Решение по дело №775/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 835

 

гр.Бургас, 04.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

 при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 775 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е образувано по повод жалба на И.С.Л. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. М Л – АК-Бургас, със съдебен адрес:***, срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К №  на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, вр. с чл. 21, ал.1 ЗДВП и на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

С жалбата едновременно се атакуват няколко електронни фиша, като се излагат общи доводи, относими към всеки един от тях. В частност се застъпва, че е изтекъл давностният срок за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото от датата на нарушението до връчване на ЕФ са изтекли повече от 3 години. Отделно от това се навеждат доводи за пороци при заснемане на всяко едно от нарушенията, липса на пътни знаци, както и липса на точно и пълно описание на извършеното нарушение.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В  първото по делото с.з. се е явила адв. М Л – АК–Бургас заявяваща, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които повтаря и доразвива.  Допълнително са били изискани и приобщени по делото писмени доказателства, в това число- по делото е постъпило на 24.04.2019 г. писмо от ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП”, към което са приложени заверено копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 и протокол за проверка № 274-ИСИ/15.07.2015 г. на стационарна видео-радарна система тип „SITRAFFIC ERS 400”. В писмото се сочи, че разписка за връчване не е налична и не могат да представят доказателства за връчване на ел. фиш.  Съдът е  докладвал и постъпила по делото на 08.05.2019 г. схема на пътно кръстовище на път II-99, (Бургас-Маринка)-Созопол-Приморско” км 10+526 /идентичен с 10+600 отчетен от картен материал/, с общински път за с. Атия и Военноморска база към 08.09.2016 г. Същите са били приети като доказателства по делото.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (видно от приложената разписка, фишът е връчен лично на жалбоподателя на 28.01.2019г., а жалбата срещу него е депозирана в ОДМВР-Бургас на 07.02.2019г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 05.08.2015г. в 16:39 часа, по път II-99, км. 10+600 на кръстовището на с. Атия в поска от гр. Созопол към гр. Бургас техническо средство – стационарна система за контрол на скоростта – „SITRAFFIC ERS 400” с фаб. № 003059049644, засякла и заснела, движещ със скорост от 101 км/ч. автомобил - „Хюндай Соната” с рег. №. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 60 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „0030590496442015080516394600036.sly”. На жалбоподателя е бил издаден ЕФ след снемане на

 записите от системата за контрол на скоростта  за това че се установило, че заснетият автомобил „Хюндай Соната” с рег. № е собственост на жалбоподателя Л., се е движел процесната дата и час и в посочения участък , със скорост следва да се счита на 101 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1117052 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП на собственика било наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева.

Техническото средство – стационарна система за контрол на скоростта – „SITRAFFIC ERS 400” с фаб. № 003059049644, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение  и Протокол за проверка.

По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП (редакция към датата на нарушението) за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази посока.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и противно на становището на жалбоподателя - съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 41 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства -схема на пътно кръстовище на път II-99, (Бургас-Маринка)-Созопол-Приморско” км 10+526 /идентичен с 10+600 отчетен от картен материал/, с общински път за с. Атия и Военноморска база към 08.09.2016 г. Безспорно се установява, че в пътния участък има разположен знак В-26, поради което и водачите е следвало да съобразяват поведението си с въведеното ограничение.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за липсващ знак Е24. Пътен знак Е24 "Контрол с автоматизирани технически средства или системи" дава допълнителна информация, като информира за място или участък на пътя, на които се осъществява контрол по спазване на правилата за движение чрез стационарни или мобилни автоматизирани технически средства или системи. Същият е въведен с чл. 56, ал.2 и ал.9 от ППЗДвП с изменение, публикувано в ДВ, бр.13/17.02.2015 г., в сила от 18.05.2015 г. По делото е наличен официален удостоверителен документ – Протокол от Община Созопол, в който изрично е посочено, че на 05.06.2015г. комисия в състав – инж. Д С  и инсп. Б Ж е присъствала при монтирането на пътния знак в процесния участък. Този официален удостоверителен документ по безспорен начин удостоверява, че именно на 05.06.2015г. е бил извършен монтажът на изискуемия пътен знак.

Въпреки това съдът счита, че ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача в конкретния случай е незаконосъобразно, поради изтичане на предвидената в закона давност за това. За изтичане на давностните срокове в административнонаказателното производство съдът следи служебно. Давността представлява изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни законноустановени предпоставки изключва наказателното преследване или изпълнението на наложеното наказание.

В ЗАНН по отношение на давността има уредба в чл. 34 и в чл. 82. Първият текст урежда случаите, при които административнонаказателното производство въобще не се образува или образуваното се прекратява – когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ. Според същата норма, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като за митнически, данъчни, банкови и др. конкретно посочени видове нарушения, срокът е две години от извършване на нарушението. Различен давностен срок е предвиден в алинея 2, при конкретна хипотеза на чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция. Според ал.3, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на акта.

От съдържанието на разпоредбите на чл.34 на ЗАНН може да се направи еднозначен извод, че става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на акта за установяване на нарушение, който поставя началото на административнонаказателното производство в две хипотези – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Всички разпоредби на чл.34 от ЗАНН, касаещи административнонаказателното преследване, засягат единствено сроковете за образуване на производството със съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Разпоредбата на чл.82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание (т. нар. „изпълнителска давност”). Според ал.1, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три хипотези, срокове, като според ал.2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е. от влизане в сила на наказателното постановление и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност. В ал.3 на чл.82 от ЗАНН е уредена хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1 на чл.82 от ЗАНН. Според ал.4, разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство.

Ако наказателното постановление (ЕФ) не е било връчено по реда уреден в ЗАНН, то не е влязло в сила и сроковете по чл.82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.

По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че в ЗАНН липсва уредба на абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че актът, с който е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК. Затова, съдът счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния случай, с оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота. Препращането на чл.11 от ЗАНН към чл.81 от НК /т.е. към давността като правен институт/е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение № 112/ 16.12.1982 г. по н.д.№ 96/1982 г., ОСНК на ВС, а в последствие е доразвито със съвместното Тълкувателно решение на ВАС и ВКС № 1 от 27.02.2015г. Нещо повече, дори и при липсата на препращане към НК, той би следвало да бъде приложим по правилата на аналогията при съществуваща в ЗАНН празнота поради степента на сходство в институтите на административнонаказателното и наказателното право (по аргумент за противното и от чл. 46, ал. 3 от ЗНА).

Не може да бъде споделена тезата, че законодателят съзнателно не е предвидил абсолютната давност като способ за погасяване на административно наказателното преследване поради спецификата на материята за административните нарушения. Съгласно чл.31, ал.7 от Конституцията на РБ, не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството. По аргумент за противното във всички останали случаи, включително за административни нарушения, наказателното /респективно административнонаказателното/ преследване и изпълнението на наказанието се изключват при настъпване на давност. Гарантирането на такъв принцип е в унисон с изискването за разумен срок за провеждане на административно-наказателното производство като гаранция за спазване на правата на човека по чл.6 от ЕКЗПЧОС, за което Република България е поела ангажимент, присъединявайки се и ратифицирайки конвенцията. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че в противен случай лицата, извършили престъпление, ще се поставят в по-благоприятно положение от извършилите административно нарушение.

 Ако се изключи въобще приложението на института на давността в производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания ще се допусне възможността административните нарушения да се санкционират след изтичане на неопределен период във времето, с което на практика ще се допусне трайна несигурност в правния мир. Такава възможност няма нито по отношение на извършителите на противообществени прояви с най-висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията (чл. 79, т. 2 НК), нито по отношение на извършителите на други проявни форми на правно запретено поведение като гражданските деликти (чл. 110 и чл. 111 ЗЗД) и дисциплинарните простъпки (чл. 194, ал. 1 КТ, чл. 94, ал. 1 ЗДСл, чл. 134, ал. 1 ЗАдв., чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ, чл. 76, ал. 1 ЗННД и др.). Неоснователно е да се счита, че административните нарушения представляват изключение от общото правило.

С оглед всичко посочено по-горе настоящият състав счита, че на основание чл. чл.11 от ЗАНН вр. с чл.81 ал.3 НК институтът на давността следва да се приложи в конкретния случай, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.

Съгласно практиката на касационната инстанция – Решение № 1664/08.10.2018г. по к.н.а.х.д. № 1573/2018г. на АдмС-Бургас в производството по ЗАНН намира приложение и разпоредбата на чл.81 ал.2 вр. с чл.80 ал.1 т.5 НК – т.е. прилага се както кратката тригодишна давност, така и абсолютната давност от четири години и половина, като началния момент и на двата срока е датата на нарушението. Ако се приеме че се прилага единствено срокът на абсолютната давност по чл.81, ал.3 вр с чл.80, ал.1, т.5 от НК /4 години и шест месеца/, то извършителят на административното нарушение ще да бъде третиран по-неблагоприятно в сравнение с извършителите на престъпления, по отношение на които намира приложение институтите както на обикновената, така и на абсолютната  давност, което не съответства на разума на закона, нито на изложените по-горе съображения и правни доводи.

В конкретния случай абсолютната давност към настоящия момент  не е изтекла и този институт е неприложим. Не така стои въпросът по отношение на кратката давност от 3 години. Съдът изрично е изискал от АНО да представи доказателства за предприемани действия по връчване на ЕФ (прекъсване на давността след неговото издаване), но такива не са предоставени. Тежестта да се докаже спазване на давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност е на АНО. В конкретния случай същият не е ангажирал нито едно доказателство, от което да е видно, че тези срокове са спазени.

От датата на извършване на нарушението /5.8.2015г./ до датата на връчване на ел.фиш /28.01.2019г./ са изминали повече от три години, които са изтекли на 5.8.2018г. Липсват доказателства за нейното прекъсване или спиране.Изтичането на обикновената давност при преклудира възможността на АНО да реализира което и да било от правомощията си по административнонаказателното правоотношение, в което се включва и налагането на административно наказание, което от своя страна налага отмяна на издадения ел.фиш серия.

С оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че в случая към момента на връчване на ЕФ са били изтекли давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и издадения ЕФ следва да се отмени.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К №  на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, вр. с чл. 21, ал.1 ЗДВП и, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 ЗДвП на И.С.Л. с ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ВО:К.А.