М О Т
И В И
Обвинението против подсъдимата Р.Т.И. *** е за
престъпление по чл.211, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.29
ал.1 б.”а” от НК за това, че в
периода месец април 2015 г. - месец октомври 2015 г. в гр.Харманли при условията на
продължавано престъпление с
цел да набави
за себе си
или за другиго
имотна облага, възбудила и поддържала у И.Д.И. ***,
заблуждение, че има нужда от
пари, които да даде на
адвокат на
име Даниел, който бил задържан
в Р.Турция и че ще и осигури майстор
да и измаже стаята и с това и причинила имотна вреда в размер
общо на 10 710 лв., като деянието представлява
опасен рецидив.
На предварителното производство подсъдимата Р.Т.И. *** се признава за
виновна и дава обяснения относно времето, мястото и начина на извършване на
деянието. Признава, че е въвела пострадалата в заблуждение и поддържала такова
в резултат, на което получила от нея сумата 6 700 лв. Обяснява, че
познавала баба И. от много години, тъй като учила заедно със сина и Д.. През
периода месец май 2015 г. – месец юли 2015 г. от нея взела сумата 6 700
лв. под предлог, че и трябват, за да освободи от затвора в Турция свой познат
адвокат на име Да . Признава, че такъв човек не съществува. Измислила го с цел
да заблуди баба И.. Парите взела на няколко пъти. През месец май 2015 г. отишла
в дома на баба И. и обяснила, че се нужда е от пари, за да освободи своя познат
адвокат Д , който бил задържан от турските власти в затвора и за тази цел и
били нужни 500 лв. , които получила. След това през месеците юни и юли баба И.
продължила да и дава пари, които тя поискала от нея за освобождаването на Д .
Тези пари баба И. теглила от „Банка ДСК”, а през това време тя я чакала в
уличката зад банката. Там баба И. и предавала парите. По този начин през
месеците юни и юли 2015 г. баба И. изтеглила от банковата си сметка
последователно сумата 2 000 лв. - първия път, 2 000 лв. – втория път,
1 200 лв. – третия път и 1 000 лв. – четвъртия път, които предала на
подсъдимата. Отрича да е карала баба И. да взема пари на заем от свои познати
под предлог, че се нуждае от средства за освобождаването от затвора на адвокат
на име Даниел. Твърди, че не е обещавала да осигури измазване на стаята и срещу
сумата 50 лева.
В хода на
съдебното следствие подсъдимата се признава за виновна. Признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В хода по същество
изразява искрено съжаление за стореното и се разкайва. Обещава, че в бъдеще това няма да се повтори.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с обясненията на подсъдимия прие за установено следното:
Подсъдимата Р.Т.И. *** от дълги
години се познавала с пострадалата И.Д.И. ***, тъй като била съученичка на сина
й – свидетеля Д.И.И.. В началото на 2015 г. двете жени се сближили. На
неустановен ден през месец април 2015 г. Подсъдимата Р.Т.И. се срещнала със свидетелката И.Д.И. и я помолила да и
даде 250 лева на заем. Обяснила й, че
нейн приятел на име Д л, който бил по професия адвокат бил задържан в Турция.
По този начин подсъдимата Р.Т.И. възбудила заблуждение у св.И.Д.И. като й казала, че се
нуждае от тези пари, за да освободят този човек от затвора. В действителност
лице на име Даниел с описаната съдбе не съществува. Свидетелката И.Д.И. обаче
повярвала на подсъдимата, която успяла умело да я въведе в заблуждение. Двете
жени отишли до дома на пострадалата, където тя дала на подсъдимата сумата от
250 лв. Р.Т.И. поела ангажимент да върне парите след 7-8 дни. След три дни обаче подсъдимата отново посетила дома на
свидетелката И.Д.И. и този път поискала
230 лева отново под предлог, че познатият й „Даниел“ се нуждае от тези
средства. Свидетелката И.И. й дала и тази сума като подсъдимата я увещавала, че
не трябва да споделя с никого за случая.
След няколко дни отново през месец април 2015 г. с мотив, че „Даниел“
бил много зле, подсъдимата получила още 350 лева от свидетелката И.Д.И. , за да го пуснат от затвора в Турция. След
още няколко дни подсъдимата Р.Т.И. пак отишла в дома на свидетелката И.Д.И. и казала, че и трябват още 250 лева, които
възрастната жена отново доверчиво и дала. Тези суми пострадалата И.Д.И. били от спестявания, които съхранявала в дома
си.
На 28.05.2015 г. подсъдимата Р.Т.И. за пореден път отишла отново в дома на свидетелката И.Д.И..
Този път поискала 500 лева, необходими й отново за „спасяването“ на „Даниел“.
Обяснила на възрастната жена, че има той разполагал с много средства и поела
ангажимент да й върне всички дадени от нея суми, но това щяло да бъде възможно
едва след освобождаването на нейния познат. Подсъдимата Р.Т.И. обещала, че освен сумите, които И.И. и заела ще получи
допълнително 10 000 лева. Тогава
възрастната жена споделила пред подсъдимата Р.Т.И., че няма повече пари в дома си, но има спестени средства
в Държавната спестовна каса. Двете жени отишли до „Банка ДСК” клон-Харманли,
откъдето свидетелката И.Д.И. изтеглила сумата от 500 лева и ги дала на
подсъдимата, която я очаквала в уличката, намираща се зад банката.
На 16.06.2015 г. подсъдимата Р.Т.И. пак отишла до дома на св.И.Д.И.. Казала, че въпреки
парите, които е дала за Даниел, турските власти все още не го пускат. Този път
поискала от нея сума за освобождаването на мнимия адвокат в размер на
2 000 лева. Тя плачела и изглеждала
много притеснена. Двете жени отново отишли до „Банка ДСК” в гр.Харманли,
намираща се до Община Харманли. Подсъдимата Р.Т.И. останала да чакала свидетелката И.Д.И. в задна уличка.
Свидетелката И.Д.И. изтеглила поисканите 2 000 лева и отново ги предала на
подсъдимата.
На 06.07.2015 г. и на 09.07.2015 г. подсъдимата Р.Т.И. на два пъти посещавала дома на пострадалата, от която
първият път получила 800 лв., а вторият път – 2 000 лева. Тези суми
свидетелката И.Д.И. изтеглила от „Банка ДСК” в гр.Харманли и ги предавала на
подсъдимата. Този път подсъдимата Р.Т.И. обяснила на пострадалата, че „Даниел“ имал апартамент в
гр.Хасково, в който в стената имал метална каса пълна с пари и щял да бъде
много благодарен и да даде много пари на двете след освобождаването си.
По същия начин на 22.07.2015 г. и на 31.07.2015 г. св.И.Д.И.
дала на подсъдимата веднъж 1 200 лева и втория път 1 000 лева. Тези суми
пострадалата изтеглила от спестовния си влог в ”Банка ДСК” в гр.Харманли и пак
ги предавала на подсъдимата. Този път Р.Т.И. обяснила, че в Турция много
тормозели Даниел, който обещал, че ще й даде пари да се направи ремонт на етажа
на свидетелката И.Д.И.. На 28.08.2015 г. пострадалата изтеглила последните 400 лева от спестовната
си книжка, които също предала на подсъдимата Р.Т.И. отново за освобождаването
на „Даниел“. Тогава св. И. обяснила на подсъдимата, че не разполага с повече
пари, но Р.Т.И. за пореден път я уверила, че не трябва да се притеснява и че
след освобождаването на мнимия адвокат „Даниел” от Турция, той ще върне всички
средства, които тя е дала за него и дори ще я възнагради.
През месец септември 2015 г. подсъдимата Р.Т.И.
продължила да посещава дома на свидетелката И.Д.И. и да иска пари отново за
освобождаването на „Д “ от затвора в Турция. Пострадалата вече не разполагала
със средста и затова започнала да взема пари на заем от свои съседи и познати.
Така свидетелката П.К.Т. дала на свидетелката И.Д.И. общо 480 лева, на два пъти
( 50 лева и 230 лева) като пострадалата й обяснила за какво са и тези суми, а
именно че ще ги даде на Р.Т.И. за освобождаването на „Даниел“. Тези пари
свидетелката И.Д.И. предала на подсъдимата. Същият месец свидетелката И.Д.И.
взела назаем от свидетелката З.С.М. сумата – 200 лева, които също дала на
подсъдимата. На свидетелката М. разказала за какво са й нужни парите. Отново
през септември 2015 г. И.Д.И. взела 100 лева от св.М.А.Г., които също дала на Р.Т.И..
На неустановени дати през месец октомври 2015 г.
свидетелката И.Д.И. взела на заем пари от своите съседи: от свидетеля Г.С.М. -
общо 300 лева, като на два пъти взела по 150 лева. На него свидетелката И.Д.И.
обяснила предназначението на тези суми, а именно че ги дава на подсъдимата Р.Т.И..
От свидетеля Г.Я.Г. взела сумата – 100 лева. От свидетелката П.Н.К. взела
сумата – 150 лева. От свидетелката И.Ж.С. сумата – 100 лева. От свидетеля Х.Д.Х.
сумата – 50 лева. От свидетеля А.Г.М. сумата – 100 лв. и от свидетеля Т.Н.Д.
сумата – 100 лева. Тези суми свидетелката И.Д.И. дала на подсъдимата Р.Т.И. за
освобождаването на „Даниел“ от затвора.
Всички пари, които свидетелката И.Д.И. взела на заем от
своите съседи и приятели, възрастната жена върнала впоследствие.
На 19.10.2015 г.
свидетелят Д.И.И. – син на свидетелката И.И. разбрал, че майка му няма никакви
средства. Едва тогава тя му разказала на кого, как и за какво е дала всичките
си спестявания.
В края на месец октомври 2015 г. подсъдимата Р.Т.И.
отново посетила дома на свидетелката И.И.. За да се сдобие с още средства този
път въвела в заблуждение възрастната жена като й обещала да доведе майстор,
който да замаже стаята й. По този повод свидетелката И.Д.И. й дала 50 лева,
необходими, за да плати на майстора. Свидетелката И.Д.И. дала и тези 50 лева.
Подсъдимата Р.Т.И. така и не довела майстор. и не изпълнила поетия ангажимент.
По този начин Р.Т.И. 24 пъти чрез въвеждане и поддържане
на заблуждение у свидетелката И.Д.И. получила общо сумата от 10 710 лева.
Многократно след това подсъдимата Р.Т.И. обещавала на пострадалата И.Д.И., че
ще й върне всички пари, но това не се случило.
На 05.11.2015 г.
пострадалата И.Д.И. *** с жалба, приложена на (л.6). Работата по разкриване
автора на престъплението и механизма на осъществяване на деянието била
възложена на свидетеля З.Д.Г. – инспектор Икономическа полиция в РУ гр.Харманли
при ОД МВР Хасково, пред когото подсъдимата Р.Т.И. признала, че е вземала пари
от свидетелката И.Д.И., използвайки съчинената история със задържания адвокат
„Д ” в Р.Турция. Обвиняемата разказала още на свидетеля З.Г., че имала нужда от
средствата, получавани от свидетелката И.И., за да е издържа, тъй като през
инкриминирания период била безработна.
По повод на сигнала и след извършване на полицейска
проверка по случая на 26.11.2015 г. било образувано и Досъдебно производство №
478/2015 г. по опис на РУ-Харманли при ОД МВР Хасково.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава изцяло от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства: показанията на свидетелите: И.Д.И., Д.И.И., Г.С.М.,
Г.Я.Г., П.Н.К., И.Ж.С., Х.Д.Х., А.Г.М., Т.Н.Д.,
П.К.Т., С.М., М.А.Г. и З.Д.Г., от писмените
доказателства и отчасти от обяснения на подсъдимата Р.Т.И. ***, която в
съдебно заседание признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
При така описаната фактическа обстановка следва да се
приеме, че в периода месец април 2015 г.- месец октомври 2015 г. в гр.Харманли при условията на продължавано
престъпление с цел да набави за
себе си или
за другиго имотна облага, като възбудила и поддържала у И.Д.И. ***, заблуждение,
че има нужда
от пари, които да даде
на адвокат на
име Д , който бил задържан в Р.Турция и че ще
и осигури майстор да и измаже стаята
и с това и причинила имотна вреда в размер
общо на 10 710 лв., като деянието представлява
опасен рецидив, подсъдимата Р.Т.И. *** е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.211,
вр. чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.”а”
от НК. В случая се касае за
продължавано престъпление, предвид на това, че са извършени 24 деяния през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
Деянието е квалифицирано като извършено при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” от НК, след като подсъдимата е
била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК, предвид осъждането и с присъда №
409/16.12.2010 г. по НОХД № 461/2010 г. на РС-Харманли за деяние, извършено
през 2006 г. на основание чл.211 предл.2, вр. чл.210 ал.1 т.1, вр. чл.209 ал.1,
вр. чл.26 ал.1, вр. чл.29 б.”а”, вр. чл.58а ал.4, вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК за
което и е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което
на основание чл.57 ал.1, чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален “строг” режим. Присъдата е влязла в законна сила на 31.12.2010 г. Наложеното наказание е
изтърпяно на 22.07.2011 г. Деянието по настоящото дело подсъдимчата е извършила
в периода месец април 2015 г.-месец октомври 2015 г. в рамките на петгодишния
срок по чл.30 ал.1 от НКрез
Деянието е извършено от подсъдимата при пряк умисъл и с
користна цел. Тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и искала настъпването им, а
именно установяване на своя фактическа власт върху парите, предмет на престъпна
измама с цеб олагодетелстване. В съзнанието на дееца са съществували и реални
представи относно квалифициращите признаци на инкриминираното престъпление. За
това престъпление подсъдимата следва да носи наказателна отговорност.
Подсъдимата Р.Т.И.
е родена на *** г. в гр.Симеоновград, с постоянен адрес ***, ул.”Цар Освободител” № .
Тя е българка, българска гражданка. Грамотна е - с основно образование. Омъжена е. Безработна. Осъждана с ЕГН **********.
Съдът като отчита обществената опасност на престъпното
деяние и на дееца намира, че за постигане целите на генералната и личната
превенция, визирани в нормите на чл.36 от НК и предвид разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК, подсъдимата Р.Т.И. следва да бъде санкционирана с наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/
години и 4 /четири/ месеца. Наказанието е отмерено при условията на чл.58а ал.1
т.1 от НК, предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. В случая са налице както
смекчаващи и така и отегчаващи вината обстоятелства, които обуславят определяне
на наказанието при баланс на обстоятелствата. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да бъдат отчетени: ниското правно съзнание на средата, в
която подсъдимата живее, отежненото от безработицата материално състояние на
нейното семейство, критичното и отношение към извършеното и изразено желание да
репарира причинените вреди. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да
бъдат отчетени: обремененото съдебно минало на подсъдимата, лошите и характеристични данни, утвърдени престъпни
наклонности и превръщане на престъпленията в единствен източник на средства и
начин на живот, както и високата стойност на средствата, предмет на престъпно
посегателство. За постигане целите на наказанието съдът намира, че на
подсъдимата Р.Т.И. следва да бъде определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6
години и 6 месеца. Това наказание следва да се редуцира с 1/3 предвид нормата на
чл.58а ал.1 от НК, поради което на подсъдимата Р.Т.И. следва да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ години и 4
/четири/ месеца.
Съдът намира, че няма основание за прилагане разпоредбата
на чл.55 ал.1 т.1 по отношение на подсъдимата, предвид обремененото и съдебно
минало и обстоятелството, че налаганите наказания лишаване от свобода до сега
не са изиграли предписаната от закона поправително-възпитателна роля, което
обосновава необходимостта от завишаване на наказателната отговорност.
Предвид миналите осъждания на подсъдимата за престъпления
от общ характер на лишаване от свобода е изключено приложение института на
„условното осъждане”, регламентиран в нормата на чл.66 ал.1 от НК.
На основание чл.60 ал.1, вр. чл.61
т.2 от ЗИНЗС подсъдимата следва да изтърпи наложеното и наказание „лишаване от
свобода” в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален
“строг” режим.
На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК съдът следва да
приспадне от наложеното на подсъдимата наказание
„Лишаване от свобода”, времето през което спрямо нея е била взета мярка за
неотклонение „Задържавен под стража”, считано от 16.02.2016 г., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Причини за деянието: незачитане неприкосновеността на
частната собственост и желание за лично облагодетелстване без полагане на труд.
Водим от горните съображения съдът постанови присъдата
си.
Районен
съдия: