Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 61 18.07.2019г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На осемнадесети юни 2019
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 192 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 877/11.05.2018г., постановено по гр. дело № 2701/2017г. по
описа на Районен съд - Бургас е осъден „Животозастрахователен
институт“ АД със седалище гр. София да заплати на О. В. Ч. сума в размер от
1 204, 12 лева, представляваща дължимата на ищеца ½ част от
застрахователното обезщетение в размер на 2 408, 24 лева по застраховка
„Злополука“ – Полица № ****980/27.09.2016г., сключена за застрахованото лице –
наследодател З. П. Н., починала на ***г., ведно с обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на главницата от 1 204, 12 лева, начиная от подаване на иска – 13.04.2017г. до окончателното
й изплащане.
С цитираното решение е осъден
„Животозастрахователен институт“ АД със седалище гр.
София да заплати на В. Я. Н. сума в размер от 1 204, 12 лева,
представляваща дължимата на ищеца ½ част от застрахователното
обезщетение в размер на 2 408, 24 лева по застраховка „Злополука“ – Полица
№ ****980/27.09.2016г., сключена за застрахованото лице – наследодател З. П. Н.,
починала на ***г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на главницата от 1 204, 12 лева, начиная
от подаване на иска – 13.04.2017г. до окончателното й изплащане.
С Определение № 333 от 14.01.2019г., постановеното по гр. дело №
2701/2017г. по описа на Районен съд – Бургас е оставена без уважение молбата с
правно основание чл. 248 от ГПК на ответника – „Животозастрахователен
институт“ АД, обективирана във въззивната
му жалба от 02.07.2018г., с която молба се претендира изменение на Решение №
877/11.05.2018г., постановено по гр. дело № 2701/2017г. по описа на Районен съд
– Бургас в частта му за дължимите от ответника деловодни разноски в общ размер
от 848, 83 лева. Постановеното определение не е обжалвано с частна жалба.
Против постановеното
първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба
от „Животозастрахователен институт“ АД със седалище
гр. София, като се претендира то да бъде отменено като неправилно,
неоснователно и несъответстващо на релевантните обстоятелства, установени в
производството и вместо него да бъде постановено ново решение, по силата на
което да бъдат отхвърлени предявените искове от ищцовата
страна. В жалбата се посочва, че в хода на първоинстанционното производство ищцовата страна не е успяла да докаже при условията на
пълно и главно доказване основателността на своята претенция, наличието на
покрит риск по сключения застрахователен договор и наличието на
причинно-следствена връзка на извършените разходи за лечението на
първоначалната ищца. В жалбата се твърди, че ищците не са успели да докажат в
хода на производството, че разходите, извършени в хоспис
са били необходими и са били предназначени за продължаване лечението на
пострадалата, тъй като по делото не са представени документи и доказателства за
провеждане на предписано лечение – рехабилитация и лечебни процедури, които да
са свързани с лечението на заболяването при първоначалната ищца. Въззивникът посочва, че в сключения застрахователен договор
никъде не е постигната изрична договореност за застрахователно покритие, а
именно – възстановяване на разходи на застрахованите лица за лечение и болничен
престой при съществуващи, хронични заболявания на осигурения и възстановяване
на разходи за ползвани здравни услуги, потребността от които е възникнала
вследствие на минали заболявания, а първоинстанционния съд не е взел под
внимание специалните и общи условия по сключената застраховка, в съответствие с
които отговорността на застрахователя не би следвало да бъде ангажирана.
В съдебно заседание въззивното дружество не изпраща представител, депозира
писмено становище, в което посочва, че поддържа въззивната
жалба и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по въззивната жалба – В. Я. Н. и О.В.Ч. са депозирали отговор
на въззивната жалба, в който посочват, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а постановеното първоинстанционно
решение да бъде потвърдено. В депозирания отговор се изразява становище, че
съдът следва да извърши проверка относно спазването на преклузивния срок за
депозиране на жалбата. Посочва се, че основните мотиви в депозираната жалба са,
че не е налице спешно състояние и че не е доказана причинна връзка между
направените разходи и заболяването. Излагат се съображения за неоснователност
на наведените в жалбата доводи.
В съдебно заседание –
ответните страни по въззивната жалба не изпращат
представители и не взимат конкретно становище по основателността на жалбата.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите
на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от З. П. Н.
против „Животозастрахователен институт“ АД със
седалище гр. София, с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество
да й заплати сума в размер от 2 408, 24 лева, представляваща заплатени от
ищцата медицински разходи за периода от 06.02.2017г. до 13.02.2017г.,
вследствие на настъпило застрахователно събитие в срока на действие на Договор
за застраховка „Злополука“ с медицински разходи за чужденци, полица ***980,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 13.04.2017г.
до окончателното й изплащане. В исковата молба се посочва, че между страните е
налице сключен Договор за застраховка, сключен на 27.09.2016г. със срок на
действие на договора – една година и на 01.02.2017г. е настъпило
застрахователно събитие, като ищцата е получила *** и е постъпила в болница за
периода от 01.02.2017г. до 06.02.2017г., където са й били извършвани медицински
манипулации и изследвания и за своя болничен престой тя е заплатила сума в
размер на 985 лева, както и след това лекарства на стойност от 73, 24 лева.
Посочва се и обстоятелството, че след изписването й от болницата й се е
наложило да направи допълнително изследване на ****, за което е заплатила 30 лева. Посочва се
и обстоятелството, че след своя болничен престой ищцата е била насочена за
рехабилитация в хоспис и на ****.2017г. е постъпила
в такъв за срок от един месец и е заплатила цена за тази услуга в размер на
1 080 лева, като по време на престоя й в хосписа
се е наложило да й бъде извършена още една медицинска манипулация на стойност
от 240 лева.
В хода на производството –
ищцата - З. П. Н. е починала и на нейно място първоинстанционния съд е
конституирал нейните двама законни наследници – О. В. Ч. – нейна дъщеря и В.Я.Н.
– неин съпруг и е постановил своето решение, като е осъдил ответното
застрахователно дружество да заплати претендираното
обезщетение на наследниците на починалата ищца.
Ответната страна по делото - „Животозастрахователен
институт” АД със седалище гр. София в отговора на исковата молба посочва, че е
налице изключен риск съгласно чл. 8, т. 1 от Наредбата за общите условия,
минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и реда за
сключване на задължителна медицинска застраховка на чужденци, които пребивават
краткосрочно или продължително в Република България или преминават транзитно
през страната, тъй като сключената застраховка не покрива разходите на
застрахованите лица за лечение и болничен престой при съществуващи хронични
заболявания на осигурения. Посочва се в отговора на исковата молба, че
заболяванията на З. Н.са хронични заболявания, които са рискови и протичат с
периоди на обостряне и периоди на хронифициране.
По делото е
представено копие от Застраховка „Злополука” с медицински разходи за чужденци –
полица № ****980 от 27.09.2016г., от която е видно, че З. Н.е сключила Договор
за застраховка с „Животозастрахователен институт” АД
със седалище гр. София за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2017г. за сума в
размер от 479, 99 лева. По делото не се спора, а и от представеното доказателство
се установява, че дължимата застрахователна премия е заплатена.
По делото е
представено копие от Епикриза от 06.02.2017г., издадена от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас” със
седалище гр. Бургас, от която е видно, че З. П. Н. е постъпила в болничното
заведение на дата – 01.02.2017г. и е изписана на 06.02.2017г. Видно от
представената епикриза, на З. Н.е поставена диагноза
– ** *******, като изрично в епикризата е посочено, че се
касае за остро настъпил ****, изписана е с клинично подобрение, с възможно
самообслужване и е вертикализирана до степен на
седене в леглото. В представената по делото епикриза са дадени препоръки за
конкретна диета и е насочена за рехабилитация в домашни условия, балнео-санаториални заведения или хоспис.
По делото са
представени Фактури за извършени разходи на стойност от 985 лева, заплатени на
„УМБАЛ – Бургас“ АД от 06.02.2017г., сума в размер от 73, 24 лева, заплатени за
лекарства на 06.02.2017г. и сума в размер от 30 лева, заплатени на
„Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични
заболявания – Бургас“ ЕООД на 06.02.2017г.
По делото е
представен Договор за настаняване от 13.02.2017г., от който е видно, че „Хоспис Миладиновски” ЕООД от една
страна и З. Н.– от друга страна са сключили договор, по силата на който са се споразумяли З. Н.да бъде настанена в заведението,
предоставящо грижа за пациенти, числящи се към неподвижни пациенти с риск от
залежаване. Видно от представения договор, страните са се споразумяли
за предоставената услуга от страна на „Хоспис Миладиновски” ЕООД, З. Н.да заплати месечна такса в размер
на 1 080 лева. По делото не се спори, а и от представените доказателства –
Фактура № **от 13.02.2017г. се установява, че дължимата сума от 1 080 лева
е заплатена от страна на З. Н.за периода от 13.02.2017г. до 13.03.2017г.
По делото е
представена и Фактура № ** от 13.02.2017г., ведно
с касов бон към тази фактура, от които е видно, че е заплатена сума в размер от
240 лева, представляваща медицинска услуга в полза на З. П. Н..
По делото е извършена
съдебно-медицинска експертиза от 12.04.2018г., от която е видно, че ******* е
спешно състояние, застрашаващо живота и е необходима спешна хоспитализация и
болнично лечение, като това се отнася и до **** с ****, диагностицирана
по време на болничния престой. Вещото лице в своето заключение изрично посочва,
че диагностичните процедури, изследвания и манипулации и медикаментозна терапия
са били необходими с оглед състоянието на пациентката. Вещото лице посочва в
своето заключение, че пристъпното ****и *** болест
са рискови фактори за ** ***, но не е
ясна давността им.
По делото е
извършена и допълнителна съдебно-медицинска експертиза от 21.03.2018г., от
която е видно, че ***** на сърцето може да бъде остра и хронична и
времето за изява на заболяването може да бъде в много широки граници. В съдебно
заседание, вещото лице допълва своето заключение, като посочва, че при наличие
на рискови заболявания за един пациент съществува потенциално по-висок риск
пациентът да получи ***, но не е задължително това да се случи.
На основание
чл. 6, ал. 1 от Наредба за общите условия, минималната застрахователна сума,
минималната застрахователна премия и реда за сключване на задължителната
медицинска застраховка на чужденците, които пребивават краткосрочно или
продължително в Република България или преминават транзитно през страната (Обн., ДВ, бр. 41/2005г.) в обсега на застрахователната
отговорност се включват всички необходими разходи, извършени от застрахования
или от лечебното заведение за лечение и болничен престой при внезапно, неочкавано, непредвидимо неразположение, болест или
злополука, възникнали по време на действието на застрахователния договор.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че по силата на сключен Договор
за застраховка „Злополука” с медицински разходи за чужденци – полица № ****980
от 27.09.2016г., ответната страна по делото - „Животозастрахователен
институт” АД е поел задължение да
заплати всички необходими разходи, извършени от застрахования - З. Н.или от
лечебно заведение за лечение и болничен престой при внезапно, неочаквано, непридвидимо неразположение, болест или злополука,
възникнали по време на действието на застрахователния договор, в конкретния
случай - за периода от 01.11.2016г. до 31.10.2017г. По делото безспорно се
установява и обстоятелството, че на 01.02.2017г. застрахованото лице – З. Н.е
приета в болнично заведение - „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение - Бургас” със седалище гр. Бургас с оплаквания за ***** и ***, както и със слабост в
**** и е диагностицирана
с ** *** с *******, като изрично в епикризата
е посочено, че се касае за остро настъпил ****. По делото безспорно се
установява, че по време на болничния престой на пациентката са назначени редица
изследвания и впоследствие – на 06.02.2017г. е изписана с клинично подобрение,
с възможно самообслужване и е вертикализирана до ******. При изписването на пациентката са й дадени препоръки
за конкретна диета, изписано й е медикаментозно лечение и е насочена за
рехабилитация в домашни условия, балнео-санаториални
заведения или хоспис. По делото се установява и
обстоятелството, че след изписването й на 06.02.2017г. З. Н.е закупила
лекарства на стойност от 73, 24 лева, както и й е извършено допълнително
изследване на стойност от 30 лева.
По делото се установява
и обстоятелството, че след изписването й З. Н.е настанена въз основа на сключен
Договор за настаняване от 13.02.2017г. в „Хоспис Миладиновски“ ЕООД, като за едномесечен престой в хосписа е заплатила сума в размер на 1 080 лева, както
и й е извършено медицинско изследване, за което са заплатени 240 лева.
От извършената
по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че състоянието на З. Н.е
било остро и животозастрашаващо и наличието на
рискови заболявания единствено повишават риска, но не са пряка причина за
настъпването му, поради което и на основание чл. 6 от цитираната наредба следва
да се приеме, че разходите, направени за болничен престой, заедно с всички
назначени изследвания се включват в обсега на застрахователната отговорност на
застрахователното дружество и следва да бъде ангажирана отговорността на
застрахователното дружество да ги обезщети.
По отношение на
претенцията за заплащане на сума, заплатена за едномесечен престой в „Хоспис Миладиновски“ ЕООД, настоящата
инстанция намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че
престоят на З. Н.се е наложил след дадени препоръки и насочване за
рехабилитация с няколко възможности, като една от възможностите е посочена като
хоспис. Настаняването в такъв тип заведение обаче не
е единствената алтернативна възможност и самата пациентка и нейните близки са
направили своя избор при настаняването й, като са можели да изберат между
домашни условия, балнео-санаториални заведения или хоспис. Настоящият състав намира, че това не е част от
болничното лечение на пациентката З. Н.и престоят й не може да се характеризира
като болничен престой, поради което и съдът намира, че направените разходи за едномесечния
престой в това заведение не следва да бъдат включени в обхвата на
застрахователната отговорност.
Мотивиран от
изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск в частта, в която
ищците претендират от застрахователното дружество да им заплати сума в размер
от 1 080 лева (сума в размер на от по 540 лева за всеки един от ищците) е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Първоинстанционното решение в тази му
част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново по
съществото на спора, по силата на което да бъде отхвърлена претенцията на всеки
един от ищците за сумата над 664, 12 лева до претендираната
сума от 1 204, 12 лева, представляващи претендирани
разходи за заплатен болничен престой, медицински изследвания, медикаменти и
престой в хоспис за починалото лице – З. П. Н.. В
останалата му част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на
направените по делото разноски в първоинстанционното производство и пред
настоящата инстанция, съдът намира следното:
По делото
изрично във въззивната жалба се съдържа искане да
бъде отменено първоинстанционното решение в частта му за разноските, като с
оглед изложените обстоятелства, настоящата инстанция намира, че се касае за
претенция, която е свързана с основната претенция и по съществото си това е
искане, с което се претендира да бъдат разпределени разноските с оглед изхода
от спора и съразмерно с уважената претенция.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважена претенцията на ищците да им бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 466, 83 лева – общо за
първоинстанционното производство съразмерно с уважената част на претенцията,
което налага първоинстанционното решение в тази му част – за присъдените по
делото разноски за сумата над 466, 83 лева до присъдения размер от 848, 83 лева
да бъде отменено.
На ответната
страна – „Животозастрахователен институт“ АД следва
да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената
част на претенцията в размер на 201 лева. Следва да се отбележи, че на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК възнаграждението за юрисконсулт на ответното
застрахователно дружество се определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 25 от Закона за правната помощ, а не както е поискано от ответното
дружество в съответствие с размерите по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл, настоящата
инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25 от Закона за
правната помощ определя възнаграждение на юрисконсулт за първоинстанционното
производство в размер на 150 лева, а за въззивното
производство в размер на 100 лева.
По отношение на
разноските във въззивното производство – на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззивното
дружество и да му бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от претенцията – сума в размер на 74 лева, а на ответната страна
по въззивната жалба следва да бъдат присъдени
разноски съразмерно с частта, с която жалбата е оставена без уважение – тоест –
сума в размер от 330 лева.
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК предвид обстоятелството, че цената на предявения
иск е под 5 000 лева, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 877 от
11.05.2018г., постановено по гр. дело № 2701/2017г. по описа на Районен съд –
Бургас в частта, в която са уважени претенциите на О. В. Ч. и В.Я.Н. за сумите
над 664, 12 лева за всеки един от тях до претендирания размер от 1 204, 12
лева за всеки един от тях, представляващи претендирани
разходи за заплатен болничен престой, медицински изследвания, медикаменти и
престой в хоспис за починалото лице – З. П. Н., починала
на ***г., както и в частта на разноските за сумата над 466, 83 (четиристотин
шестдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки) лева до присъдения размер от
848, 83 лева вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от О. В. Ч.,
ЕГН ********** – с адрес *** против „Животозастрахователен
институт“ АД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр.
София, Район Лозенец, бул. Черни връх № 51Д, представлявано от Росица Ленкова и
Мария Масларова-Гъркова за сумата над 664, 12 (шестотин
шестдесет и четири лева и дванадесет стотинки) лева до претендирания размер от
1 204, 12 (хиляда двеста и четири лева и дванадесет стотинки) лева, представляващи
претендирани разходи за заплатен болничен престой,
медицински изследвания, медикаменти и престой в хоспис
за починалото лице – З. П. Н., починала на ***г. въз основа на сключен Договор
за застраховка – полица № ****980/27.09.2016г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.Я.Н.,
роден на ***г., гражданин на Р. ф., ЛНЧ ********** – с адрес *** против „Животозастрахователен институт“ АД със седалище гр. София,
ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, бул. Черни връх №
51Д, представлявано от Росица Ленкова и Мария Масларова-Гъркова за сумата над
664, 12 (шестотин шестдесет и четири лева и
дванадесет стотинки) лева до претендирания размер от 1 204, 12 (хиляда
двеста и четири лева и дванадесет стотинки) лева, представляващи претендирани разходи за заплатен болничен престой,
медицински изследвания, медикаменти и престой в хоспис
за починалото лице – З. П. Н., починала на ***г. въз основа на сключен Договор
за застраховка – полица № ****980/27.09.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 877 от
11.05.2018г., постановено по гр. дело № 2701/2017г. по описа на Районен съд –
Бургас в останалата му част.
ОСЪЖДА О. В. Ч.,
ЕГН ********** – с адрес *** и В.Я.Н., роден на ***г., гражданин на Р. ф., ЛНЧ **********
– с адрес *** да заплатят на „Животозастрахователен
институт“ АД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр.
София, Район Лозенец, бул. Черни връх № 51Д, представлявано от Росица Ленкова и
Мария Масларова-Гъркова сума в размер на 201 (двеста и един) лева, представляваща
направените по делото разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с
отхвърлената част на претенцията, както и сума в размер от 74 (седемдесет и
четири) лева, представляваща направените по делото разноски пред настоящата
инстанция съразмерно с уважената претенция на въззивното
дружество.
ОСЪЖДА „Животозастрахователен
институт“ АД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр.
София, Район Лозенец, бул. Черни връх № 51Д , представлявано от Росица Ленкова
и Мария Масларова-Гъркова да заплати на О. В. Ч., ЕГН ********** – с адрес *** и В.Я.Н., роден на ***г., гражданин на Р. ф.,
ЛНЧ ********** – с адрес *** сума в размер от 330 лева, представляващи
направените по делото разноски пред въззивната
инстанция, съразмерно с уважената част от претенцията.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.