Р Е Ш Е Н И Е
Номер359 /12.2.2020г. 12.02.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На трети февруари Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №02806 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу К.П.Т., с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3572,26лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:***, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., сумата от 338,31лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 03.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №117/14.01.2019г. по ч.г.д.№154/2019г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът, чрез своя процесуален представител- адв. Г., е оспорил вземанията по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето на исковете като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърди, че няма представени доказателства за това. Ответникът твърди, че процесните искове не са подкрепени с доказателства. Ответникът оспорва Общите условия да са влезли по предвидения в закона ред в сила. Ответникът оспорва всички приложени към исковата молба документи.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №117/14.01.2019г. по ч.г.д.№***. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на $1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. Следователно по ТР за наличие на изключение от правилото на чл.153, ал.1 ЗЕ е необходимо кумулативното наличие на следните две предпоставки: ползване на процесния имот на правно основание и сключване на договор с топлопреносното предприятие.
По делото е приета като доказателство Заповед на Кмета на Община Перник от 19.06.1998г., с която ответникът е настанен в процесното жилище, което е общинска собственост. По делото обаче няма доказателства за сключване на писмен договор от наемателя и топлофикационното дружество. А съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, наличието на такъв писмен договор е основание за изключение от общия принцип, че цената на доставената топлинна енергия се дължи от собственика, респективно ползвателя. В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 25.11.2019г.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на облигационна връзка между страните по делото. Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу К.П.Т., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3572,26лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:***, за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., сумата от 338,31лв., представляваща обезщетение за забава за периода 09.07.2017г.- 03.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №117/14.01.2019г. по ч.г.д.№154/2019г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№154/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: