.2017г.
Безспорно се установява възникването и съществуването на
валидни облигационни правоотношения между **** ЕАД и ответника А. с предмет
предоставяне на далекосъобщителни услуги.
Със сключване на договора за мобилни услуги страните са
поели насрещни задължения, като основно задължение на ответника е заплащането
на уговорената месечна абонаментна такса за ползваните номера.
Предоставено е мобилно устройство ***, което се установява
от представения по делото договор за лизинг. В него са уговорени общата
лизингова цена на устройството, броят и размерът на лизинговите вноски.
Лизингополучателят А. е декларирал, че получава устройството във вид, годен за
употреба, с цялата документация.
Предоставено е и устройство марка *** с предпочетен номер с
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер. С
полагането на подписа си Х.А. е потвърдил получаването на горепосоченото
устройство.
Представените
договори са валидно сключени и обвързват страните по делото.
Ищецът е изпълнил задължението си по договорите – да
предостави достъп на абоната до своята мобилна мрежа и предлагани
далекосъобщителни услуги и е предал процесните устройства.
С оглед представените по делото писмени доказателства съдът
приема за безспорно установено, че ответникът е подписал процесните договори,
като се е съгласил с условията по тях както и да заплаща стойността на
уговорените месечни абонаментни такси.
За поетите договорни задължения мобилният оператор издава
месечна фактура.
Съгласно Общите условия, чл. 27, дължимите месечни суми са
платими в указаните във фактурите срокове, но не по – късно от 18 дни от
издаването на месечната фактура. Неполучаването на фактура не освобождава
абоната от заплащането на дължимата сума.
Основанието за плащане са доставените абонатни услуги на
ответника, като същият с подписването на договорите е приел да заплаща месечните
абонаментни такси.
Ответникът не твърди, а и не сочи доказателства във връзка
с изпълнението на своите задължения. Безспорен е и фактът, че ответникът не е
заплатил дължимата сума по издадените фактури в уговорения срок.
Ищцовото дружество е изпълнило задълженията си, като е
издало процесната фактура, отразяващо ползването на мобилни услуги от конкретен
мобилен номер, предоставен на ответника.
Задълженията за ответника са да заплаща месечните
абонаментни такси, както и допълнителните мобилни услуги, когато са ползвани, а
по договора за лизинг – да заплаща уговорените лизингови вноски. Изтекъл е
срокът за заплащане на месечните фактури, в които са индивидуализирани
вземанията.
По изложените съображения съдът приема, че ответникът е
неизправна страна по договора, тъй като не е предложил на кредитора изпълнение в уговорените срокове.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилните услуги. Не са
представени доказателства от страна на ответника, че е заплатил дължимите
парични суми по фактурите, тежестта на доказване на които факти е негова, както
му е указано с доклада по делото.
По отношение на начислените неустойки, от страна на ищеца
се прави уточнението, че същите се претендират поради неизпълнението от страна
на ответника по договорите за мобилни услуги
за заплащане на изискуемите абонаментни такси и използвани мобилни
услуги, т.е. сумите за неустойки и разлика в преференциалната цена на
устройствата са дължими поради неизпълнение за заплащане на изискуемите
абонаментни такси и използвани услуги.
Претендираните суми за неустойки са били известни на
ответника към момента на сключване на договорите. С подписването им ответникът
е декларирал, че е запознат с тях и е наясно с последиците от неизпълнението на
задълженията си по тях.
Ищецът претендира лизинговите вноски на основание обща
изискуемост поради изтичане на 23 -месечен срок, за който същият е бил сключени,
като същият не е бил прекратяван предсрочно. Поради което ответникът дължи
заплащането на стойността на устройствата, които е получил, подписвайки
договорите.
Липсват доказателства лизингополучателят да е върнал
предсрочно предоставеното му мобилно устройство, както и доказателства да е
заплатил всяка от лизинговите вноски на падежа й и след това.
Предвид изложеното, като съобрази представените
доказателства, намира, че предявените искове са основателни и доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени.
Ищецът е
заявил искане за присъждане на сторените разноски в заповедното производство в
размер на 28,04 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, както и в настоящото производство в размер на 28.04
лв. държавна такса и 393.76 лв. адвокатско възнаграждение в исковото
производство, както и 328 лв. възнаграждение за особен представител.
Разноски
се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Направено
е съответно искане, представен е списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
сторени такива. В настоящото производство договореното възнаграждение е в
размер на 393.76 лв., платим в брой, внесена е държавна такса в размер на 28.04
лв., както и 328 лв. възнаграждение за особен представител.
В
заповедното производство разноските са 28.04 лв. държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв.
Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът по установителния иск следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските за заповедното производство
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „*****“ ЕАД, ЕИК:**** има
следните вземания срещу Х.В.А., ЕГН**********, с адрес: ***:
суми в общ размер на 1401,84лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума
за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ***; неплатени абонаментни такси, използвани услуги,
неустойка и сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер **** и неплатени лизингови вноски по
Договора за лизинг към него; законна лихва от 24.04.2020г. - подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателно заплащане на вземането.
ОСЪЖДА Х.В.А., ЕГН**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на **** ЕАД, с ЕИК/код по
БУЛСТАТ: ****, направените в заповедното и настоящото производство разноски в
размер на 1137.84 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: