МОТИВИ към
присъда ПО НОХД БП № 2004/2014 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х
наказателен състав
С внесен в съда обвинителен акт Районна
прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение против В.В.Д. за това, че на
01.04.2014 г. в гр. П., в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство с
Наказателно постановление № 7118/12.07.2013 г. на Началник Сектор “Пътна
полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, влязло в сила на 18.09.2013 г. е управлявал
моторно превозно средство лек автомобил “О.А.” с рег.№
*** без съответно свидетелство - престъпление по чл. 343В, ал. 2, вр. с ал. 1
от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението, като моли съдът да определи наказание “лишаване от свобода” при
превес на отегчаващите вината обстоятелства, което да се търпи реално от
подсъдимия. Прави се искане подсъдимият Д. да бъде осъден да понесе разноските
по делото, както и да бъде приспаднато от наказанието му предварителното му
задържане за 24 часа.
Защитникът на
подсъдимия, адв.Г., моли за определяне на наказание
пробация, като изтъква наличие на превес на смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства. Излага подробно становище по същество.
Подсъдимият
Д. не е присъствал в съдебното заседание, в което е даден ход на следствието и
не е взел становище по обвинението пред съда.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият В.В.Д. е
роден на *** ***. Той е българин, с българско гражданство, неженен, осъждан,
със средно - специално образование, неработещ, с ЕГН **********.
Подсъдимият Д. е осъждан
преди инкриминираното деяние, както следва: По НОХД № 2578/2004 г., с влязъл в
сила на 09.05.2005 г. съдебен акт му е било наложено наказание обществено
порицание за престъпление по чл.206 от НК, извършено от него като непълнолетен;
по НОХД № 2802/2011 г., с влязъл в сила на 29.04.2011 г. му е било наложено
наказание две години пробация и лишаване от право да управлява МПС за срок от
една година за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК; по НОХД № 2536/2011 г. с
влязъл в сила на 04.10.2011 г. съдебен акт му е било наложено наказание
единадесет месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от три
години за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК; по НОХД № 3877/2013 г., с
влязъл в сила на 03.07.2013 г. съдебен акт му е било наложено наказание три години
пробация и лишаване от право да управлява МПС за срок от три години за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В хода на настоящото наказателно
производство, с определение на ПОС по ЧНД 732/14 г. последно наложеното
наказание пробация е било заменено с наказание лишаване от свобода за срок от
една година, един месец и три дни.
Подсъдимият Д.
притежавал свидетелство за управление на МПС от 2006 г. с валидност до 2016 г.
Същото обаче, било отнето на 27.04.2011 г. по административен ред. С Наказателно
постановление № 7118/12.02.2013 г. на Началник на Сектор ПП при ОД на МВР
Пловдив на Д. било наложено наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 от за нарушение по чл. 150 от ,
а именно че управлява МПС без да е правоспособен. Наказателното постановление
било връчено лично на подсъдимия на 10.09.2013 г., не било обжалвано и влязло в
законна сила на 18.09.2013 г. Въпреки
наказването му по административен ред, на 01.04.2014 г. през деня, като знаел,
че е с отнето СУМПС, подсъдимият отново управлявал лек автомобил “О.А.” с ДК № ***
в гр. П.. До него на предната седалка се возел свидетелят Д.Щ., който също
знаел, че свидетелството за управление на Д. е отнето и го попитал защо кара
така, но подсъдимият не обърнал внимание на забележката му. На бензиностанцията
“П.” на ул. „Д.Т.” в гр. П. подсъдимият Д. спрял и заредил автомобила, който
управлявал, с гориво. В този момент зад автомобила, с който се придвижвал
подсъдимият, със служебен автомобил, обозначен като полицейски, спрял, за да
зареди и свидетелят С., работещ като разследващ полицай. Подсъдимият забелязал
полицейския автомобил и умишлено започнал да се бави на бензиностанцията, като
миел автомобила си, подсвирквал си и подскачал около него. Това поведение направило
впечатление на свидетеля С., както и на служителката в бензиностанцията
свидетелката Т., която, като видяла, че свидетелят С. е с полицейски автомобил,
споделила с него, че поведението на подсъдимия не е особено адекватно и тя се
съмнявала той да има книжка. Свидетелят С. решил също да извърши проверка, като
в момента, в който подсъдимият се качил в автомобила и се канел да потегли
почукал на стъклото и се легитимирал, като попитал подсъдимия дали има
свидетелство за управление на МПС. Подсъдимият признал, че свидетелството му е
отнето. Свидетелят С. поискал съдействие от автопатрул при І РУП, какъвто
пристигнал на място. В състава му участвал полицейският служител свидетелят К..
При извършената проверка станало ясно, че СУМПС на подсъдимия действително е
отнето. Същият, поради поведението му бил тестван за употреба на алкохол и
наркотични вещества, като пробите се оказали отрицателни. За установени
административни нарушения на подсъдимия били съставени актове за установяване на
административно нарушение, като същият бил задържан с надлежна заповед за 24
часа по реда на ЗМВР в І РУП – Пловдив.
Така
описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от показанията на разпитаните пред съда свидетели К., С., Т. и Щ., включително
и приобщените чрез прочитането им части от показанията на свидетелите К. и С.
от досъдебното производство. Показанията на свидетелите са еднопосочни, логични
и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Досежно личността на подсъдимия, при постановяване на
присъдата си съдът взе предвид и показанията на свидетелката Ж., негова майка,
които съдът възприема като дадени добросъвестно.
Съдът при постановяване
на присъдата си прецени и събраните писмени доказателства – справка от ОД на
МВР Сектор “ПП”, справка за съдимост, характеристична справка, копия от
рецептурна книжка, протоколи за предписване на лекарства, социална оценка,
рецептурни бланки, справка от ГДИН – Сектор “Пробация”, заповед за задържане,
справка за нарушител от региона, копие от наказателно постановление, копия от
актове за установяване на административно нарушение, копия от протоколи за
одобряване на споразумения, справка до Началник на І РУП.
Съдът кредитира приетата
по делото съдебно – психиатрична експертиза за подсъдимия Д., като изготвена с
необходимите професионални знания и опит и при съобразяване на събраните по
делото доказателства. Съгласно изводите на експертизата, подсъдимият не страда
от психично заболяване и се установява, че към момента на инкриминираното
деяние същият е могъл да възприема правилно обстоятелствата и фактите, да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
На базата на събраните по делото доказателства,
съдът е на становище, че с поведението си подсъдимият Д. е осъществил
обективните признаци на деянието по чл. 343в, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, защото
отново, след наказването му по административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство и в рамките на предвидения в законовата разпоредба
едногодишен срок, а именно шест месеца след влизане в сила на наказателното
постановление, с което е наказан, подсъдимият е имал същото поведение. Тук следва
да се има предвид, че тъй като ЗДвП не разграничава
първоначалната липса на свидетелство за управление на МПС от последваща липса в
резултат на отнемане, разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК е приложима във
всички случаи, когато едно лице е вече санкционирано по административен ред на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от за управление без свидетелство, както в
хипотезата, когато такова не е издавано на водача, така и в случаите, когато то
е отнето. В този смисъл са реш. № 588/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС и реш. № 44/2013 г.
на І н.о. на ВКС.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл, като Д. е съзнавал напълно
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е
целял настъпването им, тъй като въпреки съзнанието си, че е с отнето свидетелство
и следователно е неправоспособен водач и е бил наказван по повод управление на
МПС без необходимото свидетелство, е пристъпил отново към управление на МПС.
Относно знанието на тези обстоятелства следва да се има предвид, че наказателното
постановление подсъдимият е получил лично. Че обективните белези на
престъплението са му били известни свидетелстват и свидетелите С. и Щ., а с
оглед на изводите на приетата по делото съдебно - психиатрична експертиза се
установява, че подсъдимият не е имал пречка от субективна страна да осъзнае
характера и противоправността на извършеното от него престъпление.
За това деяние се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години. При преценка на
наказанието съдът взе предвид като отегчаващи вината обстоятелства множеството
предходни осъждания на подсъдимия Д. и то основно за престъпления от вида
“престъпления по транспорта”, каквото и е и това, предмет на настоящото дело.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид направеното, макар и
извънсъдебно признание на престъплението пред свидетеля С., пред когото
подсъдимият е признал, че управлява с отнето СУМПС, влошеното здравословно
състояние на подсъдимия Д.. При наличието на тези обстоятелства, съдът намери,
че следва да определи наказание лишаване от свобода по реда на чл. 54 от НК под
предвидения среден размер, като при това се отчете и самия характер на
конкретно извършеното престъпление, което не се отличава с някаква по-сериозна
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от този вид.
Съдът не възприема доводите на защитата за
определяне на наказание пробация, тъй като това би било възможно единствено при
наличие на условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК, а в случая смекчаващите
вината обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя
характер. В тази насока изтъкнатото от защитата обстоятелство, че подсъдимият
полагал усилия за преодоляване на зависимост не може да бъде отчетено от съда
като допълнително смекчаващо вината обстоятелство, като се има предвид, че
подсъдимият сам и по своя воля се е поставил в подобно положение, а отделно от
това като се вземе предвид и установеното и от показанията на неговата майка,
че междувременно е преустановил участието си в метадонова програма. Също така,
не може като смекчаващо вината обстоятелство да се преценя възрастта на
подсъдимия, доколкото тя не е била от решаващо значение относно извършването на
престъплението, а освен това, подсъдимият не може да бъде определен и като изключително
млад.
Поради това и с оглед
личността на Д. и степента на обществената му опасност, както и тази на
извършеното от него престъпление, съдът намери, че адекватно, както и
справедливо се явява наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца.
Не са налице поради
осъжданията на Д. формалните основания на чл. 66, ал. 1 от НК и предвид факта,
че подсъдимият вече е осъждан на наказание лишаване от свобода, съгласно чл. 61,
т. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът определи същият да търпи наказанието
лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
С оглед установените
данни за задържане на подсъдимия за срок от 24 часа, с присъдата на основание
чл. 59, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК се приспадна това предварително задържане на
дата 01.04.2014 г. от наказанието лишаване от свобода.
Поради признаването на
подсъдимия Д. за виновен в извършване на престъплението, за което е водено
делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК същият бе осъден да заплати по сметката
на ПРС в полза на държавата направените разноски за възнаграждение на експерт
от 120 лева.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Н. В.