Р Е Ш Е
Н И Е № 75
Гр.
Сливен, 06.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на
прокурора Красимир Маринов
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от
съдия Иглика Жекова КАНД № 84 по описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208
и сл. от АПК.
С
Решение № 7/05.01.2022 г., постановено по АНД № 20212230200970/2021 г. по описа
на Районен съд-Сливен е отменено като незаконосъобразно НП № 563591-F585263/02.07.2021
г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на „А.- ТП“ ЕООД,
представлявано от Д. П.А. на основание чл. 185 ал. 2 изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 500,00 (петстотин) лева за нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, вр. чл. 59а, ал. 1, изр. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ и е осъдена Националната агенция за приходите да заплати на „А.- ТП“ ЕООД с
ЕИК ********* сумата от 300,00 лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Недоволен
от така постановеното решение, касационният жалбоподател ТД на НАП Бургас го
обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд –
Сливен е неправилно и необосновано. Счита за необосновани изводите на съда, че
не е било налице изискване за представяне на електронен документ за доставка и
електронен документ за получаване. Твърди, че извършеното чрез бездействие
нарушение било безспорно установено. Заявява, че при издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с
което отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди наказателното
постановление.
В с.з.
касационният жалбоподател, не се представлява. С писмено становище от
пълномощник поддържа касационната жалба с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з.
ответникът по касационната жалба „А.- ТП“ ЕООД не изпраща представител. В
писмено становище оспорва жалбата и моли съда да остави в сила
първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че крайният извод по
отношение на отмяната е законосъобразен и в този смисъл решението на Районен
съд – Сливен следва да бъде оставено в сила.
Касационната
жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На
04.01.2021г. длъжностни лица – инспектори по приходите извършили проверка на търговски обект бензино-газстанция, находяща се в гр. С., кв. „Р.",
стопанисван от „А.-ТП" ЕООД с ЕИК *********. Установено било, че в
търговския обект се използва фискално устройство с изградена и работеща
дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, така наречената
електронна система с фискална памет (ЕСФП), модел „ОЙЛ СИС 2.0- Д- KL",
регистрирано в НАП с № 4214329. Била извършена проверка относно получени
количества горива в обекта и след направен анализ на представените на
11.01.2021г. документи за доставки на гориво се установило, че на датата
09.06.2020г. търговското дружество „А.- ТП" ЕООД в качеството на данъчно
задължено лице - получател по доставки на течни горива е изпратило съобщения за
доставка на гориво по 41 броя акцизни данъчни документи с уникални контролни
номера. Сред тези акцизни данъчни документи бил и такъв с уникален контролен
номер № 0000000005070044/20.01.2020 г. за доставка на 2000 литра бензин.
Установило се, че не е било изпратено съобщение за доставка на горива по АДД с
посочения по-горе уникален контролен номер от 20.01.2020 г. на датата на
постъпване на горивото в обекта по изградената дистанционна връзка с НАП чрез
наличната в обекта ЕСФП с клавиатура и баркод четец. Данните за доставено
количество са били подадени чрез наличната ЕСФП на 09.06.2020г. Свидетелят К.
приела, че „А.-ТП" ЕООД не е изпълнило задължението си да подаде с
изградената дистанционна връзка с НАП чрез въведената в експлоатация ЕСФП данни
по документ за постъпилото количество гориво при постъпването на горивото в
обекта съгласно разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС, вр.
чл.59а, ал.1, изр.трето от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра на
финансите. За тава възприетото от фактическа и правна страна длъжностното лице
– и. по п. съставило срещу дружеството - ответник по касационната жалба Акт за
установяване на административно нарушение № F585263 от 11.01.2021 г., връчен на
същата дата на представляващия „А.– ТП“ ЕООД.
Въз
основа на съставения АУАН, Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в
ЦУ на НАП издал Наказателно постановление № 563591-F585263/02.07.2021 г., с
което за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, вр.
чл.59а, ал.1, изр. трето от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС на „А.– ТП“ ЕООД била наложена имуществена
санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
При
така установената фактическа обстановка районният съд приел, че е налице
допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение, като в АУАН и
НП не се съдържали датата и мястото на извършване на нарушението Според
мотивите на съда, посочването на тази дата е от съществено значение за
определяне на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. С такива изводи Районният съд е
отменил наказателното постановление.
Съдът,
след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието
на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанвионната съдебна инстанция е постановила
правилен съдебен акт като краен резултат. Касационната инстанция не споделя
мотивите на въззивния съд, поради следните съображения:
Въззивния
съд правилно е цитирал относимите правни норми.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.6 от ЗДДС, всяко лице по ал.1, извършващо
доставки/продажби на течни горива от търговски обект с изключение на лицата,
извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на
Закона за акцизите и данъчните складове е длъжно да предава по дистанционна
връзка на националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива.
Според
чл.118 ал.10 от ЗДДС данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка
на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни
за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива,
както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие
или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис. В тази връзка с разпоредбата на чл.3, ал.3 от
Наредба №Н- 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изискване към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е
предвидено, че „Всяко лице по ал.2 е длъжно да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данните, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се
използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол". Предаването на
данните чрез ЕСФП е регламентирано в глава девета „а" от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. В разпоредбата на чл.59а, ал.1 от същата наредба (в относимата към датата на посоченото нарушение редакция) е
предвидено, че лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез
електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или електронен
документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях,
отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато
данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са
задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените
данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат
задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД
или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, въведени
чрез ЕСФП, се извършва чрез баркод четец.
Съгласно
чл.59а ал.3 т.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006г. лице по ал. 1 - получател по
доставка на течни горива подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване
на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в
обект с ЕСФП. Според разпоредбата на чл. 59а ал.5 изр.последно от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. данни по ал.
2 и 3 не се подават в случаите по чл. 118, ал. 11 ЗДДС.
В
нормата на чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС е въведено изключение от това задължение,
а именно, че данни по ал.10 не се подават от получателя за доставки, които е
отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет. (Решение по
адм. дело № 4533/2019 г на ВАС, Решение по адм. дело № 5927/2021 г. на ВАС).
По
делото е безспорно, че при проверката в търговския обект на ответника по
касацията било установено, че на 20.01.2020 г. е получена доставка на гориво по
акцизен данъчен документ (АДД) УКН № 5070044/20.01.2020 г., в обекта е въведена
в експлоатация и се използва нивомерна измервателна
система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към
централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от
цитираната наредба, като на датата на доставката, посредством ЕСФП, към НАП, е
била подадена дистанционно информация от нивомерната
система.
Наличието
на служебен бон за доставката на гориво от 20.01.2020 г. (л. 57 от делото на РС
- Сливен) с изрично отбелязване „ОК“ означава, че тази доставка е изпратена
чрез ЕСФП до НАП, т. е. не се касае за неподаване на данни. При така
установеното се налага извод, че доставката е отчетена чрез ЕСФП. При тези
факти, не се установява неизпълнение на задължения към държавата, съответстващ
на фактическия състав по чл. 118, ал. 10 ЗДДС, поради констатираното изключение
по чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС.
В този
смисъл, дори да се приеме, че има извършено нарушение, то не е на разпоредбата
на чл.118 ал.10 от ЗДДС, а на разпоредбата на чл.59а ал.1 изр. второ и трето от
Наредба № Н- 18/13.12.2006 г., въвеждащи изискването при подаване на данни за
доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, задължително да
съдържат уникален контролен номер (УКН) на еАДД или
митнически референтен номер (МРН) на ЕАД и въвеждането на този УКН да се
извършва чрез баркод четец. При това положение е обоснован извода на въззивния
съд, че приложимата правна норма към момента на извършване на нарушението не
съдържа срок за подаване на тази информация. Именно поради това с изменението в
ДВ, бр. 8 от 2020 г. този срок е дефиниран. В случая, както бе посочено
по-горе, срокът по чл.118 ал.10 изр.второ от ЗДДС не е неприложим, поради
констатираното изключение по чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС.
Независимо
от отчетената с нивомерната система доставка, видно
от приложения по делото на РС - Сливен служебен бон, на 20.01.2020 г. е
направен опит за доставка на документи относно акцизен данъчен документ (АДД)
УКН № 5070044/20.01.2020 г. Този опит не е приет със статус 47 и съобщение
„Невалиден ADD Номер“. По каква причина документалната доставка на същия АДД е
приета на 09.06.2020 г., но не и на 20.01.2020 г. не е установено от наказващия
орган и в този смисъл не са изяснени обстоятелствата относно твърдяното
нарушение, както и дали не са налице предпоставки за прилагане разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в неговия
обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Последното означава, че ако след отчитане спецификите на случая съдът
стигне до извода за неговата маловажност, той може да отмени издаденото НП само
на това основание поради незаконосъобразна и неправилна преценка на наказващия
орган в този смисъл, обективирана със самия акт на издаване на НП. Съдебната
практика е последователна в разбирането, че преценката за това дали едно деяние
е малозначително следва да е от комплексен характер, като се обсъждат всички
елементи от състава на деянието. В случая такава преценка не е направена от
наказващия орган и не е отчетена спецификата на случая. От обстоятелствата по
делото е видно, че получената доставка е отчетена от нивомерната
система в обекта на ответника по касационното обжалване, същият е правил опит
за изпращане на УКН на АДД на доставката на същата дата и в крайна сметка
данните по доставката са изпратени успешно на НАП на 09.06.2020 г. преди
извършването на проверката в търговския обект. В този смисъл дори да се приеме,
че има извършено нарушение на чл.59а ал.1 изр. второ и трето от Наредба № Н-18/13.12.2006
г., то представлява маловажен случай, по смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН.
По
изложените съображения административния съд намира, че като е отменил
обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил
законосъобразно решение.
Съдът
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на
същото водещи до отмяната му.
Въз
основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното
решение на районния съд, с което е отменено НП, е правилно и законосъобразно и
е постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.
Подадената против него касационна жалба е неоснователна. С оглед на това
проверяваният съдебен акт следва да се остави в сила.
С оглед
изхода на спора, основателна се явява претенцията на ответника по касационната
жалба за присъждане на разноски във вид на адвокатско възнаграждение. Видно от
представения договор за правна помощ, на представляващия дружеството адвокат е
заплатено изцяло и в брой възнаграждение за процесуално представителство и
защита в касационното съдебно производство в размер на 300,00 (триста) лева.
Тези разноски, на основание чл. 63д от ЗАНН следва да се възложат в тежест на
касационния жалбоподател.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр.
с чл.221, ал.2 от АПК Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 7/05.01.2022 г., постановено по АНД № 20212230200970/2021 г.
по описа на Районен съд-Сливен.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на „А.– ТП“ ЕООД, ЕИК *********
разноски по делото в размер на 300,00 (триста) лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.