Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 22.11.2013г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишки районен
съд гражданска колегия
в публично заседание на двадесет
и втори октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при
секретаря П. К. и в присъствието на прокурора Борислав Панчов, като разгледа
докладваното от съдия Николинка Цветкова гражданско дело № 3255 по описа за 2012г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Е.А.Б. ***, ЕГН ********** чрез
пълномощника адв. К.Б. против Пловдивски окръжен съд с адрес: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 167 и Национална агенция за приходите с адрес: гр. София,
бул. „Дондуков“ № 52, с която са предявени обективно и субективно съединени
искове на основание чл. 4, &
3 от ДЕС и чл. 7 от Конституцията на РБ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди солидарно в размер на 11 000 лева и в размер на 3600
лева за имуществени вреди в резултат от прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата със Заповед № УЧР-038 от 10.11.2008г., издадена от
Директора на ТД на НАП Пловдив и от постановяване на Решение № 1484 от
28.08.2009г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ведно със законната лихва
върху тези суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ищцата:
До м. ноември 2008г. тя работела като старши инспектор по приходите в
Дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии и проверки“ в ТД на НАП в гр. Пловдив.Със
Заповед № УЧР-037 от 10.11.2008г., издадена от Директора на ТД на НАП Пловдив й
било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради „системни нарушения
на трудовата дисциплина за неизпълнение на възложената работа, неспазването на
техническите и технологичните правила и за неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в нормативните актове и утвърдените от изпълнителния
директор на НАП задължителни процедури в правилника за вътрешния трудов ред и
определени при възникването на трудовото правоотношение“.Били посочени
нарушения на указания на ЦУ на НАП по приложението на чл. 177 от ЗДДС на т.
нар. „Процедура К-22“ и на указанията и препоръките, заложени в работните
карти.Нарушенията били извършени при издаването на Актове за прихващане на
вземания, конкретно посочени в уволнителната заповед.В писмените обяснения на
ищцата било подчертано, че при действията си тя се е ръководила от
върховенството на Правото на Европейския съюз и от задължителната практика на
Съда на Европейските общности /сега СЕС/ по тълкуването и прилагането му.Тези възражения
не били взети предвид.Със Заповед № УЧР-038/10.11.2008г. било прекратено
трудовото правоотношение на ищцата с ТД на НАП, обжалвано пред Пловдивския
районен съд.С Решение от 01.06.2009г. били отхвърлени исковете.С окончателно
Решение № 1484 от 28.08.2009г. на Пловдивски окръжен съд първоинстанционното
решение било потвърдено.В решението си Пловдивският окръжен съд отказал да
изследва противоречието на указанията на работодателя, с което допуснал
нарушение на Правото на Европейския съюз.Указанията за прилагане на чл. 177 от
ЗЗДС, съдържащи се в писмо изх. № 24-00-9/30.06.2009г. на НАП относно
прилагането на чл. 177 от ЗДДС, издадено от изп. директор на НАП, били в разрез
с установената задължителна практика на Съда на Европейския съюз с правните
стандарти относно „задължението“ за знание, вменено на получателя на
доставката.Съгласно
т. 5.2 от Указанието, за да възникне отговорност по чл. 177 от ЗДДС,
получателят на доставката трябвало да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да
бъде внесен.Българските данъчни власти приемали, че задължение на получателя на
доставката било да „проучи стопанската надеждност на доставчика, да проучи
търговския опит на доставчици и клиенти на доставчика /напр. местонахождение,
постоянство на търговския адрес, история, публични отчети, други общодостъпни
данни/“, да е сигурен, че „доставчикът не предлага сделки, които не са свързани
с търговски риск за получателя“, да се увери, че доставчикът не е новосъздадено
предприятие, предлагащо стоки на по-ниски цени от тези на предприятие с
дългогодишен опит и др.С цитирания стандарт се установявала необорима
презумпция за „съпричастност“ на получателя на доставката към евентуално
некоректно поведение на доставчика му или на негови предходни доставчици, което
не съответствало на трайната практика на СЕО.Показателно в този аспект било
Решение от 27 септември 2007г. на СЕО по делото С-409/04.От свързаната с
последващото събиране на ДДС и цитирана от ищеца практика на Съда било видно
също, че мерките, които държавите-членки имали възможност да приемат, за да
осигурят правилното събиране на данъка и да избегнат измамите, не можели да
бъдат използвани по начин, който би поставил под въпрос неутралността на
ДДС.Макар целта да запазят по възможно най-ефективния начин правата на
държавното съкровище, да била легитимна, приетите от държавите-членки мерки, не
трябвало да надхвърлят необходимото за тази цел.Анализирайки и други решения на
СЕО /решението по дело Molenheide и др., т. 47, решението по дело Federation of Technological Industries и др., т. 30, решение по
обединени дела С-***** и др./ ищцата прави извод, че обстоятелствата, че
доставчикът е действал добросъвестно, че е взел всички разумни мерки в рамките
на своите възможности и че неговото участие в измама е изключено, представляват
важни фактори за определяне на възможността този доставчик да бъде задължен да
заплати впоследствие ДДС.Съгласно
чл. 28в, А от Шеста директива държавите-членки следвало да определят условията,
при които се прилага освобождаването на дадена вътрешнообщностна доставка, като
при упражняване на своите правомощия държавите-членки следвало да спазват
основните принципи на правото, които са част от общностния правен ред, вкл.
принципът на правната сигурност и принципът на пропорционалността.В друго свое решение,
разглеждайки спор относно установените в Общностното право гаранции за
упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит СЕО приемал, че „Когато
получателят на доставката на стока е облагаемо лице, което не знае или няма как
да знае, че сделката е свързана с измама, извършена от продавача, чл. 17 от
Шеста Директива 77/388/ЕЕС на Съвета от 17.05.1977г. за хармонизация на
законодателствата на Страните членки по отношение на оборотните данъци – Обща
система на данък добавена стойност: обща база за оценка, според промените на
Директива 95/7/ЕС на Съвета от 10.04.1995г., трябвало да се интерпретира в
значението си, че изключва националните закони, според които фактът, че
договорът за продажба е невалиден – по смисъла на разпоредби на гражданското
право, които гласят, че недействителен договор противоречи на обществената
политика поради незаконността, причинена от продавача, води до загуба от страна
на облагаемото лице на правото да приспадне данък добавена стойност, който е
заплатил.В това отношение нямало значение дали фактът, че договорът бил
невалиден поради измамно избягване на данък добавена стойност или друга
измама.За разлика от това, когато се установи по обективни фактори, че
доставката е за облагаемо лице, което е знаело или е трябвало да знае, че чрез
покупката си участва в сделка, свързана с измамно избягване на данък добавена
стойност, националният съд можел да откаже на това облагаемо лице правото на
приспадане“.
В исковата молба са цитирани и други
решения на СЕО *********, § 18 и Обединени дела от ******* до ******* и други/,
въз основа на които се поддържа, че търговците, които са предприели всички
предварителни мерки, които биха могли разумно да се очакват от тях, за да
гарантират, че техните транзакции не са свързани с измама, било то избягване на
ДДС или друга злоупотреба, трябва да могат да разчитат на законосъобразността
на тези транзакции, без риск да загубят своето право на приспадане на ДДС.Твърди се, че е налице противоречие на
указанията за тълкуване и прилагане на чл. 177, ал. 3 от ЗДДС и презумпцията за
„знание“ с правните стандарти, установени в практиката на СЕС.Цитираната законова разпоредба
въвеждала недопустима необорима презумпция за знание в противоречие с правото
на Европейския съюз и със задължителното му тълкуване от СЕС.Твърди се още, че при прекратяване на
трудовото правоотношение и при постановяване на окончателното решение на ПОС, не е бил съобразен принципа на данъчен неутралитет.Поради
това за ищцата възникнало право да претендира обезщетение
за вреди, претърпени вследствие нарушение на правата й, произтичащи от Правото на Европейския съюз.
Неимуществените вреди за ищцата се изразявали в чувство на безсилие и онеправданост
от институционалния тормоз, упражняван от ответниците, стрес, притеснение, срив
на доверието в националните институции, препятстване на професионалното
развитие и реализация, професионално злепоставяне.
С допълнителна молба-уточнение във връзка с оставянето
на исковата молба без движение ищцата чрез пълномощниците си е уточнила, че периодът за който претендира
заплащане на обезщетение е от 10.11.2008г. до 10.05.2008г.През този период
ищцата не била получавала възнаграждение за полаган от нея труд и била
безработна.Преди уволнението получавала месечно възнаграждение в размер на 600
лева.Твърди, че вредите, предмет на предявените искове, били резултат от
актовете на двамата ответници, поради което било налице съпричиняване.С оглед
на това претенциите били предявени при условията на солидарност.
С писмения отговор на ОС Пловдив се изразява становище за
неоснователност на исковете и се излагат подробни съображения.Прави се
възражение, че ищцата не е заявявала нито в хода на дисциплинарното, нито в
хода на съдебното производство както твърдение за противоречие на норма от
българското право, което тя е била длъжна да прилага в работата си, с Правото на ЕС, така и твърдение за
наличие на норма на Правото на ЕС, която да създава за нея лични права,
евентуално нарушавани от работодателя й.Нямало действия на работодателя на
ищцата, които да влизат в противоречие с Правото на ЕС.ПОС не бил разглеждал
правен спор, основан на противоречие между чл. 177 от ЗДДС и на указания по
писмо от 30.06.2009г. на НАП по приложението му с Правото на ЕС, тъй като
доводи в тази насока пред него не били заявени.Прави се и възражение, че ОС
Пловдив не е юрисдикция, която се произнася като последна инстанция по делото
за преценката относно законосъобразността на уволнението на ищцата, тъй като
постановеното въззивно решение е било обжалвано пред ВКС и е влязло в сила след
произнасянето на последната съдебна инстанция, поради което претенцията се
явявала и с оглед на това неоснователна.Освен това спрямо ищцата били проведени
дисциплинарно и съдебно производство при спазване на всички законови
изисквания.Установено било, че тя грубо е нарушила служебните си задължения да
защитава интересите на обществото от данъчни измами, поради което
законосъобразно била уволнена.Поради това същата не разполагала с право на
игнориране на влязлото в сила съдебно решение, както и да претендира
обезщетения за нанесени вреди.Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор и от процесуалния представител
на втория ответник – ТД на НАП Пловдив, с който се изразява становище, че
предявения иск не е подведомствен на гражданския, а на административния
съд.Освен това искът бил неоснователен и недоказан, тъй като не били налице
предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – липсва административен акт, действие
или бездействие, постановени при или по повод изпълнение на административна
дейност, както и другата предпоставка – актът да е незаконосъобразен и да е
отменен по съответния ред.Поради това нямало как да настъпят и вреди за ищцата.Относно правилността на издадените от ищцата АПВ и
възстановяването на суми по тях също било налице произнасяне на съда.Били
извършени ревизии на посочените дружества „ММДИ“ ЕООД, „С*к*“ ЕООД, „Р*с-2000“ ЕООД, ЕТ „МЛ В*
– М* Д*“ и
издадени ревизионни актове, при които било констатирано, че това възстановяване
не е следвало да бъде извършвано.Неправомерността на действията на самите
дружества, на които бил възстановяван
ДДС, била призната в последващо административно и съдебно производство.С тези възражения се моли да
бъдат отхвърлени предявените искове, като
неоснователни.
По реда на чл. 214 от ГПК по искане на
ищцовата страна в съдебно заседание на 02.07.2013г. е допуснато изменение на
предявения иск за претърпени имуществени вреди, поради неизплатено трудово
възнаграждение за период от шест месеца след датата на уволнението, съгласно
което изменение искът се счита предявен за размера от 3839, 94 лева или
увеличение с 239, 94 лева.
В съдебно заседание ищцата чрез
пълномощниците си поддържа предявените искове.По реда на чл. 143 от ГПК
уточняват, че в конкретния случай било налице
противоречие между практиката на българските данъчни власти по прилагане
на материята в сферата на ДДС както
общо, така и в частност на чл. 205 от Директива 2006/112 на ЕС и на основаните
принципи на пропорционалност и на данъчен неутралитет.Изискванията, които били
наложени към ищцата относно начина, по който тя е трябвало да проведе
проверките във връзка със заявлението на посочените в исковата молба дружества
за възстановяване на ползван данъчен кредит, противоречали на стандартите,
изведени в Европейското право.
В
хода на съдебното производство ответникът ОС Пловдив, чрез представляващия го
административен ръководител поддържа възраженията си, направени с писмения
отговор.
Ответникът ТД на НАП Пловдив чрез
процесуалния си представител по делото поддържа писмения отговор, прави
допълнителни възражения и излага доводи за неоснователност на исковете.
В съдебно заседание явилият се
представител на държавното обвинение – прокурор от РП Пазарджик оспорва
предявените искове като неоснователни.
След преценка на събраните доказателства,
доводите на страните и заключението на прокурора, съдът прие за установено
следното:
Видно е от
приложеното към настоящето дело гр. д. № ***** по описа на Пловдивския районен
съд, че същото е образувано по искова молба на Е.А.Б. /ищца и в настоящето
производство/ против Национална агенция по приходите, Териториална Дирекция
Пловдив, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Скопие“ № 106, с която са предявени
обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ.Обжалвани са като неправилни и незаконосъобразни заповед №
УЧР-037 от 10.11.2008г., с която ищцата била наказана с „уволнение“, считано от
04.12.2008г. и заповед № УЧР-038 от 10.11.2008г., с която било прекратено
трудовото й правоотношение с ответника, считано от датата на връчване на
заповедта на 04.12.2008г.В исковата молба се е твърдяло, че при издаването на
тези заповеди, не е бил спазен чл. 194 от КТ и чл. 195 от КТ.Освен това
заповедта за уволнение била издадена без основание, не били извършвани
нарушения на трудовата дисциплина от ищцата.За изготвянето и връчването на АПВ
съществувала вътрешно-нормативна уредба, която та спазвала.Работила по
параметрите, определени в работната карта.Не е констатирала данни за наличие на
данъчна измама, поради което не е уведомявала съответния орган по установяване
и предотвратяване на измами.Разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС не била приложена,
защото в тези случаи ищцата спазвала и дадените от ЦУ на НАП указания, решения
на ВАС, решения на Съда на европейските общности, касаещи прилагането на
вътрешно-нормативната уредба на НАП и приложението на чл. 177 от ЗЗД.Освен това
в цитираните в заповедта случаи имало наложени обезпечителни мерки по отношение
на доставчиците, поради което чл. 177 от ЗДДС не намирал приложение.Оспорила е
направените изводи в уволнителната заповед, че била изградила трайно установено
негативно отношение, насочено към неспазване на установените процедури и
законови норми при извършване на конкретни проверки, както и че е „изградена
схема за източване на ДДС от бюджета, която не била използвана само веднъж, а
била прилагана многократно и в резултат на същата, от държавния бюджет били
възстановени в полза на кръга фирми около 9 мил. лв.“.Работата й била под
наблюдението и контрола на други длъжностни лица, преди връчването и
възстановяването на суми по АПВ.В атакуваната заповед не била разграничена
отговорността на всяко едно длъжностно лице, което работело и подписвало АПВ и
ако била налице схема за източване на ДДС, не било установено какво е нейното
участие и каква е нейната облага от това.
Всички горепосочени твърдения в исковата
молба са били изследвани в проведеното съдебно производство, като с решение от
01.06.2009г. по гр. д. № 30 по описа на Пловдивския районен съд за 2009г.
исковете са били отхвърлени.
С решение
№ 1484 от 28.08.2009г. по в. гр. д. № ****. по описа на Пловдивски окръжен съд
решението на първата съдебна инстанция, е било оставено в сила.След цялостен
анализ на събраните доказателства по делото и преценка на доводите на страните
въззивният съд е приел, че действително преценката на работодателя, че ищцата
не е изпълнила действия и процедури, които е следвало да бъдат проведени и
по-късно са и проведени от данъчната администрация, е обоснована.По-нататък в
мотивите си въззивният съд отбелязва в подкрепа на изводите си, че обстоятелството
дали и в какъв обем един инспектор по приходите може или не да преценява как да
действа при проверка, не го освобождава от лично неговото задължение да
извършва винаги преценки на конкретните обстоятелства и факти и да ги извършва
при спазване на установените за неговата работа изисквания така, че да не се
допуска приключване на проверката с оспорими резултати, които да ощетяват
интересите, които работата на служителя е
предназначена да защитава /в случая в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание работодателят посочвал наличие на „изградена схема за
източване на ДДС от бюджета“, която не била разкрита от ищцата/.Съответно,
работодателят имал право да проверява и преценява /включително и след
изготвянето на периодичните оценки за оценка на изпълнение на длъжността от
служителя/, спазил ли е същият надлежно това свое задължение, както
работодателят законосъобразно бил постъпил в случая.Доколкото задължението е
лично за работника и касаело извършваната именно от него работа, неоснователно
ищцата се позовавала на това, че тя работи под наблюдението и контрола на други
длъжностни лица, като подобни обстоятелства по начало не могат да я освободят
от отговорност при ненадлежно изпълнение лично от нея конкретно на нейните
трудови функции.Освен това въззивният съд отбелязва, че за наличието на
нарушение на трудовата дисциплина, формата на вината с оглед нормата на чл.
186, изр. 1 от КТ е без значение, нарушение на трудовата дисциплина съставлява
както умишленото, така и небрежното неизпълнение на трудовите задължения,
поради което няма основания да се изисква от работодателя, да установява
умишлено извършване на нарушението и получаване на неследваща се имуществена
облага от работника в резултат на нарушението, каквито обстоятелства в случая
не били и твърдяни от работодателя.По тези съображения въззивният съд е приел,
че е установено от работодателя наличието на посочените в заповедта нарушения
на трудовата дисциплина, които несъмнено обосновавали основателността на
налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“.От страна на уволнения
служител не се установявало наличие на основания, с оглед на които да се
приеме, че нарушенията са извършени при обстоятелства, при които той не следва
да носи отговорност.С оглед на това е прието, че атакуваното уволнение се явява
законосъобразно извършено и първоинстанционното решение, с което исковете са
отхвърлени, е оставено в сила.
В исковата
молба, въз основа на която е образувано производството по настоящето дело, не
са изложени обстоятелства за касационно обжалване, но от приложените дела е видно,
че Е.А.Б. е подала касационна жалба против въззивното решение на ПОС, по която
е било образувано К. гр. д. № ****** по описа на ВКС за 2009г.Изложила е
оплаквания, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси,
които били решени в противоречие със съдебната практика /чл. 280, ал. 1, т. 2
от ГПК/.Посочените от жалбоподателката чрез пълномощника й въпроси касаят
правилното приложение на чл. 189 от КТ и на чл. 190, ал. 2 от КТ.В противоречие
със съдебната практика бил решен и въпроса за приложението на чл. 177 от ЗДДС
съобразно дадените указания от ЦУ на НАП.В постановеното Определение № 279 от
09.03.2010г. на ВКС по жалбата на Е.А.Б. е прието, че съществените за спора
въпроси за извършените нарушения, за тяхната системност, за своевременното
налагане на дисциплинарното наказание,
което работодателят съобразил с критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ, въззивният
Пловдивски окръжен съд, не е разрешил в противоречие с практиката на съдилищата
в страната, поради което решението не е допуснато до касационно обжалване.Определението
е постановено на 09.03.2010г. и на тази дата е влязло в сила решение № 1484 от
28.08.2009г. по в. гр. д. № *** по описа на Пловдивския окръжен съд.
В
настоящето производство следва да бъдат обсъждани единствено доказателствата,
мотивите в атакуваната уволнителна заповед и изводите на съда, относими към
твърденията на ищцата за допуснато нарушение на Правото на Европейския съюз.Веднага
следва да се отбележи, че нарушения на конкретни права на ищцата като
частно-правен субект, произтичащи от Правото на Европейския съюз, не са посочени.Възражения
в тази насока не са правени и пред компетентните съдебни инстанции при оспорване
на заповедта за уволнение предвид направения по-горе анализ за развитието на съдебното
производство.
В самата
заповед № УЧР-037 от 10.11.2008г., с която е било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ на ищцата, подробно са описани нарушения на трудовата
дисциплина за неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
нормативни актове и утвърдени от изпълнителния директор на НАП задължителни
процедури, в правилника за вътрешния трудов ред.На първо място не били спазени
установените процедури за работа на Дирекция „Контрол“ при издаването на 8 бр.
посочени АПВ, нарушена била т. I, 1 от Организационни правила за движение на актове и жалби по актове и
действия, за които компетентен бил Директорът на ТД на НАП Пловдив, утвърдени
със Заповед № РД-09-67/28.02.2006г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, съгласно която след
издаването на АПВ същите се предавали от ръководителя на екипа на Началник
сектора, който чрез съответното деловодство ги изпращал в отдел „ОПЗ“.На
следващо място при издаване на АПВ № 800582/21.01.2008г. не била изпълнена т. II, 1 „Уведомяване на органите по
установяване и предотвратяване на измами“ във вр. с т. II, 2 „Примерни критерии за наличие
на данъчна измама“ от Процедура К-22 „Събиране и анализ на информация за
измами“, утвърдена със Заповед №
6/03.01.2006г. на Изп. директор на НАП, съгласно които при наличие на индикации
за данъчна измама, установени в хода на проверката, следва да се уведоми съответният орган по установяване и
предотвратяване на измами.В случая по преписките имало данни, че предмет на
доставките е медицинска апаратура, докато основната дейност на получателя е
производство и търговия с вино, т. е. налице е извършване на доставки с
разнороден, необичаен за основната дейност предмет с липса на опит в
бранша.Органът по приходите е следвало да изготви съобщение /обр. Кд 109/ с
подробно описание на констатираните факти и обстоятелства и съответните
приложения към тях и същото да бъде заведено в деловодството.Била нарушена и
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ДОПК при издаване на 8 броя посочени АПВ, като
органът по приходите не установил всички факти и обстоятелства, имащи значение
за прихващането, респ. възстановяването на ДДС чрез допустимите по ДОПК
доказателствени средства.Не били събрани всички относими към случая
доказателства, не била изяснена фактическата обстановка и бил нарушен
посоченият в ДОПК принцип за обективност.При издаването на същите АПВ не била
взета предвид и разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС, въпреки че при всяка една от
посочените проверки били налице данни за евентуални данъчни злоупотреби,
свързани с невнасяне на дължимия ДДС – невнесен ефективно ДДС от предходния
доставчик и наличие на цена, която значително се отличавала от пазарната.Имало
индиции също така за заобикаляне на закона.Отношение към това имал начинът на
плащане по доставките – разсрочено плащане, при което сборът от вноските не
отговарял на уговорената цена, първоначално плащане на незначителна сума в сравнение
с уговорената такава, сроковете за плащане, свързаността между лицата –
извършваните многократни прехвърлителни сделки между едни и същи лица,
предходните сделки с имота, изключително кратките срокове между придобиването и
продажбата на имота от предходния доставчик.Тези обстоятелства не били
изследвани от органа по приходите, извършващ проверката.Не били предприети
необходимите действия, за да бъде доказано дали са налице основания за
прилагане на солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС и при евентуално тяхно
доказване отговорността да бъде реализирана, посредством ревизия на
получателите по доставките.С поведението си служителят допуснал многократно да
бъдат възстановявани суми с изключително висока стойност на един определен кръг
от фирми, при положение, че са били налице данни за очевидни данъчни
злоупотреби, които е следвало да бъдат констатирани и задълбочено
изследвани.Като цяло при издаването на сочените 8 бр. АПВ било нарушено и
предвиденото в длъжностната характеристика задължение, при извършване на
данъчни проверки във всяко конкретно производство, да се изследват систематично
и задълбочено фактите и обстоятелствата,
свързани с дейността на проверяваното лице и съотносими към проверката.
Видно е от
материалите по приложеното трудово дело, че от ищцата Е.Б. са били изискани
обяснения във връзка с констатирани нарушения при издаване на АПВ и същата е
депозирала такива на 27.10.2008г.В обясненията си е поддържала, че фактите и
обстоятелствата, свързани с конкретните проверки, са били изследвани по
предвидения в закона, инструкциите, процедурите и длъжностната й характеристика
ред, както и съобразно указанията, дадени в работната карта.В пълнота били
изследвани обстоятелствата относно придобиването на имуществото, цената му,
реалността на доставките, първичните и вторични счетоводни документи и регистри
на проверяваните фирми.Конкретно е описала извършените действия при проверките.Не
било искано възлагане на експертизи за определяне на пазарната цена на имотите,
поради обстоятелството, че не се касаело за сделки между свързани лица, а от
друга страна липсвало законово задължение за извършване на такава експертиза
при всички случаи.Относно приложението на чл. 177 от ЗДДС ищцата е счела, че
макар дължимият данък да не е бил внесен ефективно като резултат за данъчен
период, то нямало данни доставките да са привидни, да заобикалят закона или да
са на цена, която значително се отличава от пазарната.Ищцата се е позовала и на
две писма на НАП с изх. №№ 24-03-23/14.02.2008г. и 24-30-175/22.02.2008г. и на
конкретни решения на СЕО с номера С-384/04 от 11.05.2006г., С-354/03, С-355/03
и С-484 от 12.01.2006г. и С-439/04 и С-440/04 от 06.07.2007г.Тези обяснения са
подробно обсъдени в заповедта за уволнение, като работодателят е счел, че от тях
не става ясно защо не е изследвано разминаването в уговорените разсрочени
плащания и стойността, посочена в нотариалните актове, което било индиция за
нереалността на доставката.Само по един от издадените АПВ бил изследван
произхода на средствата за закупуването на съответните активи, въпреки че в
работните карти било поставено като указание.Освен това по 4 бр. посочени АПВ
от събраните по преписките доказателства – нотариални актове за
покупко-продажба, с които доставчикът купувал недвижимия имот и тези, с които
го продавал на получателя /съответното проверявано лице/, били видими
значителни разлики в цените на придобиване и в цените на продажба на
съответните имоти.Това било признак за наличие на „цена, която значително се
отличава от пазарната“ по см. на чл. 177 от ЗДДС, поради което работодателят е
счел, че в хода на проверката са били налице обективни индикации за наличие на
злоупотреби, които е следвало да подтикнат органа по приходите да предприеме
необходимите действия за изясняване на тези факти, посредством извършване на
експертиза за установяване на пазарните цени на имотите.
В
настоящето производство са представени от ответната страна решения на
Пловдивски административен съд и на ВАС, постановени в образуваните съдебни
производства по жалби на конкретните дружества – получатели по доставките
против издадените впоследствие ревизионни актове от ТД на НАП Пловдив, с които
на основание чл. 177 от ЗДДС им било вменено задължение за ДДС за внасяне в
съответните размери.Основното оплакване на жалбоподателите е било, че
ревизионните актове покривали същите данъчни периоди, за които вече имало
влезли в сила АПВ.
Видно е
от приложените заверени преписи на съдебните решения по адм. дела №№ **/2009г, **/2009г.,
**/2009г. и **/29.06.2009г., всички по описа на Пловдивски административен съд,
че жалбите на „Р*-200“ ЕООД, представлявано от временен синдик, „М “ЕООД, представлявано от управителя СГК и
съответно на „С К “ ЕООД, представлявано
от управителя ГЯГ и ЕТ „МЛ вино-М. Д.“ против издадените им ревизионни актове,
са били отхвърлени.Три от постановените от Пловдивския административен съд
решения са били обжалвани и оставени в сила с решения на ВАС по адм. д. № /2011г., адм. д. № /2010г.
и съответно адм.д. № /2011г.
В
решение № 957 от 29 юни 2010г. Пловдивският административен съд след изясняване
на всички обстоятелства по случая, е направил извод за наличие на доставка,
цената по която, значително се е отличавала от пазарната такава.В мотивите си
съдът е приел още, че този извод не се променя от обстоятелството, че във
връзка с установените данъчни задължения на прекия доставчик, са били
предприети съответни обезпечителни мерки.На първо място е взето предвид, че
законът не държи сметка за това дали дължимият данък е възможно или не ще е
въобще възможно да бъде разчетен с бюджета, а да „е ефективно внесен като
резултат за данъчен период…“.Това е релевантният факт, с проявлението на който
като последица, правната норма свързва възникването на отговорност за
получателя по отношение на неговата дължимост към бюджета.На следващо място съдът е приел, че
именно ползването на правото на данъчен кредит поражда при наличието на
предпоставките, предвидени в чл. 177 от ЗДДС /които в крайна сметка се свеждат
до едно недобросъвестно поведение от страна на получателя по сделката/
отговорността на получателя за разчитането на косвения данък с бюджета.
От мотивите на решение № 506 от
12.04.2010г. на Пловдивски административен съд става ясно, че в проведеното
производство по издаване на ревизионен акт на „*****“ ЕООД, представлявано от
управителя СГК, а така също и след съпоставяне на данните от публичния
търговски регистър, било установено, че посоченото дружество и „Р***“ ЕООД са
свързани лица по смисъла на §, т. 34 от
ДР на ЗДДС във вр. с § 1, т. 3, б. „з“ във вр. с § 1, т. 4 от ДОПК. Освен това
тяхната дейност, представителство и счетоводно обслужване също били свързани
помежду си и на практика се осъществявали от едни и същи лица.Именно въз основа
на тези данни съдът е направил извод, че жалбоподателят в качеството си на
търговец и при полагане на дължимата грижа, е бил длъжен да знае, че прекият му
доставчик – „Р*****“ ЕООД /респ. неговия правоприемник „Р*2********“ ЕООД/, по
всяка една от процесните доставки на недвижими имоти, не ще внесе ефективно
дължимия към бюджета косвен данък.
В
решението по адм. д. № ****/2009г. по описа на Пловдивски административен съд
също е направен извод, че в конкретния случай получателят е бил длъжен да знае,
че данъкът няма да бъде внесен, тъй като в проведеното производство се е
установило, че цената, за която нему е продаден имота, е 56 пъти по висока от
цената, по която „Ма*********“ ЕООД е придобило същия, само 13 дни преди това.
В решението по адм. д. № *** по описа за
2009г. на Пловдивския административен съд е обоснован извод за заобикаляне на
закона, тъй като съконтрагентите по сделките били уговорили постигането на правен
резултат в нарушение механизма на ДДС, който изисквал получателят да плати
начисления му ДДС и същият на свой ред да бъде внесен от доставчика в приход на
бюджета.В случая това не било сторено и при наличието на посочените
обстоятелства сочело неправомерност в действията на страните, респ. било
основание за ангажиране на солидарната им отговорност.
В
решенията на ВАС по адм. д. ***., адм. д. № 9972/2011г. и адм. д. № ****2010г.
по описа на същия съд е прието, че „в конкретните случаи дори не се налага да
се презумира знанието на жалбоподателя, че доставчиците му няма да внесат ДДС
по фактурите, тъй като от установената фактическа обстановка и в трите случая
ставало ясно, че към момента на сделките, ревизираният субект е платил само
една малка част от продажната цена на вещите, която част била в по-малък размер
от дължимия по сделката ДДС.След като купувачът не бил платил на доставчиците
размера на начисления ДДС по сделките, той не би могъл да има разумно очакване,
че доставчиците биха могли да изпълнят задълженията си за внасяне на начисления
ДДС по сделките в републиканския бюджет.“
Към настоящето дело са приети като писмени
доказателства и заверени преписи от присъда № 89 от 19.09.2011г. по НОХД № ***по
описа за 2010г. на Пловдивския окръжен съд и мотиви към нея, решение № 60 от
06.06.2012г. по ВНОХД № *** по описа за 2011г. на Пловдивския апелативен съд и
решение № 566 от 21.01.2013г. по КНОХД № ***. по описа на ВКС, от които е
видно, че не е било доказано извършването на престъпления по НК от управителите
на дружествата – доставчици по съответните облагаеми сделки, свързани с
декларираното ДДС за възстановяване и довели до получаване от държавния бюджет
на неследващи се парични суми от съответните получатели по доставките, като
подсъдимите са били оправдани по всяко от повдигнатите им обвинения.
Като
свидетел по настоящето дело е дал показания Н.Б. – съпруг на ищцата, който
сочи, че тя винаги е била весел и жизнен човек, обичала работата си, но много
тежко приела уволнението й като данъчен инспектор.Първоначално разбрала за това
от пресата и била стресирана.Затворила се в себе си, плачела, не искала първите
дни да се вижда с никой.Проявили се и здравословни проблеми, породени от
стреса.Впоследствие правила опити да започне друга работа, но не се получавало.
В същата насока са и показанията на св. К.М.
и св. К.Д. относно настъпилата промяна у
ищцата след уволнението й.Св. М. имала и преки впечатления от работата на
ищцата като данъчен инспектор, тъй като през определен период от време била
ръководител на екип и двете с нея работили много добре, ищцата винаги се
отнасяла отговорно към поставените й задачи и изпълнявала съвестно служебните
си задължения.Била разочарована от изхода на делото, което завела с оглед
оспорване законосъобразността на уволнението, като считала, че решението е
несправедливо.Св. Д. също е работил заедно с ищцата през периода преди
уволнението й и има впечатления, че тя е била прекалено стриктна.Когато св. Д.
я видял за първи път след уволнението, тя изглеждала като болен човек, не
вярвала, че се е случило това и не
можела да го превъзмогне.
По делото е
прието и заключение на съдебно-икономическа експертиза, съгласно което последното
начислено брутно трудово възнаграждение на ищцата за пълен отработен месец,
преди уволнението, било за октомври 2008г. в размер на 639, 99 лева.Размерът на
неполученото трудово възнаграждение от ищцата за заеманата длъжност за период
от 6 месеца след уволнението бил 3 839, 94 лева.
При така
установеното по делото от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
В настоящия
случай ищцата основава претенциите си за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, като резултат от нарушаване правото на ЕС при издаването
на Заповед № УЧР-037 от 10.11.2008г. от Директора на ТД на НАП Пловдив и при постановяване на Решение № 1484 от 28.08.2009г. по описа на
Пловдивския окръжен съд.Основанието за търсене на тази отговорност се извежда от принципа за
лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4, § 3 от Договора за Европейски съюз.
Съгласно
постоянната съдебна практика и както изрично е посочено в решението на Съда от
19 ноември 1991г., съединени дела С-6 и 9/90 Francovich и Bonifaci,
„националните юрисдикции, натоварени с прилагането в рамките на своята
компетентност на разпоредбите на общностното право, следва да гарантират
пълното действие на тези норми и да защитават правата, които те предоставят на
частноправните субекти“.Принципът на отговорност на Държавата за вреди,
причинени на частноправните субекти, вследствие на нарушения на общностното
право, за които носи отговорност Държавата, е присъщ на системата на
Договора.Когато, както се твърди в настоящия случай, държава членка не изпълни
задължението си да предприеме всички необходими мерки за постигането на
предписания от Директивата резултат, пълната ефикасност на тази норма на
общностното право предполага право на обезщетение, при положение, че са
изпълнени три условия.Първото от тези условия е предписаният от Директивата
резултат да включва предоставянето на права на частноправните субекти, които
националните юрисдикции трябва да гарантират.Второто условие е, да бъде
възможно установяването на съдържанието на тези права, въз основа на
разпоредбите на Директивата.Третото условие е съществуването на
причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на Държавата и
вредата, претърпяна от засегнатите лица.Тези условия са достатъчни, за да
породят право на обезщетение в полза на частноправните субекти, което намира
своето правно основание пряко в общностното право.Освен това принципът за
отговорност на държавите членки е приложим по отношение на всяко неизпълнение
на задължение, произтичащо от Договорите, независимо от характера и вида на
това неизпълнение.В тази връзка Съда в посоченото по-горе решение уточнява, че
този принцип е валиден във „всеки случай, когато държава членка наруши правото
на Съюза, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или
бездействие е в основата на неизпълнението на задължението“ /т. 32 от съдебното
решение/.
В настоящия
случай се твърди наличие на противоречие между практиката на данъчните власти в
РБългария по прилагане на материята в сферата на ДДС /общо и в частност на чл.
205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената
стойност/ и основните принципи на пропорционалност и данъчен неутралитет.Според
ищцата реално е била санкционирана от Държавата и уволнена от поста й, тъй като
при изпълнение на служебните си задължения се е ръководела от принципите на
върховенството на закона и приоритета на правото на Европейския съюз над
противоречащите му национални норми и практика, което било недопустимо съгласно
практиката на Съда на ЕС /в тази насока сочи решение от 6 ноември 2003г. по
дело С-**. и решение от 6 март 2007г. по обединени дела С-** С-*** и С-**./.
В исковата си молба на първо място ищцата
се позовава на противоречие на указанията за тълкуване и прилагане на чл. 177,
ал. 2 от ЗДДС, съдържащи се в писмо изх. № 24-00-9/30.06.2009г. на Национална
агенция за приходите и „задължението“ за знание, вменено на получателя на
доставката, с правните стандарти, установени в практиката на СЕС.Цитирана е т.
5.2 от това указание, съгласно която, за да възникне отговорност по чл. 177 от ЗДДС, получателят на доставката трябвало да е бил длъжен да знае, че данъкът
няма да бъде внесен.Утвърденият стандарт от НАП според ищцовата страна
установявал необорима презумпция за „съпричастност“ на получателя на доставката
към евентуално некоректно поведение на доставчика му или на негови предходни
доставчици, което не съответствало на трайната практика на СЕО.В тази насока е
анализирано и решение от 27 септември 2007г. на СЕО по дело С-409/04 /Teleos plc и други срещу Cfmmissioners of
Customs § Excise/.
С оглед
гореизложените твърдения и доводи на ищцовата страна следва да се има предвид,
че предмета на посоченото решение на СЕО, не е аналогичен с разглежданите
хипотези в настоящия случай, тай като касае осъществяването на
вътрешнообщностна доставка на стоки, за която при ревизия от данъчните власти
се оказало, че поради извършена от получателя на доставката измама, за която
доставчикът не е знаел и не би могъл да знае, въпросните стоки не били
напускали територията на държавата-членка на доставката.С оглед на тези
обстоятелства в т. 50 от решението си СЕО приема, че „ще противоречи на
правната сигурност възможността държава-членка, която е регламентирала условията
за прилагане на освобождаването на дадена вътрешнообщностна доставка,
по-конкретно определяйки списък от документи, които да се представят на
компетентните органи и която първоначално е приела представените от доставчика
документи като доказателства, обосноваващи правото на освобождаване,
впоследствие да задължава този доставчик да заплати полагащия се за тази
доставка ДДС“.
След
направения цялостен анализ на събраните доказателства и установеното по тук
разглежданото дело от фактическа страна, настоящият състав на съда намира, че
сочените от ищцовата страна указания на НАП, също са неотносими в случая.С
атакуваната заповед № УЧР-037/10.11.2008г. на Директора на ТД на НАП Пловдив,
на ищцата не е вменявано нарушение на дадените указания с писмо изх. №
24-00-9/30.06.2009г. на Национална агенция за приходите.Тези указания касаят
задължения за получателите на доставки, свързани с отговорността им по чл. 177
от ЗДДС, докато на ищцата в качеството й на ст. инспектор по приходите в сектор
„Ревизии и проверки“ 2 в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив, са вменени
нарушения на чл. 3, ал. 1 и 2 от ДОПК, за неизпълнение на конкретно посочени
процедури за работа, на предвиденото в длъжностната й характеристика и
указанията по работните карти и за това че при издаването на конкретно посочени
АПВ не са били установени всички факти и обстоятелства, имащи значение за
прихващането, респ. възстановяването на ДДС чрез допустимите по ДОПК
доказателствени средства.В издадената уволнителна заповед /стр. 11, първи абзац,
последно изречение/ изрично е посочено, че „приложението на чл. 177 от ЗДДС не
следва да се разглежда в смисъл, че при конкретните проверки е трябвало да бъде
отказано възстановяването на ДДС, а в смисъл, че след признаването на данъчния
кредит, сумата е следвало да бъде използвана за събиране на публичните
задължения на доставчика по съответната сделка, формирани по същата тази
доставка“.
В исковата
молба /стр. 4, втори абзац/ е подчертано приетото от СЕО в решението по дело С****/04,
че „чл. 28в, А, б. а, първа алинея от Шеста директива, не допуска компетентните
органи на държавата-членка на доставката да задължават даден доставчик, който е
действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв
поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки,
да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се
окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на
споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни
мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от
него вътреобщностна доставка, не го довежда до участие в такава измама“.
Именно за да
се установи доколко съответните доставчици, респ. получатели на доставките, са
взели всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се уверят, че
осъществяваните сделки, не ги довеждат до участие в данъчна измама, в
конкретните хипотези, имащи отношение към предмета на настоящето дело, е било
необходимо да се установят от органа по приходите с допустимите доказателствени
средства всички факти и обстоятелства, имащи значение за прихващането, респ. възстановяването
на ДДС.Поради това не без основание в издадената заповед за уволнение /стр. 10,
последно изречение/ работодателят е направил извод, че „наличието на обективни
индикации за злоупотреби в хода на проверките, е следвало да подтикне органа по
приходите да предприеме необходимите действия за изясняване на тези факти,
посредством извършване на експертиза за установяване на пазарните цени на
имотите“.Тази необходимост се потвърждава и впоследствие в хода на извършените
данъчни ревизии.Налице са били такива очевидни данни – по всяка една от
доставките дължимият данък /в пълен размер или съответната част от него/, не е
бил ефективно внесен като резултат за данъчния период от съответния доставчик
по сделката, въпреки наложените обезпечителни мерки.Цената по извършените
доставки освен това, се е отличавала значително от пазарната такава в
разглежданите случаи.По отношение на дружествата „М***“ ЕООД и „Р***“ ЕООД е
имало и данни, че са свързани лица по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС във
вр. с § 1, т. 3, б. „з“ във вр. с § 1, т. 4 от ДОПК.В атакуваната заповед за
уволнение /на стр. 12, първи абзац/ е подчертано и наличието на данни по
преписките, че предмет на доставките е била медицинска апаратура, а основната
дейност на получателя е била производство и търговия с вино, т. е. извършени са
били доставки с разнороден, необичаен за основната дейност предмет, което пък е
било изрично посочено като индиция за данъчна измама в утвърдената Процедура К
– 22 “Събиране и анализ на информация за измами“.
Самата ищца
в писмените си обяснения пред работодателя се е позовала единствено на две
указания на ЦУ на НАП, дадени с писма № 24-03-23/14.02.2008г. и
24-30-175/22.02.2008г., като се е съобразявала и с решения № № С***********от
12.01.2006г., С-********** от 06.07.2006г. на СЕО относно прилагането на
солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС.
Във връзка с дадените обяснения от ищцата пред
работодателя следва да се има предвид, че допустимостта на института на
солидарната отговорност и съответствието му с Директива на Съвета 2006/112/ЕО,
е потвърдена с решение на СЕО по дело С******,
където изрично е посочено, че чл. 21, параграф 3 от Шеста директива /отм/, сега
чл. 205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО /съгласно таблицата за съответствие,
съставляващо приложение XII/, позволява държавите-членки, в границите, наложени от общите принципи на
правото на Общността, да въведат солидарна отговорност за плащането на ДДС.От
друга страна в същото решение е прието, че налагането на солидарна отговорност
за плащане на ДДС не може да се основава на член 22, параграф 8 от Шестата
директива, който настоящият състав на съда намира за неотносим към предмета на
тук разглежданото дело, доколкото цитираната разпоредба от Директивата
предвижда, че „държавите-членки могат да налагат други задължения, които считат
за необходими за правилното събиране на данъка, както и за предотвратяването на
измами, при спазване на изискването за равно третиране на местните сделки и
сделките, извършвани между държавите-членки от данъчнозадължени лица и при
условие, че такива задължения не водят в търговията между държавите-членки до
формалности, свързани с преминаването на границата“.
Въпросът
за съвместимостта на разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДДС с правото на
Общността остава извън обхвата на изследване по настоящето дело, доколкото в
случая въз основа на обективно установените данни в конкретните хипотези,
посочени по-горе в мотивите и обуславящи наличието на недобросъвестно поведение
и на двете страни по сделките, може да се направи обоснован извод, че
получателите на доставките е трябвало да знаят, най-малко имали са основания да
подозират, че доставчиците им няма да внесат реално дължимото ДДС.В този смисъл
е и заключението на СЕО в решение от 6 юли 2006г. в съвместно дело С*********,
цитирано от ищцовата страна /стр. 7, втори абзац от исковата молба/, в което е
прието, че „когато се установи по обективни фактори, че доставката е за
облагаемо лице, което е знаело или е трябвало да знае, че чрез покупката си
участва в сделка, свързана с измамно избягване на данък добавена стойност,
националният съд може да откаже на това облагаемо лице правото на приспадане“.Некоректно
се акцентира върху друга част от това
решение /стр. 7, първи абзац от исковата молба/, където е прието, че „Когато
получателят на доставка на стоки е облагаемо лице, което не знае или няма как
да знае, че сделката е свързана с измама, извършена от продавача, чл. 17 от
Шестата Директива 77/388/ЕЕС на Съвета от 17.05.1977г. за хармонизация на
законодателствата на Страните Членки по отношение на оборотните данъци – Обща
система за данък добавена стойност: обща база за оценка, според промените на
Директива 95/7/ЕС на Съвета от 10.04.1995г., трябва да се интерпретира в
значението си, че изключва националните закони, според които фактът, че
договорът за продажба е невалиден – по смисъла на разпоредби на гражданското
право, които гласят, че недействителен договор противоречи на обществената
политика поради незаконността, причинена от продавача – води до загуба от
страна на облагаемото лице на правото да приспадне данък добавена стойност,
който е заплатил.В това отношение няма значение дали фактът, че договорът е
невалиден, е поради измамно избягване на данък добавена стойност или друга
измама“.Не такъв обаче е настоящият случай, тъй като не се касае за незаконност,
причинена единствено от продавача, довела до загуба от страна на облагаемото
лице на правото на приспадане на данък добавена стойност, който същият е
заплатил.
Действително
заобикалянето на закона и привидността са основания за нищожност на договорите
съгласно разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, но първото от тях е
налице, когато и двете страни по сделката съзнават, че преследват неправомерна
цел и за да я постигнат си служат със сделки, които сами по себе си не са
забранени, тъй като с тях могат да се постигнат правомерни резултати, а второто
е налице, когато страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно
привидно съглашение, за да обективират външно определен резултат, който те във
вътрешните си отношения не желаят да настъпи.Очевидно е, че в тези случаи страните
се стремят да прикрият действителните си намерения при сключване на сделка и
когато това поведение води до получаване на неоснователна данъчна облага, респ.
риск от загуба на данъчни приходи, то напълно обосновано и съответстващо на
общностната правна уредба е било поставеното изискване към ищцата в качеството
й на ст. инспектор по приходите, да предприема действия за изясняване на всички
факти и обстоятелства по конкретните случаи, имащи значение за прихващането,
респ. възстановяването на ДДС чрез допустимите по ДОПК доказателствени средства.
За
пълнота на изложението следва да се посочи още, че предвидените в чл. 177, ал.
3 от ДДС условия, а именно невнасянето на дължимия данък ефективно като
резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик, както и
привидност на облагаемата доставка, заобикаляне на закона или цена, която
значително се отличава от пазарната, несъмнено имат отношение към преценката за
знание на получателя на доставката.Доказаното наличие на тези условия, съчетано
с риска от загуба на данъчни приходи, поради невнасянето на дължимия данък
ефективно, обуславят извод за знание от облагаемото лице, че чрез покупката си
участва в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС.Тежестта за доказване на
тези обстоятелства лежи именно върху данъчните органи, които трябва да
осъществят необходимите проверки и ревизии, за да установят нарушения и измами
с ДДС, респ. да наложат санкции и да ангажират отговорността на съответното
данъчно задължено лице.От друга страна последното има възможността да обжалва
актовете на данъчните органи и в рамките на съдебно производство с допустимите
доказателствени средства да установи, че е положило грижата на добрия търговец,
че е взело всички предпазни мерки при сключване на сделките, които могат
разумно да се изискват от него, за да гарантира, че действителните намерения на
страните не са били свързани с измамно избягване на ДДС.Това доказване би било
успешно най-вече когато данъчнозадълженото лице отстрани своевременно и напълно
риска от загуба на данъчни приходи.
Предвид
изложените съображения не би могло да се приеме, че в случая мерките, които
Държавата е приела, за да осигури правилното събиране на данъка и да
предотврати измамите, надхвърлят необходимото за постигането на тази цел и
поставят под въпрос неутралитета на ДДС.Поставените нормативни изисквания в
тази насока са свързани с добросъвестно поведение от страна на стопанките
субекти, вкл. получателите на доставки, като ясно допринасят за изпълнение на
целта да се избегне тяхното участие в данъчни
измами и злоупотреби и изглеждат напълно пропорционална мярка от гледна
точка на тази цел.Не би могло да се говори и за нарушение на принципа на
правната сигурност, тъй като именно при изясняването на всички релевантни факти
и обстоятелства от компетентните органи по приходите във всеки отделен случай,
ще бъдат гарантирани в пълна степен правата на стопанските субекти и когато се
установи, че те са предприели всички предварителни мерки, които биха могли
разумно да се очакват от тях, за да избегнат участие в данъчни измами и
злоупотреби при сключването на сделки, същите ще могат да разчитат на
законосъобразността на тези сделки, без риск да загубят правото си на
приспадане на ДДС.
Поради
всичко гореизложено настоящият състав на съда намира, че ищцата неоснователно
се е позовавала при осъществяване на дейността си като ст. инспектор по
приходите и в хода на проведеното съдебно производство по оспорване законността
на уволнението й, на общностната правна уредба, тъй като прилагането на същата
не може да се разшири така, че да обхване и сделките, които са извършени с цел
противозаконно облагодетелстване, от предвидените от общностното право
предимства /в този см. решение по дело Halifax и др., т. 69/.Проверката за това
е задължение именно на съответната национална юрисдикция, респ. на компетентния
орган по приходите във всеки отделен случай.
След
цялостния анализ на всички доказателства и доводи на страните по настоящето
дело съдът намира, че не е налице и основание за присъждане на обезщетение в
полза на ищцата, тъй като не беше установено наличието на поставените от Съда
три условия за това, а именно нарушение на правна норма на Съюза, от която тя
да черпи права като частно-правен субект, нарушението на тази норма да е достатъчно
съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и
претърпяна от нея вреда.Освен това значение за успешното доказване на настъпили
вреди като резултат от нарушение на норма на Правото на ЕС има и
обстоятелството, доколко този въпрос е бил поставен пред ВКС, който като
последна съдебна инстанция единствено е бил компетентен да разгледа спора по
трудовото дело по същество, при наличие на основание за допускане на касационно
обжалване и евентуално да прецени дали такова нарушение би било обуславящо за
изхода на делото с оглед на всички релевантни факти и обстоятелства.
С оглед
направените по-горе изводи не следва да се обсъжда възможността за ангажиране
на солидарна отговорност на ответниците по настоящето дело, след като не е
доказано наличието на настъпили вреди от актовете им.
Предвид
гореизложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани.
От страна
на втория ответник – НАП чрез процесуалния представител са претендирани
направените разноски, поради което и с оглед изхода на делото такива следва да
бъдат присъдени за юрисконсултско възнаграждение в размер на 742 лева.
По изложените съображения Пазарджишкият
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Е.А.Б.
***, ЕГН ********** чрез
пълномощниците й адв. К.Б. и адв. Г.Ч.,*** против Пловдивски окръжен съд с адрес: гр. Пловдив,
бул. „Шести септември“ № 167 и Национална агенция за приходите с адрес: гр.
София, бул. „Дондуков“ № 52, за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди солидарно в размер на 11 000 лв. /единадесет хиляди лева/ и в размер на 3 839, 94
лв. /три хиляди
осемстотин тридесет и девет лева и 94 ст./ за имуществени вреди за периода от 10.11.2008г. до
10.05.2008г.,
претърпени в резултат от
прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата
със Заповед № УЧР-038 от 10.11.2008г.,
издадена от Директора на ТД на НАП Пловдив и от постановяване на Решение № 1484 от 28.08.2009г. по описа на
Пловдивския окръжен съд, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.А.Б. ***, ЕГН ********** да заплати
на Национална агенция за
приходите с адрес: гр. София, бул. „Дондуков“ № 52 направени по делото разноски в размер на 742 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: