РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 06.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на шести ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
|
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с
участието на прокурора ВАЛЕНТИНА ЛИЧЕВА като разгледа докладваното от
съдия АГУШ КАН дело № 283 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от адвокат-пълномощник
на Б.О. против решение №567 от 29.07.2019 г., постановено по АНД № 1014/2019 г.
по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП)
№ 38-0000411 от 16.04.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Русе към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. С
постановлението, на касатора, за две нарушения на задължения по Наредба №2/15.03.2002
г. и едно нарушение на изискване по Наредба №Н-3/07.04.2009 г. са наложени
административни наказания „глоба“ в общ размер от 6 000 лв. В жалбата са релевирани
основания за порочност на съдебния акт поради противоречие със закона, като са
изложени съображения по всяка една точка, поотделно, като се акцентира върху
неправилно приложение на санкционна норма по първите две нарушения и наличие на
изключение от изискванията на общностното право, предвидено в Регламент (ЕО)
№561/2006 на Европейския парламент и на Съвета. Направено е искане да бъде
отменено обжалваното решение.
Ответникът по касационната жалба –
ОО“Автомобилна администрация“-Русе, не изразява становище по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата поради отсъствие на
касационни основания за отмяна на съдебния акт.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, санкциониран субект, в
законоустановения срок, срещу решение, постановено от компетентния съд по
обжалване на НП.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Пред Русенският районен съд са
събрани и приобщени по делото ангажираните писмени и гласни доказателства, въз
основа на които съдът приема за установена фактическата обстановка, визирана в
постановлението. Постановява извод, че представените писмени доказателства за
пътен лист се отнасят до друго превозно средство, с различен регистрационен
номер. Въззивната инстанция счита, че в административната фаза на
производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения, не е било
нарушено правото на защита на санкционираното лице, спазени са били
изискванията на ЗАНН, наказващият орган правилно е формулирал извършените от
жалбоподателя три нарушения, бил е спазен и материалния закон по отношение и
трите пункта от постановлението. Изследван е размера на наложените
административни наказания. При тези съображения, районният съд е потвърдил изцяло
обжалваното пред него постановление.
Настоящият състав на административния
съд възприема доводите на процесуалния представител на жалбоподателя.
Касационният жалбоподател е
санкциониран по текста на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, в който законодателят е
предвидил налагане на наказание за водач, който извършва превоза без редовно
издадени документи. Трайна е практиката на административните съдилища, която
сочи, че израза „без редовно издадени“ следва да се тълкува в насока въобще за
липса на такива издадени документи. По делото е представено писмено
доказателство - маршрутното разписание по автобусната линия Русе-Тетово,
утвърдено от Председател на Общински съвет-гр.Русе, проф. В.П., който към
момента на м.март 2019 г. не заема този пост. При наличието на документ с
достоверна дата отпреди 27.03.2019 г., очевидно е обстоятелството, че такова
маршрутно разписание е било редовно издадено, но не е било представено
на контролните органи. Това обстоятелство не е било анализирано от въззивния
съд.
На следващо място - в мотивите на
съдебния акт липсва и анализ на данните от гласните доказателства при разпита
на актосъставителя, съпоставени с представено още в административната фаза писмено
доказателство – пътен лист №000380 за дата 27.03.2019 г.(л.14 от делото). Не са
налице мотиви за изследване обстоятелството за повреда на транспортното
средство, за което е бил издаден цитирания пътен лист, което обстоятелство било
съобщено на актосъставителя в момента на проверката и който факт се твърди от
разпитания свидетел К.Ц. В съдебната фаза на производството е представен и
работен график за м.март - от 01.03. до 31.03.2019 г., на санкционирания водач
Б.О., от който личи, че в деня на
проверката му е възложено да управлява МПС с рег.№ ******, пътният лист №000380
е издаден при започване на неговата смяна в този ден в 4,30 ч. сутринта за
същото превозно средство и в този пътен лист са отразени три различни маршрута,
по които водачът е управлявал в него ден. В пълно съответствие с работния
график на водача е и представения за предходната дата 26.03.2019 г. пътен лист
№000379 (л.13 от делото). Липсват данни да е установен по несъмнен начин
момента на настъпване на повредата в автобуса с рег. № Р 16 17 КВ, както и че
предходните разписания на дата 27.03.2019 г. са изпълнени с провереното МПС,
рег.№ *******. Преди издаване на НП, в нарушение изискването по чл.52, ал.4 ЗАНН, наказващият орган не е преценил в съвкупност всички тези обстоятелства,
за да се приеме за безспорен факта, че към момента на проверката, не е бил
налице редовно издаден пътен лист. Такава преценка липсва и в мотивите на
обжалваното съдебно решение.
На последно място, за да се приеме,
че липсва съставен ежедневен график за водачите, осъществяващи обществен превоз
извън обхвата на Регламент (ЕО) №561/2006, в административната фаза на
производството не е била извършена проверка за спазване на задължението по
чл.9, ал.4 от Наредба №Н-3/2009 г. дали в предприятието е налице и се съхранява
ежедневния график на водача Б.Омурзалиев, за да се приложи санкционната
разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтП. Тази проверка е била необходима с оглед
наличието на писмено доказателство (работен график за м.март на жалбоподателя,
л.8-9 от делото) в обратна насока,
представено по делото. Предвижданията за разпределение на работата за този
водач се потвърждават и от друго писмено доказателство, представено на
контролните органи, а именно пътен лист №000379 от 26.03.2019 г. При тези
данни, настоящият състав намира, че не е установено по безспорен начин липсата
на редовно съставен документ – ежедневен работен график, към датата на
проверката, 27.03.2019 г.
При неизпълнение на задълженията по
чл.57, ал.1, т.5, предл. последно ЗАНН, в текста на НП наказващият орган да посочи
доказателствата, които потвърждават по несъмнен начин извършването на трите
вменени на жалбоподателя нарушения, настоящият състав намира, че този акт е
необоснован по отношение извода за липса на редовно съставени документи към
27.03.2019 г. Това изключва обосновано приложение на санкционната норма на
чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтП. Тъй като в административната фаза на производството не
са събрани безспорни данни за липса на редовно съставени документи, при
ясно установеното обстоятелство
за непредставяне в момента на проверката на изискуеми от два подзаконови акта
документи, настоящата инстанция намира, че районният съд е допуснал нарушение на
закона - не е изменил дадената от АНО квалификация на деянията и не е приложил закона за по-леко
наказуемо нарушение –
т.е. санкционната норма на чл.93, ал.2 ЗАвтП, в
съответствие с чл. 84 от ЗАНН във вр. с
чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК.
В настоящия случай се поставя и въпроса дали са
извършени три отделни нарушения, за да бъдат наложени за изтърпяване три
отделни наказания в съответствие с разпоредбата на чл.18 ЗАНН. Тълкуването на
приложимата санкционна разпоредба на чл.93, ал.2 ЗАвтП и употребения от
законодателя израз „или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.“, при съобразяване нормите на чл.40,
ал.1, т.4 и т.5 от Наредба №2/15.03.2002 г., както и чл.9, ал.5 от Наредба №Н-3/07.04.2009 г.,
дават основание на този състав да приеме, че с едно
деяние в случая е
осъществено едно административно нарушение, което е следвало да доведе до
налагане на едно административно наказание.
И трите посочени разпоредби от подзаконовите нормативни актове, макар и да
визират представянето на поотделно изброени документи, имат един и същ предмет
на защита – охраняват обществените отношение при извършване на обществен превоз
на пътници. Ето защо неправилно както АНО, така и районният съд приемат да са
били извършени три отделни нарушения.
След като не е съобразил горните обстоятелства,
районният съд е постановил неправилно решение за потвърждаване на
постановлението при нарушение на закона, представляващо касационно основание за
отмяна по чл.348, ал.1, т.1 НПК. В съответствие с изложените съображения, като
незаконосъобразен акт, подлежи на изменение и потвърденото с това решение НП.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2 АПК вр. чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение №567 от 29.07.2019
г., постановено по АНД № 1014/2019 год. по описа на Районен съд - Русе, с което
е потвърдено Наказателно постановление(НП) № 38-0000411 от 16.04.2019 г. на началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Русе към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление
(НП) № 38-0000411 от 16.04.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Русе към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” като
за извършено нарушение по чл.93, ал.2 ЗАвтП
във вр. чл.40, ал.1, т.4 и т.5 от Наредба №2/15.03.2002 г. МТС и вр.
чл.9, ал.5 от Наредба №Н-3/07.04.2009 МТ от Б.С. *** се налага едно административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
Решението е окончателно, не подлежи
на обжалване и на протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.