О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София,
12.06.2019г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III състав, в закрито заседание на дванадесети
юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Врачева въззивно
наказателно частно дело № 278 по описа за
2019 година за
да се произнесе, съобрази:
Производството е
по реда на чл.270 във вр. глава ХХІІ от НПК.
Постъпила е частна жалба от Ж.С.Б., защитник
на подсъдимия И.М.Б. по
НОХД № 523/18 година по описа на СНС-София, срещу определение от 28.05.2019
година по НОХД №523/18 година по описа на СНС,12-ти състав, с което
съдът е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия за изменение на мярката за неотклонение от "домашен
арест" в по-лека.
В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно и за това, че са налице нови обстоятелства, налагащи изменение на
мярката
за неотклонение на подс. Б.
от „домашен
арест“ в по-лека,
а именно продължителния период, през който подсъдимия бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“. Защитникът излага и
други доводи, за незаконосъобразност на атакуваното определение, а именно
семейното положение на подсъдимия, който е баща на две деца и в този смисъл е
необходимо да полага общественополезен труд.
Въззивната инстанция, с оглед задължението
и да се произнесе по частната жалба, като се запозна с данните по делото и с
мотивите на атакуваното определение и след като ги обсъди във връзка с
изложените в жалбата доводи, намери следното:
Жалбата пред въззивната инстанция е
подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения 7-дневен срок,
съгласно разпоредбата на чл.342, ал.1 НПК, поради което същата е процесуално
допустима, а поради задължението по чл.345 ал.2 НПК, следва да бъде разгледана
и решена от настоящата инстанция.
От материалите по делото се
установява, че в открито съдебно заседание, проведено
пред първоинстанционния съд на 28.05.2019г. съдебен състав е разгледал
направеното искане от защитниците на подсъдимия Б. за изменение на мярката за
неотклонение, от "домашен арест" в по-леки мерки за неотклонение.
В производство по реда на чл.270 НПК,
първоинстанционният съд е оставил без уважение така направеното искане. В
мотивите към протоколното определение е посочено, че не са налице нови
обстоятелства, които да налагат извод за наличие на основания за изменение на
наложената мярка за неотклонение спрямо подсъдимия Б..
Съдебният състав, постановил атакуваното
определение е направил извод, че изтеклият период на задържане на подсъдимия не
е неразумен, като е отбелязано, че в хода на съдебната фаза няма определен
максимален срок на действие на мерките за неотклонение.
При проверка на обжалваното определение
настоящата инстанция приема, че подадената частна жалба е неоснователна като съображенията
за това са следните:
Въпросът за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимия може да се поставя по всяко време на съдебното
производство.
Настоящият съдебен състав намира, че не е
налице промяна в съществуващите обстоятелства, която да обуслови изменение на
взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение и в този смисъл изцяло
се солидаризира с извода на първоинстанционния съд.
На първо място не се установява, че
наказателното производство е проведено в неразумни срокове. Разумността на
срока на задържане следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай
индивидуално, съобразно обективни критерии, каквито са фактическата и правна
сложност на предмета на делото, процесуалната активност на правораздавателните
органи към приключване на наказателното производство в разумен срок и
поведението на самите подсъдими. В случая се установява, че по настоящето
съдебно производство участват в качеството на подсъдими лица- три лица,
множество свидетели и вещи лица, а наред с това съдебният състав, разглеждащ
делото е положил максимални усилия да призове и да обезпечи законосъобразното
разглеждане на съдебното производство чрез насрочване на съдебните заседания
през кратък период от време. Ето защо не може да се приеме, че наказателното
производство не се провежда в разумен срок.
Твърденията в частната жалба за това, че
подс. Б. за дълъг период не е упражнявал общественополезен труд, поради което
не може без доходи да се грижи за семейството си не се подкрепят убедително от
събраните по делото доказателства, тъй като е установено, че неговата съпруга Ж.Б.
полага грижи за техните деца.
Единственото относимо към предмета на
настоящото производство новонастъпило обстоятелство се явява изтеклият срок на
задържане на подсъдимия, но това обстоятелство само по себе си също не е от
естество да повлияе на преценката дали продължава да е налице реалната опасност
задържания да извърши престъпление. т.е. наличието или не на реална опасност от
извършване на престъпление, обективно не зависи от продължителността на
задържането, респективно от неговия срок.
В конкретния случай изтеклият срок на
задържане на подсъдимия е около 2 години, но настоящата мярка се гледа при
условията на чл.270 от НПК, т.е срокът по чл.63 ал.4 от НПК е неотносим , тъй
като касае само и единствено досъдебната фаза на процеса и не е основание за
изменение мярката за неотклонение в настоящето производство, още повече както и
по – горе беше отбелязано, срокът за разследване на делото не излиза извън
рамките на „разумния“ такъв.
Таза мярка е съобразена с
обстоятелствата, изброени в разпоредбата на чл. 56, ал.3 НПК, както и с целите,
визирани в разпоредбата на чл. 57 НПК. Не са нарушени и разпоредбите на чл. 5 и
6 от ЕКЗПЧОС, доколкото изтеклият срок на задържане на подсъдимия е съобразен с
обществената му опасност като деец,
както и с реалната опасност от извършването на престъпление.
С оглед на гореизложеното въззивният
състав преценява, че не са настъпили никакви нови обстоятелства, които да се
отразяват и да повлияват на направената вече от предходните съдебни състави
преценка за наличието на реална опасност подсъдимия да извърши престъпление.
Предвид на това правилен и законосъобразен по същество се явява решаващият
извод на първоинстанционния съд, че по отношение на подсъдимия следва да бъде
продължено прилагането на мярката за неотклонение- „Домашен арест“.
Предвид
горното, съдът счита, че частната жалба е неоснователна, като същевременно и
постановеното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим
от изложените съображения и на основание чл.345, ал.2 от НПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение, постановено на 28.05.2019г. по н.о.х.д. № 523/2018г. по описа на СНС,
12-ти състав, с което е потвърдена мярката за неотклонение „домашен арест“ на
подс. И.М.Б..
Определението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.