Р Е Ш Е Н И Е № 153
гр. Сливен, 12.07.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При участието на
секретаря Галя Георгиева и на прокурора Красимир Маринов, като разгледа
докладваното от съдия Бозукова КАНД № 147 по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба от В.Н.К. ***, подадена чрез п. адв. С.П. ***, против Решение
№ 134/18.03.2022 г., постановено по АНД № 1515/2021 г. по описа на Районен съд Сливен,
с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ серия К, № 5439130, издаден от ОД на
МВР Сливен, с който за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. с чл.21 ал.1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, установено с автоматизирано техническо средство е
наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДВП.
В жалбата се
съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при
неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила
- касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Според касатора в хода
на административнонаказателното производство били допуснати съществени
процесуални нарушения. Неоснователно съдът приел, че нарушението е установено
по безспорен начин. Решението било и немотивирано, тъй като изложените от РС
Сливен мотиви били бланкетни. Моли съда за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което да бъде отменен издаденият ЕФ като
незаконосъобразен.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател не се явява. В писмено становище от п. – адв. Ст. П. ***
жалбата се поддържа. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба - Областна дирекция на МВР Сливен, в представено писмено становище
от п. –г. ю. Б. оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на районния
съд да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Сливен дава заключение за неоснователност на жалбата и
предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд Сливен се е развило по жалба на В.Н.К. срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система серия К, № 5439130 на ОД на МВР – Сливен, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на В.К. е наложена глоба в размер на 300 лв., за
нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш е
посочено, че на 16.11.2021 г., в 09:33ч., в о. С., Път I-6 км.363+500 посока към г. С., при ограничение от 60
км/ч, въведено с пътен знак В 26, е извършено нарушение за скорост при
управление на МПС с рег. № ********, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство мобилна радарна система № TFR1-M 584. Установената стойност
на скоростта е 97 км/ч при отчетен километров толеранс от -3км, като
превишената стойност на скоростта е 37 км/ч.
За да потвърди
ЕФ, Районен съд Сливен е изложил съображения за неговата формална и материална
законосъобразност. Констатирано е, че ЕФ е издаден по образеца, утвърден от
Министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г,
отговаря на императивните изисквания на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, като при установяването на нарушението и издаването на електронния фиш не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По съществото на
спора, след преценка на събраните по делото доказателства – снимков материал,
протокол за обучение, протокол за проверка на мобилна система, удостоверение за
одобрен тип на заснемащото устройство, писмо на АПИ за организация на
движението относно ограничение на скоростта в определен участък от 60 км.ч., ведно
със схема на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация /от л.12 до л.19
от дело на РС Сливен/, както и установената въз основа на тях фактическа
обстановка, съдът е приел, че извършеното нарушение по чл. 182,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП е доказано по безспорен и несъмнен начин, като
законосъобразно В.К. е санкциониран с налагане на предвиденото в закона по вид
и размер административно наказание за това нарушение с издаването на електронен
фиш, доколкото липсва подадена декларация по реда на чл.189 ал.5 от ЗДвП. В
конкретния случай съобразени, разгледани, подложени на преценка и отхвърлени
като неоснователни са всички заявени възражения на жалбоподателя.
Решението на
Районен съд Сливен е валидно, допустимо и постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона.
Изцяло се споделя извода на съда, че в съответствие със законово
установените изисквания, електронният фиш съдържа надлежно описание на
нарушението - в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано и
индивидуализирано мястото на извършване на нарушението, като са посочени всички
обстоятелства от значение за съставомерността на деянието и наличието на
административно нарушение, при описание на конкретните параметри на нарушението
и пределите на следващата се за него отговорност от гледна точка на правна квалификация
и вид/размер на приложимата административна санкция. Противно на твърдението на
санкционираното лице, по делото са
събрани всички необходими и относими доказателства, които са напълно достатъчни
за установяване на извършеното
нарушение. Протоколът за използване на автоматизирано техническо
средство или система е съставен по реда на чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В него са отразени:
местонахождението на мястото за контрол – първокласен път; ограничение на
скоростта – 60 км/ч; въведена с пътен знак за ограничение на скоростта; режима
на измерване – стационарен; посоката на задействане- в двете посоки; име,
фамилия и подпис на служителя; начало и край на работа на техническото
средство. От изложеното следва, че протоколът е попълнен съгласно приложението,
посочено в чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. Нарушението се установява и от изготвената с
техническото средство снимка – клип № 16080, имаща качеството на веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. По делото са приобщени
удостоверение за одобрен тип на заснемащото устройство, писмо на АПИ за
организация на движението относно
ограничение на скоростта в определен участък от 60 км.ч. и схема на
поставените знаци, от които се установява по безспорен и несъмнен начин
валидното въвеждане на ограничение на скоростта във въпросния участък,
годността на техническото средство, с което е документирано превишението на
скоростта, съответно несъмненото извършване на посоченото в електронния фиш
нарушение.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП
регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на
вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, т. е. регламентира правото на ползване от
страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изрично се
посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките,
изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност
в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или
системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин
могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или
да се индивидуализира нарушителя. Доколкото по преписката липсва декларация, от
която да се установява, че друг е управлявал посоченото в ЕФ МПС, от приобщения
по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от
използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в електронния фиш
дата, място и час, именно касационният жалбоподател е осъществил посоченото от
АНО нарушение.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за формална и
процесуална законосъобразност на оспорения ЕФ серия К, № 5439130 на ОД на МВР –
Сливен и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на това решение.
Фактически,
правно и доказателствено обоснован е и направеният от районен съд Сливен извод,
че по несъмнен начин е установено и доказано извършеното от В.К. нарушение, за
което е санкциониран с издадения електронен фиш серия К, № 5439130 на ОД на МВР
– Сливен, при спазване на условията и реда за използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата.
По тези
съображения Административен съд Сливен намира, че не са налице наведените в
касационната жалба основания за отмяна на решението на районния съд и то следва
да бъде оставено в сила.
При този изход
на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено в
минималния размер по чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 134/18.03.2022 г., постановено по АНД № 1515/2021 г. по описа на
Районен съд - Сливен.
ОСЪЖДА В.Н.К. ***
да заплати на Областна дирекция на МВР Сливен сумата 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: