Р Е Ш Е Н И Е
№.................
гр. София, 20.12.2016г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 5-ти
състав в открито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.
при участието на секретар Кр.Г., като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2428 по описа за 2015г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 124 и сл. от ГПК ( в сила от 01.03.2008г.)
Образувано е по
искова молба вх.№ 23322/20.02.2015г. вписана в Агенция по вписвания на
01.06.2015г. том VІ, № 245, вх.рег.№
30849, на Д.В.Ш., ЕГН **********, с
адрес: *** и съдебен адрес: адв. Т. С. Б.,***-адвокатска кантора срещу Г.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** и
съдебен адрес: адв. Ц.И.,*** , с която е поискала от съда на
основание на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД да
развали сключения между страните с нотариален акт № 30/19.04.2013г., том І,
рег.№ 1052, дело № 58/19.04.2013г. на нотариус Б.Н., рег. № 142 на Нот.К. договор
за прехвърляне на право на собственост
върху недвижим имот срещу задълЖ.е за издръжка и гледане, който имот
представлява апартамент , находящ се в гр.София, район Изгрев, на партерния
етаж в двуетажна жилищна сграда на ул. „**********, състоящ се от стая, хол,
кухня и баня с тоалетна, със застроена площ от 55кв.м. при съседи по документи
за собственост: двор и апартамент на Л. В.Ш., заедно с двете югоизточни мазета, всяко с площ от по 10кв.м. при
съседи на първото мазе: гараж, от две страни двор и мазе на Д.В.Ш. и при съседи
на второто мазе: коридор, мазе на Л. В.Ш., двор и мазе на Д.В.Ш., както и заедно с 1/5 ид.ч. от общите части на
сградата и от поземления имот, в който е построена същата, целият с площ от
510кв.м., представляващ УПИ , идентичен с парцел ІІІ-512, кв. 21 по плана на
София, местност „Изток-Юг” при граници по документ за собственост и скица: от
север - бул.”Д.Ц.”, от изток – УПИ, идентичен с парцел ІV-513, от юг – УПИ,
идентичен с парцел V-511, от запад – УПИ, идентичен с парцел ІІ-509, заедно с всички подобрения и
обзавеждане в имота. Навела е твърдения, че прехвърлила на ответника имота
срещу задълЖ.е за издръжка и гледане, като ответник следвало да се грижи за нея
съобразно нуждите й и с оглед на здравословното й състояние, ежемесечно й
превежда по банков път сумата от 100лв., които изчерпвали материалната издръжка,
а при влошаване на здравословното й състояние , изискващо грижа на
професионалист, ответникът се задължил да осигури такава, като заплаща на
професионалист, който да полага
необходимите грижи с оглед на здравословното състояние на ищеца, който
обслужва лично ищеца, почиства жилището
и пазарува на ищеца. но няколко месеца след сключването на договора ответникът
започнал да изпълнява само част от задълЖ.ето си – това за превеждане на
уговорената месечна сума от по 100лв. , ответникът не й пазарувала, не се интересувала от нуждите на ищеца, демонстрирала с думи и с
поведение , че не желае да полага грижи за ищеца и да способства за по-дългия й
живот, включително и чрез нанасяне в присъствието на ответника и без противопоставянето й на 10.01.2015г. на
ищеца от живеещия с ответника на семейни начала Н.В.. Посочила е, че от този
момент се нуждаела от спокойна атмосфера, подпомагане в домакинство, от специална
грижа, включително и медицинска такава-била инвалид с 80% ТНР, страдала от
коксартроза, артроза, стенокардия, но ответникът не осигурил такава въпреки
молби на ищеца, ответник дори преустановила редовното плащане на месечната сума
от 100лв. Посочила е, че още при сключване на договора имала нуждата от професионална
грижа, изрично поискала осигуряването на такава през декември 2013г. , особено
наложителна била тази грижа след побоя от 2015г., когато не можела да се движи
сама и получавала ежедневни сърдечни кризи, периодично повишаване на кръвно
налягане. Посочила е, че ответникът не
поддържал ежедневен контакт с ищцата, не й е предлагала професионална грижа, ,
не е извикала екип на Бърза помощ , не е отказала болничен престой и лечение в
болница. Претендирала е разноски.
Ответникът в
предоставения й срок са оспорила иска. Навела е твърдения, че изпълнявала задълЖ.ята си по договора стриктно,
като ежемесечно превеждала сумата от по 100лв. на ищеца, интересувала се от
нуждите и състоянието на ищеца и всяка вечер в телефонен разговор с ищеца се
осведомявала за същите, наела ІІІ-то лице - „К.-2” ЕООД, което да оказва
професионална помощ на ищеца, а от 01.06.2014г. наела жилище над това на ищеца,
за да бъде по-близо до ищеца и да се грижи за нея поради отказ на ищеца да приема
услугите на наетата от ответника фирма „К.-2”ЕООД след април 2014. Посочила е,
че считано от 01.06.2014г. освен месечната издръжка от по 100лв. заплащала
изцяло или отчасти и стойността на потребената от ищеца вода в имота,
предложила с писма на ищеца други фирми, които да й осигурят професионална
грижа , но ищцата отказала да получи писмата, ищцата за известен период приела
грижата на Л.Б., осигурена от ответника, но в последствие отказала и нейните
грижи, отказала за нея да се грижи М.П., проверила условията за осигуряване на
асистент от Български червен кръст, като информация предала на племенник на
ищцата, защото се опасявала, че ищцата ще откаже такъв, ако го предложи
ответника, конфликта на 10.01.2015г. бил предизвикан от ищеца, която бутнала по
стълбите детето на ответника. Поискала е от съда да запази договора, като в
случай че приеме, че има неизпълнение на задълЖ.ето в натура, то да го
трансформира в парично. Претендирала е разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е
приет неоспорен от страните нотариален № 30/19.04.2013г., том І, рег.№ 1052,
дело № 58/19.04.2013г. на нотариус Б.Н., рег. № 142 на Нот.К. съгласно който
страните са сключили договор за
прехвърляне на право на собственост
върху недвижим имот срещу задълЖ.е за издръжка и гледане, като ищецът е
прехвърлила на ответника апартамент , находящ се в гр.София, район И., на партерния
етаж в двуетажна жилищна сграда на ул. „**********, състоящ се от стая, хол,
кухня и баня с тоалетна, със застроена площ от 55кв.м. при съседи по документи
за собственост: двор и апартамент на Л. В.Ш., заедно с двете югоизточни мазета, всяко с площ от по 10кв.м. при
съседи на първото мазе: гараж, от две страни двор и мазе на Д.В.Ш. и при съседи
на второто мазе: коридор, мазе на Л. В.Ш., двор и мазе на Д.В.Ш., както и заедно с 1/5 ид.ч. от общите части на
сградата и от поземления имот, в който е построена същата, целият с площ от
510кв.м., представляващ УПИ , идентичен с парцел ІІІ-512, кв. 21 по плана на
София, местност „Изток-Юг” при граници по документ за собственост и скица: от
север - бул.”Д.Ц.”, от изток – УПИ, идентичен с парцел ІV-513, от юг – УПИ,
идентичен с парцел V-511, от запад – УПИ, идентичен с парцел ІІ-509, заедно с всички подобрения и
обзавеждане в имота запазвайки си пожизнено вещното право на ползване върху
същия, а ответникът се е задължила да се грижи и издържа ищеца, като й осигури
живот, съобразен с влошеното й здравословното й състояние , за което й е
призната ІІ-ра група инвалидност,
ежемесечно й превежда по 100лв. по банков, път, която сума изчерпва
материалната издръжка, при влошаване на здравословното състояние на ищеца,
изискващо постоянна грижа –да осигури професионалист, с което да сключи договор
и на което да заплаща предоставената услуга и което да обслужва лично ищеца, да
обръща внимание на здравословното й състояние, да пазарува всичко необходимо и
да почиства жилището.
По делото са
приети неоспорени от страните вносни бележки, платежни нареждания, съгласно които в периода от 13.05.2013г. до 06.08.2015г. ответникът ежемесечно на 7-мо или 8-мо число
от месеца е превеждала сумата от по 100лв. на ответника с посочено основание за
същото – „по договор”, на 22.10.2015г. е превела сумата от 250лв. със същото
основание, в периода от септември 2015г. до ноември 2016г. са превеждани
ежемесечно по 100лв. с основание „вноска по договор”.
По делото е приет
оспорен от ищеца договор за наем от 01.06.2014г., съгласно който ответникът е
наела от В.З. за 6 месеца горния етаж от къща на ул. „********** при месечен
наем от 350лв.
По делото е
приет оспорен от ищеца договор за услуга, съгласно който на 23.01.2014г.
ответникът е възложила на К.-2”ЕООД, ЕИК ******* срещу възнаграждение от 10лв.
на час без ДДС да подпомага възрастен в периода от 15,00ч. до 17,00ч. два пъти
седмично като се съобрази със здравето и навиците на възрастния, на 23.01.2014г.
.
По делото е
прието оспорено от ищеца удостоверение,
издадено от К. ”ЕООД, ЕИК *******, съгласно което ответникът е възложил на К.”ЕООД
да извършва грижи и обгрижване на адрес на бул. „**********, в периода от 27.01.2014г.
до 11.04.2014г. услуги са предоставяни на Д.В.Ш.: чистене, пазаруване,
поддръжка на градина, разходки, възнаграждението е било регулярно и точно
изплащано – по 10лв. без ДДС на час., от 15.04.2014г. Д.Ш. отказала грижите на
асистент на фирмата, замяната на такъв.
По делото са
приети удостоверение, издадено от К. 2”ЕООД, ЕИК *******, графици, фактури,
платежни нареждания, съгласно които ответникът е възложил на К. 2”ЕООД да
извършва грижи и обгрижване на адрес на бул. „**********, в периода от
27.01.2014г. до 11.04.2014г. услуги са предоставяни на Д.В.Ш.: чистене, гладене,
пране, пазаруване, поддръжка на градина, разходки, възнаграждението е било
регулярно и точно изплащано – по 10лв. без ДДС на час., от 15.04.2014г. Д.Ш.
отказала грижите на асистент на фирмата, замяната на такъв, ответникът е плащал
на К. 2”ЕООД суми по договор както следва: 40лв. на 04.02.2014г.; 73лв. на
30.04.2014г.; 163лв. на 03.04.2014г.; 183лв. на 04.03.2014г.
По делото са
приети платежно нареждане и фактура, съгласно които за имот на ул. Д.Ц. № 32
ответникът е платил сметка за вода през юли 2014г.
По делото е прието
изявление от ответника до ищеца от 2014г., сочещо че се изпращат оферти на
фирми, осигуряващи грижа, почистване, пазаруване, от които ищецът да си избере,
за да бъде наета от ответника да предоставя грижа на ищеца.
Прието е
известие за доставяне на писмо, съгласно което на 18.07.2014г. ищцата е отказала
да получи писмо от ответника.
Приети са отчети
по сметка на ответника, съгласно които същата е плащала суми на Софийска вода през
периода от юни 2014г. до декември август
2015г.
По делото са
приети представени от ответника фискални бонове от 18.01.2016г. за 17,04лв; от 19.01.2016г. за
14,94лв; от 24.02.2016г.11,71лв. , от
06.03.2016г. за 28,11лв. и за 49,95лв.; от 11.03.2016г. за 54,79лв., от
10.03.2016г. за 290,8лв., от 14.02.2016г. за 18,85лв.; от 29.02.2016г. за 2,92лв. и за 9,85лв. за
закупени лекарства и хранителни продукти.
По делото са
приети представени от ответника изписани
ръкописно изписани текстове представляващи лист 136-143 от делото, без да сочат
автор, представляващи списък на медикаменти и хранителни продукти, които
съответстват по вид и количество с тези, описани в приетите по делото фискални
бонове издадени в периода януари-март 2016г.
С прието по
делото заключение по графическата експертиза, което съдът изцяло кредитира като
неопровергано от другите доказателства, неоспорено от страните, вещото лице
след запознаване с документи по делото, носещи текст и подпис с посочен автор
ищеца –адвокатско пълномощно, декларация, отделно оригинал на нотариалния
акт от 2013г., документи по БДС е посочило, че ръкописния
текст, изписан на листове 136-143 от делото, е изписан от ищеца.
По делото са приети
представени от ответника фискални бонове от октомври 2016г. за закупени хранителни продукти на стойност от 20,50лв. и от
26,38лв., както и фискални бонове от ноември 2016г. за закупени хранителни продукти и медикаменти на стойност
на всеки от тях, както следва: от 23,77лв., от 4,93лв., от 16,49, от 2,14лв., от
7,92лв.
По делото са
приети лист за преглед на пациент в Спешно отделение , извлечение от регистър
на С.”ООД, Информирано решение за прекратяване на започнал престой в болницата,
съгласно които на 20.12.2014г., ищцата е била прегледана от лекар, поставена е
диагноза „нестабилна стенокардия”, като ищцата е отказала хоспитализация.
По делото са приети
справки от МВР, съгласно които на телефон 112 е имало повиквания от телефонен
номер ********** на 20.09.2015г. в 10,41ч.
Разпитана по
делото св.Д. е заявила, че познава
ищцата от около 1960г., били колеги в БАН, ищцата живеела в къщата на ул. **********
тогава, както и сега, от 20-30години живеела сама, свидетелят в периода от
2013г. до 2015г. я посещавала средно
през един-два месеца, никого не заварвала в дома на ищцата освен самата
ищца. Посочила е, че ищцата й била казала, че на горния етаж живеело младо
семейство, на което била дала своето жилище срещу издръжка и гледане, но
свидетелят видяла само веднъж жената от това семейство и то през лятото на
2015г., когато свидетелят потърсила тази
жена. Заявила е, че тогава-през лятото на 2015г., отишла случайно при ищцата, намерила я на
двора, ищцата била изплашена, казала, че
направили опити срещу нея, не се чувствала добре, страхувала се да спи в дома
си и затова спяла на двора, тогава имало дупка в тавана на жилището на ищцата,
която се притеснявала, че през тази дупка
ще я обгазяват, свидетелят намерила майстор, който да запуши
дупката. Свидетелят е посочила, че в периода
2013-2015г. ищцата й се обаждала по телефона средно по 2-3 пъти месечно, като й
казвала, че няма храна и свидетелят уговорила своя позната -Ж., да посещава
ищцата, да й носи храна и лекарства през 2014г.-2015г., което Ж. казала на
свидетеля, че правела почти всяка седмица. Свидетелят е посочила, че домът на
ищцата е в окаяно състояние и това мотивирало свидетелят да се свърже за помощ
с нотариус Н. и с М., които знаела че са близки на ищцата, обърнала се и към
Социални грижи. През август 2016г. свидетелят била платила със средства на
ищцата сметката за електричество на ищцата, защото се обадили, че ще й спрат
захранването, по своя инициатива свидетелят проверила и установила, че данъците
за имота не са плащани за 2014-2016г. Ищцата била казала на свидетеля, че хората
на които била прехвърлила имота не се грижели за нея, много пъти ищцата била казвала
на свидетеля, че не била доволна от тези хора, че била пострадала физически от
тях, била няколко дни в безсъзнание , когато дошла в съзнание била в коридора,
извикала лекар от поликлиниката, медицинска сестра й поставила инжекции. Заявила
е, че за последно се чула с ищцата по телефона преди 5 дни, по нейно искане
свидетеля занесла тогава храна на ищцата. Посочила е, че не знаела дали
ответникът е искала да се грижи за ищцата но ищцата е отказвала да приеме тази
грижа.
Разпитана по
делото св. В. и заявила, че е сестра
на мъжа, живеещ с ответника на семейни начала на ул. **********, ет.2, и който
е баща на детето на ответника, не познавала ищцата лично, но знаела, че тя
живее на ет.1 на същия адрес. Посочила е, че средно по веднъж в седмицата се
вижда със семейството на брат си, те от две години живеели в къщата на ул. „**********
и свидетелят била ходила общо 4 пъти там, не била виждала ищцата, не била
влизала в нейния дом. Заявила е, че на 13.11.2016г. била на гости на брат си за
цял ден, ответникът била напазарувала и отишла да остави торбата с покупки на
ищцата, почукала на прозореца, защото нямало друг начин да покаже че е там,
една жена се показала дръпвайки пердето, видяла ответника и отново пуснала
пердето, ответникът изчакала 5-6 минути, но никой не отворил и оставила торбата
с покупки на закачалка на решетката на вратата на ет.1, а когато свидетелят си
тръгвала около 16,30ч. видяла, че торбата с покупки вече я няма. Същият ден
около 17,00ч. ищцата се обадила по телефона на ответника, ответникът повтаряла
реплики на ищцата и от тях свидетелят
разбрала, че ищцата дава поръчка какво да й се купи и благодари за вече
направените покупки. Заявила е, че знае от думите на ответника и на брат си, че
много пъти с предаването на покупките се случвало това, което видяла свидетеля
на 13.11.2016г., че ответникът иска да
се грижи за ищцата, но ищцата не желаела да приема грижата, възпрепятствала
контакта с тях, не ги допускала до жилището, не отваряла вратата, когато искат
да й напазаруват, да й платят сметките, не искала те да правят това, а те не
знаели клиентските номера на сметките й за комунални услуги в апартамента.
Разпитана по
делото св.М. е заявила, че видяла страните по делото през 2013г., когато
била психолог по време на изповядването на сделката пред нотариус между тя.
След това видяла отново ищцата през август 2016г., когато била извикана по телефона
от нотариус Н. за оказване на помощ на ищцата – М. Д. се била обърнала към нотариуса,
описвайки безпомощно състояние на ищцата без грижа и храна, нотариусът знаела,
че свидетелят има Дом за възрастни хора и затова се обърнала към свидетеля за
съдействие и настаняване на ищцата в дома срещу заплащане. Заявила е, че през
август 2016г. в дома на ищцата заварила ищцата видимо отслабнала, безпомощна,
нямала сили да се движи, била със занемарен външен вид, не била къпана отдавна,
в дома й нямало храна, не била яла от дни, била гладна, жилището било мръсно и
разхвърляно. Посочила е, че тогава нахранили ищцата и от тогава регулярно - през
няколко дни, й носели храна за около 1,5 месеца, когато ищцата ги осведомила,
че не желае повече да се грижат за нея, защото М. Д. ще й помага и при желание
за настаняване в хоспис ще се обади. Заявила е, че при едно от посещенията през
август 2016г. чистила и подреждала
жилището, видяла че има много хартии за вторични суровини, ищцата й казала, че
ги събира в случай че остане без пари, за да може да ги предаде за вторични
суровини и да си купува храна. Посочила е, че ищцата й казала, че ответникът
спряла се грижи за нея, личало видимото
нежелание на ищцата ответник да се грижи за нея, ищцата била казала на
свидетеля, че ответникът и семейството й се били отнесли зле с ищцата, че имало
скандали между тях, включително й
физическо посегателство.
Разпитан по
делото св.В. е заявил че живее с
ответника на семейни начала, имат дете, на 01.06.2014г. са нанесли под наем на ет.
2 от къща на ул. „**********, за да могат да се грижат за ищцата във връзка със
сключения договор за издръжка и гледане, защото ищцата вече отказала такава
грижа да полага наетата от ответника фирма. Фирмата била наета по желание на
ищцата, като два пъти седмично служител посещавал ищцата, пазарувал, чистел,
перял, разхождал ищцата в парка, а през останалото време от седмицата тези
дейности извършвали ответникът и свидетелят, всяка вечер по телефона ответникът
разговарял с ищцата за около 1-1,5 часа, говорели за нуждите и желанията на
ищцата, отношенията били отлични до 2014г. След като ищцата отказала да ползва
фирми, тя искала само ответникът и свидетелят да се грижат да нея, затова и се
преместили под наем на ет.2 на къщата, в която живеела ищцата-да следят точно
нуждите и състоянието и да могат да откликват на тях своевременно. В началото
отношенията с ищцата се развивали добре, пазарували й, чистели, тя си играела с
детето им на двора, но от края на 2014г. ищцата започнала да си мени настроението
– един ден не искала да и вижда, на следващия ден им се обаждала й ги търсела,
но въпреки това ответникът и свидетелят продължили да се интересуват от нуждите
й. След декември 2014г. ищцата спряла да
ги допуска в жилището си и те не можели вече да го чистят, от този момент ответникът
и свидетелят готвели и пазарували за ищцата, когато тя пожелае - ищцата средно
по 3-4 пъти в седмицата оставяла бележки в антрето, ответникът и свидетелят
изпълнявали поръчките и давали продуктите лично на ищцата, така било и до
момента. Храната, която й доставяли според свидетеля била достатъчна за една
седмица. Посочил е, че страните по делото никога не са се карали, през януари
2015г. ищцата блъснала детето на ответника по стълбите, нахвърлила се и върху
свидетеля, свидетелят се прибрал в жилището на ет.2 и се обадил в полицията,
защото детето можело да падне и да си разцепи главата и очаквал полицията да
вземе мерки, полицаи дошли, но казали, че не виждат нещо нередно, което да
послужи за образуване на досъдебно производство. Посочил е, че през септември
2015г. се обадили на тел. 112, защото сутринта намерили ищцата да лежи на
двора, твърдейки, че в жилището й се
инжектира газ, но служителите, на които
се обадили заявили, че това не е работа на полицията и такава не дошла. Заявил
е, че не знае да е имало дупка между
апартамента на ищцата и този, в който ответникът живеел под наем. Посочил е, че
никога не бил виждал св.Д. и с.М., работното му време било от 8,00ч. до 17,00ч.
и не е в къщата през работно време. Ремонти били правили на оградата на имота,
както и на казанчето в банята на апартамента на ищцата, сменял и изгорели
електрически крушки, когато ищцата му позволявала да влезе в жилището й –до декември
2014г. Не помнел ищцата да е искала нещо друго освен пазаруване, поддръжка и
компания. Заявил е, че с ответника плащали със свои средства сметките за вода
на ищцата, а сметките за електрическа енергия отново те ги плащали, но със
средства на ищцата, знаели номерата на партидите на жилището на ищеца и нямало
пречка да плащат сметките за потребени
консумативи от ищеца. Посочил е, че ищцата с бележки им описвала какво трябва
да направят, знаел, че ищцата имала проблеми със сърцето, купували й посочените
от нея в бележките лекарства. Заявил е, че за последно видял ищцата преди три
дни, видял ищцата и 2-3 пъти през август
2016г., когато правили външен ремонт на къщата, нямал впечатление след 2014г.
ищцата да е изнемощяла, отслабнала, същата си била.
По делото е прието
Постановление на СРП от 30.03.2015г. по пр.пр. № 14951/2015г., с което е
отказано да се образува досъдебно производство по заявление на Н.В., с което се
оплаква, че Д.Ш. му нанесла психически и физически тормоз, доколкото се касае
за гражданско-правни отношения във връзка с прехвърлен имот от Д.Ш. на Г.С. и
не са събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 87, ал.1 вр. с
ал. 3 от ЗЗД – иск за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на
собственост на недвижим имот поради неизпълнение на задълЖ.е на ответника да
осигурява грижи и издръжка на ищеца.
При така
предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже, че между ищеца и ответника е
възникнало валидно правоотношение по договор за прехвърляне собственост на
имота срещу задълЖ.е на ответника да издържат и да се грижат за ищеца, че за
ищеца е възникнала нужда за предоставяне на грижи в определен обем, конкретното
му здравословно състояние.
В тежест на
ответника при така депозирания отговор е да докаже, че е предоставял на ищеца ежедневно
издръжка във формата, в която са постигнали съгласие – в пари, както и че в натура е предоставял грижи в
обем, който е бил достатъчен за задоволяване на нуждите на щеца , включително и
с оглед на здравословното му състояние, че ответник е отказал да приеме грижата
в натура неоправдано и така се е погасило задълЖ.ето му за предоставяне на
грижа.
Искът по чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД за разваляне на алеаторен договор е конститутивен иск. Развалянето
на договора има обратно действие. Това е така, защото договора не е с
периодично или продължително изпълнение. Действително издръжката следва да се
дава продължително време, но тази издръжка не е постоянна величина. За да се
приеме, че договора е с периодично или продължително изпълнение престациите
следва да са еднакви, като се извършват съответно постоянно или през определен
период от време. Такива еднакви престации при договора за издръжка и гледане
няма – прехвърлителят незабавно прехвърля собствеността върху имота.
Приобретателят дължи издръжка, която съответства на нуждите на прехвърлителя
към момента, в който тази издръжка се дава, тоест тази издръжка и грижа не е
константна величина, поради което
престация не е еднаква всеки месец. С развалянето на договора настъпва
ново правно полоЖ.е , което задължава страните да върнат това, което са си
разменили, но съдът не се произнася служебно за връщане на даденото. При иск за
разваляне на договора за издръжка и гледане в тежест на ищеца е да докаже само
наличието на валидно правоотношение по алеаторен договор , а в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнявал точно задълЖ.ята си по договора,
съответно да докаже, че кредитор е изпаднал в забава, като не е съдействал на
предоставянето на грижата и така задълЖ.ето за същата да е погасена. (В този
смисъл ТР № 6/15.05.2012г. по тълк..д.№ 6/2011г. на ОСГК на ВКС; ТР №
122/01.12.21986г. на ОСГК на ВС; ТР № 96/28.06.1966г. по гр.д.№ 65/1966г. на
ОСГК на ВС;)
Сключването на
валиден договор за прехвърляне на имот срещу задълЖ.е за издръжка и гледане
поражда задълЖ.е за приобретателя на имота да се грижи и да издържа посоченото
от прехвърлителя лице. За да е налице точно изпълнение на това задълЖ.е следва
на кредитора да се предоставя ежедневно и непрекъснато издръжка и грижи в
натура в обем, който би задоволил
нуждите му от: място на живеене, храна, отопление, осветление, медицинско
обслужване, лекарства, други ежедневни нужди.
За приобретателя на имота (длъжник) съществува задълЖ.е да осъществи резултат - задоволяване
на нуждите на кредитора от грижи и издръжка. В хипотеза, в която кредиторът се
е съгласил това задълЖ.е да се изпълнява от няколко длъжника, постигането на
резултата от един от длъжниците освобождава останалите от задълЖ.ята им и
кредиторът не разполага с право да развали договора по отношение на нито един
от длъжниците.
Алеаторният договор по правило поражда задълЖ.е
за предоставяне на издръжка и гледане
в натура. При уговорено задълЖ.е за издръжка в натура, кредиторът по
начало не може да иска от изправния длъжник вместо в натура издръжката да се
дава в паричния й еквивалент. Изключение от това правило е допустимо тогава,
когато кредиторът по обективни причини не може да изпълни задълЖ.ето си да
окаже необходимото съдействие на длъжника да изпълни задълЖ.ето в натура.
Тогава на кредитора следва да се признае правото да иска вместо издръжка в натура да му се предостави
паричния еквивалент на същата, докато такава причина съществува. Правото на
кредитора да поиска да му се предостави паричния еквивалент на издръжката ще се
породи и тогава когато длъжникът виновно не изпълнява задълЖ.ето си за
предоставяне на издръжка в натура. Това е форма на компесаторно обезщетение и
следва от разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗЗД. Изпълнението на задълЖ.ето за
предоставяне на издръжка в натура
изисква съдействие на кредитора. Ако кредиторът не изпълнява това си задълЖ.е
за съдействие по причина, която може да му се вмени в отговорност, за длъжника
по това задълЖ.е възниква правото да иска трансформация на това си задълЖ.е в
паричния му еквивалент. Трансформацията не води до промяна на договора , защото
независимо че вместо в натура издръжка се дава в пари, тези пари са за
задоволяване на същите нужди, за които е било задълЖ.ето в първоначалния му вид
– за задоволяване на жизнени и битови нужди.
Отказът на
прехвърлителя на имота да приема предоставяната издръжка и грижа в натура го поставя в забава. Този отказ поражда
правото на приобретателя да предоставя издръжката
в пари, но същевременно погасява
задълЖ.ето за предоставяне на грижа, поради невиновна невъзможност на
длъжника да я осъществява. Издръжката може да се предоставя в пари и в натура,
поради което и отказа на прехвърлителя да приема, съответно да съдейства за
предоставяне на издръжка не освобождава приобретателя от задълЖ.ето да
предоставя издръжка. Приобретателят дължи
предоставянето на издръжката в пари без да чака решение за трансформация на
същата от такава в натура в такава в пари. Това е така, защото нуждата на
кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена докато
продължава производство по трансформация.
ЗадълЖ.ето за гледане е задълЖ.е за осигуряване
на грижа. То може да се изпълни само в
натура, поради което и ако кредиторът е в забава (неоправдано откаже да
приеме / да съдейства за приемане на грижата), то задълЖ.ето за предоставянето
на грижа се погасява поради невъзможност за изпълнение по причина, за която
длъжникът не отговаря. Грижата при
алеаторния договор е помощ в домакинството, а при нужда – пълно поемане на
домакинството, осигуряване на необходи режим на лечение и обслужване – лично от
приобретателя на имота или от ІІІ-то лице, но със съгласие на кредитора. Само
неоправданото неприемане на грижата за здравето, за хигиената и за
домакинството на кредитора, би могло да освободи длъжника от задълЖ.ето му да
ги осигурява. Неоправдано ще е онова неприемане, което е по вина на кредитора,
тоест независимо че се престира грижа в пълен обем, който е съобразен с нуждите
на кредитора и възможностите му да се справя сам, той не я приема. Грижата не е
задължително да се предоставя ежедневно-тя се предоставя с оглед на конкретните
нужди на кредитора. Само издръжката е ежедневно задълЖ.е, доколкото характера
на това задълЖ.е го налага. (В този смисъл Решение № 243/17.07.2015г. по гр.д.№
6828/2014г. на ВКС, ІV-то Г.О ; Решение № 8/26.01.2015г. по гр..№ 2754/2014г.
на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 360/13.06.2014г. по гр.д.№ 796/2012г. на ІV-то Г.О. на ВКС, Решение № 363/26.05.2010г. по гр.д.№ 756/2009г. на
ВКС, ІІІ-то Г.О.; Решение № 82/05.04.2011г. по гр.д.№ 1313/2009г. на ВКС , всички
постановени по реда на чл. 290 от ГПК и като такива задължителни за настоящия
състав).
Съдът приема, че
от събрани по делото неоспорени от страните писмени доказателства по делото се
установява, че на 19.04.2013г. страните са сключили валиден договор, с който
ищцата е прехвърлила на ответника апартамент
, находящ се в гр.София, район
Изгрев, на партерния етаж в двуетажна жилищна сграда на ул. „**********, ведно
с прилежащите му две зимнични помещения и 1/5 ид.ч. от от общите части на сградата
и от поземления имот, в който е построена същата срещу задълЖ.е на ответника да
предоставя на ищеца издръжка от по 100лв. месечно и гледане, съобразно
влошеното й здравословно й състояние , като при нужда да осигури и
професионалист, който да я обгрижва. Установява се, че ищцата си е запазила пожизнено правото на
ползване върху имота като и мястото на изпълнение на договора е процесния имот.
При така установеното съдът приема, че по делото е установено че за ответника е
възникнало валидно задълЖ.ето да предоставя издръжка в пари – по 100лв.
месечно, както и в натура на ищцата грижа, тоест да й осигурява поддържане на
дома – почистване, пране, отделно и медицинско обслужване от професионалист,
които са необходими за задоволяване на ежедневни нужди и грижи.
Съдът приема, че
от приети по делото вносни бележки, платежни нареждания, се установява, че
ответникът ежемесечно е изпълнявал задълЖ.ето си за предоставяне на издръжка на
ищеца от по 100лв. месечно съобразно постигнатото съглашение.
Същевременно, съдът
приема, че по делото не е установено от ответника, а в негова доказателствена
тежест е било да го направи, че е изпълнявал точно задълЖ.ята си по договора с
ищцата за „гледане“ на ищеца през
цялото време на действието на договора. По делото се установи от приетия
договор, че за ответника е възникнало задълЖ.е да престира резултат - задоволяване на нуждите на кредитора от грижи
съобразно здравословното си състояние. Съдът приема, че по делото е установено,
че възрастта на ищеца, нейното здравословното състояние – стенокардия, ІІ-ра
група инвалидност, още при сключване на договора са изисквали интензивна помощ
в домакинството (чистене, готвене, пазаруване, гладене, пране и др.) до степен
на поемане на задълЖ.ята в домакинството. Съдът приема, че по делото е
установено, че към декември 2014г. ищцата е имала нужда от лечение във връзка с
проявената при нея стенокардия, но по делото не е установено това да е налагало
специална постоянна грижа от професионалисти, на които да се възложи полагането
на такава грижа. Естеството на заболяването само по себе си не предпоставя
такава нужда, не са ангажирани други доказателства за установяване на нужда от
специална грижа от професионалист. Показанията
на св. Д. и на св. В. установяват, че едва след подаване на исковата молба –
през лятото на 2015г., здравословното състояние на ищеца е изисквало специална
грижа. Съдът кредитира тези показания като резултат от личните впечатления на
свидетелите, еднозначни и неопровергани от другите доказателства, дадени от
свидетели, доведени от насрещни страни по делото. Показанията им установяват,
че през лятото на 2015г. ищцата е
останала да нощува в двора си, че се е страхувала, че от дупка в тавана ще я
обгазят. Това състояние на ищцата недвусмислено обосновава извод, че към този
момент –лятото на 2015г., здравословното състояние на ищцата изисква специална
грижа.
По делото се установи, че от декември 2014г. ищецът не е получавал
от ответника нужната грижа на ищеца – не е поддържано домакинството, не е
пазарувано на ищеца, не са полагани грижи за здравето и хигиената на ищеца.
Тези обстоятелства се установяват от показанията на св.Д. и св.М., които съдът
кредитира като резултат от личните им впечатления, логични и последователни,
дадени от незаинтересовани от изхода на делото свидетели, неопровергани от
другите доказателства по делото, напротив - техните показания , реално се
подкрепят от показанията на доведените от ответника свидетели, посочили същите
обстоятелства. Различията в показанията на двете групи свидетели са основно в
причините, поради които грижата не е предоставяна от ответника, но като цяло
показанията са еднозначни в частта, че такава грижа , която да задоволи всички
нужди на ищеца, не е предоставяна. Св.Д. е заявила, че в периода 2014-2015г.
ищцата й се обаждала по няколко пъти, за да я моли да й занесе храна,
свидетелят намерила позната – Ж., която ежеседмично носела храна и лекарства на
ищцата, домът на ищцата бил разхвърлян,никога не била виждала хората, които трябвало
да се грижат за ищцата, освен веднъж, когато свидетелят ги потърсила защото
ищцата била спала на двора. Тези показания съдът кредитира като резултат от
регулярни, трайни и лични впечатления на свидетеля. Тези показания съответстват
изцяло на показанията на св.М., посочила идентично състояние на ищцата и на
дома й през август 2016г. – ищцата била мръсна, гладна, в дома й нямало храна,
жилището било мръсно и разхвърляно.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.М. по съобраЖ.я, излоЖ.
по-горе. При така събраните гласни доказателства съдът приема, че по делото е
установено, че след декември 2014г. ищецът не е получавал от ответника грижата,
за която ответник е поел задълЖ.е със сключения на 19.04.2013г. алеаторен
договор. Доведените от ответника свидетел В. и В. са заинтересовани от изхода
на делото, доколкото са в близки отношения с ответника, но и те са посочили, че
от декември 2014г. ответникът не почиства жилището на ищеца, не домакинства, храна
и лекарства й купува само ако се остави бележка за същото. Съдът не кредитира
извода на св.В., че доставяната храна е достатъчна за една седмица. Тези му
показания не са за факти, а са негов извод – субективно възприятие и оценка.
Тази оценка е опровергана от показанията на свидетелите Д. и М., заявили, че в
дома на ищцата нямало храна, че ищцата се обаждала, за да помоли да й се донесе
храна.
При така
установеното съдът приема, че по делото е установено че ответникът през целия
период на договора е осигурявал необходимата и уговорена за ищеца издръжка от по 100лв. месечно, но от
декември 2014г. ищецът не е получавал грижата
в обема, от който се е нуждаел.
Спорен въпрос по
делото е дали ответник не е успял да предостави на ищеца необходимата грижа поради
неоправдан отказ на ищеца да приеме /да съдейства за приемането й. В тежест на ответника
по делото е да докаже, че е престирал грижата в пълен обем, но ищецът неоправдано
е отказал да приеме. Това е изгодно за ответника обстоятелство, защото при такава
хипотеза задълЖ.ето на ответника за предоставяне на грижа би се погасило поради невиновна невъзможност за
изпълнение.
Съдът приема, че
приетите по делото договор за услуга, фактури и платежни нареждания,
удостоверение, установяват осигуряване на грижа за ищеца от ІІІ-ти лица за
сметка на ответника на грижа за домакинството в пълен обем за периода януари-април
2014г. По делото не се установи такава грижа да е престирана от
ответника-лично или чрез ІІІ-ти лица за периода след това. Действително, от
прието по делото известие за доставяне се установява, че през лятото на 2014г.
ответник е отказал да получи писмо от ищеца. По делото не са ангажирани преки
доказателства за съдържането на това писмо, но доколкото по делото не е
установено ответник да е изпращал други писма на ищеца , то съдът приема, че
ищецът е отказал да получи изявлението на ответника, с което го кани да избере
друга фирма, която да му предоставя
грижа. Съдът приема, че ищецът не е бил длъжен да съдейства на ответника
за избор на ІІІ-то лице, което да осигурява грижата. Предоставяне на грижа от
лице, различно от приобретателя на имота, би могло да се приеме за изпълнение
на задълЖ.ето за предоставяне на грижа, ако за същото има постигнато съгласие
между страните по договора. По делото не е установено такова съгласие да е
постигнато между страните. Такова съгласие не е постигнато в алеаторния
договор. Съглашението по този договор е за специализирана помощ от
професионалист при влошаване на здравословното състояние на ищеца, което не е
установено към лятото на 2014г. (когато е отказано получаването на писмото) да
е налагало такава помощ. По делото се установи от показанията на св.В., която в
тази част съдът кредитира като неопровергани от другите доказателства, че
изричното желание на ищеца след пролетта на 2014г. е било грижата да се
осъществява от ответника, а не от наети за същото ІІІ-ти лица, че ответникът се
е съгласил с това искане на ищеца и затова се
преместил да живеят в същата къща, в която живее ищеца. При така установеното
съдът приема, че по делото не е установено, че поради отказа на ищеца да избере
фирма, която да му предоставя грижа през лятото на 2014г, то задълЖ.ето на ответника да предоставя
такава е погасено.
По делото не е
установено, че ответникът е престирал грижа на ищеца в пълен обем. Приетите
по делото бележки, фискални бонове, съдебно-графическа експертиза, показанията
на св.В. и св.В., които в тази част съдът кредитира, установяват обстоятелство че
ищецът е давал поръчки на ответника за закупуване на лекарства и храна,
ответникът е изпълнявал такива поръчки в януари-март 2016г., както и октомври-ноември
2016г. Доказателства, че през друг период от действието на договора ответникът
е пазарувал за ищеца по делото не са ангажирани, а в тежест на ответника е било
да го направи по делото. По делото не е
установено ответникът да е престирал
грижа ищеца след пролетта на 2014г. в пълен обем, тоест такава, която да е от
естество да задоволи нуждите на ищеца от храна и лекарства, грижа за домакинство.
Събраните по делото гласни доказателства опровергават такъв извод, доколкото
установяват, че в дома на ищеца не е имало храна, ищцата е била гладна,
жилището е било неподдържано, ищцата и е молила св.Д. да й носи храна, св.Д. е
осигурила е такава помощ да оказва на ищцата нейна позната-Ж. през 2014-2015г.,
както е намерила и майстор, който да запълни дупка в тавана на ищцата.
Съдът приема, че
по делото не е установено ищцата да е отказала неоправдано да приеме
престираната й от ответника грижа и така да се е погасило задълЖ.ето на
ответника да предоставя такава. В тази насока ангажираните от ответника
доказателства са показанията на св.В. на
св. В.а. Съдът не кредитира показанията на св.В.а, доколкото същите са резултат
от откъслечни впечатления на свидетеля и то от ноември 2016г., а в останалата
им част са преразказ на чужди впечатления – тези на ответника и на човека, с
който ответникът съжителства на семейни начала. Съдът не кредитира показанията
на св.В., заявил че от декември 2014г. ищцата не ги допуска в жилището си, не
контактува с ответника, освен с бележки с поръчки за храна и лекарства, не
искала друго и така препятства предоставянето на грижа в обем, който да е различен
от този, който й предоставяли. Този свидетел е заинтересован от изхода на
делото, доколкото живее на семейни начала с ответника и с него имат дете,
показанията му не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. В
тежест на ответника при пълно и главно доказване е да установи по делото, че ищец
е бил в забава, тоест да формира сигурно убеждение у съда в осъществяването на
твърдените факти-че е предоставял грижа в пълен обем, но такава не е приемана.
Това по делото не е постигнато от ответника. Показанията на св.В. поради
горепосочените причини не са достатъчни, за да установят тези обстоятелства.
Отделно, тези показания косвено се опровергават от показанията на св. Д.,
заявила, че ищцата я е молела за помощ-осигуряване на съдействие за закупуване
на храна и лекарства през 2015г-2014г., оплаквала се, че ответникът не й
осигурява необходимата грижа. Събраните по делото доказателства не позволяват
извод в противоречие с житейската логика, която налага да се приеме, че при
нужда на ищцата от храна и лекарства тя би позволила такива да й се предоставят
от ответника, а не би искала помощ от лица,
които нямат задълЖ.е да й осигурят такава грижа. В подкрепа на извода на съда,
че ответникът не е предоставял необходимата грижа, че не се е интересувал от
състоянието на ищеца е обстоятелството, че по делото е установено, че през лятото
на 2015г. св.Д., а не ответникът, е намерила ищцата в двора на къщата изплашена
и нежелаеща да влезе вътре от страх, че
ще я обгазят. Тези обстоятелства се установяват от показанията на св.Д. и на
св.В. и съдът в тази част ги кредитира като еднозначни и неопровергани от
другите доказателства по делото. По делото е установено, че през лятото на
2015г. ответникът вече е живеел в същата къща, в която живеела ищцата, в този
момент ответникът е била в къщата, но въпреки това не ответникът, а случайно
дошлата св.Д. е открила ищцата на двора.
Това поведение на ответника съдът приема, че е в подкрепа на извода на
съда, че ответникът не е проявил дължимата грижа за ищеца без да има
основателна причина за същото.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че по делото е установено, че след декември 2014г.
ответникът не е предоставял на ищеца необходимата грижа в пълен обем. Същевременно,
съдът приема, че неизпълнението на задълЖ.ето на ответника по алеторния договор
не се дължи на неоправдан отказ на ищеца да приеме грижата. Действително,
разпитаната по делото св.М., е заявила, че през лятото на 2016г. при разговорите
с ищцата видимо се усещало нежеланието на ищцата ответникът да се грижи за нея.
Това обстоятелство съдът приема, че не е от естество да установи отказ на ищеца
да получи грижата, доколкото същото закрепва впечатления на свидетеля 1,5
години след образуване на делото за разваляне на договора, а не преди
образуване на делото. Отделно, свидетелят е посочил че ищцата е обяснила това
нежелание с поведението на ответника, който бил спрял да се грижи за нея,
държал се зле с нея. За изострените отношения между страните съдът приема че
доказателство е приетото по делото постановление на СРП от 30.03.2015г., както
и показанията на св.В., който е заявил, че е потърсил съдействие на полицията
през януари 2015г. за разрешаване на спор с ищеца. Житейски неоправдано би било
да се приеме, че въпреки искания за намеса на полицията от януари 2015г. между
страните е имало отношения, изградени на основа на грижа на ответника за ищеца,
а и доказателства в тази насока не са ангажирани.
При така възприето
съдът приема, че по делото не е установено ответник да е изпълнявал задълЖ.ята
си по договора за издръжка и гледане в пълен обем, съответно, че неизпълнението
на задълЖ.ето за гледане е погасено поради невиновна възможност за изпълнение,
поради което съдът приема, че искът е основателен и като такъв следва да се
уважи.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода
на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в
тежест на ответника при съобразяване на обстоятелството ,че ищец е освободен от
задълЖ.е за плащане на държавна такса на основание на чл. 83, ал.2 от ГПК.
При така възприето
съдът приема, че ответник следва да бъде осъден да заплати по сметка на
софийски градски съд сумата от 585,38лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2900лв. разноски за адвокат. На ищеца не следва да се присъждат
платените суми за вписването на исковата молба, доколкото това не е държавна
такса или разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, поради което и разпределяне на
същата по реда на чл. 78 от ГПК не се следва. Платената сума за вписване на
исковата молба не е платена по сметка на
съда, това не е държавна такса по смисъла на чл. 78 от ГПК, не е разноски за
събиране на доказателства или възнаграждение за адвокат. Съдът не може да
освободи ищеца от задълЖ.е за плащане на тази сума по чл. 83 от ГПК , което е
допълнителен довод за липса за основание за разпределяне на отговорността за
тази сума по реда на чл. 78 от ГПК (В този смисъл т. 10 от ТР № 7/25.04. 2013г.
по тълк.д.№ 7/2012г на ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ по иск
на Д.В.Ш., ЕГН **********
срещу Г.С.С., ЕГН ********** на
основание на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД сключения
между Д.В.Ш., ЕГН ********** и Г.С.С.,
ЕГН ********** с нотариален акт №
30/19.04.2013г., том І, рег.№ 1052, дело № 58/19.04.2013г. на нотариус Б.Н.,
рег. № 142 на Нот.К. договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот
срещу задълЖ.е за издръжка и гледане, който имот представлява апартамент , находящ се в гр.София, район Изгрев, на партерния
етаж в двуетажна жилищна сграда на ул. „**********, състоящ се от стая, хол,
кухня и баня с тоалетна, със застроена площ от 55кв.м. при съседи по документи
за собственост: двор и апартамент на Л. В.Ш., заедно с двете югоизточни мазета, всяко с площ от по 10кв.м. при
съседи на първото мазе: гараж, от две страни двор и мазе на Д.В.Ш. и при съседи
на второто мазе: коридор, мазе на Л. В.Ш., двор и мазе на Д.В.Ш., както и заедно с 1/5 ид.ч. от общите части на
сградата и от поземления имот, в който е построена същата, целият с площ от
510кв.м., представляващ УПИ , идентичен с парцел ІІІ-512, кв. 21 по плана на
София, местност „Изток-Юг” при граници по документ за собственост и скица: от
север - бул.”Д.Ц.”, от изток – УПИ, идентичен с парцел ІV-513, от юг – УПИ,
идентичен с парцел V-511, от запад – УПИ, идентичен с парцел ІІ-509, заедно с всички подобрения и
обзавеждане в имота.
ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен
адрес: адв. Ц.И.,*** да заплати на Д.В.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** и
съдебен адрес: адв. Т. С. Б.,***-адвокатска кантора на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2900лв. (две хиляди и деветстотин лева),
представляваща разноски по делото за възнаграждение за адвокат, като отхвърля като неоснователно искането на
Д.В.Ш., ЕГН ********** за присъждане
на сумата от 63лв., представляваща
платена сума за вписване на исковата молба.
ОСЪЖДА Г.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен
адрес: адв. Ц.И.,*** да заплати по
сметка на Софийски градски съд на
основание на чл. 78, ал.1 и ал. 6 от ГПК
сумата от 585,38лв (петстотин
осемдесет и пет лева и 0,38лв), представляващи разноски за държавна такса.
Решението може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: