Определение по дело №5459/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 274
Дата: 23 януари 2019 г.
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20185530105459
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                              Година 23.01.2019               Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 23 януари                                                        Година две хиляди и деветнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Атанасов

гражданско дело номер 5459 по описа за 2018 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на Ж.Х.И. против „ИНА КРЕАТИВ” ЕООД – гр.Стара Загора. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото не е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, да се уважи искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите в исковата молба, да се даде възможност на ищцата да води за разпит двама свидетели в съдебно заседание, както и да бъде задължен ответникът по реда на чл.190 ГПК да представи по делото личното трудово досие на ищцата и платежни ведомости за начислени и изплатени трудови възнаграждения и обезщетения за периода от 10.07.2018г. до 20.09.2018г.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия на трудов договор №14 от 10.07.2018г., заповед №06/20.09.2018г.,трудова книжка Серия № №470730 от стр.1 до стр.25 вкл.

НАЗНАЧАВА съдебно–счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице В.Е.Н.. Определя предварително възнаграждение на вещото лице в размер на 80 лв., платимо от бюджета на съда.

ДАВА възможност на ищцата да води за разпит двама свидетели в съдебно заседание.

ЗАДЪЛЖАВА ответника по реда на чл.190 ГПК да представи по делото личното трудово досие на ищеца и платежни ведомости за начислени и изплатени трудови възнаграждения и обезщетения за периода от 10.07.2018г. до 20.09.2018г.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 19.02.2019 г. от  10,00 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Ж.Х.И. против „ИНА КРЕАТИВ” ЕООД – гр.Стара Загора. Ищцата твърди в исковата си молба, че с ответното дружество сключила трудов договор № 14 от 10.07.2018 г. по чл.70, ал.1, във вр. с чл.68, ал.1, т.1 от КТ, съгласно който започнала да изпълнява длъжността "Шивач” място на изпълнението на работата - Шивашки цех, находящ се в гр. Стара Загора, ..., при пълно работно време от осем часа и при уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 700 лв. Срокът на срочния трудов договор страните уговорили да е до 31.07.2019 г. На 20.09.2018 г. с издадена от управителя заповед № 06/20.09.2018 г. било прекратено трудовото й правоотношение с ответното дружество по реда на чл.71, ал.1 от КТ, в която не било отразено нищо, което да е дължимо от страна на работодателя - нито обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, нито дължими заплати или допълнително заплащания. Твърди, че е престирала добросъвестно труда си, като й било заплатено единствено възнаграждение за месец юли 2018 г., за което тя признава, че е получила и се подписала във ведомост за заплати при получаването. Работила като „Шивач" в продължение на повече от 12 години. В трудовия договор с ответното дружество било уговорено, че й се дължи допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - по 0.6 % (нула цяло и шест процента) за всяка година трудов стаж и професионален опит. В случая за основна заплата от 700 лева й се полагало 50,40 лева допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. За месец август и за месец септември 2018 г., т.е. до момента на прекратяване на трудовия договор - до 20.09.2018 г., същата работила при работодателя, но не й било заплатено никакво трудово възнаграждение, вкл. и допълнително такова. Тя лично подала молба до работодателя си, за да й бъде прекратен трудовият договор, тъй като не била доволна, че не й е заплатена заплата за месец август 2018 г. От оформената й трудова книжка - на стр.23 било видно, че е прослужила при този работодател общо 2 месеца и 8 дни. В трудовия й договор било вписано, че същата ще ползва основен годишен отпуск по чл.155 от КТ - общо 20 работни дни. Видно от заповедта, с която е било прекратено трудовото й правоотношение, работодателят не й бил начислил никакво обезщетение. Заявява, че не била ползвала нито ден полагащ й се годишен отпуск при този работодател. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като ал.2 на чл.224 предвиждала, че обезщетението се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Според чл.177 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплащал на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най - малко 10 работни дни. Размерът на неизползвания от нея платен годишен отпуск бил 3 дни. Съгласно чл.228, ал.1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ било полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението или последното получено от работника брутно трудово въз заграждение. В конкретния случай основанието за обезщетението възникнало през м. септември 2018 г., поради което база за изчисляване на обезщетението било трудовото възнаграждение за м. август 2018г. За този месец на ищцата следвало да бъде начислено нетно трудово възнаграждение в размер на 583,20 лв. (изчислено на база за 22 р.д.), при което среднодневното брутно трудово възнаграждение било равно на 26,51 лв. Обезщетението за 3 дни неизползван платен годишен отпуск възлизало на сумата в общ размер от 79,53 лева. Освен това, към датата на завеждане на иска в съда от страна на бившия й вече работодател, й се дължали: неплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2018г. след приспадане на удръжките в размер на 582,30 лева за цял един месец, в т.ч. включеното към тази сума допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, както и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец септември 2018 г. в размер на 388,20 лева - от първи до двадесети септември 2018 г., в т.ч. включеното към тази сума допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Моли съда да постанови решение, с което: да осъди ответника "ИНА КРЕАТИВ" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Св. Княз Борис” № 170, вх.А, ет.4, ап.10, с ЕИК *********, представлявано и управлявано от Снежана Анани Славова - Донкова, да й заплати сумата в общ размер на 1050,03 лева, представляваща: - неплатено трудово възнаграждение за месец август 2018г. в размер на 582,30 лева; неплатено трудово възнаграждение за месец септември 2018 г. в размер на 388,20 лева и неплатено обезщетение за 3 (три) дни неизползван платен годишен отпуск в размер от 79,53 лева, както да осъди ответника да й заплати законната лихва върху присъдените суми от деня на завеждане на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане на сумите, ведно с направените от нея във връзка и по повод завеждането на настоящата искова молба разноски в размер на 660 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на исковата молба и процесуално представителство по делото. По делото не е постъпил писмен отговор от ответника. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран със следните кумулативно обективно съединени  искове: по чл.245 КТ - за заплащане на трудово възнаграждение за месеците август и септември 2018 г. и по чл.224 от КТ - за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. По отношение на претенцията за заплащане на трудово възнаграждение доказателствената тежест за установяване на предпоставките за дължимост на възнаграждението се носи от ищеца, който следва да установи, че е изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение през исковия период. По отношение на иска за обезщетение ищецът следва да докаже факта на прекратяването на трудовото правоотношение на твърдяното основание и наличието на неизползван платен годишен отпуск към момента на прекратяването.     

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

            Да се връчи на страните препис от определението.       

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: