№ 1341
гр. Варна, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.а Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20223100501477 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №264711/26.04.2022г. от
„ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, срещу
решение №260170/17.03.2022г. по гр.дело №1644 по описа на ВРС за 2021г., В ЧАСТТА, с
която е уважен иска на Д. С. С. ЕГН **********, с адрес: ******, срещу жалбоподателя за
заплащане на сумата в размер на 4690,13 лв., представляваща главница по договор за заем
от 20.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.240 от ЗЗД.
В жалбата се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно поради
противоречие на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд не е разгледал направени от ответника
възражения, не е извършил преценка на всички приети по делото доказателства, както и че
липсват мотиви защо се кредитират някои от представените по делото доказателства, а
други не.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Д. С.
С. ЕГН **********, с адрес: ******, с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се
изразява становище за правилност и законосъобразност на решението.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
1
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Д. С. С., ЕГН
**********, с адрес: ******, ******* срещу ответника „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“
АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, осъдителни искове с правно основание чл. 240
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 6928,33 лв., представляваща незаплатена главница
по Договор за заем от 20.02.2019 г., както и сума в размер на 1206,78 лв., представляваща
договорна лихва върху главницата по Договор за заем от 20.02.2019 г. за периода от
18.05.2019г. до 02.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба в съда – 03.02.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се в исковата молба, че между страните са сключени три договора за заем
с идентично съдържание, както следва: по договор от 19.12.2018г. - заем в размер на 95000
лева; по договор от 18.01.2019г. - заем в размер на 50000 лева; по договор от 20.02.2019г. -
заем в размер на 55000 лева. Сочи се, че съгласно чл.1 от договорите ищецът е изпълнил
задължението си да предаде заемните суми, превеждайки по сметката на ответника 95000
лева на 20.12.2018г., 50000 лева на 18.01.2019г. и 55000 лева на 20.02.2019г. Твърди се, че
според чл. 4 и 5 на договорите процесният заем е целеви - ответникът бил длъжен да купи
1/8 идеална част от недвижим имот "търговски обект със застроена площ от 104 кв. м.,
представляващ първи етаж от сграда в *********** , след което в срок до 28.02.2019 г. да
учреди ООД, да апортира в капитала на дружеството 11/24 идеални части от имота, ведно с
всички други идеални части, които притежава към момента на учредяване на дружеството и
да прехвърли на ищеца 100% от капитала на новоучреденото дружество. Сочи се, че според
чл. 5 и 6 на Договорите, ако ответникът изпълни задълженията си по чл. 4 и 5, задължението
му за връщане на заема би се считало за изпълнено, а главницата не би се олихвила. Твърди
се също, че според чл. 3 и 7 на договорите, ако задължението на ответника по чл. 4 и 5 не
бъде изпълнено, той е длъжен да върне главницата ведно с възнаградителна договорна лихва
в размера на законната такава, както и че според чл. 7 ответникът може да се освободи от
задължението за плащане на лихва, в случай, че погаси главницата по заема в срок до
28.02.2019г. Излага се в исковата молба, че ответникът - заемополучател е закупил
идеалните части от имота и ги апортирал в капитала на дружество "Фендър пропърти"
ЕООД с ЕИК *********. Вместо обаче да прехвърли дружествените дялове на "Фендър
пропърти" ЕООД на ищеца, той ги е продал на третото лице "Оникс спот" ЕООД чрез
договор за продажба на дружествени дялове от 25.04.2019г.
Твърди се, че от сключване на договорите до 17.05.2019 г. ответникът не е
предприел никакви действия с цел да изпълни задълженията си по тях. Сочи се, че на
17.05.2019 г. ответникът е изплатил на ищеца 200000 лева с основание "възстановени
средства по договор за заем от 19.12.18г., 18.01.19, 20.02.19г.“ Твърди се, че поради
пропускане на срока по чл.7 е възникнало задължение за ответника да плати лихва по
всички предоставени заеми, както следва:
а) върху преведения на 20.12.2018 г. заем в размер на 95000 лева,
договорна лихва за периода от 20.12.2018 г. до 17.05.2019 г. в размер на 3932,26 лева (общо
задължение по договора от 19.12.2018 г. - 98932,26 лева);
б) върху преведения на 18.01.2019 г. заем в размер на 50000 лева,
договорна лихва за периода от 18.01.2019 г. до 17.05.2019 г. в размер на 1666,80 лева (общо
задължение по договора от 18.01.2019 г. -51666,80 лева);
в) върху преведения на 20.02.2019 г. заем в размер на 55000 лева,
договорна лихва за периода от 20.02.2019 г. до 17.05.2019 г. в размера на 1329,27 лева (общо
задължение по договора от 20.02.2019 г. - 56329,27 лева).
Сочи се, че при погасяване на задълженията със сумата от 200 000 лева следва
да бъде приложен чл. 76 ЗЗД поради липсата на посочен ред в платежното нареждане,
поради което към 17.05.2019г. задълженията по договорите от 19.12.2018г. и 18.01.2019г.,
възлизащи на обща стойност от 150599,06 лева са погасени изцяло, натрупаната лихва по
договора от 20.02.2019г. в размер на 1329,27 лв. е погасена изцяло, а главницата - до
размера на 48071,67 лева. Въз основа на горното се твърди, че след плащането от
17.05.2019г. ответникът е дължал на ищеца остатъка от главницата по третия заем в размер
на 6928,33 лева, върху която сума се е трупала договорна лихва.
Ответникът „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в
който се излага становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни, тъй като
2
към датата на подаване на отговора сумите са заплатени изцяло на 27.04.2021г. по банков
път. Не се оспорва, че са сключени следните правоотношения: договор за заем от
19.12.2018г. за сумата от 95 000 лева, договор за заем от 18.1.2019г. за сумата от 50 000 лева
и договор за заем от 20.2.2019г. за сумата от 55 000 лева. Излага се, че ответникът е получил
сумата от 200000 лева, която е върната на 17.5.2019г. и на 27.4.2021г. са изплатени
допълнително и сумите: 1138.98 лева, представляваща законна лихва съгласно т. 3 от
договор за заем от 18.1.2019г., 320 лева законна лихва съгласно т. 3 от договор за заем от
20.2.2019г. и 2146.06 лева законна лихва съгласно т. 3 от договор за заем от 19.12.2018г.
На следващо място се твърди, че поради отказа на ищеца да закупи имота се е
стигнало до прехвърляне на собствеността на дружествените дялове от „ФЕНДЕР
ПРОПЪРТИ" ЕООД на трето лице на 25.4.2019г. Сочи се също, че на 25.4.2019г. договорите
за заем са прекратени по право, с оглед на извършената разпоредителна сделка със СО с
идентификатор 10135.1506.785.1.3, т.е. заемателят вече не може да изпълни ангажимента си
за прехвърляне. Твърди се, че сделката е съгласувана със заемодателя, който не е пожелал да
закупи дружествените дялове от търговско дружество „ФЕНДЕР ПРОПЪРТИ" ЕООД, а си е
поискал парите обратно. Твърди се, че ответникът не е в неизпълнение за покупката на 1/8
идеална част от описания самостоятелен обект, с оглед наличието на изпълнително дело и
съдебен спор пред Окръжен съд Варна от трето лице. Сочи се също, че стойността на
апортната вноска е над 320 000 лева, поради което логически, счетоводно и юридически
няма как „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ АД да продаде дружествените си дялове на
загуба. Твърди се, че е налице новация, както и че дори да се приеме, че е налице
неизпълнение на задълженията на заемателя, следва да се търси действителната воля между
страните и така, както е описано в договора изискуемостта настъпва на 28.2.2019г. в случай,
че не се изпълнят условията по т.З и т.4. Твърди се нищожност по смисъла на чл. 26 от ЗЗД
на клаузата за незабавна изискуемост поради нарушение на правото на заемателя да бъде
уведомен от кой момент дължи съответната лихва, както и че посоченият срок е обвързан с
обстоятелства извън възможностите на заемателя. Счита се, че забавата следва да бъде след
прехвърлителната сделка на трето лице с оглед вече на невъзможността за реализиране на
предмета на договора. Твърди се също, че към 28.2.2018г. заемателят е в обективна
невъзможност да изпълни задълженията си, поради наличие на висящо изпълнително дело и
гр. дело 118/2019г. на Окръжен съд Варна. Въз основа на горното се твърди, че следва да се
дължи лихва за периода 28.2.2018г. до 17.5.2018г. или от 25.4.2019г. до 17.5.2019г.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност на
първоинстанционното решение, тъй като съдът не е разгледал направени от ответника
възражения, не е извършил преценка на всички приети по делото доказателства, както и че
липсват мотиви защо се кредитират някои от представените по делото доказателства, а
други не.
3
По предявения иск с правно основание чл.79 вр. чл.240 от ЗЗД подлежат на
главно и пълно доказване от ищцовата страна следните обстоятелства: наличието на
възникнало между страните договорно правоотношение, изпълнение на поетото от ищеца
задължение по него, настъпила изискуемост на вземането спрямо ответника и неговия
размер, изпадането в забава на насрещната страна и размера на претендираната лихва. С
оглед реалния характер на договора за заем предаването на заемната сума се явява елемент
от фактическия състав наред с факта на настъпване на падежа и размера на вземането.
Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че
между страните са сключени три договора за заем с идентично съдържание, както следва: по
договор от 19.12.2018г. - заем в размер на 95000 лева; по договор от 18.01.2019г. - заем в
размер на 50000 лева; по договор от 20.02.2019г. - заем в размер на 55000 лева. Не е спорно
също и обстоятелството, че съгласно чл.1 от договорите ищецът е изпълнил задължението
си да предаде заемните суми, превеждайки по сметката на ответника 95000 лева на
20.12.2018г., 50000 лева на 18.01.2019г. и 55000 лева на 20.02.2019г.
Спорно е дали се дължи лихва върху заемните суми и за какъв период и
съответно дали с извършените плащания са погасени всички задължения по трите договора.
От текста на договорите се установяват и твърденията за наличие на уговорки по чл. 4 и 5
относно целта на заема, както и по чл. 5 и 6 от договорите, според които ако ответникът
изпълни задълженията си по чл. 4 и 5, задължението му за връщане на заема би се считало
за изпълнено, а главницата не би се олихвила. Установява се също от чл. 3 и 7 на
договорите, че ако задължението на ответника по чл. 4 и 5 не бъде изпълнено, той е длъжен
да върне главницата ведно с възнаградителна договорна лихва в размера на законната
такава, както и че според чл. 7 ответникът може да се освободи от задължението за плащане
на лихва, в случай, че погаси главницата по заема в срок до 28.02.2019г.
Не е спорен между страните факта, че ответникът - заемополучател е закупил
идеалните части от имота и ги е апортирал в капитала на дружество "Фендър пропърти"
ЕООД с ЕИК ********* съгласно уговорката по чл.5 от договорите. След това е продал
дружествените дялове на третото лице "Оникс спот" ЕООД чрез договор за продажба от
25.04.2019г., което е в нарушение на уговорката да прехвърли 100% от капитала на ищеца и
с това да погаси задълженията си. Не е проведено доказване във връзка с възраженията, че
ищецът е отказал да закупи дружествените дялове, както и че ответникът е бил в обективна
невъзможност да изпълни задължението си поради наличието на висящ съдебен спор и изп.
дело, като същевременно не е посочено каква точно пречка е представлявало евентуалното
наличие на дела, предвид и осъществената сделка с трето лице в период от два месеца след
изтичане на посочения в договора срок за прехвърляне на дружествените дялове от
новоучреденото дружество.
Неоснователно е и възражението, свързано със стойността на апортната вноска и
липсата на логика да бъде осъществена продажба на загуба, доколкото договорната клауза
на чл.5 от обвързващите страните договори предвижда след апорта на посочените идеални
части дружествените дялове да се прехвърлят на ищеца 100%, без да са предвидени
ограничения в стойността на тези дялове. Видно от текста на клаузата е предвидено
дяловете да се прехвърлят в полза на ищеца срещу погасяване на задължението по заема,
тоест насрещната престация е предварително определена. Преценката, че сделката не е
изгодна към посочената в договора дата на прехвърлителна сделка, не отменя поетите
задължения.
Възраженията за осъществена новация, не са конкретизирани с твърдения какви
елементи от сделката са новирани, как е обективирана новацията, не са и ангажирани
доказателства в тази насока, поради което възраженията се явяват неоснователни.
Неоснователно е и възражението за обективна невъзможност за изпълнение,
доколкото разпореждането с дяловете в полза на трето лице не е пречка от обективен
характер, а сключване на сделка по волята на заемателя.
С оглед на изложеното се налага извода, че поради неизпълнение на поетите по
чл.4 и 5 от договорите задължения се дължи връщане на заемните суми ведно със законната
лихва съгласно чл.7 от договорите. Не е спорно и се установява от писмените доказателства
по делото извършеното на 17.05.2019г. плащане от ответника полза на ищеца в размер на
4
200 000 лева с основание "възстановени средства по договор за заем от 19.12.18г., 18.01.19,
20.02.19г.“ От представените доказателства се установяват и твърденията на ответника, че
на 27.04.2021г. са изплатени допълнително и сумите: 1138.98 лева, представляваща законна
лихва съгласно т. 3 от договор за заем от 18.1.2019г., 320 лева законна лихва съгласно т. 3 от
договор за заем от 20.2.2019г. и 2146.06 лева законна лихва съгласно т. 3 от договор за заем
от 19.12.2018г. С осъществените на 27.04.2021г. плащания на суми ответникът е признал
дължимостта на законна лихва.
Спорен е размера на дължимата законна лихва, обусловен от периода на
дължимост. Ищецът твърди, че лихва се дължи от датата на сключване на всеки от
договорите и поради това претендира суми, изчислени от съответната дата до момента на
извършеното плащане по главниците на 17.05.2019г. Действително в чл.7 от договорите е
предвидена незабавна изискуемост, но съобразявайки предвидената обусловеност на
задължението за лихва от неизпълнение на договорни задължения не може да се приеме, че
начален момент на начисляване на лихвата е датата на сключване на всеки от договорите.
Лихва следва да се дължи след момента на неизпълнение, тоест след датата, до която
съгласно договора е следвало заемателят да прехвърли 100% от дружествените дялове на
новоучреденото дружество в полза на заемодателя, тоест след 28.02.2019г. до момента на
изплащане на сумата от 200000 лв. на 17.05.2019г. Дължимата законна лихва за този период
върху сумата от 95000 лв. по договора от 19.12.2018г. е в размер на 2084.72 лв., върху
сумата от 50000 лв. по договора от 18.01.2019г. е в размер на 1097.22 лв., а върху сумата от
55000 лв. по договора от 20.02.2019г. е в размер на 1206.94 лв. С плащането в размер на
200000 лв. погасяването се извършва по реда на чл.76 от ЗЗД, с оглед липсата на твърдения
и доказателства в друг смисъл, поради което изцяло погасени са дължимите лихви по трите
договора. С оставащата сума в размер на 195611,12 лв. са погасени главниците по първите
два договора и част от главницата по третия договор, като е останала дължима главница в
размер на 4388,88 лв. Върху тази сума, представляваща главница, се дължи законна лихва за
периода от 18.05.2019г. до следващите плащания на 27.04.2021г. в общ размер 3605,04 лв.
Изчислена чрез лихвен калкулатор, законната лихва е в размер на 866,64 и тя е погасена с
извършеното на 27.04.2021г. плащане. След приспадане на законната лихва остават 2738,40
лв., с които обаче не може да бъде погасена частично оставащата дължима част от главница,
доколкото в платежните нареждания е изрично посочено основанието за плащане, а именно
законна лихва по трите договора. Липсват твърдения за материалноправно прихващане или
искане за съдебно прихващане, поради което предявеният иск за главница се явява
основателен за размера от 4388,88 лв.
С оглед на изложеното настоящият състав намира за основателна исковата
претенция за връщане на дадени в заем парични суми за размера от 4388,88 лв. главница,
като в този размер предявеният иск следва да се уважи и да се отхвърли за горницата, както
и за претендираната лихва за забава. С оглед на акцесорния й характер основателна е и
претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска до изплащането на задължението на основание чл. 86 ЗЗД.
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде
отменено само за разликата над 4388,88 лв. до присъдения размер от 4690,13 лв. главница и
съответно искът за главница отхвърлен в тази част.
Дължимите на ищеца разноски по съразмерност на уважената част от иска за
първа инстанция, вкл. и платените в хода на производството суми, за които се приема, че
ответникът е станал причина за предявяване на иска, възлизат на сумата от 1498,92 лева,
изчислена съобразно уважената част от предявените искове въз основа на отправеното
искане и приложени писмени доказателства. В полза на ответника се дължат разноски в
размер на 5,30 лв., представляващи съответна на отхвърлената част въз основа на
представените доказателства за платен депозит за вещо лице и съдебно удостоворение. За
въззивната инстанция съобразно уважената част от въззивната жалба на въззивника се
5
следват разноски в размер на 6,02 лева, вкл. държавна такса за въззивна жалба при липса на
други представени доказателства. В полза на въззиваемата страна се дължат разноски в
размер на 935 лв., представляваща съответна част от претендираното адв.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260170/17.03.2022г. по гр.дело №1644 по описа на ВРС за
2021г., В ЧАСТТА, с която е уважен иска на Д. С. С. ЕГН **********, с адрес: ******,
срещу жалбоподателя за заплащане на сума в размер на разликата над 4388,88 лв. до 4690,13
лв., представляваща главница по договор за заем от 20.02.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл.240 от ЗЗД, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на Д. С. С. ЕГН **********, с адрес: ******, срещу
„ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, за
заплащане на сума в размер на разликата над 4388,88 лв. до 4690,13 лв., представляваща
главница по договор за заем от 20.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.240
от ЗЗД,.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260170/17.03.2022г. по гр.дело №1644 по описа на
ВРС за 2021г. в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна да заплати на Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата 1498,92
лева, представляващи сторени пред първата инстанция разноски, както и сумата 935 лв.
разноски за въззивната инстанция, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на
„ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата
5,30 лева, представляващи сторени пред първата инстанция разноски, както и сумата 6,02 лв.
разноски за въззивната инстанция, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280, ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7