№ 567
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20211001000233 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Брамас 96“АД - гр. Шумен срещу
решение № 260022 от 7.01.2021 г., пост. по т.д.№ 256/2020 г. на Софийския
градски съд, VI т.о., 2 състав, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя срещу Българската агенция по безопасност на храните иск с
правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо
от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 5 235 184,69 лв., претендирана като
остатък от договорно възнаграждение за извършена работа по договор №
25/24.05.2015 г., въз основа на който са издадени 21 бр. фактури през периода
от 10.03.2015 г. до 25.01.2016 г., ведно със законната лихва от предявяването
на иска до окончателното ù изплащане.
В жалбата е оспорено становището на първоинстанционния съд за
погасяване на вземанията по договора с тригодишната давност по чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД, с довода, че плащането по него има обезщетителен
(компенсаторен) характер и поради това за него не може да се прилага
специална кратка давност, а е общата такава по чл. 110 от ЗЗД, както и че
прилагането на кратката давност спрямо икономическия оператор (екарисаж)
1
и на обща спрямо бенефициерите на помощта -земеделските стопани би
довело до неравно третиране на стопанските субекти по отношение на едни и
същи разходи в рамките на общността, което е недопустимо и несъвместимо с
вътрешния пазар. Изложено е, че задължението на възложителя за заплащане
на извършената работа възниква всеки месец след отчитане на конкретно
извършената работа от ищеца - количества и брой трупове на умрели
животни, постъпили за термична обработка в екарисажа на ищеца в гр. *** и
изминати километри за транспортиране на труповете и страничните
животински продукти и приемане на извършената работа от БАБХ чрез
ОДБХ – гр. Шумен. Посочено е, че съгласно чл. 3, ал. 2 от договора
възложителят заплаща на изпълнителя цената на извършената работа след
представяне от изпълнителя на фактура за дължимата сума, издадена след
проверка и приемане чрез заверка от възложителя на съответните отчетни
документи, откъдето жалбоподателят черпи довод, че правопораждащият
факт за възникване на задължението за плащане не е единствено сключеният
договор, а изпълнението на конкретна работа, която е различна през всеки
един от периодите. Наведен е и довод, че възнаграждението не е твърдо
установено и сигурно за всеки месец, а окончателното изпълнение може да
бъде прието едва при прекратяване действието на договора и изтичане на
уговорения срок за изпълнение, а доколкото са налице междинни отчитания,
те представляват приемане на работата на части. Затова се поддържа, че след
като договорът е сключен за извършване на определена работа при
последователно приемане на изработеното, паричното задължение за
заплащане на възнаграждение няма периодичен характер и се погасява с
изтичане на общата петгодишна давност. Твърди се, че независимо от
уговорените в чл. 3, ал. 2 от договора срокове за заплащане на
възнаграждението за извършената работа - авансово в размер на 30 % до
десето число на месеца и окончателно - до 30-то число на следващия месец, в
същата клауза е уточнено, че тези суми се изплащат при условие, че
средствата са предвидени в бюджета на БАБХ, като в противен случай, те се
изплащат на изпълнителя след осигуряване на средствата по бюджета на
БАБХ, с което изискуемостта на задължението е поставена в зависимост от
постъпване на необходимите за плащане средства в бюджета на агенцията.
Изложено е, че в същия смисъл е и клаузата на чл. 11 от договора, в която
изискуемостта на вземането на изпълнителя е изрично обусловена от
2
планирането на средствата по бюджета на БАБХ. Твърди се, че предвид тези
уговорки е налице неопределеност по отношение на падежа на плащане на
формираните и осчетоводени месечни задължения на възложителя. Наведен е
довод, че вземанията на „Брамас 96“АД биха били погасени по давност само,
ако той е бездействал в рамките на давностния срок, след като средствата са
били осигурени по бюджета на БАБХ и тя е дала възможност на
жалбоподателя да узнае това обстоятелство. Поддържа се, че уговорката за
поставяне изискуемостта на задължението на БАБХ в зависимост от бъдещо
осигуряване на средствата за заплащане на възнаграждението по бюджета на
агенцията представлява отлагателно условие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от
ЗЗД, поради което и съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давностният срок започва
да тече от деня на неговото настъпване, с което задължението става
изискуемо, за което няма доказателства по делото. Оспорено е становището
на първоинстанционния съд, че споменатата уговорка не представлява
отлагателно условие, а оттам - падеж на задължението за плащане, а е
предназначена единствено да освободи възложителя от последиците на
забавата по чл. 86 от ЗЗД. Наведен е довод, че уговореното с цитираната
клауза отлагателно условие за настъпване изискуемостта на задължението за
плащане, чието сбъдване е обусловено от волята на трето лице –
Министерския съвет, който осигурява средствата в бюджета на БАБХ като
второстепенен разпоредител с бюджетни средства, не е обвързано с
освобождаващата клауза в последното изречение, тъй като и без последната
възложителят не дължи обезщетение, тъй като до настъпване на условието
възложителят не изпада в забава. Изложено е, че при така уговорената
изискуемост на вземанията по отделните фактури в зависимост от
постъпването на необходимите парични средства в бюджета на БАБХ, искът
на „Брамас 96“АД, предявен преди това, би бил преждевременен и поради
това неоснователен. Същевременно в жалбата се твърди, че отлагателната
клауза следва да се тълкува като съгласие окончателното плащане на
непогасения остатък да бъде отсрочено с оглед на обичайния или на
максимално допустимия краен срок, в който възложителят е следвало да
получи бюджетни средства, който според жалбоподателя не може да бъде по-
дълъг от общата давност за предявяване на иск относно неплатеното вземане.
Посочено е, че предвид изменението на чл. 275 от ЗВМД (ДВ, бр. 14/2016 г.),
средствата за унищожаване на умрели животни представляват държавна
3
помощ, поради което плащането не е могло да се търси преди 9.08.2017 г.,
когато с решение по протокол № 116/9.08.2017г. на Управителния съвет на
ДФ „Земеделие” са приети критерии за нейното отпускане и е утвърден
бюджет на помощта. При условията на евентуалност е изложено, че дори да
се приеме, че вземанията на жалбоподателя се погасяват с кратка тригодишна
давност, тя не е изтекла към деня на предявяване на иска, поради нейното
прекъсване с признаване на вземанията от БАБХ. Направено е искане за
отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което искът да
бъде уважен, както и за присъждане на разноските, направени по водене на
делото пред двете инстанции.
Въззиваемата Българска агенция по безопасност на храните оспорва
жалбата.
В писмения отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК,
подаден чрез пълномощника ù адв. С.Г. от САК се твърди, че плащанията по
процесния договор имат характера на периодични такива, по смисъла на чл.
111, б. „в“ предл. трето от ЗЗД, видно от съдържанието на чл. 3 ал. 2 от
договор за услуга № 25/24.01.2015 г., който предвижда периодично- до 10-то
число на всеки месец, заплащане на аванс в размер на 30 % от месечните
разходи, определени на база на финансовата оферта, представена в
процедурата за провеждане на обществена поръчка и в същия срок- отчитане,
респ. доказване на действително извършените разходи, чрез изчерпателно
изброени в клаузата удостоверителни документи, както и периодично - до 30-
то число на всеки месец, заплащане на разликата между изплатения аванс и
действително направените разходи. Поддържа се, че споменатите клаузи
предвиждат задължение за изпълнение на повтарящи се задължения -
извършване на парични плащания с единен правопораждащ ефект -
сключеният договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, като размерите на тези плащания са определяеми според
ценовата оферта на изпълнителя и доказаните от него действително
извършени разходи, които представляват периодични плащания, по смисъла
на с ТРОСГТК № 3/18.05. 2012 г. по т.д. № 3/2011 г. Оспорено е като
неоснователно твърдението на ищеца, че клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 8 от
договора поставя изискуемостта на договорените плащания в зависимост от
сбъдването на посоченото в нея условие – осигуряване на средствата по
бюджета на БАБХ, с възражението, че тя не влияе върху падежа на паричните
4
вземания за всеки от договорените месеци, а единствено освобождава
възложителя от отговорност за забавата. Според въззиваемата агенция,
противното разбиране, а именно, че в т. 8 е уговорено отлагателно условие, по
същество обезсмисля второто изречение, защото до настъпване на
изискуемостта чрез сбъдване на отлагателното условие, възложителят не
дължи обезщетение за забава и без изрична уговорка за това. Оспорено е и
твърдението на ищеца за прекъсването на давността чрез осчетоводяване на
процесните фактури от страна на възложителя, тъй като то не е адресирано до
изпълнителя, поради което не представлява признание на вземането, по
смисъла на чл.116, б. „а“ от ЗЗД. Счита, че не представлява такова признание
и потвърждаването на задължението от трето - неучастващо в процеса лице –
ОДБХ – гр. Шумен, тъй като то не е овластявано от БАБХ да извършва такива
действия от негово име. Оспорено е и действителното изпълнение на
задълженията по договора, респ. изпълнението му в претендирания от
жалбоподателя обем, с довода, че то не е установено с посочените в него
документи. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и
за присъждане на разноските, направени по водене на делото пред въззивната
инстанция.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
събраните доказателства, че въз основа на проведена процедура на
договаряне без обявление за възлагане на обществена поръчка, открита с
решение № РД-11-02/6.01.2015 год. и на основание решение № РД 11-
80/24.01.2015 год. за определяне на изпълнител и чл. 41а, т. 1 от ЗОП, между
Българската агенция по безопасност на храните като възложител и „Брамас
96“АД като изпълнител е бил сключен договор № 25 от 24.01.2015 г., с който
агенцията е възложила на изпълнителя в срока на договора, уговорен на не
повече от 12 месеца от неговото сключване (чл. 2, ал. 1) да извършва
5
събиране, транспортиране и обезвреждане на умрели животни и странични
животински продукти, добити при клане на животни, отглеждани в обекти
само за лични нужди, по Обособена позиция № 2, която обхваща
обслужването на територията на областни центрове Шумен, Разград,
Силистра, Русе, Търговище, Велико Търново, Стара Загора, Сливен, Плевен и
Габрово и по Обособена позиция № 3, обхващаща обслужването на областни
центрове Ловеч, Враца, Монтана, Видин, Софийска област, София град,
Перник и Кюстендил. В клаузата на чл. 3 от договора е уговорено, че
дължимото за изпълнение на работите възнаграждение е в размер на
действително извършените разходи за дейностите по чл. 1, ал. 1 от договора,
съгласно ценовото предложение на изпълнителя, което за обособена позиция
№ 2 възлиза на 3 007 716 лева без включен ДДС, а за обособена позиция № 3 -
на 2 416 320 лева без ДДС и след осигуряване на средства за извършване на
услугата по бюджета на БАБХ от МЗХ, по реда на чл. 275, ал. 5 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД в действащата към
датата на сключване на договора редакция). В клаузата на чл. 3, ал. 2 от
договора са уговорени сроковете за заплащане на възнаграждението, а именно
: до 10-то число на всеки месец възложителят превежда аванс в размер на 30
% от месечните разходи с включен ДДС, предложени във финансовата оферта
на изпълнителя, подадена в процедурата за възлагане на обществената
поръчка (т. 1); до 30-то число на месеца възложителят превежда разликата
между размера на аванса и доказаните за предходния месец действително
извършени разходи, направени от изпълнителя (т. 4), като за изпълнителят
издава фактура, отговаряща на изискванията на чл. 7 от Закона за
счетоводството, придружена с подписан и подпечатан писмен отчет-опис за
действително извършените разходи, посочени в икономическата обосновка на
ценовото му предложение. Уговорено е също, че общият размер на разходите
за срока на договора не може да надхвърля годишния размер на разходите за
дейността, одобрени от министъра на земеделието и храните, а в случай, че
този размер бъде надхвърлен преди изтичане срока на договора, изпълнителят
се задължава за своя сметка, т.е. без заплащане, да продължи извършването на
услугата до изтичане срока на договора. Съгласно т. 8 на чл. 3, ал. 2 от
договора, сумите по ал. 2 се изплащат при условие, че средствата са
предвидени по бюджета на БАБХ. В противен случай, същите се изплащат
на изпълнителя след осигуряване на средствата по бюджета на
6
агенцията, като в последния случай тя не дължи на изпълнителя
обезщетение. В чл. 6, т. 2 от договора е предвидено, че уговорената в чл. 3 от
него цена се заплаща чрез бюджета на ОДБХ – гр. Шумен, а в 4 на с. чл. - че
проверката и заверяването на документите, удостоверяващи действително
извършените за изпълнението на договора разходи се осъществява от БАБХ
чрез ОДБХ – гр. Шумен, която се произнася по тях в срок от 24 часа от
представянето им. В клаузата на чл. 11 е предвидено, че при изпълнение на
услугата изпълнителят има право да получи уговореното възнаграждение
съгласно посочените срокове и условия, в случай че са планирани средства
по бюджета на БАБХ от страна на МЗХ.
Според приетото в първоинстанционно производство заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, извършена от вещото лице М. А.,
фактурираните с процесните фактури суми са осчетоводени при „Брамас
96“АД като вземания по дебита на сметка 411 - Клиенти, срещу кредита на
сметка 703 - Приходи от продажба на услуги, в размер на 5 877 131,07 лева.
Процесните фактури са включени в дневниците за продажбите за съответния
месец през периода от м. януари 2015 г. до м. януари 2016 г. вкл. и е внасян
начисленият ДДС. Фактурираните с процесните фактури и кредитни известия
суми са осчетоводени при ОДБХ Шумен като задължения по кредита на
сметка 401 - Доставчици, срещу дебита на сметка 6029 - Разходи за външни
услуги, в размер на същата сума- 5 877 131,07 лева. Тези данни
кореспондират на установените от експертизата счетоводни записвания,
извършени от „Брамас 96“АД, които са в размер на същата сума от 5 877
131.07 лева, а общият размер на изплатените задължения възлиза на 641
946,38 лева. При тези данни, експертизата е дала заключение, че дължимите
суми по издадените фактури са в размер на разликата, възлизаща на 5 235
184.69 лева. Констатирала е, че процесните фактури са включени в
дневниците за покупките за съответния месец в периода от м. февруари 2015
г. до м. януари 2016 г. вкл., но ОДБХ – гр. Шумен като бюджетна
организация, не е ползвала данъчен кредит. В заключението са посочени
вземанията по конкретните фактури, издадени от „Брамас 96“АД, които са
били изцяло погасени чрез плащане, а именно : фактура № ********** от
31.01.2015 г. на стойност 106 740.67 лева; фактура № ********** от
10.02.2015 г. на стойност 162 721.08 лева; фактура № ********** от
28.02.2015 г. на стойност 273 004.55 лева. Частично плащане в размер на 99
7
480.08 лева е извършено по фактура № ********** от 10.03.2015 г. на обща
фактурна стойност 162 721.08 лева. Според експертизата същите данни за
размера на погасените вземания по издадените от „Брамас 96“АД фактури са
отразени в счетоводството на ОДБХ- гр. Шумен, като непогасената разлика
възлиза на 5 235 184.69 лева. Сумите на непогасените задължения по
процесните фактури и кредитни известия са осчетоводени при ОДБХ- гр.
Шумен по кредита на сметка 401 - Доставчици, срещу дебита на сметка 6029 -
Разходи за външни услуги. Експертизата е установила, че счетоводствата на
„Брамас 96“АД и ОДБХ Шумен по отношение на процесните фактури и
кредитни известия са водени редовно. Вещото лице е изяснило подробно
документалното установяване на извършваната дейност, съобразно клаузите
на договор № 25/24.01.2015 г., а именно : издаване на пътен лист за всеки
курс, в който са отразени изминатите километри, времетраенето на курса и
посетените обекти; изготвяне на обобщена месечна справка-сведение за
извършените курсове и изминати километри от автомобилите, събиращи
трупове на умрели животни, съдържаща номер и дата на пътния лист,
изминатите километри и обслужени области; издаване на потвърдителна
бележка по образец ЗХОЖ-37, утвърден със Заповед № РД 11-30/08.03.2011 г.
на изп. директор на ОДБХ, който се съставя от шофьора - получател от името
на „Брамас 96“АД, съдържаща наименование на предприятието и лицето, от
което се получават животински трупове по видове и килограми; издаване на
потвърдителна бележка по обр. ЗХОЖ-14, утвърден със Заповед № РД 11-
30/08.03.2011 г. на изп. директор на ОДБХ от шофьора - получател от името
на „Брамас 96“АД, съдържаща наименование на предприятието и лицето, от
което се получават страничните животински продукти с посочени килограми.
Посочено е, че при постъпване на животинските трупове в „Брамас 96“АД се
попълва опис на получените в предприятието животински трупове за
преработка за всеки конкретен обект по потвърдителната бележка обр.
ЗХОЖ-37, утвърден със Заповед № РД 11-30/08.03.2011 г. на изп. директор на
ОДБХ, а при постъпване на СЖП - кантарна бележка за събраните от
обектите странични животински продукти, по обр. ЗХОЖ-14, утвърден със
Заповед № РД 11-30/08.03.2011 г. на изп. директор на ОДБХ; изготвят се
обобщени ежемесечни описи на събраните животински трупове и СЖП,
съдържащи дата, номер на потвърдителната бележка и количество в
килограми на събраните животински трупове по видове животни и килограми
8
на СЖП; изготвян е месечен отчет-опис на „Брамас 96“АД за извършената
дейност, съдържащ изминати километри, брой обслужени области и
количество в килограми на събраните и обработени СЖП и трупове,
съответните единични цени, съгласно ценовото предложение по договора и
съответната обща стойност за дейността; издаване на фактура на стойност
съгласно месечния отчет-опис, подписана от един представител на „Брамас
96“АД и двама представители на ОДБХ – гр. Шумен. Според експертизата,
целият комплект от документи е бил предаван на ОДБХ – гр. Шумен след
контролна проверка, извършена от неин представител. Стойността на
извършваните дейности за всеки месец се формира с отчет-опис, съдържащ
изминатите километри и обслужени области, изготвяни на база на издаваните
пътни листове, както и обобщен отчет за събраните СЖП и трупове, и е
двустранно подписан от главните счетоводители на „Брамас 96“АД и ОДБХ -
гр. Шумен, съобразно приетото от възложителя ценово предложение със
съответните количествени и ценови характеристики, формиращи
фактурираната цена на извършената по договора дейност за съответния
месец, а именно : изминати километри, обслужени области, количество в
килограми на постъпилите за обезвреждане в дружеството трупове на умрели
животни и СЖП. Вещото лице е дало заключение, че стойността на всяка от
процесните фактури е формирана като сума от показателите по три позиции :
изминати километри, обслужени области и количество в килограми на
постъпилите за обезвреждане в дружеството трупове на животни и СЖП и
единичните им цени, съдържащи се в ценовите предложения на изпълнителя
за особени позиции 2 и 3, приети със сключването на договора, а именно : за 1
километър – 1.10 лева, едно обслужване на една област - 1 289.05 лева; един
тон СЖП и трупове - 290.71 лева. Посочено е, че стойността на всяка от
процесните фактури е формирана като сума от произведенията на посочените
в таблици № 5 и № 6 количества на трите позиции: изминати километри,
обслужени области и количество килограми на постъпилите за обезвреждане
в дружеството трупове на умрели животни и СЖП, и единичните им цени,
посочени в ценовите предложения на изпълнителя, въз основа на които е
сключен договорът. При тези данни, експертизата е извършила съответните
изчисления, показани в таблица № 3 към заключението и е констатирала, че
изчислените стойности съвпадат с отразените в процесните фактури
суми. Според заключението, общо закупеното количество дизелово гориво за
9
периода от 24.01.2015 г. до м. януари 2016 г. включително възлиза на 230 820
литра, а изразходваното количество гориво във връзка с изпълнението на
договор № 25 от 24.01.2015 г. за същия период – на 138 525 литра. Пояснено
е, че „Брамас 96“АД няма отделна аналитична отчетност само за разходите по
конкретния договор, каквато практически е невъзможно да се създаде, а и не
се изисква във връзка с формирането на стойността по издадените фактури, а
стойността на всяка фактура е формирана съгласно ценовото предложение на
изпълнителя, заложено в договора, на база количествените измерения и
приетите с договора единични стойности на трите компонента: изминати
километри, обслужени области и количество в килограми на постъпилите за
обезвреждане в дружеството трупове на умрели животни и СЖП. В отговора
на въпроса по т. 5 експертизата е дала заключение, че претендираните по
процесните фактури суми са формирани в съответствие с всички отчетни
документи, съставени от „Брамас 96“АД във връзка с договора за услуги №
25/24.01.2015 г. и съгласно ценовото предложение към него.
Съдът кредитира заключението на експертизата, като компетентно
изготвено и кореспондиращо на събраните по делото доказателства.
Според заключението на назначената пред въззивната инстанция
съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице С., по данни от
официалната интернет страница на ДФ „Земеделие” и обявените решения на
управителния съвет, за 2015 г. и за 2016 г. няма данни за утвърден финансов
ресурс на фонда по схемата за държавна помощ за компенсиране на разходите
при отстраняване и унищожаване на мъртви животни. Според същото
заключение, финансовият ресурс за 2017 г. утвърден с решение на УС на
ДФ„Земеделие” (протокол № 116 от 09.08.2017г.) - първи по схемата „Помощ
за компенсиране на разходите при отстраняване и унищожаване на мъртви
животни“, възлиза на 9 000 000 лв., а за 2018 г. съгласно решение на УС на
ДФ„Земеделие” (Протокол № 122 от 16.01.2018 г.) той е в същия размер от
9 000 000 лв., като с решение на УС на фонда по протокол № 134 от
17.10.2018 г. е увеличен на 12 000 000 лв. , а с решение по протокол № 136 от
18.12.2018г.- общо на 13 500 000 лв. Според заключението, финансовият
ресурс за 2019 г., утвърден с решение на УС по протокол № 137 от
10.01.2019г. е в размер на 12 000 000 лв., като с решение по протокол № 153
от 18.12.2019 г. е увеличен от 12 000 000 лв. на 14 639 045 лв., като
допълнително предоставените средства в размер на 2 639 045 лв. са
10
преназначени за заплащане на извършени мероприятия по отстраняване и
унищожаване на мъртви животни през периода от месец август 2019 г. до м.
октомври 2019 г. За 2020 г. финансовият ресурс, утвърден с решения на УС на
ДФ ,,Земеделие”, съответно по протокол № 155 от 25.02.2020 г. и по протокол
№ 170 от 10.12.2020г. възлиза общо на 15 400 000 лв., част от средствата за са
разпределени за дейности, извършени през месец ноември и месец декември
на 2019 г., съответно 1 150 702.86 лв. за м. 11.2019 г. и 1 364 279.67 лв. за
м.12.2019 г. За 12 000 000 лв. финансовият ресурс, утвърден с решение на УС
по протокол № 173 от 27.01.2021 г. възлиза на 12 000 000 лв. Експертизата е
констатирала, че за неиздълженият остатък по процесния договор в размер на
5 235 184.69 лв., по фактури, издадени от „Брамас 96“АД през периода от
10.03.2015г. до 25.01.2016 г., като от БАБХ и от ОДБХ-Шумен не са
представени доказателства за осигурени средства за разплащане.
В първоинстанционно производство е прието и заключението на
автотехническа експертиза, извършена от вещото лице В. В., според което
през месеците март и декември на 2015 г. транспортната дейност по договор
№ 25/24.01.2015 г. е била осъществявана от „Брамас 96“АД с дванадесет
автомобила, като с шест от тях са извършвани превози на товари,
надвишаващи товароносимостта на съответния автомобил, като най- често
такива курсове са били извършвани с автомобил „Мерцедес 818 А“ Тего, с
рег.№ ***. В отговора по т. 2, за същите месеци при осем автомобила
експертизата е констатирала несъответствия между общо пропътуваното
време по пътен лист и изчисленото необходимо време при движение със
средна скорост 50 км/час + 5 % отклонение. Според т. 3 от заключението,
през процесния период - м. януари 2015 г. - м. януари 2016 г. „Брамас 96“АД
е осъществявал транспортната дейност по договора с 15 автомобила, като при
14 от тях средно отчетеното изразходвано гориво съответства на базовите
разходни норми на гориво. Само при един от автомобилите с рег. №
Н2738АК, който е извършвал превози по договора единствено през м. април
на 2015 г. и през м. декември 2015 г. експертизата е установила превишение
на разходната норма, с направеното от вещото лице уточнение, че то може да
е резултат от техническа грешка при отчитане на зареденото и налично
гориво в автомобила.
Като писмени доказателства по делото в първоинстанционно
11
производство са приети процесните 26 броя фактури, издадени от „Брамас
96“АД през периода от 31.01.2015 г. до 25.01.2016 г., в които като получател е
посочена ОДБХ – гр. Шумен, за заплащане на месечните възнаграждения по
договора, намалени с авансово заплатената от възложителя сума. Освен от
представител на „Брамас 96“АД, всяка от фактурите е подписана и от
представител на получателя - ОДБХ – гр. Шумен, чрез която съгласно чл. 6, т.
4 от договора се извършват плащанията по него, като е посочена и датата на
нейното получаване от представител на дирекцията.
Представени са и отчети-описи, съставени от „Брамас 96“ АД през
периода м. март 2015 г. - м. януари 2016 г. , в които са посочени дейностите,
изпълнени през съответния месец, изминатите при транспортирането
километри, теглото на събраните, транспортирани и обезвредени трупове и
СЖП, обслужените области, както и единичната и обща цена за всяка от тях,
като всеки отчет е подписан от представител на ОДБХ – гр. Шумен. В
първоинстанционно производство са приети пътни листове, съставени през
периода от 4.03.2015 г. до 22.01.2016 г. от шофьори на дружеството, които
съдържат данни за превозното средство, чрез което е извършен превоза по
съответния маршрут за извозването на трупове и СЖП, регистрационния му
номер, начални и крайни показания на километража, посетените населени
места, часовия график на посещенията и общия размер на пробега в
километри, като обобщените данни от тях са отразени в ежемесечните отчети.
Приети са и потвърдителни бележки, удостоверяващи вида, броя и теглото на
приетите за унищожаване животински трупове.
При горните данни, въззивният съд намира следното :
По иск за реално изпълнение на договорни задължения с правно
основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД
ищецът следва да докаже, че между него и ответника е налице валидно
сключен договор, който е породил желаните от страните по него правни
последици, както и че той е изправна по него страна- че е изпълнил
задълженията си по него съгласно уговореното. В тежест на ответника-
възложител е да установи положителния правопогасяващ факт на
изпълнението, а именно, че е заплатил уговореното възнаграждение за
приетите работи, съответстващо на техния вид и обем, или фактите на които
основава своите правоотблъскващи, правоизключващи, правопогасяващи или
12
правоотлагащи възражения.
Безспорно е между страните по делото, а това е установено и от
събраните доказателства, че между тях са съществували отношения по
договор № 25 от 24.01.2015 г., сключен след проведена процедура за
възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 41а, т. 1 от ЗОП от 2004 г.
(отм.), с който Българската агенция по безопасност на храните е възложила на
жалбоподателя „Брамас 96“АД, а последният се е задължил, в рамките на
уговорения с договора 12-месечен срок- до 24.01.2016 г., да осъществява
уговорената с него дейност, представляваща събиране, транспортиране и
обезвреждане на умрели животни и странични животински продукти, добити
при клане на животни, отглеждани в обекти само за лични нужди, на
територията на посочените в чл. 1, ал. 1 от договора областни центрове,
срещу възнаграждение, уговорено в две обособени позиции, съобразно
териториалния обхват на осъществяваната дейност, съответно по обособена
позиция № 2 – в размер на 3 007 716 лева и по обособена позиция № 3 - на 2
416 320 без включен ДДС. Установено е също така, че за заплащане на
възнаграждението, дължимо за извършените по договора работи в срока на
действието му, съобразно уговореното в чл. 3, ал. 2, т. 3 от него, изпълнителят
е издал 24 бр. фактури на обща стойност 5 877 131,07 лева, от която чрез
плащания в общ размер от 641 946,38 лева, извършени чрез ОДБХ – гр.
Шумен, възложителят е погасил изцяло вземанията по фактура № **********
от 31.01.2015 г. на стойност 106 740.67 лева; по фактура № ********** от
10.02.2015 г. на стойност 162 721.08 лева и по фактура № ********** от
28.02.2015 г. на стойност 273 004.55 лева, и частично- до размер на 99 480.08
лева - по фактура № ********** от 10.03.2015 г. на обща стойност от 162
721.08 лева, като непогасеният остатък е в размер на исковата сума от 5 235
184.69 лева. Настоящият въззивен състав намира, че от събраните по делото
писмени доказателства и заключението на назначената в първоинстанционно
производство съдебно-счетоводна експертиза се установява надлежно
изпълнение на задълженията на „Брамас 96“АД по процесния договор.
Според експертизата, претендираните по процесните фактури суми са
формирани в съответствие с всички отчетни документи, относими към
изпълнението на договор № 25/24.01.2015 г. и с ценовото предложение към
него. Експертизата е анализирала първичните документи, удостоверяващи
надлежното отчитане на изпълнението, съгласно договора, приложени по
13
делото, както и такива, които са ù били предоставени от ОДБХ – гр. Шумен
(потвърдителни бележки, със съответните описи и кантарни бележки,
обобщен опис на събраните животински трупове и СЖП, месечни отчет-
описи, пътни листове) и е дала категорично заключение, че стойността на
сумата, за която е издадена всяка от фактурите, съответства на данните от
първичните отчетни документи и е определена съгласно установения в
ценовото предложение алгоритъм като е представила резултатите в табличен
вид в четири приложения към заключението. Съдът взе предвид, че
посочените в заключението на експертизата документи по чл. 2, ал. 2 , т. 2 от
договора, удостоверяващи действително извършени по изпълнението му
разходи са предадени на ОДБХ – гр. Шумен, която съобразно чл. 6, т. 4 е
оправомощена да ги проверява и заверява, а фактурите и описите-отчети са
подписани от представител на ОДБХ – гр. Шумен, както и че по делото няма
твърдения, подлепени с доказателства тя да е оспорила достоверността на
съдържащите се в тях данни или размера на сумите по фактурите, определени
въз основа на тях. Липсват и доказателства за съставени по реда на чл. 8 от
договора протоколи, с които възложителят да е установил допуснати от
изпълнителя нарушения при осъществяване на дейността, предмет на
договора. Съдът съобрази също, че всички фактури са осчетоводени от ОДБХ
– гр. Шумен, чрез която се извършват плащанията по договора, и са
включени в дневниците за покупките за съответния месец през периода от м.
февруари 2015 г. до м. януари 2016 г. вкл., като ОДБХ – гр. Шумен, в
качеството си на бюджетна организация, не е ползвал право на данъчен
кредит. Трайна е казуалната практика на Върховния касационен съд,
формирана по реда на чл. 290 от ГПК, че осчетоводяването на фактурите и
ползването на данъчен кредит по тях е конклудентно действие на длъжника,
което представлява противопоставимо на съставителя на счетоводните
записвания извънсъдебно признание на обективираното в тях вземане - както
на основанието за възникването му, така и на неговия размер (решение № 42
от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС; решение № 46 от
27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г.; решение № 212 от 07.01.2013 г. по т. д. №
696/2012 г., Т. К., І т. о. на ВКС; решение № 185 от 14.04.2020 г. по т. д. №
3224/2018 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС и др.). Друг е въпросът, че самò по себе си
осчетоводяването не прекъсва давността по отношение на осчетоводените
вземания, защото не представлява волеизявление, адресирано до кредитора, а
14
представлява изпълнение на изискванията на Закона за счетоводството.
Горните изводи не се опровергават от заключението на автотехническа
експертиза, доколкото то се основава на предположения, основани на
постулирани от вещото лице предпоставки относно товароносимостта и
средната допустима скорост на движение на автомобилите, без обаче да
изключва техническата и технологична възможност превозите, по отношение
на които са констатирани несъответствия да са били фактически извършени с
по-висока скорост на движение на товарните автомобили, респ. с претоварено
превозно средство. Същевременно, съдът съобрази ,че от същото заключение
се установява, че èпри преобладаващия брой товарни автомобили (14 бр. от
общо 15), средно от-четеното изразходвано гориво съответства на базовите
разходни норми, като отклонение е констатирано само при един от тях, за
което експертизата е изразила становище, че вероятно е резултат на
фактическа грешка при отчитане на зареденото и налично гориво в
автомобила.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в полза на „Брамас
96“АД е възникнало вземане за заплащане на дължимото по договора
възнаграждение, което след извършените от БАБХ чрез ОДБХ – гр. Шумен
частични погашения е в размер на исковата сума от 5 235 184.69 лв.
По горните съображения, ключов за изхода на делото е въпросът за
основателността на направеното от Българската агенция по безопасност на
храните възражение за погасяването на иска по давност. На първо място
между страните се е развил спор относно приложимата давност, с оглед
естеството на договора- общата по чл. 110 от ЗЗД, каквото е твърдението на
жалбоподателя „Брамас 96“АД или специалната 3-годишна такава по чл. 111,
б. „в“ от ЗЗД, с която се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания.
Съгласно ТРОСГТК № 3 от 18.05.2012 г. на по тълк. д. № 3/2011 г.,
понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
15
са еднакви. В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 93 от
24.06.2015 г., пост. по т.д.№ 65/2014 г. на ВКС, Т. К., І т.о. е прието, че по
отношение на вземане за възнаграждение по договор, за който се прилагат
правилата на изработката, чийто подвид е т. нар. „договор за услуга”, от
значение са уговорките между страните относно правопораждащия факт на
вземането, повтарящия се характер на задължението и определените падежи.
Според мотивите на същия акт, общата петгодишна давност е приложима
само по отношение вземането за възнаграждение по договор, сключен за
изработка на определена вещ или за изпълнение на строително-монтажни
работи, при които възнаграждението е дължимо на части, на отделни етапи от
строителството, при последователно приемане на изработеното, защото в този
случай паричното задължение на възложителя няма периодичен характер.
Посочено е, че ако с договора е уговорено предоставянето на услуги,
изразяващи се извършване на работа чрез еднородни престации, изпълнявани
многократно в срока на действието му, и възнаграждението е дължимо на
определени в договора интервали, вземането за възнаграждение е периодично
плащане и се погасява с изтичането на тригодишна давност. В същия смисъл
е и казуалната практика на Върховния касационен съд, обективирана в
решение № 182/21.03.08 г. по т.д.№ 722/07г. на ВКС, І т.о., решение №
221/22.02.12г. по т.д.№ 1161/10г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 46 от 30.07.2019
г., пост. по т.д.№ 1838/2018 г. на ВКС,Т. К., І т.о. При така очертаните от
съдебната практика критерии, настоящият въззивен състав намира, че
задължението на възложителя БАБХ е такова за периодични платежи, по
смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Преди всичко, с него изпълнителят
„Брамас 96“АД се е съгласил за срока на неговото действие - 12 месеца от
датата на сключването му, да осъществява многократно повтарящи се
еднородни действия по събиране, транспортиране и обезвреждане на умрели
животни и странични животински продукти, добити от клане на животни,
отглеждани в обекти за лични нужди на територията на съответните
общински центрове и ежемесечно да отчита изпълнението пред възложителя
чрез посочените в чл. 3, ал. 2, т. 2 от договора документи, удостоверяващи
вида, обема и стойността на разходите, направени за осъществяването на
дължимата по него престация : пътни листове, опис-отчети, потвърдителни
бележки, стойностни сметки и др., като за отделните месеци обемът на
изпълнението има различно количествено и стойностно изражение, в
16
зависимост от броя на обслужените областни центрове, автомобилния пробег
и количеството на събраните и утилизирани трупове на животни от домашни
стопанства. Съгласно уговореното в клаузата на чл. 3, на периодично
осъществимата от изпълнителя престация кореспондира периодичният
характер на насрещното задължение на възложителя за заплащане на
уговореното възнаграждение, което по естеството си е такова за периодични
плащания, доколкото е дължимо авансово- до 1-то число на месеца, в размер
на 30 % от месечните разходи, съгласно финансовата оферта на изпълнителя
(чл. 3, ал. 2, т. 1) и разликата до пълния размер на действително направените
и доказани разходи по издадената от изпълнителя фактура – до 30-то число на
следващия месец за работите, извършени през предходния, след приспадане
сумата на заплатения аванс (чл. 3, ал. 2, т. 4). Ирелевантно е обстоятелството,
че в ценовото предложение са посочени глобални суми на максималната
стойност на работите по обособени позиции № 2 и № 3, съответно 3 007 716
лв. за първата и 2 416 320 лв. за втората, разграничени в зависимост от
териториалния обхват на изпълнението. Уговарянето на тези суми в клаузата
на чл. 3, ал. 1 от договора не сочи на еднократност на дължимото от
възложителя изпълнение, а е предназначено да ограничи размера на
дължимата от възложителя престация в рамките на установения стойностен
лимит, независимо от стойността на действително извършените от
изпълнителя работи, чието заплащане са извършва с бюджетни средства.
Аргумент за това е клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6, според която, при
надхвърляне на одобрения от министъра на земеделието и храните годишен
размер на разходите преди изтичане срока на договора, изпълнителят се
задължава да продължи извършването на услугата до изтичането на неговия
срок за своя сметка. Същевременно уговорените между страните периодично
осъществявани и помесечно отчитани престации запазват своята
самостоятелност в рамките на общия 12-месечен срок на неговото действие,
доколкото всяка от тях подлежи на отделно приемане въз основа на
документите, удостоверяващи действителното извършване на дейността за
съответния месечен период, включително в количествено и стойностно
отношение и в договора не е предвидена възможност за компенсиране на
неизпълнението на дейността за определен месечен период през следващите
периоди. В т. 7 на чл. 3, ал. 2 е предвидена обратната хипотеза- на намаляване
на авансово дължимото за последващ едномесечен период плащане с размера
17
на неусвоените средства за предходния период, ако стойността по фактурата,
издадена за действително извършените през същия период работи не покрива
сумата на преведения аванс. Съдът съобрази също, че предметът на
дължимата от изпълнителя престация включва извършването на еднородни,
повтарящи се действия по събиране, транспортиране и унищожаване на
умрели животни и странични продукти от тях, възнаграждението за които се
отчита от него и заплаща от възложителя в предварително установени с
договора срокове (чл. 3, ал. 2, т. 1 и т. 4), като нито един от периодите не
представлява отделен етап от краен резултат, субстанциално различен от
останалите, какъвто не е уговорен с договора (стойностното ограничение по т.
6 от ал. 2 на чл. 3 не представлява такъв резултат, а е следствие от
еднородността на действията и невъзможността да се предвиди количеството
животински трупове, които summa summarum ще бъде бъдат събрани за срока
на действие на договора; подобна хипотеза е разгледана в решение №
46/30.07.2019 г., пост. по т.д.№ т.д.№ 1838/2018г. на ВКС, Т. К., І т.о.).
Ирелевантно е и обстоятелството, че съгласно чл. 3, ал. 2, т. 8 от договора,
при липсата или недостиг на средства по бюджета на БАБХ, дължимите по
договора суми се заплащат след като такива бъдат осигурени, като в този
случай възложителят не дължи обезщетение за мораторните вреди от
неизпълнението на паричното си задължение. Предназначението на тази
клауза е да отложи изпълнението на задълженията на възложителя до
настъпване на посоченото в нея дилаторно потестативно условие, зависещо от
волята на трето лице, когато към датата на уговорените падежи БАБХ не
разполага със средства за заплащане на периодично осъществимите
задължения, но тя не променя a posteriori характера на дължимата от
възложителя престация, уговорена като периодична, какъвто тя има при
нейното възникване.
По горните съображения, настоящият въззивен състав намира, че
задължението на възложителя БАБХ е такова за периодични плащания,
поради което се погасява с изтичането на специалната 3-годишна
давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като представлява изпълнение на
повтарящи се задължения за заплащане на парични суми с единен
правопораждащ факт- сключения между страните договор № 25/24.01.2015 г.,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определяеми чрез обема на
18
извършените за отделните периоди работи по утилизация на животинските
трупове, чиято стойност се формира чрез утвърдения в ценовото
предложение и в договора алгоритъм, посредством образуващите я
компоненти- стойност на автомобилния пробег, брой на обслужените
областни центрове и количеството на събраните и унищожени умрели
животни и странични продукти от тях.
Основателно е оплакването на жалбоподателя относно тълкуването от
първоинстанционния съд на клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 8 от договора, в
смисъл, че тя не цели да установи падежи за плащане на дължимото на
изправния изпълнител на услугата възнаграждение, респ. не отлага неговото
изпълнение, до настъпването на посоченото в нея условие, а единствено да
освободи възложителя от последиците на забавата под формата на
обезщетение за мораторни вреди в размер на законната лихва по чл. 86 от
ЗЗД. Според споменатата клауза сумите по ал. 2 се изплащат при условие, че
средствата са предвидени по бюджета на БАБХ. В противен случай,
същите се изплащат от възложителя на изпълнителя след осигуряване на
средствата по бюджета на агенцията, като в последния случай тя не дължи
обезщетение на изпълнителя. В същия смисъл е и клаузата на т. 11, според
която, при изпълнение на услугата изпълнителят има право да получи
уговореното възнаграждение съгласно посочените срокове и условия, в
случай че са планирани средства по бюджета на БАБХ от страна на
МЗХ. Спорен между страните е въпросът дали клаузата на т. 8 предвижда
отлагателно условие, обуславящо настъпване на изискуемостта на
задълженията на възложителя от осигуряването на средства по бюджета на
агенцията, ако към момента на настъпване на падежа им, според уговореното
в т. 2 на чл. 3, ал. 2, не е имало средства за извършване на плащанията или
наличните са били изчерпани, или обективира единствено съгласие на
страните за освобождаване на възложителя от отговорност, ако
неизпълнението се дължи на посочената в нея причина, която не може да му
се вмени във вина (чл. 81, ал. 1 от ЗЗД). В мотивите на обжалваното решение,
съставът на първоинстанционния съд е изложил съображения, че значението
на цитираната клауза е ограничено до нейната освобождаваща възложителя
от последиците на забавата функция, но не се отразява на изискуемостта на
задължението на възложителя, респ. не отлага неговото изпълнение до
осигуряване по бюджета на агенцията на средствата, необходими за
19
заплащане на дължимото възнаграждение. Настоящият въззивен състав не
споделя това становище. Съгласно чл. 20 от ЗЗД, при установяване на
действителната обща воля на страните, отделните уговорки в договора трябва
да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла,
който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността. Вярно е, че третото изречение на т. 8
изрично предвижда, че в предвидената в предходното изречение, т.е. при
изплащане на сумите в отклонение от уговореното в чл. 3, ал. 2, т. 1 - 4, след
осигуряване на средства по бюджета на БАБХ, тя не дължи на изпълнителя
обезщетение- очевидно за мораторните вреди от забавеното изпълнение на
главното парично задължение. В първото изречение на т. 8 обаче, изрично е
посочено, че сумите по ал. 2 се изплащат при условие, че средствата за това
са предвидени по бюджета на БАБХ, а във второто изречение- че в противен
случай, те се изплащат след осигуряването им по сметката на агенцията, т.е.
при настъпване на отлагателно потестативно условие, което зависи от волята
на трето лице, което не е страна по договора- Министерството на земеделието
и храните, което утвърждава бюджета на агенцията. Самостоятелният
характер на уговорката, обуславяща изискуемостта на задължението за
заплащане на възнаграждението от предвиждане на средствата по бюджета на
агенцията, като второстепенен разпоредител с бюджетни средства, следва и
от клаузата на чл. 11 от договора, според която правото на изпълнителя да го
получи в уговорените срокове, т.е. в тези по чл. 3, ал. 2, т. 1-4 , е обусловено
от планирането на средствата за това по бюджета на БАБХ от страна
на Министерството на земеделието и храните. Тя съответства и на
качеството на БАБХ на второстепенен разпоредител с бюджетни средства към
МЗХ, съобразно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на агенцията, чийто
бюджет, съгласно чл. 26, т. 2 от Устройствения правилник на МЗХ, се
разпределя и утвърждава от министъра. По тези съображения, въззивният съд
намира, че в клаузата на т. 8 предвиждането и осигуряването на средствата по
сметката на агенцията е уговорено като отлагателно потестативно условие от
категорията на положителните, обуславящо настъпването на изискуемостта
на задължението за заплащане на дължимото по договора възнаграждение.
Казуалната съдебна практика на Върховния касационен съд, формирана
по реда на чл. 290 от ГПК, приема за действителна уговорката, обуславяща
изискуемостта на задължението за плащане на възнаграждението по договор
20
за изработка от изпълнението на задължението на трето лице към длъжника,
чрез което той да се снабди със средствата, необходими за изпълнението на
собственото му задължение към кредитора. В решение № 15 от 22.12.2016 г.
по т.д.№ 2404/2014 г. на ВКС, Т. К., І т.о. е прието, че не може изначално,
принципно и общо да се прогласи за нищожна клауза в договор за изработка,
поставяща изпълнението на задължението на възложителя да заплати на
изпълнителя възнаграждение за извършената и приета работа (чл. 266, ал. 1 от
ЗЗД) в зависимост от изпълнението на задължение към възложителя от страна
на трето за договора лице, защото това би представлявало отричане на
принципа на свобода на договаряне, установен в нормата на чл. 9 от ЗЗД,
който позволява уговорки от този тип. Посочено е, че при конкретната
преценка за валидността на подобна договорна клауза следва да се съобрази
необходимостта от защита на интересите и на двете равнопоставени страни
по съответната търговска сделка, което изключва възможността волята на
изпълнилия да се тълкува като уговаряне плащането на възнаграждението
като хипотетично и възможно неизпълнимо задължение на противната страна,
предвид обективната възможност при уговаряне на клаузата, полагайки
грижата на добрия търговец, той да узнае времето, в което би настъпила
изискуемостта на престацията на собствения му възложител, спрямо третото
за спора лице. В обобщение е прието, че уговорката, че възложителят ще
плати, когато на него - в качеството на изпълнител, му заплатят, не е
нищожна, но следва да се прилага чрез тълкуване на предпоставките, които
страните са визирали при договарянето ù, а това - с оглед грижата на добрия
търговец и добрите търговски практики, недопускащи злоупотреба с правата
на кредитора - следва да се счита времето, обичайно необходимо или
уговорено за изпълнението на възложителя на изпълнителя, спрямо третото за
спора лице, като е ирелевантно, дали възложителят е изпълнил в срока
спрямо това трето лице, дали е изпълнил точно и дали изпълнението му е
прието, т.е. отношенията между възложителя и третото лице са ирелевантни.
Съгласно решение № 48 от 09.07.2020 г. по т. д. № 1072/2019 Г., Т. К.,
ІІ т. о. на ВКС, поставянето на задължението на възложителя за плащане на
възнаграждение за извършената и приета работа в зависимост от
настъпването на бъдещо несигурно събитие е възможно и допустимо само
при съблюдаване на принципа за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение, който би бил спазен, ако и задължението на изпълнителя,
21
срещу което се дължи възнаграждението или остатъкът от него, е обусловено
от настъпването на такова бъдещо несигурно събитие. Такава клауза не може
да се приравни на уговорка за отлагателно условие, чието несбъдване има за
последица освобождаване на възложителя от изпълнение на основното му
договорно задължение по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД - да заплати възнаграждение за
извършената и приета работа. Изложено е, че волята на изпълнителя да бъде
отсрочена изискуемостта на задължението на възложителя за плащане на
възнаграждение не може да се тълкува като воля за уговаряне на
задължението като възможно неизпълнимо или на плащането като
хипотетично, поради което изразеното от изпълнителя съгласие да получи
окончателното възнаграждение след осигуряване на очакваното от ответника
финансиране не е равнозначно на съгласие за безвъзмездно престиране на
дължимия по договора резултат в случай, че уговорените обстоятелства не
настъпят, нито по мнение на настоящия състав - на съгласие сбъдването на
условието, обуславящо настъпване изискуемостта на задължението, особено
когато то е уговорено като потестативно, да бъде очаквано в неопределено
дълъг период от време. Затова е прието, че действителната обща воля на
страните следва да се тълкува като съгласие окончателното плащане на
дължимото на изпълнителя възнаграждение да бъде отсрочено с оглед на
обичайния или на максимално допустимия краен срок, в който е следвало
да бъде осигурено финансирането. Предвид цитираната съдебна практика,
въззивният съд намира, че в клаузата на т. 8, изр. първо и второ и на чл. 11 от
договора е валидно уговорено потестативно отлагателно (дилаторно) условие,
обуславящо настъпването на падежа на задължението за плащане на
изпълнените по договора работи, когато на посочените в чл. 3, ал. 2, т. 1-4
падежи необходимите за това средства не са били налични по бюджета на
агенцията или поради изчерпването им са се оказали недостатъчни за
покриване на цялото задължение, а именно тяхното предвиждане по бюджета
на БАБХ, като второстепенен разпоредител с бюджетни средства, от страна
на Министерството на земеделието и храните. С оглед недопускането на
злоупотреба с право обаче, настъпването на това условие не може да се
очаква в неопределено продължителен срок, а в такъв, който е обичайно
необходим за предприемане на действията, насочени към неговото сбъдване,
с оглед принципа на добросъвестност и добро управление. Настоящият състав
намира за неоснователен доводът на жалбоподателя, че предвид изменението
22
на чл. 275 от ЗВМД със ЗИДЗВМД (ДВ, бр. 14/2016 г.), с което изрично е
предвидено, че покриването на разходите представлява държавна помощ,
чието изплащане не се допуска до датата на положително решение на
Европейската комисия, вземанията на „Брамас 96“АД по договора може
могат да бъдат търсени не по-рано от 9.08.2017 г., когато с решение на
управителния съвет на ДФ „Земеделие“ по протокол № 116/9.08.2017г. са
установени критерии за отпускане на помощта и е утвърден бюджет за
извършване на плащанията по нея. С изменението на чл. 275, ал. 4 от ЗВМД
са регламентирани три категории разходи за събиране, транспортиране,
съхранение и обезвреждане на умрели животни, които са за сметка на
държавния бюджет, а именно (т. 1) когато животните са от животновъдни
обекти, регистрирани по този закон; (т. 2) разходите за събирането,
транспортирането, съхранението и обезвреждането на умрели животни и на
страничните животински продукти, добити при клане на животни в обекти
само за лични нужди и (т. 3) разходите за осъществяване на същите
дейности в хипотезите на чл. 141, ал. 1 по отношение на животните и по чл.
141, ал. 2 относно зародишни продукти, суровини и храни от животински
произход, странични животински продукти и продукти, получени от животни
по ал. 1, с изключение на случаите по чл. 142, ал. 1, при които разходите са за
сметка на собствениците на животните. Съгласно новелата на чл. 275, ал. 5 от
ЗВМД (ДВ. бр. 14 от 19.02.2016 г.), разходите за извършване на услугите по
ал. 4, т. 1 и 3 се предоставят под формата на държавна помощ чрез Държавен
фонд „Земеделие“, т.е. чрез структурно звено, различно от БАБХ. От
приложното поле на цитираната норма са изключени разходите по т. 2 на
ал. 5 от същия член за събирането, транспортирането, съхранението и
обезвреждането на умрели животни и на страничните животински продукти,
добити при клане на животни в обекти само за лични нужди, какъвто е
предметът на процесния договор, т. е. тези разходи са за сметка на държавния
бюджет, но не се изплащат чрез ДФ „Земеделие“, а чрез бюджета на
Министерството на земеделието и храните и за тяхното изплащане не е
необходима нотификация от Европейската комисия. В този смисъл е и
нормата на § 95 от п.з.р. на ЗИДЗВМД (ДВ, бр. 14/19.02.2016 г.), според
която предоставянето на държавна помощ по чл. 275, ал. 5 се прилага след
постановяване на положително решение от Европейската комисия за
съвместимост с правилата в областта на държавните помощи и нейното
23
предоставяне не се допуска до датата на положителното решение на
Европейската комисия. Цитираната норма препраща към ал. 5 на чл. 257 от
ЗВМД, извън предметния обхват на която са разходите за транспортирането,
съхранението и обезвреждането на умрели животни и на страничните
животински продукти, когато те са добити при клане на животни в обекти
само за лични нужди, поради което заплащането на тези разходи за сметка
на държавния бюджет не се извършва от ДФ „Земеделие“ и не е обусловено
от положително решение на Европейската комисия, нито от решение на
управителния съвет на фонда за установяване на критерии и указания за
покриването на тези разходи, каквото се твърди, че е прието едва на 9.08.2017
г. Ето защо съдът намира, че обичайно необходимият срок за извършване на
действията, насочени към настъпване на условието, обуславящо
изискуемостта на задължението - предвиждането на средствата, необходими
за заплащане на възнаграждението по бюджета на БАБХ, е до края на
годината, в която приключва изпълнението на договора- т.е. до края на
2016 г. В рамките на този срок може да се очаква уговореното потестативно
условие да настъпи, без това да представлява злоупотреба с право от страна
на възложителя. По тези съображения и в съответствие с цитираната съдебна
практика, въззивният съд намира, че с изтичането на този срок, т. е. от
1.01.2017 г. вземанията на „Брамас 96“АД са станали изискуеми, поради
което и съобразно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече погасителната
давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и същата е изтекла на 1.01.2020 г., преди
предявяване на иска по делото.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за
прекъсване на давността при условията на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД с признаване
на вземането от длъжника.
Като основание за прекъсване на давността, по смисъла на чл. 116, б. „а“
от ЗЗД, признанието на задължението представлява едностранно
волеизявление на длъжника, направено преди изтичане на давностния срок и
отправено до кредитора или до негов представител, с което той пряко и
недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. Предмет на това
волеизявление не е признанието за възникване на задължението, произхода
или размера му, или на правопораждащите факти, от които то произтича, а
съществуването на задължението към момента на самото признание (така
решението № 105 от 5.06.2014 г. по т.д. № 1697/2013 г.; решение № 100 от
24
20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС; решение по т. д. №
141/2010г. на ВКС, Т. К., І т.о. ; решение № 65 от 3.06.2011 г., по т.д. №
600/2010 г. на ВКС, Т. К., І т.о.; решение № 132 от 11.11.2011г. по т. д. №
648/2010 г. на ВКС, Т. К., ІІ т.о.; решение №98 от 26.07.2013г., по т.д. №
851/2012г. на ВКС, Т. К., І т.о.; решение № 255 от 26.03.2013 г., по т.д. №
145/2012г., постановени по реда на чл. 290 от ГПК). Не представлява
доказателство в този смисъл писменото изявлението на ОДБХ – гр. Шумен от
15.01.2018 г., според което към 31.12.2017 г. салдото на задълженията е в
размер на 5 542 836.24 лв., направено по искане на „Брамас 96“АД за
потвърждаване на вземанията му към областната дирекция, във връзка с
провеждана в дружеството одиторска проверка. Това изявление не е
направено от длъжника по договора- Българската агенция по безопасност на
храните, а от ОДБХ – гр. Шумен, която макар и със статут на дирекция в
структурата на агенцията (чл. 12, ал. 5 от Устройствения правилник на
БАБХ), е самостоятелно юридическо лице, което съгласно договора от
25.01.2015 г. има правомощия само за приемане на изпълнението и за
осъществяване на контрол върху дейността, както и за заплащането на
приетите работи с предоставените ù от агенцията средства, но не и такива за
признаване вземанията на изпълнителя по договора с последица
заличаване на изтеклата давност и начало на течението на нов давностен срок,
съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД. Такова доказателство е представено едва пред
въззивната инстанция – писмо на Българската агенция по безопасност на
храните от 16.08.2017 г., адресирано до „Брамас 96“АД, с което е признато
съществуването на вземането по договора в размер на 5 235 184.69 лв., при
липсата на данни, обосноваващи неговата допустимост във въззивното
производство. Наличието на споменатия документ не представлява
новоузнато обстоятелство, по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК, тъй като е
получено от „Брамас 96“АД още на 18.08.2017 г., заведено под вх.№ 154 от
същата дата, видно от положения върху него щемпел, т.е. още преди
предявяването на иска по делото на 1.02.2020 г. Смяната на управителя на
дружеството, вписана в търговския регистър на 12.06.2020 г. след
предявяването на иска, при това със свързано с предишния управител лице, не
представлява особено обстоятелство, от естество да препятства представянето
му като доказателство по делото. Това се отнася и за споменатото писмо на
ОДБХ - гр. Шумен от 15.01.2018 г., за потвърждаване на салдото на
25
задълженията по договора според счетоводните записвания на дирекцията.
По горните съображения, обжалваното решение, с което искът е
отхвърлен като погасен по давност, следва да бъде потвърдено като краен
резултат.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260022 от 7.01.2021 г., пост. по т.д.№
256/2020 г. по описа на Софийския градски съд, VI т.о., 2 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26