Решение по дело №593/2020 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Велики Преслав, 06.12.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Велики Преслав в публично заседание на осми ноември две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Стефанова

 

Като разгледа докладваното от съдия Стефанова гр. дело № 593 по описа за 2020 година на Районен съд – Велики Преслав при секретаря Гергана Савова, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр.  чл. 9 от ЗПК  и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България гр. София, представлявано от Д.Т.Д.срещу А.Х.Х. *** за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца претендираните с исковата молба суми. В условие на евентуалност, ако съдът отхвърли исковата претенция, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, предявява осъдителна претенция за същите суми. В молбата си до съда, ищецът заявява, че по ч. гр. д. № 460/2020 год. му е издадена заповед за изпълнение № 260016/ 02.10.2020 год. срещу ответника за следните суми: 1247,88 лева - представляваща главница по Договор за потребителски кредит CREX-17231206/ 15.08.2019 год.; 129,65 лева - представляваща договорна лихва по кредита за периода от 05.12.2019 год. до 05.06.2020 год.; 72,04 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.01.2020 год. до 05.06.2020 год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (29.09.2020 год.) до окончателното изплащане на вземането, като са присъдени и извършените в заповедното производство разноски. Релевира, че на 15.08.2019 г. бил сключен договор за потребителски кредит между ищцовото дружество, в качеството на кредитодател и ответника, в качеството на кредитополучател. Изложено е, че договорът е сключен за закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 9 месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 196.79 лева, обхващащ периода от сключване на договора до 05.06.2020 год. Посочено е, че след сключване на договора сумата е преведена по сметка на упълномощен търговски партньор, с което ищецът е изпълнил задължението си по договора. Отразено е, че ответникът преустановил редовното обслужване на кредита на 05.12.2019 г., към която дата било и  последното плащане по заема. Ищецът е акцентирал, че съгласно договорните клаузи при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер па действащата законна лихва за периода на забавата. Излага, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска (в случая 05.01.2020 год.), вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, предвид което на 21.05.2020 г. на длъжника бил изпратено уведомление. Предвид изложеното, претендира уважаване на установителната претенция в пълен размер. В условие на евентуалност, ако съдът отхвърли исковата претенция, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, моли съда да приеме, че е предявен осъдителен иск. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски. В проведеното по делото съдебно заседание поддържа претенциите си.

В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител адв. К.С. от ШАК. В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения особен представител, който моли съдебното решение да бъде съобразено със заключението на вещото лице, като бъде прието, че заемът е обявен за предсрочно изискуем на 05.01.2020 год. 

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 460/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение № 260016/ 02.10.2020 год. срещу ответника за следните суми: 1247,88 лева - представляваща главница по Договор за потребителски кредит CREX-17231206/ 15.08.2019 год.; 129,65 лева - представляваща договорна лихва по кредита за периода от 05.12.2019 год. до 05.06.2020 год.; 72,04 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.01.2020 год. до 05.06.2020 год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (29.09.2020 год.) до окончателното изплащане на вземането, като са присъдени и извършените в заповедното производство разноски. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на ищеца са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта. Съобщение с посочените указания е връчено на кредитора по издадената заповед за изпълнение на дата 16.11.2020 год., а исковата молба е подадена на 03.12.2020 год. (пощ. клеймо от 30.11.2020 год.), поради което исковата претенция се явява процесуално допустима.

От представения договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-17231206/ 15.08.2019 год., сключен между ищцовото дружество и ответника, е видно, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 1540,17 лв., кредит. В договора е уговорен срок за погасяване на кредита от 9 месеца (падеж на последната вноска 05.06.2020 год.), при размер на вноските от 196,79 лева. ГПР възлиза на 35,02%, а ГЛП – на 30,40%. Със същия договор е уговорено и заплащането на застрахователна премия на стойност 127,17 лева, с отразена обща стойност на плащанията – 1771,11 лева.

 От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът напълно кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесният кредит в размер на 1413 лева е бил отпуснат на ответника за покупка на вградена кухня и спален комплект. Отразено е, че в размера на главницата по кредита е включена и сумата от 127,17 лева – застраховка. Експертът категорично е заключил, че сумата в размер на 1413 лева е преведена директно на „Бала 2009“ ООД за покупка на стоки от магазин 0001-Шумен 1, на бул. „Симеон Велики“, с клиент – ответницата по фактура № 440/ 15.08.2019 год. Констатирано е, че по кредита са извършени плащания в общ размер на 393,58 лева, като ищецът е погасил изцяло 2 месечни погасителни вноски, от които 292,29 лева – главница, 101,29 лева – договорни лихви. Експертът е изчислил, че остатъкът от главното задължение по договора, възлизащ на общо 1247,88 лева се разнася по следния начин: 1148,97 лева – главница, представляваща остатък от стойността на стоката при покупката и 98,91 лева – остатък от стойността на застраховката. Вещото лице е изчислило и размера на възнаградителната лихва по месеци при ГЛП от 10% като същата за целия период на кредита възлиза на 75,76 лева, а размерът й за периода от 05.12.2019 год. до 05.06.2020 год. е 42,63 лева. Вещото лице е посочило, че при този размер на договорната лихва, ако се вземат предвид направените плащания по кредита на стойност 393,58 лева, то размерът на лихвата за претендирания период  от 05.12.2019 год. до 05.06.2020 год. при ГЛП от 10% ще възлиза на 32,23 лева, като ще бъде платена лихвата и за третата месечна вноска. Съгласно заключението размерът на мораторната лихва върху главницата от 1247,88 лева (1148,97 лева + 98,91 лева) за претендирания период възлиза на 88,39 лева. Вещото лице е достигнало до извод, че ГПР в размер на 35,02% е изчислен правилно.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: 

На първо място, в исковата молба се твърди, че тъй като длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 05.12.2019 год., то на осн. чл. 3 от Договора, вземането на ищцовото дружество станало предсрочно изискуемо от 05.01.2020 год. Сочи се, че изрично уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост е изпратено на длъжника на 21.05.2020 год., но доказателства в подкрепа на това твърдение не са представени. С оглед така наведеното от ищеца твърдение, следва да се отбележи следното: По своята същност обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изрично изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Видно от материалите по делото крайният падеж на задължението е настъпил на 05.06.2020 год., която дата безспорно предхожда датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.09.2020 год.), поради което към 29.09.2020 год. всички неплатени анюитетни вноски по процесния договор за кредит вече са били изискуеми. Обстоятелството дали дружеството е уведомило длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита преди датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, е без правно значение в конкретния случай.

По отношение на претенцията за заплащане на сума в размер на 98,91 лева -застраховка по договора, която сума е включена в размера на претендираната главница от общо 1247,88 лева, съдът намира следното:

От съдържанието на сключения между страните договор е видно, че кредиторът е поел задължението да заплати на застрахователя дължимата от заемателя застрахователна премия, която последният се е задължил да върне разсрочено на кредитора застрахователната премия. По делото, обаче, не са представени надлежни писмени доказателства, от които да се установява нито че застрахователната премия е заплатена от ищцовото дружество на застрахователя, нито че е заплатена именно по отношение на ответната страна, поради което не може да се направи и извод за валидност на полицата. Липсват доказателства за осъществено плащане, както и досежно размера на същото, поради което претенцията за горната сума следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Само за пълнота следва да се отбележи, че липсват данни дали кредиторът не е обвързан към застрахователя като застрахователен агент или не, а Кодексът за застраховане забранява изрично на обвързания агент, да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги.

По отношение на претендираната възнаградителната лихва:

В представения Договор за потребителски кредит е договорен годишен лихвен процент от 30,40%  и ГПР 35,02 %. Така уговорената възнаградителната лихва надвишава повече от 3 пъти законната лихва по просрочени задължения. Трайно е прието, че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, която е определена с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта Максималният размер на договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Прието е, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, а по обезпечен заем -  двукратния размер на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този случай така определеният размер на възнаградителната лихва съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод предоставеното ползване на заемната сума (Решение № 906/30.12.2004 г. по Г. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по Г. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по Г. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по Г. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о.).

В съответствие с препращащата разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, размерът на законната лихва е определен с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Към момента на сключване на договора основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент. Поради това най-високата стойност, която е имала законната лихва за периода на действие на договора от момента на сключването му е 10, 00%.

С клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща 3 пъти законната лихва по просрочени задължения (още повече, че в случая е сключена и застраховка „Сигурност на плащанията“, т.е. кредитът се явява обезпечен и лихвата не би следвало да бъде повече от 20%) се нарушават изискванията за еквивалентност на престациите, поради което тя не отговаря на изискванията за добросъвестност, същата е сключена в нарушение на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Нещо повече, клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва в толкова висок размер се явява и неравноправна съгл. чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Нормата на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП гласи, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Посочено е, че не са уговорени индивидуално клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Предвид изложеното, съдът намира, че процесната клауза не е уговорена индивидуално, а е част от предварително изготвени и типови условия на дружеството, поради което потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Поради гореизложеното и на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗПК клаузата се явява нищожна като неравноправна и в съответствие с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД следва да бъде заместена по право от повелителни правила на закона , като се приеме дължимост на лихвата до размера на законната лихва  - 10%.

В настоящия случай, съгласно заключението на назначената по делото ССчЕ възнаградителната лихва в размер на 10 % за претендирания период от 05.12.2019 год. до 05.06.2020 год. върху главницата възлиза на 32,23 лева.

Поради недължимост на уговорената сума за застраховка, както и редуцирания размер на договорната лихва до 10%, съдът следва да съобрази извършените от ответника плащания и да присъди остатъка от дължимата сума. Както бе посочено по - горе общо получената от ответницата сума е в размер на 1413 лева, с падеж на първата вноска 05.10.2019 г. От падежа на първата вноска ответникът е заплатил 2 месечни погасителни вноски от общо 9, разнесени по следния начин: 292,29 лева – главница + застраховка, 101,29 лева – договорна лихва. Доколкото уговорената, но недължима застрахователна премия възлизаща на 127,17 лева е прибавена към главницата и е включена в размера на месечните погасителни вноски, то нейният месечен размер е 14,13 лева (127,17 лева: 9 месеца). След като ответникът е заплатил 2 месечни погасителни вноски, то сумата от 28,26 лева следва също да се отнесе за погасяване на главницата. Така ответникът остава да дължи 1092,45 лева главница и 32,23 лева договорна лихва за процесния период, съобразно заключението на вещото лице. 

Ответникът дължи и обезщетение за забава върху главницата от 1092,45 лева, считано от 05.01.2020 г. до 16.09.2020 г., определено на основание чл. 162 от ГПК, в размер на 77,65 лева. Претендираната от ищцовото дружество сума е по-малка и именно тя следва да бъде присъдена, с оглед принципа на диспозитивното начало. Исковете са основателни до така установените размери, а в останалата си част са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По разноските:

Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер на 65,21 лева, съобразно уважената част от претенцията, както и сторените в исковото производство разноски, възлизащи на 704,22 лева и включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за особен представител на ответника и за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от претенцията.

На назначения особен представител адв. К.С.,*** следва да бъде изплатено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника по делото в размер на определения депозит от 332 лв., за която сума да се издаде РКО.

Така мотивиран, Районен съд – Велики Преслав:

 

Р   Е   Ш   И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Х.Х., ЕГН: **********, с пост. и настоящ адрес: ***, че същата ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България гр. София, ЕИК:*********, представлявано от Д.Т.Д.,  със седалище и адрес на управление:***, „Бизнес парк София“, сграда 14 следните суми: 1092,45 лева - представляваща главница; 32,23 лева - представляваща договорна лихва по кредита за периода от 05.12.2019 год. до 05.06.2020 год.; 72,04 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.01.2020 год. до 05.06.2020 год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.09.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, дължими по Договор за потребителски кредит CREX-17231206/ 15.08.2019 год., сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и А.Х.Х., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260016/ 02.10.2020 год. по ч. гр. д. № 460/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав, на осн. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр.  чл. 9 от ЗПК  и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България гр. София срещу А.Х.Х., иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр.  чл. 9 от ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница за размера над 1092,45 лева до пълния претендиран размер от 1247,88 лева, както и договорна лихва за размера над 32,23 лева до пълния предявен размер от 129,65 лева, дължими по Договор за потребителски кредит CREX-17231206/ 15.08.2019 год., сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и А.Х.Х., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260016/ 02.10.2020 год. по ч. гр. д. № 460/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА А.Х.Х. ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България гр. София сумата от 704,22 лева представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото гр.д. № 593/2020 год. по описа на РС- Велики Преслав, включваща заплатена държавна такса, възнаграждение за особен представител на ответника и за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 65,21 лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 460/2020 год. по описа на Районен съд- Велики Преслав, съобразно уважената част от претенцията, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител адв. К.С.,***, сумата от 332 лева, представляваща възнаграждение за осъществената защита на ответника А.Х.Х., в настоящата първа инстанция, от внесения за целта депозит, за което ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Районен съдия: