Р Е Ш
Е Н И Е
№ от 16.11.2023
град София
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
I Гражданско
отделение, 9-ти състав, в
открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гражданско
дело № 10805 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен
от Н.А.Ц. срещу „Ф.К.Л.“АД
и Л.Д.П. иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК за признаване за установено,
че инвестиционен натурален диамант с тегло 4,24 ct/четири цяло и двадесет и четири карата/, цвят D, вътрешно безупречен, шлифован с форма на брилянт, с
отлични характеристики относно разрези, полиране и симетрия, съгласно
сертификат от „International Gemological Institute“,
лазерен номер ******* не принадлежи на Л.Д.П.
В исковата молба са изложени
съображения, че между ищцата и ответника Л.П. е сключен на 03.10.2018г. договор
за покупко-продажба на процесния диамант, по силата на който ответникът продал
на ищцата същия за сумата от 300 000лева. Съгласно чл.1 от договора
плащането на цената се извършва на две вноски, първата в размер на
10 000лева, при подписване на договора, който служи като разписка, и
втората, в размер на 290 000лева, подлежи на плащане до 03.10.2019г. по
банков път, по посочена в договора банкова сметка. ***.3 е предвидено
задължение за продавача да предаде на купувача
диаманта, в деня в който е платена втората вноска, с която получава
продажната цена в пълен размер. С анекс №1 от 02.10.2019г. е удължен срока за
плащането на сумата от 290 000лева до 03.07.2020г., като всички останали
условия на договора са непроменени. С няколко превода на различни дати, ищцата
заплатила посочената сума, като последното плащане е на 20.05.2020г., след
което за ответника П. възникнало
задължение на 20.06.2020г. или най-късно до 03.07.2020г. да предаде диаманта на ищцата. Поради
това му е връчена покана на 08.10.2020г.
за изпълнение на задълженията по договора ,но след получаването й П. заявил, че
не може да изпълни договора, тъй като вещта не се намира в него, тъй като е
предмет на публично изпълнение по изп. дело №347/2019г. на ЧСИ Д.. След справка ищцата установила, че
изпълнителното дело е образувано по искане на „Финансова къща Л.-ТМ“ АД срещу Л.П.
и „Е.Д.П.И.ГРУП“ЕООД за събиране вземане на взискателя по договор за заем,
обезпечен със залог на процесния инвестиционен диамант.
Ответникът „Ф.К.Л.“АД
в писмения отговор излага съображения за неоснователност на иска.
Твърди, че на 08.10.2018г. с нот. заверена декларация залогодателя и солидарен длъжник Л.П.
декларирал, че скъпоценният камък е негова собственост. На 08.10.2018г. е
сключен договор за заем с „Е.Д.П.И.ГРУП“ЕООД , по силата на който е
предоставена от „ФИНАНСОВА КЪЩА Л.-ТМ“ЕООД
сумата от 217 292,71лева, представляваща левова равностойност на
111 100евро по банков път. Сумата е получена от дружеството
заемополучател, което се потвърждава от изрична декларация. За обезпечаване
вземането по договора за заем е сключен на същата дата договор за реален залог
със залогодател Л.П. и предмет скъпоценен камък с номер *******. В изпълнение
на този договор заложената вещ е предадена на кредитора, който е във владение
на вещта след 08.10.2020г. На 10.07.2019г. скъпоценният камък е предоставен за
оглед на ЧСИ Д., след което заложния кредитор е назначен за пазач на вещта и
същата е в негово държане. Твърди, че от
изложените обстоятелства се обосновава, че е заложен кредитор по отношение на
процесния диамант. Твърди, че на база процесния договор за покупко-продажба на
същия диамант е допусната обезпечителна мярка спиране на изпълнителното дело №
2019 ********** на ЧСО Д. по ч.гр.дело№ 9460/2020г. на СГС. В тази връзка излага доводи, че
договорът е нищожен като привиден, тъй като външното волеизявление на страните
не съответства на действителната им воля. Целта за сключване на договора се
изразява във възпрепятстване удовлетворяването на кредитора по изп. дело от стойността на заложената вещ.
Страните по договора не са имали за цел да се прехвърли действително
собствеността и владението над вещта.
Изложени подробни съображения за привидността на договора.
Предявен е насрещен иск за установяване по отношение на ищцата, че
„Финансова къща Л. ТМ“ АД има заложно
право над процесния диамант.
В писмения си отговор по насрещния иск Н.Ц. излага
съображения за неговата неоснователност. Прави възражение за нищожност на
договора за залог поради противоречие
със закона, невъзможен предмет и липса на съгласие, тъй като към датата на сключването му диамантът е бил
вече собственост на ищцата, по силата на
сключения договор за покупко-продажба на 03.10.2018г. Твърди, че договорът е недействителен, тъй
като е учреден залог за вещ, която е
собственост на трето лице. В тази връзка оспорва верността на заявеното
в подписаната от Л.П. декларация, че е собственик на диаманта. Излага, че пълномощното, с което си е
послужил В.С., за да подпише от името на Л.П. договор за реален залог е
оттеглено преди подписване на договора за залог с декларация за оттегляне от
06.10.2018г. Счита, че липсва потвърждение на действията на пълномощника на
основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД , поради което същият не е породил правни
последици. В тази връзка счита, че договорът за залог е недействителен поради
липса на съгласие.
В становище по отговор на насрещен иск „Ф.К.Л.-ТМ“АД
излагат съображения за неоснователност на възраженията, направи него.
Ответникът Л.Д.П. не е представил писмен отговор.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 9 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК.
Правният интерес от провеждане
на иска по чл. 440 ГПК е
налице при наличието на следните две кумулативни процесуални предпоставки: вещите, предмет на
изпълнението да не са във фактическа власт на ищеца и срещу тях да е насочено
изпълнението, а материалноправна предпоставка за уважаването на иска е
доказването, че правото на собственост принадлежи на ищеца. При предявяването
на иск по чл. 440 ГПК с
претенцията се отрича, че правото, върху което е насочено принудителното
изпълнение, принадлежи на длъжника, но това отричане на правата на длъжника се
обосновава с твърдението в обстоятелствената част на иска, че правото
принадлежи на ищеца /в този смисъл е Определение № 184/13.03.2013 г. по ч.
гр. д. № 50/13 г. на III гр. о./.
Разпределението на
доказателствената тежест се извършва по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. С
предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 440,
ал. 1 ГПК, че вещта, върху която е насочено изпълнението за парично
вземане, не принадлежи на длъжника, е предоставена защита на трето на
изпълнението лице. Третото лице разполага с исковата защита, доколкото негово
право е засегнато от предприетите изпълнителни действия, което предопределя и
обосноваване на правния му интерес в обстоятелствената част на исковата молба с
твърдения относно принадлежността в патримониума на ищеца на конкретно вещно
или облигационно право и с отричане на правото на собственост на длъжника върху
вещта, предмет на изпълнението. В този смисъл, третото лице би могло да отрича
правото на длъжника, като твърди, че той /ищецът/ е собственик на вещта, че
притежава ограничено вещно право или облигационни права, които биха се погасили
при публичната продан на вещта. Твърденията относно правата на ищеца и връзката
им с вещта, предмет на изпълнението, обуславят съществуването на правния
интерес от исковата защита. Доказването на посочени факти е определящо за
основателността на претенцията, поради което по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже
въведените с исковата молба твърдения за факти, които са релевантни за спорното
право. В случай, че ищецът твърди, че вещта, върху която е насочено
изпълнението, му принадлежи, той следва да проведе пълно и главно доказване на
правото си на собственост. Ако твърди ограничени вещни права или облигационни
права - следва да докаже възникването и съществуването им и съответно, че
същите са противопоставими на правото на длъжника. При въведено възражение
относно правата на ищеца с твърдение, че длъжникът е собственик на вещта, то
този факт подлежи на доказване от ответниците по иска. /в този смисъл е Решение № 96 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. №
1076/2011 г., I т. о., ТК/.
В настоящия случай ищцата твърди, че е
собственик на процесната вещ, поради което следва да проведе пълно и главно
доказване на правото си на собственост.
При анализа на предпоставките от
фактическия състав на предявения иск следва да се изложи следното: с изготвения
по делото доклад /л. 111/ е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се
от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че е образувано изп. дело № 20197810400347 по описа на ЧСИ Д.,
по което длъжник е ответникът Л.П., а другият ответник „Ф.К.Л.-ТМ“АД е
взискател, като принудителното изпълнение е насочено към публична продан на процесния диамант.
По делото е представен договор за
покупко-продажба на диамант от 03.10.2018г. /л. 7 и сл./, от който се
установява, че същият е сключен между ответника Л.П., в качеството му на продавач и ищцата, в качеството й на купувач. Съгласно чл. 1 от сключения договор
ответникът П. е прехвърлил на ищцата в деня на подписване на договора правото
на собственост върху процесния диамант. В чл. 3 от договора е посочено, че цената на диаманта възлиза на 300000
лева като в чл. 3, ал. 2 е посочено, че плащането ще се извърши по следния
начин: сумата от 10000 лева ще бъде заплатена в деня на подписване на договора
в брой като договорът служи като разписка за предоставянето на сумата и сумата
от 290000 лева – в срок до 03.10.2019г. по банков път по следната банкова
сметка, ***: *********** при
банка „Юробанк България“ АД, титуляр: „Е.М.“ ЕООД. В ал. 3 е посочено, че
продавачът се задължава да предаде на купувача диаманта в същия ден, в който
получи по посочената от него банкова сметка *** от 290 000 лева.
По делото е представен анекс от
02.10.2019г. към договора за покупко-продажба /л. 9/, от който се установява,
че ищцата и ответникът П. са постигнали съгласи срокът за заплащане на
остатъчната продажна стойност в размер на 290 000 лева да бъде продължен
до 03.07.2020г.
От представените по делото
платежни документи /л. 10 – л. 16/ се установява, че ищцата е заплатила на „Е.М.“
ЕООД в брой по банкова сметка ***, с посочено основание „по договор от 03.10.2018г.“ следите суми:
- на 05.06.2020г. – сумата от
64990 лева;
- на 07.06.2020г. – сумата от
64500 лева;
- на 10.06.2020г. – сумата от
37924.15 лева;
- на 12.06.2020г. – сумата от
41916.17 лева;
- на 18.06.2020г. – сумата от
29940.12 лева;
- на 19.06.2020г. – сумата от
24950.10 лева;
- на 20.06.2020г. – сумата от
25779.46 лева /пи тази вноска в основанието изрично е посочено, че е „окончателно плащане по договор от
03.10.2018г.“
По делото е представена покана от
ищцата до ответника П. от 06.07.2020г. /л. 17/, видно от която се установява,
че ищцата е заявила, че с оглед пълното заплащане на продажната сума по
сключения договор за продажба и съобразно сключения договор ответникът П.
следва да предаде процесния диамант. Поканата е получена от ответника П. на
08.07.2020г., видно от извършеното отбелязване като същевременно е отразено
още, че процесният диамант се намира при ЧСИ Георги Д. по изп. дело №
347/2019г.
От представеното по делото
удостоверение от 28.01.2021г. по изп. дело № 347/2019г. по описа на ЧСИ Георги Д.
/л. 53/ се установява, че изпълнителното дело е образувано въз основа на
издаден изпълнителен лист от 20.05.2019г. по описа на СРС, 45 с-в, с който
ответникът П. и „Е.Д.П.И.Груп“ ЕООД /трето лице за настоящия спор/ са осъдени
да заплатят солидарно на взискател в изпълнителното производство и настоящ
ответник „Ф.К.Л.“АД сумата от 111 100 евро –
главница, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2019г. до окончателното й
изплащане; сумата от 89 358.68 лева – неустойка; сумата от 16 123.03
лева – съдебни разноски; сумата от 9 990 лева – адвокатски хонорар по изп.
дело, ведно с таксите и разноските по изпълнението. По изпълнителното дело е
извършен опис и оценка на процесния диамант на 10.07.2019г. като от страна на
ответника П. и другия длъжника е направено оспорване на оценката на 15.07.2019г.,
а впоследствие е депозирана и жалба срещу отказа да се назначи повторна
експертиза. Насрочена е публична продан на процесния диамант, която
впоследствие е спряна.
По делото е представена
декларация с нотариална заверка на подписите от 05.10.2018г. /л. 56/, с която
ответникът е удостоверил, че процесният диамант е негова лична собственост и е
придобит на законно основание.
От представения по делото договор
за заем от 08.10.2018г. /л. 63 и сл./ се установява, че ответникът „Ф.К.Л.“АД, в качеството си на заемодател се е задължил да
предаде в собственост на „Е.Д.П.И.Груп“ ЕООД, в качеството му на заемополучател
сумата от 111 100 евро. По така сключения договор ответникът П. участва в
качеството си на солидарен длъжник. За обезпечаване на вземанията по договора
ответникът П. е учредил в полза на заемодателя реален залог върху процесня
диамант /чл. 9 от договора – л. 64/.
Представен е и
приемо-предавателен протокол от 08.10.2018г. /л. 66/, по силата на който
ответникът П. е предал владението върху процесния диамант в полза на ответника „Ф.К.Л.“АД.
Представен е платежен документ от
08.10.2018г. /л. 67/, от който се установява, че ответникът „Ф.К.Л.“АД е превела сумата от 217 292.71 лева по банковата
сметка на „Е.Д.П.И.Груп“ ЕООД, в изпълнение на задължението си по сключения
договор за заем.
Представено е влязло в сила
Решение от 08.01.2021г. по т. д. № 1506/2019г. по описа на СГС, ТО, VI-17 с-в /л. 104 и сл./, с което е
признато за установено по искове с правно основание чл. 422 ГПК,
предявени от ответника „Финансова къщаЛ.-
ТМ” АД, срещу „Е.Д.П.И.Груп” ЕООД и
Л.Д.П., че „Е.Д.П.И.Груп” ЕООД и Л.Д.П. дължат солидарно на „Финансова къщаЛ.-
ТМ” АД на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 217 292, 71 лв. /двеста
и седемнадесет хиляди двеста деветдесет и два лева и седемдесет и една
стотинки/, представляваща предоставената за временно ползване парична сума по
договор за заем, сключен на 08.10.2018 г., между „Финансова къщаЛ.- ТМ” АД,
като заемодател, „Е.Д.П.И.Груп” ЕООД, като заемател, и Л.Д.П., като солидарен
длъжник, която подлежи на връщане, ведно
със законната лихва върху тази сума за периода от 11.04.2019 г. – датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК, до окончателното й изплащане като е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Е.Д.П.И.Груп” ЕООД и Л.Д.П. дължат
солидарно на „Финансова къщаЛ.- ТМ” АД сумата от 89 358, 68 лв. /осемдесет и
девет хиляди триста петдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща неустойка за забавено плащане на главницата по кредита,
начислена за периода от 09.12.2018 г. до 27.01.2019 г., дължима за забавено
плащане на главницата съгласно чл. 10 от договор за заем, сключен на 08.10.2018
г., между „Финансова къщаЛ.- ТМ” АД, като заемодател, „Е.Д.П.И.Груп” ЕООД, като
заемател, и Л.Д.П., като солидарен длъжник.
По делото е приета ССчЕ /л. 280 и
сл./, неоспорена от страните и кредитирана от съда като компетентно и обективно
изготвена, от която се установява, че размерът на декларираните доходи на ищцата
за периода от 2009г. до 2019г. възлиза на сума в общ размер от 128 166.72
лева /сумата от 124 669.41 лева – по трудово правоотношение и сумата от
3497.31 лева – по извънтрудово правоотношение – л. 284/.
По делото са представени 35 на
брой договори за заем, анекси и платежни документи към тях /л. 316 – л. 418/,
всеки един на стойност 10000 лева, от които се установява, че в периода между
02.04.2020г. и 01.06.2022г./ ищцата, в качеството си на заемополучател е
сключила с „П.2000“ЕООД, с „К.Ем“ ООД и с Ф.А.Г., в качеството им на заемодатели
договори за заем, по силата на които е получила сума в общ размер от 350 000
лева.
По отношение на възражението на
ответника „Ф.К.Л.“АД, че сключеният между ищцата и
ответника П. договор за покупко-продажба на процесния диамант е нищожен,
доколкото същият е привиден, следва да се изложат следните съображения: съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗД нищожни са всички привидни договори.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както
постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е
само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не
желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат
обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е
относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение,
поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност.
По въпроса нищожността на симулативната сделка от липса на реално съгласие за
настъпване на правните последици ли произтича или от евентуалното противоречие
със закона и добрите нрави, константната съдебна практика счита, че
относителната симулация обхваща сделките, чиито правни
последици страните не желаят да настъпят. При относителната симулация всъщност
има две сделки-едната привидна, симулативна, чиито правни последици страните не
желаят и другата-прикритата или дисимулирана, чиито правни последици страните
действително желаят /в този смисъл е Решение с № 79/26.06.2012г. по гр. д. № 791/2011г. по
описа на ВКС, III ГО; Решение № 1106 по гр.д. № 2969/2007 г. на ВКС, III г.о/.
Във връзка с гореизложеното
следва да се посочи, че по иск, с който се претендира право,
произтичащо от сключен договор, ответникът, който отрича претендиранато право,
може да оспори иска с възражение, че сключеният договор е привиден.
Възражението може да бъде предявено и с насрещен иск (такъв иск не е инцидентен
установителен – инцидентият установителен иск има за предмет едно оспорено от
насрещната страна преюдициално правоотношение) – разликата е, че в първия
случай по възражението за нищожност няма да се формира сила на пресъдено нещо,
а във втория случай ще се формира. Ако договорът е привиден, той е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, независимо от това дали симулацията е абсолютна
или относителна. И в двата случая страните не са обвързани от привидния
договор. Ако договорът не прикрива друго съглашение, симулацията е абсолютна и
страните не са обвързани въобще. Ако договорът прикрива друго съглашение,
симулацията е относителна и ищецът може да се брани с реплика, че съществува
прикрито съглашение между страните. Ищецът може да направи тази реплика,
независимо от това дали привидността се претендира с възражение или с иск. Ако
прикрито съглашение съществува и е действително, то урежда отношенията между
страните съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Ответникът може на свой ред да се брани с
дуплика, че прикритото съглашение е нищожно (насрещен иск срещу реплика не може
да бъде предявен нито инцидентен установителен иск), независимо от това дали
привидността се претендира с възражение или с иск. В каквато и процесуална
форма обаче да са направени възражението за привидност на сделка, репликата за
наличието на прикрито съглашение и дупликата за нищожност на прикритото
съглашение, за да се произнесе по иска за съществуването на спорното право,
съдът трябва да изложи мотиви и вземе становище по всички претенции на страните,
като отрече или признае спорното право, независимо от това дали то е възникнало
от оспорваната сделка, или от прикритото съглашение. /в този смисъл е Решение с № 80/05.04.2011г. по гр.д. № 1262/2009 на Върховния касационен съд, ІV
ГО/.
В настоящия случай, видно от
представения по делото договор за покупко-продажба на диамант от 03.10.2018г.
/л. 7 и сл./ и направеното от ответника „Ф.К.Л.“АД оспорване на датата на договора /документът има нотариална заверка на верността на
преписа, а не датата – л. 8, стр. 2/, в тежест на ищцата по
делото е да докаже
обстоятелството, че договорът е подписан на посочената в него дата, доколкото
именно ищцата черпи права от оспорения документ. В случая се касае за частен документ, неподписан от ответника „Ф.К.Л.“АД, на когото същият се
противопоставя, поради което същият няма
формална доказателствена сила за посочената в него дата и последната подлежи на доказване от страната, която
се позовава на писменото доказателство, тоест от ищцата /в този смисъл е и Решение № 32 от 18.06.2019 г. по т. д. № 1109/2018 г.,
Т. К., І Т. О. на ВКС и др. /.
Във връзка с гореизложеното
съдът следва да посочи, че за доказване на обстоятелствата относно датата на
сключване на договора за продажба ищцата не ангажира доказателства.
Същевременно от събраните по делото доказателства /удостоверение от 28.01.2021г. по
изп. дело № 347/2019г. по
описа на ЧСИ Георги Д. – л. 53; декларация с нотариална заверка
на подписите от 05.10.2018г.
– л. 56; договор
за заем от 08.10.2018г. – л. 63 и сл.; приемо-предавателен протокол от 08.10.2018г. – л. 66; влязло в сила Решение от 08.01.2021г. по т. д. № 1506/2019г. по описа на
СГС, ТО, VI-17 с-в – л. 104 и сл.; приетата ССчЕ/, обсъдени
поотделно и в тяхната логическа връзка и последователност съдът намира за
несъмнено установен факта, че договор за продажба от 03.10.2018г. е привиден, сключен при
условията на абсолютна симулация, с единствена цел да са създаде привидност
пред кредиторите на ответника П. относно принадлежността на процесния диамант.
До този извод съдът достигна вземайки предвид на първо място обстоятелството,
че договорът за продажба е от 03.10.2018г., тоест 5 дни преди сключения договор за заем от 08.10.2018г. /л. 63 и сл./ договор за заем между „Ф.К.Л.“АД, и „Е.Д.П.И.Груп“ ЕООД, по който ответникът П. участва в качеството си на солидарен длъжник и за обезпечаване на вземанията по който ответникът П. е учредил в полза на заемодателя реален
залог върху процесния диамант. Посочената в оспорения
договор от 03.10.2018г. цена на диаманта възлиза на сумата от 300 000
лева, а същевременно видно от представеното по делото удостоверение от 28.01.2021г. по изп.
дело № 347/2019г. по описа на ЧСИ Георги Д. /л. 53/ се установява, че по
изпълнителното дело е извършен опис и оценка на процесния диамант на
10.07.2019г. като от страна на ответника П. и другия длъжника е направено
оспорване на оценката на 15.07.2019г., а впоследствие е депозирана и жалба
срещу отказа да се назначи повторна експертиза. В документа е посочено, че е
насрочена публична продан на процесния диамант при цена 353 272 лева
/надвишаваща цената на диаманта, съобразно сключения договор за продажба, която
впоследствие е спряна. Следователно ответникът П. намира, че сумата от
353 272 лева е прекалено занижена и я оспорва в хода на изпълнителното
дело, а цяла година по-рано е продал вещта за още по-ниска стойност, което е
житейски нелогично. В тази връзка следва да се съобрази и представения платежен
документ /л. 52/, от който се установява че стойността на диаманта възлиза на
472.760 долара, като посочения документ е бил представен от ответника П. по т.
д. № 1506/2019г. по описа на СГС, ТО, VI-17 с-в.
Буди недоумение и
обстоятелството, че ищцата е закупила диамант на стойност 300 000 лева
като се е съгласила предаването на вещта да се извърши на един много по-късен
етап като заплащането на продажната цена е станало разсрочено във времето и
ищцата не е знаела къде се намира диамантът и при какви условия се съхранява и
как ще се удостовери идентичността на вещта впоследствие. Съдът споделя и
възражението на ответника Ф.К.Л.“АД, че реалната цена на процесната
вещ, с оглед специфичните му характеристики е предмет на висококвалифициран
процес, извършван от много малко специалисти на територията на България, като
същият не се извършва документално, а чрез физически анализ на вещта.
Буди недоумение и
обстоятелството, че в оспорения договор за продажба е посочено, че продажната
цена следва да бъде заплатена по банкова сметка *** „Е.М.“ ЕООД /трето лице за
настоящия спор/, а не по банковата сметка на ответника П.. Единственото логично
обяснение е, че с оглед образуваното изпълнително дело действително вземанията
по банковите сметки на ответника П. са били запорирани, поради което не е могло
да бъдат извършвани финансови разплащания. В този смисъл следва да се съобрази
и справката от операциите по банковата сметка на „Е.М.“ ЕООД, представена от
ищцата по гр. д. 9460/2020г. по описа на СГС, 15 с-в /л. 54-л. 55/. Ноторно
известно е обстоятелството, че банките издават извлечение с операциите по
банковата сметка само на лицето – титуляр, собственик на конкретната сметка
като снабдяването на друго лице с такъв документ представлява нарушение на
банковата тайна, поради което следва да се обоснове извода, че въпросната
справка е била предоставена на ищцата от ответника П..
По отношение на представените по
делото 35 договори за заем, анекси и платежни документи към тях /л. 316 – л.
418/, всеки на стойност от по 10000 лева, следва да се посочи, че настоящият
състав изцяло споделя възраженията на ответника „Ф.К.Л.“АД, че в случая тези договори са създадени симулативно като
в тази връзка следва да се отчете техният брой, начина на предаване на сумата,
което е винаги в броя, сумата на всеки един от тези договори е точно 10000
лева; от външна страна всички договори са с еднакво съдържание, въпреки че
заемодателите са три различни лица: „П.2000“ЕООД, с „К.Ем“ ООД и с Ф.А.Г., несвързани
помежду си; в текста на анексите за удължаване на срока по договорите за заем с
„П.2000“ЕООД /л. 352-л. 369/, е посочен ЕИК на „К.Ем“ ООД /*******/, а не на „П.2000“ЕООД
/*******/.
Във връзка с гореизложеното
следва да се вземе предвид и приетата по делото ССчЕ /л. 280 и сл./, неоспорена
от страните и кредитирана от съда като компетентно и обективно изготвена, от
която се установява, че размерът на декларираните доходи на ищцата за периода
от 2009г. до 2019г. възлиза на сума в общ размер от 128 166.72 лева
/сумата от 124 669.41 лева – по трудово правоотношение и сумата от 3497.31
лева – по извънтрудово правоотношение – л. 284/. С оглед декларираните от
ищцата доходи за периода от 2009г. до 2019г., възлизащи на едва половината от
стойността на процесния диамант е житейски нелогично физическо лице с
подобен размер на доходите да сключи договор за покупко-продажба на такава
специфична вещ.
От представеното по делото
удостоверение от „Юробанк България“ АД /л. 127/ се установява, че в периода от
01.06.2020г. до 20.06.2020г. има 4 броя тегления над 10000 лева като три от
тегленията са направени с предварителна 1-дневна заявка и 1 теглене с 2-дневна
заявка. В тази връзка видно от представения по делото платежен документ /л. 10/
се установява, че на 05.06.2020г. ищцата е внесла в брой сумата от 64990 лева
като на същата дата от банковата сметка на „Е.М.“ ООД, собственост на ответника
П. е изтеглена сумата от 65000 лева /л. 54/ като въпросното теглене е направена
с предварителна 1-дневна заявка, което обстоятелство се установява от
представеното по делото „Юробанк България“ АД /л. 127/. Предвид начините на
теглене и внасяне на сумите от банковата сметка следва да се обоснове извода,
че е налице взаимодействие между ищцата и ответника П., както и фактът, че
паричните средства за покупката са осигурени от ответника П. с единствената цел
да възпрепятства ответника „Ф.К.Л.“АД да упражни правата си чрез
продажбата на заложения диамант. В този смисъл е и представената по делото
декларация с нотариална заверка на подписите от 05.10.2018г. /л. 56/, с която
ответникът е удостоверил, че процесният диамант е негова лична собственост и е
придобит на законно основание като тази декларация е подписана от ответника 2
дни след сключване на симулативния договор с ищцата.
Налице е практика на ВКС, според която
симулацията може да се доказва и с косвени доказателства, когато е насочена
срещу трето лице, което не е страна по сделката, или срещу наследник. В този
смисъл например е решение № 403 от 5.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 684/2009 г., III г.
о.; решение № 31 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 502/2011 г., III г.
о., решение № 229 от 14.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2221/2016 г., III г.
о. В настоящия случай с оглед всички
гореизложени подробно анализирани писмени доказателства в тяхната съвкупност
съдът следва да обоснове извода, че е налице абсолютна
симулация на договор за покупко-продажба на диамант от 03.10.2018г. /л.
7 и сл./.
Предвид
гореизложените съображения предявеният иск е неоснователен.
Предявен е
насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване по отношение
на ищцата, че съществува заложно право в полза на ответника „Ф.К.Л.“АД по отношение на процесния диамант.
Основателността на предявения иск се
обуславя от доказване от страна на ищеца по насрещния иск Ф.К.Л.“АД на
съществуващо в негова полза заложно право по отношение на процесната движима
вещ.
Видно от влязлото в сила Решение от
08.01.2021г. по т. д. № 1506/2019г. по описа на СГС, ТО, VI-17 с-в /л. 104 и сл./ се установява, че предявените
искове на ответника „Ф.К.Л.“АД срещу ответника П., свързани със сключения
договор за заем са частично уважение. Същевременно от представения договор за
заем от 08.10.2018г. /л. 63 и сл./ се установява, че ответникът „Ф.К.Л.“АД, в качеството
си на заемодател се е задължил да предаде в собственост на „Е.Д.П.И.Груп“ ЕООД,
в качеството му на заемополучател сумата от 111 100 евро. По така
сключения договор ответникът П. участва в качеството си на солидарен длъжник.
За обезпечаване на вземанията по договора ответникът П. е учредил в полза на
заемодателя реален залог върху процесня диамант /чл. 9 от договора – л. 64/.
По отношение на възраженията за нищожност
на ищцата – ответница по насрещния иск, съдът следва да изложи следното: с
оглед гореизложените съображения се установи, че същата не е придобила правото
на собственост върху процесния диамант. Същевременно е ирелевантно
възражението, че в представената по делото декларация с нотариална заверка на подписите от 05.10.2018г.
/л. 56/, с която ответникът е удостоверил, че процесният диамант е негова лична
собственост и е придобит на законно основание преди подписа на ответника П. е
посочена думата „упълномощител“. Видно от текста на декларацията и нотариалното
удостоверяване на подписа на ответника П. се установява, че волеизявлението на
същия е ясно изразено, а именно, че е собственик на процесния диамант.
По отношение на възражението на ответницата
по насрещния иск, че
договорът за заем е нищожен, доколкото ответникът П.не го е подписвал и не е изразявал
съгласие за това, че поема задължение да отговаря солидарно за изпълнение на
задълженията, които са възникнали за заемателя по този договор, следва да се посочи, че с
влязлото в сила Решение от 08.01.2021г. по т. д. № 1506/2019г. по описа на СГС,
ТО, VI-17
с-в /л. 104 и сл./ съдът вече се е произнесъл по това
възражение като в мотивите си е приел, че в обема на представителната власт на В.С., учредена с
пълномощното, извършено в писмена форма, с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя с рег. № 2907/2018 г., се включва извършването на правно
действие по сключване от името и за сметка на Л.П. на договор за заем и по
поемане от негово име на задължение да отговаря солидарно със заемополучателя „Е.Д.П.И.Груп”
ЕООД за изпълнение на задълженията на дружеството към „Финансова къщаЛ.- ТМ”
АД, възникнали по тази сделка, както и предвид факта, че това упълномощаване не
е прекратено към датата на сключване на процесния договор за заем, то трябва да
се приеме, че посоченият договор е сключен от лице, което е надлежно
упълномощено да извърши това действие от името и за сметка на ответника П. и
следователно не е в състояние на недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и няма
нужда от потвърждаване от упълномощителя, за да породи присъщите си правни
последици. Настоящият
състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изложените съображения
предявеният иск се явява основателен и доказан.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ответника„Ф.К.Л.“АД,
като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да му заплати
сумата от 32820.65 лева, формирана по следния начин: сумата от 28000 лева – общ
размер на адвокатските възнаграждения, включващи сумата от 9900 лева –
адвокатско възнаграждение по главния иск; сумата от 9900 лева – адвокатско
възнаграждение по насрещния иск; сумата от 4000 лева – адвокатско
възнаграждение за производството по обезпечение на бъдещ иск по ч. гр. д. №
9460/2020г. по описа на СГС; сумата от 8605.65 лева – държавна такса за
насрещния иск; сумата от 15 лева – държавна такса по ч. гр. д. № 9460/2020г. по
описа на СГС; сумата от 400.00 лева – депозит за вещо лице. По отношение на
възражението на ищцата за прекомерност на претендираните адвокатски
възнаграждения следва да се изложи следното: съдът намира същото за
основателно, като адвокатските възнаграждения за главния и насрещния иск следва
да се намалят на сумата от 4465.60 лева /сумата от 2232.80 лева – за главния
иск и сумата от 2232.80 лева – за насрещния иск, определени съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 5, вр. ал. 2, вр. т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения като се съобрази заплатеното
ДДС, както и нормата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата, както и фактическата и
правна сложност на делото. По отношение на адвокатското възнаграждение за
производството по обезпечение на бъдещ иск по ч. гр. д. № 9460/2020г. по описа
на СГС, същото следва да се намали на сумата от 866.40 лева, съгласно чл. 7,
ал. 7 от Наредбата. Следователно общият размер на разноските възлиза на сумата
от 14352.65 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.Ц., с ЕГН **********,
с адрес: *** /партер/ срещу „ФИНАНСОВА КЪЩАЛ.- ТМ” АД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:*** и Л.Д.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***
иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
инвестиционен натурален диамант с тегло 4,24 ct /четири цяло и
двадесет и четири карата/, цвят D, вътрешно
безупречен, шлифован с форма на брилянт, с отлични характеристики относно
разрези, полиране и симетрия, съгласно сертификат от „International Gemological
Institute“, лазерен номер ******* не принадлежи на
Л.Д.П..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ФИНАНСОВА
КЪЩАЛ.- ТМ” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу Н.А.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес: *** /партер/ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза
на „ФИНАНСОВА КЪЩАЛ.- ТМ” АД съществува заложно
право по отношение на инвестиционен
натурален диамант с тегло 4,24 ct /четири цяло и двадесет и четири карата/, цвят D, вътрешно безупречен, шлифован с форма на брилянт, с
отлични характеристики относно разрези, полиране и симетрия, съгласно
сертификат от „International Gemological Institute“,
лазерен номер *******, произтичащо от договор за
заем от 08.10.2018г.
ОСЪЖДА Н.А.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** /партер/ да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на „ФИНАНСОВА
КЪЩАЛ.- ТМ” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** сума в размер
на 14352.65 лева – разноски
за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: